Номер 2303.09.2020 г.Град Варна
Районен съд – Варна15 състав
На 03.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Валя И. Цуцакова Нанкова
Секретар:Радостина И. И.а
Прокурор:Николай Найденов Павлов (РП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Валя И. Цуцакова Нанкова Частно наказателно дело
№ 20203110203487 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:20 часа се явиха:
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА , при редовност на призоваването, като
представител се явява прокурор Николай Павлов.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. С. А. , редовно призован, води се от органите на РД „Охрана –
Варна“ от Ареста – Варна, представлява се от адв. Станислав И. от АК – Варна, надлежно
упълномощен от досъдебното производство и приет от съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки от процесуален характер за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.65 от НПК
СЪДЪТ снема самоличността на обвиняемото лице.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. С. А. , роден на 09.05.1999 г. в гр. Варна, живущ в гр. Варна,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, не работи, ЕГН
**********, с разяснени права по НПК.
АДВ. И.: Потвърждавам, че това е А. А. и това е неговата самоличност.
1
На основание чл.274 от НПК Председателят на състава разясни на страните правото
им на отвод. Искания в тази насока не бяха направени.
АДВ. И.: Поддържам така направеното искане от моя подзащитен за изменение на
мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека такава.
ОБВ. А.: Поддържам молбата си.
ПРОКУРОРЪТ: Противопоставям се искането.
Нови искания по чл.275 от НПК не бяха направени.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. И.: Предвид определението на ОС – Варна, с което беше потвърдена взетата
мярка по отношение на моя подзащитен, ще направя разбор на доказателствата, касаещи
второто престъпление, за държане на наркотични вещества- ясно ОС – Варна каза, че такива
доказателства за такова престъпление няма. Затова и няма да го коментирам. По друг начин
обаче, стои въпросът с по-тежкото обвинение, което е повдигнато на моя подзащитен. Още
изначално при друг състав на РС – Варна защитата се съсредоточи върху обстоятелствата, че
действията и показанията на така наречения пострадал са най-малкото нелогични. Няма, пак
казвам, лице, което да е изпитвало някакъв страх, да са му взети парите, да отиде на втора
среща на другия ден, да отиде след повече от 24 часа, в полицията да се тъжи, че му е
извършен грабеж. Това са абсолютно нелогични действия. Да не говорим, че може да се
звънне на 112 и т.н., което само по себе си подлага под съмнение дали изобщо случката е
била такава, но първоначално ние боравим с доказателства, които прокуратурата вече
предоставя. Когато се запознаем, вече ние можем да искаме други доказателства и т.н.
Нелогични са и показанията на приятеля на пострадалия – П.П.. Бил там, обаче 50 на 50
дали видял пистолет. В тази връзка, като беше запитан за някои обстоятелства по случая,
той каза, че този човек не е бил на това място, там е бил Д.К.. Той няма защо да си измисля.
Затова ние сме поискали трафични данни за разкриване на това тежко престъпление или ще
потвърди версията на пострадалия или ще дискредитира свидетеля. Ние няма как да искаме
нещо, което ще е във вреда на моя подзащитен, той няма за какво да ме лъже. И за да
докажем, че не е така, имаше изнесени обстоятелства, че той се е придвижил със сребрист
Пасат – не Пасат, Джета. На 30.07. е дал подробни обяснения, аз го посъветвах да разкаже
всичко – какво се е случило, с кого е бил. Той цитира на едното момче телефонния номер,
наизуст го помни. Той го цитира, аз не съм го цитирал, аз просто се помолих някой да отиде
да го разпита, защото разследващият полицай в рамките на един месец не установи нито
2
едно от тези лица, които сме посочили. Това не е обективно, как да се защити и да каже, че
това не е така. Казахме колата, цвета, пак казвам, че е Джета – много си приличат, кои лица
са били вътре с него, а какво те са възприели аз няма как да знам и не е моя работа, първо
трябва да ги установи разследващият, има способи, разполагат с ресурс, оперативни
работници. Въпреки всичко, ние посочихме телефонен номер на единия – Х. И.. Е, поне той
да беше разпитан. Всичко се гради на база пострадалия и неговия така наречен свидетел,
който ние сме убедени, че не е свидетел на случката. Аз съм сигурен и вярвам на
подзащитният си, че не той е бил там, а друг е бил там, който не му е приятел негов, няма
пак за какво да лъжем. Този пострадал се е нуждаел от свидетел и затова се е забавил до
другия ден. Аз съм убеден в това нещо, защото когато го питат от полицията кой беше там и
ако няма нито един да потвърди, никой няма да му обърне внимание. Ето това е причината
да отиде чак на другия ден по някое време. И при все това, пострадалият сам се е качил в
автомобила, с който са били на втората среща – Голфа. Пострадалият сам си каза: „Никой не
ме е заставял, никой не ме е вкарвал.“ Сега тука остава въпросът – обективно ли се
разследва?! Изчакахме месец от как е дал обясненията някой да провери тази версия на това
момче, не е въпросът да стои в ареста и да чакаме нещо да се случи. Ние имаме право
активно да искаме събиране на доказателства, както оневиняващи, така и прокуратурата
събира в друга насока. Трябва да е обективно това разследване, а не той да стои в ареста и
ние да чакаме, защото може би накрая ще излезе нещо друго. Така, че една по-лека мярка за
неотклонение по никакъв начин няма да попречи на прокуратурата да си работи на
досъдебното производство. Неговите права ще са съхранени, майка му е в залата, има адрес
къде да го намерят. Той няма вече къде да отиде, тъй като си загуби квартирата, защото
обстоятелствата са такива. Той до последно е работил, като при настъпването на пандемията
си загубва работата, но това той го обясни, има го в протокола при искането за вземане на
мярката. Вярно е, че е осъждан, това няма как да го скрием, но и впечатление прави, че
принципът да се работи приоритетно със задържани лица не се спазва. За какво им е на
досъдебното тогава в ареста, като той сам казва – така беше, тези хора бяха там, не е това
лицето, но никой нищо не установява, никой никого не разпитва. Взаимнозаменяеми са
разследващите полицаи. Така, че аз считам, че по-лека мярка за неотклонение, каквато и да е
тя, няма да попречи на никой. Той над кого има да влияе?! То няма установени свидетели.
Ние сме посочили свидетели, но никой не ги разпитва, поне можеше да ги извикат, поне
една беседа някой оперативен работник да беше написал, че се е помъчил да ги намери –
няма такива работи. Пак казвам, това е в рамките на месец, така, че преценете дали е
необходимо да бъде с тази мярка за неотклонение. Според мен същата е неадекватна и по-
важното – не е нужна на прокуратурата. Това са нашите аргументи. От вземането на мярката
му за неотклонение 16.07. няма нито едно процесуално следствено действие, освен това,
което ние искахме. Ние пуснахме молби да го разпитат. Нищо друго, освен това, което
искахме да отиде някой в ареста да го разпитат. Ние отидохме с друг разследващ, не
титулярът, водещ разследването.
ПРОКУРОРЪТ: Аргументите са железни, макар че ние и колегите от разследването
3
сме възприели всички искания на защитата и вярно е, че в рамките на един месец не може
всичко да се свърши, но законовият срок на разследването обикновено е два месеца.
Удовлетворили сме искането за трафични данни, въпреки че втори състав не ни го уважи. А
относно аргумента за това, че си променял показанията пострадалият, никой не може да
бъде в главата на свид. П. и да знае какви са били мотивите му защо 24 или 36 часа по-късно
уведомява прокуратурата и полицията. Относно показанията на свид. П.П., според мен
защитата пред Вас ги тълкува превратно, като за нас е достатъчно обстоятелство, което е
споделил по време на разпита и до предната мярка за неотклонение, дори и да казва, че не
бил сигурен, факт, в който отбелязва, че е сигурен – обвиняемият е надигнал тениската си и
е видял пистолет, който е пневматичен, но в достатъчно степен имитира истински пистолет,
който да даде основателен страх и от там да попадне в хипотезата на чл.63 НПК, а именно че
има достатъчно доказателства за извършено престъпление и относно тяхното авторство. Все
пак става въпрос за данни и доказателства за грабеж. Аз съм сигурен, че ще бъдат разпитани
и посочените от защитника и обвиняемия свидетели и ако се установи, че обвинението,
съответно разследването е било подведено, то е ясно как ще приключи делото. Въпросът е,
че отново се избързва. Разследващият орган реално не повече от 10 – 15 дни е работил по
същество по делото. Ходило е на две инстанции, после пак беше в съда по чл.159 за
трафични данни. Предполагам, че и отпускарският период си е дал своето отражение
колкото и несериозно да звучи, но има обективни фактори, които са забавили разследването
и все пак един месец не е фатално. Смятам, че трябва да се даде още време да могат да се
съберат и обвиняващите и оневиняващите доказателства. В случай, че решите, че
аргументите на защитата са по-силни и оборват тази на обвинението, то моля да имате
предвид, че лицето е осъждано и извършва деянието в срока на условната присъда и да
постановите мярка за неотклонение, следващата по степен, т.е. „Домашен арест“.
АДВ. И. /реплика/: Ние нищо не третираме и не излагаме превратно. Факт – или си
видял да се извади пистолет или не си видял, няма как да кажеш 50 на 50 – това е
несериозно. Това не е да размахваш портфейл, това е абсолютно несериозно. Това е по
отношение на свид. П.. А дали е отпускарски месецът, какъв е графикът за почивки – този
човек и всеки задържан най-малко го интересува. Пак казвам, всички са взаимнозаменяеми
по веригата на разследването. И не е вярно, че делото се е разхождало, делото е било
върнато на разследващия полицай и на 30-ти, въпреки че го нямаше този разследващ
полицай, аз помолих друг разследващ полицай да дойде с мен да разпитаме този човек,
защото стана ясно, че нещата няма да се случат. В рамките на един месец нищо не е сторено.
Кога е депозирана молбата, кога е постъпило искането за трафични данни в съда, може да се
провери. А свидетели може да се разпитват и без делото физически да е при тях, няма как да
се лъжем, тъй като пак казвам, че говорим за задържан. За мен най-притеснително е, че от
първоначалното задържане под стража до днес няма нищо направено, само единствено
неговите обяснения. А това, че той е дал подробни такива и ако има нещо неясно, е можело
да бъде питан повторно, не е направено това нещо. Какво друго да направим, освен да
поискаме изменение на мярката за неотклонение, явно той не е нужен на разследването.
4
Поне нещо да беше сторено. Извинявам се, но ще го кажа – като сръчкаме и искаме
изменение на мярката, се искат трафични данни. Защо не се работи така и през другото
време?! Когато сме казали един куп лица, кола. Това е, нямам други аргументи.
СЪДЪТ, на основание чл.297 ал.1 от НПК, даде на обвиняемия
П О С Л Е Д Н А Д У М А:
ОБВ. А.: Моля за по-лека мярка.
СЪДЪТ се произнесе с ОПРЕДЕЛЕНИЕТО си.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното искане от обв. А. С. А. , ЕГН **********,
чрез защитника адв. Станислав И., за изменение на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по ДП № 836/2020 г. по описа на Трето РУ при ОД на
МВР гр. Варна, както и предвид събраните до настоящия момент доказателства и
становищата на страните, изразени в съдебно заседание, направи следните правни изводи.
Настоящото ЧНД е образувано въз основа на постъпила молба от А. С. А. , обвиняем
по ДП № 836/2020 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР гр. Варна, с която се иска
изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.
В съдебно заседание обвиняемият и неговият защитник изцяло поддържат молбата за
изменение на взетата най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека
такава, като защитата заявява, че няма да излага аргументи по отношение на престъплението
по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за което А. е бил привлечен в качеството на обвиняем, предвид
становището на ОС – Варна, че въз основа на събраните доказателства по делото не би
могло да се мотивира обосновано предположение относно авторството на деянието, а по
отношение на престъплението по чл.198 ал.1 от НК, в извършването на което също е
обвинен А., защитата прави своя анализ на събраните по делото гласни доказателства, като
излага аргументи в подкрепа на становището, че показанията на пострадалия и на свид. П.
са нелогични. Твърди се, че в хода на досъдебното производство не са събрани
необходимите доказателства, посочени от обвиняемия, които да подкрепят неговото
обяснение, че не се извършват никакви действия по разследването, въпреки че обвиняемият
е задържан и в заключение се иска мярката за неотклонение да бъде изменена в по-лека
такава, като се твърди, че няма опасност обвиняемият да се укрие и би могла да бъде
изпълнена мярка за неотклонение „Домашен арест“.
Представителят на РП – Варна, макар до известна степен да се съгласява с
аргументите на защитата, счита, че не е изтекъл разумният срок, предвиден в НПК, за
провеждане на разследването, че превратно се тълкуват свидетелските показания, счита, че
има достатъчно доказателства по отношение на авторството на деянието по чл.198 ал.1 от
НК, в извършването на което А. е бил обвинен. Сочи, че предвид обстоятелството, че делото
се е намирало в районния, в окръжен съд, повторно в районния съд във връзка с искания за
5
даване на разрешение за предоставяне на трафични данни, тези факти са затруднили в
известна степен събирането на всички необходими и възможни доказателства, касаещи
изясняването на фактическата обстановка по делото, като счита, че мярката за неотклонение
не следва да бъде променяна, а алтернативно, ако съдът прецени, че следва да бъде
определена по-лека такава, то същата следва да бъде „Домашен арест“.
Обвиняемият също моли мярката му за неотклонение да бъде изменена от „Задържане
под стража“ в по-лека такава.
Съгласно разпоредбата на чл.65 ал.4 от НПК, в процедурата във връзка с искане за
изменение на взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ съдът преценява всички
обстоятелства, свързани със законността на задържането и се произнася с определение,
което обявява на страните.
В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, ДП № 836/2020 г. по описа
на Трето РУ при ОД на МВР гр. Варна е било образувано на основание чл.212 ал.2 от НПК
със следното действие – разпит на свидетел/пострадал, проведен на 13.07.2020 г.
С постановление от 15.07.2020 г. А. С. А. е бил привлечен в качеството на обвиняем
за две престъпления, съответно по чл.198 ал.1 от НК и по чл.354а ал.3 т.1 от НК.
Въз основа на искане от страна на представител на РП – Варна, с определение от
16.07.2020 г. по ЧНД № 2858/2020 г. по описа на РС – Варна спрямо А. е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, като първоинстанционният съд преди да вземе
мярката за неотклонение е изложил аргументи в подкрепа на становището си, че са налице
кумулативно изискуемите предпоставки за вземане на тази най-тежка мярка за
неотклонение, а именно предявени обвинения за извършени тежки умишлени престъпления
и е приел, че от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение,
че обв. А. е извършил тези деяния. Освен горното, е приел и че е налице реална опасност
обвиняемият да се укрие, съответно и да извърши престъпление.
Определението на РС – Варна е било обжалвано пред ОС – Варна, като с определение
от 22.07.2020 г. по ВЧНД № 741/2020 г. по описа на ОС – Варна същото е било потвърдено,
като правилно и законосъобразно, като са били споделени в основна част мотивите на
първоинстанционния съд за вземане на тази най-тежка мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, както по отношение на обоснованото предположение, така и по отношение
наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление, като са
изложени аргументи единствено по отношение на престъплението по чл.354а ал.1 от НК и
въззивната инстанция е приела, че не са налице достатъчно доказателства, от които може да
се направи обосновано предположение за участие на А. в това деяние.
В конкретния случай съдът констатира, че всички аргументи, изложени от защитата,
по отношение на становището за нелогичност на показанията на пострадали и на свид. П.,
6
за липсата на опасност обвиняемият да се укрие, са били изложени пред
първоинстанционния и въззивния съд и са били преценени съответно от двата състава, които
са приели, че адекватната в конкретния случай мярка за неотклонение по отношение на
обвиняемия би следвало да бъде най-тежката такава, а именно „Задържане под стража“.
Следва да се отбележи, че гласните доказателства, с изключение на обясненията на
обвиняемия, които са дадени след вземането на мярката за неотклонение, всички
свидетелски показания са били дадени преди да бъде направено искането за вземане на
мярка за неотклонение от РС – Варна, съответно са били налични в материалите по
досъдебното производство. С тези гласни доказателства са се запознали както
първоинстанционният съд, така и въззивният съд и въз основа на именно тези гласни
доказателства двата състава са приели, че от събраните до настоящия момент доказателства,
конкретно са визирали гласни доказателства такива, би могло разумно да се подозира
евентуалното участие на обвиняемия най-малко в престъплението по чл.198 ал.1 от НК.
След датата, на която определението на РС – Варна е било потвърдено с определение на ОС
– Варна не са събрани други гласни доказателства, изключая обясненията обвиняемия, които
както биха могли да служат за доказателство, така биха могли да бъдат негова защитна теза.
Не са събрани други доказателства, въз основа на които би могло да бъде споделено
становището в жалбата, че обоснованото предположение относно авторството на деянието,
въз основа на извършените действия, е разколебано, най-малко заради това, че не са събрани
такива доказателства, които да разколебават това обосновано предположение. На този етап
от разследването законодателят не изисква безспорна доказаност на вина и авторство на
деянието, поради което няма как да се приеме, че в тази насока че са възникнали нови
обстоятелства, които да променят първоначалния извод на първоинстанционния съд, който
като правилен и законосъобразен, е бил възприет и от състава на въззивната инстанция, че
би могло разумно да се подозира участието на обвиняемия в деянието по чл.198 ал.1 от НК,
в което е обвинен.
В действителност ограничен обем от действия по разследването са били извършени
след вземането и потвърждаването на мярката за неотклонение, в това число изготвяне на
физико-химична експертиза, изискване на данни, изготвяне на други справки относно
извършени оперативно издирвателни мероприятия, но в процедурата по чл.65 от НПК е
извън правомощията на съда да указва на прокуратурата какви действия по разследването
би следвало да бъдат извършени, за да се установи реалната фактическа обстановка и в
действителност единствено следва да бъде обърнато внимание, че се касае за обвиняем,
който е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, респективно разследването следва
да води приоритетно. Безспорно по делото и от оперативно издирвателни мероприятия са
установени лица, които неясно по какви причини до настоящия момент не са разпитани, но
пак следва да се повтори, че няма как съдът да разпореди на прокуратурата какви действия в
хода на досъдебното производство да извърши, тъй като правомощията за преценка на
доказателствата, касаещи обективната истина, извън евентуално за здравословно състояние
на обвиняемия, съдът има правомощия да преценява единствено ако делото постъпи в
7
съдебна зала.
Предвид всичко гореизложено и произнасянето на ОС – Варна, съдът няма как да
сподели становището, че има промяна в обстоятелствата и в гласните доказателства, които
да разколебават обоснованото подозрение за авторството на деянието за първото визирано в
диспозитива за привличане в качеството на обвиняем обвинение.
Съответно няма никаква промяна и в данните по делото, съответно в обстоятелствата
по същото, които са мотивирали първоинстанционният и въззивният съд да преценят
наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, тъй
като няма никаква промяна както в справката му за съдимост, така и в обстоятелството, че
безспорно преди вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ същият не е
живял на постоянния си и настоящ адрес, живял е под наем, като наемът се е заплащал от
друго лице, не от обвиняемия и няма как съдът да сподели становището, че при евентуално
вземане на мярка за неотклонение „Домашен арест“ същата би постигнала целите, визирани
в НПК. Още повече, че към моменти няма безспорни доказателства евентуално ако бъде
постановена такава мярка, къде съдът да постанови същата да бъде изпълнявана и дали тя
ще бъде изпълнявана.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че към настоящия момент няма промяна на
обстоятелствата, които са мотивирали двете инстанции, съответно да вземат и да потвърдят,
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обв. А., респективно не са
налице предпоставки за изменение на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, молбата следва да бъде оставена без уважение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на обв. А. С. А. , ЕГН **********, за
изменение на взетата по отношение него мярка за неотклонение от „Задържане под стража”
в по-лека такава.
ПОТВЪРЖДАВА взетата мярката за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА” по отношение на обв. А. С. А. , ЕГН **********, по досъдебно производство №
836/2020 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР гр. Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 3 дневен срок от днес пред
състав на Окръжен съд – Варна.
В случай на жалба или протест насрочва въззивното производство за разглеждане
пред Окръжен съд – Варна в съдебно заседание на 09.09.2020 г. от 13:00 часа, за която дата и
час страните са редовно уведомени, като призоваването на обвиняемия следва да се прецени
в зависимост от реда, по който делото ще бъде разгледано.
ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:56 часа.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9