Р Е Ш Е Н И Е
№407 30.09.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
двадесет и девети септември 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Пенка Маринова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №399 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.172
ал.5 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано
по жалбата на Д.П.П. против Заповед №20-1228-000735/29.06.2020г, издадена от Началник
група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с наложена на жалбоподателя
принудителна административна мярка на основание чл.171 т.2А буква А от ЗДвП –
Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от
29.06.2020г. МПС А.с рег. №**** е спряно от движение
на 11.06.2020г на основание чл.171 т.2 буква К от ЗДвП, а СУМПС на водача
№********* е отнето по административен ред на 11.06.2020г, на основание чл.171
т.1 буква Д от същия закон, съгласно справка в ОД на МВР Стара Загора. Обжалваната ЗППАМ е издадена въз основа на
АУАН №GA160140/29.06.2020г, съставен от мл. автоконтрольор към ОД МВР Стара
Загора за това, че на 29.06.2020г в град Стара Загора по бул. Славянски, в
посока изток-запад до бензиностанция ШЕЛ
управлява собствения си лек автомобил А. с рег. №****, спрян от движение до
заплащане дължимата глоба и без СУМПС, отнето по административен ред до
заплащане на дължимата глоба. С обжалваната ЗППАМ е издадена поради това, че
водачът е извършил нарушение на чл.150А ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, след като
е лишен от това право по административен ред, както и за управление на МПС,
спряно от движение в нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП.
Представена е Заповед №
349з-723/06.03.2018г на Директора на ОД МВР Стара Загора за оправомощаване на
Началник сектори и групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Стара Загора да
прилагат ПАМ по чл.171 т.2А от ЗДвП, АУАН серия GA №160140 от 29.06.2020г,
редовно връчен на нарушителя на същата дата, справка за нарушител, справка за
регистрация на МПС, възражение против съставения акт за административно
нарушение и против оспорената заповед с вх. №122800-15979 от 02.07.2020г.
Жалбоподателя не оспорва фактическата
обстановка, а направените въз основа на нея правни изводи за наличие на
основание за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2А буква А от ЗДвП, тъй като на 11.08.2019г,
когато е спрян за проверка в град София и му е наложена ПАМ с основание чл.171
т.1 буква Д и т.2 буква К от ЗДвП е заплатил дължимите глоби в общ размер от
30лв, за което представя платежен документ, но служителката не е разполагала
със СУМПС и СРМПС, за да му ги върне. Алтернативно се позовава на правото си да
управлява МПС с акта за установяване на административно нарушение № 240288,
съставен му на 11.06.2020г. в град София. Иска да бъде отменена Заповед
№20-1228-000735/29.06.2020г на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР Стара Загора. Я.Е.Г. против Заповед
№19-4332-008934/17.12.2019г., издадена от полицейски инспектор към СДВР, отдел
„Пътна полиция“, упълномощен със заповед №513з-1618/26.02.2018г. / стр.17 по
делото/, с наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка „Прекратяване
на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца“ на основание чл. 171 т.2А буква „А“
от Закона за движение по пътищата за това, че на 15.12.2019г, около 22.52ч в
град София, по бул. Хрито Ботев, с посока от бул.
„Тодоро Александров“ към ул. „Алабин“, МПС с рег. №*** К./ собственост на Г./,
е управляван от М.П.К., чието СУМПС е отнето по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП. За
управлението на описаното МПС на същите дата, място и час, на К. е съставен
АУАН №104026/15.12.2019г. При съставяне на посочения АУАН са отнети СРМПС
№********* и два броя регистрационни табели ****. Заповедта е връчена на
19.12.2019г, а жалбата е подадена на 30.12.2019г, чрез административния орган.
С жалбата се твърди, че не е налице
фактическото и правно основание за прилагане на принудителната мярка, тъй като
временното отнемане на СУМПС на К. на основание не заплатени глоби не води до
загуба на правоспособност да се управлява МПС. Следващия аргумент, поддържан и
от упълномощения процесуален представител в пледоария по същество /представена
писмена защита/, е за нарушение на чл.6 ал.1 от АПК, тъй като веднага след
съставяне на АУАН №104026/15.12.2019г К. е заплатил глобите, заради чието не
плащане му е отнето СУМПС, а след този момент и до края на срока на мярката, тя
се явява принуда в повече от необходимото за постигане на целите, за които е
наложена. Иска от съда да бъде отменена оспорената заповед.
Ответника – Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД МВР Стара Загора не се явява, не изпраща представител.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от
адресата на административната принуда и в рамките на 14-дневния преклузивен
срок за упражняване правото на оспорване, а разгледана по същество се явява
основателна.
Основание за прилагане на
административната принуда спрямо собственика на моторно превозно средство е
посоченото чл. 171 т.2А, буква „А“ от ЗДвП управление от водач, на който свидетелството
му за правоспособност е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от същия
закон. Този водач нарушава изискването и съответно забраната по чл.150а ал.1 от ЗДвП, въведена с диспозицията на правната норма, като управлява МПС без да
притежава СУМПС за неговата категория. Този факт се оспорва с жалбата и се
установява друга фактическа обстановка от представената административна
преписка и приложената към жалбата квитанция за извършено на 11.06.2020г
плащане на двата фиша с номер 340074 и №165960 за сумите 20лв и 10лв. От
справката за нарушител е видно, че на 11.06.2020г е издадена ЗППАМ №20-4332-003742/11.06.2020г
от СДВР отдел ПП с наложена принудителна мярка временно спиране от движение на МПС със СРМПС
********* до заплащане на дължимата глоба – чл.171 т.2 буква К от ЗДвП, както и
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС №********* до заплащане на дължимата глоба –чл.171 т.1
буква Д от ЗДвП със статус на принудителните мерки – отпаднало основание. Видно
е от същата справка, че наложените глоби с фишове №165960 от 28.10.2019г и фиш
№340075 от 22.05.2020г са платени към 29.06.2020г. Следователно към 29.06.2020г
е отпаднало посоченото основание по чл.171 т.2А буква А от ЗДвП, а именно
управление на МПС от водач, чието СУМПС е отнето по реда на чл.171 т.1 буква
„д“ от ЗДвП. Съгласно чл.171 т.1 от ЗДвП
принудителната мярка .“временно отнемане на СУМПС“ трае до заплащане на
дължимите глоби, след което нейното действие се прекратява по силата на закона.
Изрично е посочено в чл.171 т.1 буква „д“ от ЗДвП, че отнемането е до заплащане
на дължимите глоби. Следователно към 29.06.2020г, водачът не е извършил състава
на чл.171 т.2А буква А предл. четвърто от ЗДвП.
Същото се отнася и до управлението на МПС, спряно от движение поради прилагане
на принудителна мярка по чл.171 т.1 буква К от ЗДвП, която хипотеза не
съставлява основание по чл.171 т.2А буква А от ЗДвП. Не на последно по важност
място се установява и противоречие между фактическото и правно основание за
прилагане на мярката, тъй като според обстоятелствената част на оспорената
заповед водачът управлява автомобила без СУМПС, което е иззето по
административен ред – чл.171 т.1 буква Д от ЗДвП, но с това си деяние е
извършил нарушение на чл. 150А ал.1 от ЗДвП, тъй като управлява МПС след като е
лишен от това право по административен или съдебен ред тоест посочени са две
основания от изброените в чл.171 т.2А буква А от ЗДвП, които са алтернативни.
Изземването на СУМПС се извършва при лишаване от право да се управлява МПС в
изпълнение на наложеното наказание, както и при прилагане на принудителна мярка
по чл.171 т.1, буква Д от ЗДвП. В хипотезата на изземване на СУМПС в резултат
на прилагане на принудителна административна мярка, водачът не притежава
временно документа, който легитимира действието по управление на автомобила,
без да е лишен от това право или извършва нарушение на изискването да се
управлява МПС само, когато се притежава валиден документ. Оспорената ЗППАМ се
основава на две от изчерпателно изброените хипотези в чл.171 т.2А буква А от ЗДвП, а именно управлява след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред, която квалификация противоречи на факта на временно
отнемане на СУМПС до заплащане на дължимите глоби. На следващо място
управлението на МПС, спряно от движение не е сред изчерпателно изброените
основания по чл.171 т.2А, буква А от ЗДвП, визиращи хипотези на липса на
правоспособност – изначално или в резултат на наказание „лишаване от права“,
както и случаите, в които водачът не притежава валиден документ, удостоверяващ
правоспособността – защото е временно отнет по чл.171 т.1 или т.4 от ЗДвП, или
защото е с изтекъл срок на валидност.
В настоящия случай отнемането на СУМПС в
резултат на прилагане на принудителна мярка до заплащане на дължимите глоби е
опровергано от събраните по делото доказателства за отпадане на мярката още към
11.06.2020г, издаването на ЗППАМ 20-4332-003741/11.06.2020г за отнемане на
СУМПС не представлява лишаване от правоспособност по административен ред, а
управлението на спряно от движение МПС не е основание по чл.171 т.2А, буква А
от ЗДвП за прилагане на мярката – временно прекратяване на регистрацията на
управляваното МПС, спрямо неговия собственик.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №
20-1228-000735/29.06.2020г на Началник група към ОД МВР Стара Загора, сектор
„Пътна полиция“ по жалба на Д.П.П..
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: