№ 216
гр. гр. Добрич , 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Георги К. Пашалиев
Секретар:Румяна И. Радева
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Въззивно гражданско
дело № 20203200500658 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про Енергийни услуги“
ЕООД срещу Решение № 341/10.04.2020 г., постановено по гр. д. № 3879/2019
г. от Районен съд Добрич.
Съдебният акт се атакува с доводи за неправилност.
Твърди се, че в конкретния случай на преизчисляване на електрическа
енергия приложими са правилата на ПИКЕЕ. В случай, че тази теза не бъде
възприета от въззивния съд, въззивникът се позовава на общите правила на
ЗЗД, в частност на разпоредбите за договора за продажба. Оспорва се и
изводът на съда за недоказаност на факта на потребяване на процесната
електроенергия от абоната.
Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено
ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира и разноски за двете
инстанции.
В съдебно заседание се представлява от адвокат В.К.. В хода на
устните състезания пълномощникът повтаря исканията, релевирани в
1
жалбата.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата
страна, която иска решението на първостепенния съд да бъде потвърдено.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна изтъква, че в жалбата не са релевирани
оплаквания, съответни на постановеното от съда. В тази връзка пояснява, че
искът е уважен, тъй като не е доказано процесната електроенергия да е
потребена от абоната, а не поради липса на основание за извършване на
корекционната процедура. Счита, че ПИКЕЕ са неприложими в конкретната
хипотеза.
Пред въззивния съд се представлява от адвокат И.З., който поддържа
позицията си, изложена в отговора на жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Видно от протокол № 12108296, електромер „Carat МО2“, с фабр. №
1115031400705734 е бил монтиран на обект с адрес: гр. Д., на 12.01.2015 г.,
при следните показания: нощна тарифа – 0 и дневна тарифа – 0. Към този
момент абонат е бил ЕТ „***“, с кл. номер *** и аб. номер ***.
От договор за комбинирани услуги № ПКСП-********** от
07.03.2017 г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията
на продукт Енерго-Про Фикс 1 се установява, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което „Енерго-Про
Енергийни услуги” ЕООД се е задължило да продава и доставя електрическа
енергия на „***“ ЕООД, а последното се е задължило да заплаща доставената
енергия. Съгласно Приложение № 1 към договора електрическата енергия
трябва да се доставя на адрес: гр. Д., аб. номер ***.
С рамков договор за заплащане на мрежови услуги от 20.07.2015 г.
дружествата „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД и
„Електроразпределение Север“ АД са се договорили първото да заплаща на
второто мрежовите услуги на клиенти, с които е договорил предоставянето на
комбинирани услуги.
В констативен протокол № 5100291 е отразено, че на 07.11.2018 г.
служителите на „Електроразпределение Север“ АД В.К. и М.Т. са
демонтирали електромера, отчитащ количеството доставена електрическа
енергия за обект с кл. номер *** и аб. номер ***, при следните показания:
1.8.1 – 005648 KWh, 1.8.2 – 038698 KWh, 1.8.3 – 057851 и 1.8.4 - 000000.
2
Демонтирането на средството за търговско измерване тип „Carat МО2“, с
фабр. № 1115031400705734, е извършено в присъствието на свидетеля Д.Д. и
на управителя на „***“ ЕООД Д.Д.. Средството за търговско измерване е
поставено в индивидуална опаковка с пломба № 524510.
На електромера е била извършена метрологична експертиза в БИМ,
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – гр.
Варна. Средството за търговско измерване е получено в плик с пломба №
524510. Резултатите от изследването са обективирани в констативен протокол
№ 2284/01.10.2019 г. В последния е посочено, че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е
наличие на преминала енергия в тарифа 1.8.3 – 057851, 3 kWh, която не е
визуализирана на дисплея. Отразено е също, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия.
Въз основа на цитирания констативен протокол е изготвено
становище за начисление на електрическа енергия от 07.10.2019 г. С писмо
изх. № 55544_КП5100291_1/08.10.2019 г. „Електроразпределение Север“ АД е
уведомило ищеца, че вследствие на предприето преизчисляване на
количествата енергия за кл. номер *** и аб. номер *** е извършена корекция
на сметката му.
До „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД е изпратено и писмо с изх.
№ 55544_КП5100291_2/08.10.2019 г., с което „Електроразпределение Север“
АД е уведомило ответното дружество за извършената корекция, на основание
чл. 8, ал. 2 от процесния рамков договор.
С платежно нареждане от 18.10.2019 г. дружеството „Енерго-Про
Енергийни услуги“ ЕООД е превело сумата от 11024, 69 лева на
„Електроразпределение Север“ АД.
В тази връзка ответното дружество е издало фактура №
**********/17.10.2019 г., ведно с приложение „А“ към нея. От счетоводния
документ е видно, че от „***“ ЕООД се претендира сумата от 11 141, 03 лева
за електрическа енергия за периода от 08.11.2017 г. – 07.11.2018 г.
От съдебно-техническата експертиза става ясно, че процесното СТИ е
произведено през 2014 г. и е с оценено съответствие. Монтирано е на
процесния обект на 12.01.2015 г. при нулеви показания за Т1 и Т2. Вещото
лице е посочило, че измервателната грешка на СТИ е в допустимите граници.
Констатирало е, че не е налице повреда или неправомерно вмешателство в
схемата на свързване на процесното СТИ към електроразпределителната
мрежа.
Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата
компетентност, поради което съдът го възприема в цялост.
3
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
срещу „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД за установяване недължимост
на сумата от 11141, 03 лв., представляваща допълнително начислена стойност
на електрическа енергия по фактура № **********/17.10.2019 г. за периода
от 08.11.2017 г. – 07.11.2018 г. за обект, находящ се в гр. Д., кл. номер *** и
аб. номер ***.
В жалбата си въззивникът коментира пространно
законосъобразността на процедурата за начисление на електроенергия в
тарифа 1.8.3. Независимо, че възражението не е относимо към основния извод
на съда, за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в чл. 83, ал. 1,
т. 6 и ал. 2 от Закона за енергетиката законодателят е делегирал на КЕВР
приемането на „правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни“. В §2 от преходните и заключителни разпоредби на действащите
ПИКЕЕ (30.04.2019 г.) е указано, че в случаите, при които процедурите по
преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване,
фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, започнали
въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези
правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на
констативния протокол. В настоящия случай констативен протокол №
5100291 е изготвен на 07.11.2018 г., преди влизане в сила на действащите
ПИКЕЕ, поради което същите са неприложими. Към датата на изготвяне на
протокола са били приложими единствено чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в "Държавен вестник", бр. 98 от
12.11.2013 г.), тъй като в останалата част са били отменени с Решение № 1500
от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. Съдебният акт е влязъл в
сила на 14.02.2017 г., когато е бил обнародван в Държавен вестник, съгласно
4
чл. 194 от АПК. Като се вземе предвид, че неотменените разпоредби на чл.
48, 49 и 50 от ПИКЕЕ не уреждат хипотези на софтуерно въздействие върху
СТИ, то същите са неприложими в случая.
Оттук се извежда, че към момента на съставяне на протокола е
липсвал ред за извършване на корекция на сметката на ищеца. При отсъствие
на специална нормативна уредба приложение следва да намерят общите
правила на чл. 183 от ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението
за заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба
следва да понесе своята договорна отговорност. Това становище на въззивния
съд е съобразено в пълна степен и с практиката на върховната инстанция,
обективирана в Решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС,
III г.о., Решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о.
В тежест на ответното дружество е да докаже, че е доставило на
ищеца отразеното, в невизуализирания регистър 1.8.3 на СТИ, количество
електрическа енергия от 57 851 kWh.
Доказването на този релевантен факт не е проведено успешно от
ответното дружество. От констативния протокол на служителите на
„Електроразпределение Север“ АД се установиха показанията на тарифните
регистри на СТИ към момента на демонтирането му: 1.8.1 – 005648 KWh,
1.8.2 – 038698 KWh, 1.8.3 – 057851 и 1.8.4 - 000000. Извършената
метрологична експертиза налага извода, че поради намеса в тарифната схема
на електромера действително потребената енергия се е разпределила и върху
невизуализирания регистър 1.8.3, чието показание е 57851 kWh. Тези
констатации се потвърждават и от съдебно-техническата експертиза. В
заключението си вещото лице ясно посочва, че количеството енергия,
записано в тарифа 1.8.3, е преминало през измервателния уред. Анализът на
доказателствените материали води до заключението, че вследствие на външна
намеса част от доставената електроенергия е била отчетена не във видимите
регистри 1.8.1 и 1.8.2, а в невизуализирания 1.8.3. В тежест на ответното
дружество обаче е да установи не само факта на доставяне на енергията до
процесния обект, а и консумирането от ищеца. Именно този факт,
консумирането на електрическата енергия от „***“ ЕООД не е доказан. Видно
от протокол № 12108296, процесното СТИ е било монтирано, когато обектът,
находящ се в гр. Д., се е ползвал от абоната ЕТ „***“. От този момент до
съставянето на констативен протокол № 5100291 са изминали близо четири
години, като обектът се е ползвал от двама различни потребители на
електрическа енергия. Не са представени доказателства, от които да се
установи кой от тях е ползвал обекта в периода, когато процесното
количество енергия е преминало през СТИ. А доколкото натрупването на
електрическа енергия в невизуализирания регистър е следствие от софтуерно
вмешателство в тарифната схема на електромера, то релевантен е моментът,
когато е осъществена външната намеса в схемата на средството за търговско
измерване. След като този факт не е установен, не може да бъде направен
извод, че ищецът е потребил процесното количество електрическа енергия и
5
трябва да понесе отговорността за договорното си неизпълнение.
Ето защо, въззивният съд счита, че искът следва да бъде уважен, а
Решение № 341/10.04.2020 г., постановено по гр. д. № 3879/2019 г. от Районен
съд Добрич, потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата инстанция, в полза на
въззиваемата страна се поражда правото да бъдат заплатени направените
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззиваемото дружество своевременно е направило искане за
присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 900, 00
лева. Приложен е договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че тази сума е заплатена от дружеството за процесуално
представителство пред Окръжен съд Добрич.
С въззивната жалба е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Окръжен съд Добрич счита същото за
неоснователно, тъй като, предвид материалния интерес, претендираният
размер е близък до минималния по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо, окръжният съд възлага в тежест на въззивника разноски –
адвокатско възнаграждение, в размер на 900, 00 лева.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 341/10.04.2020 г., постановено по гр.
д. № 3879/2019 г. от Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА, на основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК,
„Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД, с ЕИК ***, град Варна, Варна Тауърс
Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК *** ,
гр. Д., сумата от 900, 00 лева, представляваща направени съдебно-деловодни
разноски по в.гр.д. № 658 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7