Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

21.01.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

15.12

Година

2021

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Виктор Атанасов Айгюл Шефки

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КА

дело номер

293

по описа за

2021

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Депозирана е касационна жалба от адв. М.Ч., действаща в качеството си на пълномощник на М.А.Х. от ***, против Решение № 66/01.10.2021 г., постановено по АНД № 179/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград. Сочи, че със обжалвания акт била отхвърлена жалбата против Заповед за задържане на лице с рег. № 318зз-22/09.07.2021 г., издадена от полицейски орган при РУ – Кирково, при което съдът е осъдил жалбоподателя да заплати деловодни разноски в размер на 110 лв.

Счита, че решението на Районен съд - Момчилград е необосновано и постановено в противоречие със събраните доказателства.

Излага съображения, че първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че административния акт, с който е постановено задържане за срок от 24 ч., бил неправилен и незаконосъобразен. В тази връзка следвало административният орган, преди да пристъпи към задържане, да извърши обстойна и задълбочена преценка на фактическата обстановка, включително и на здравословното състояние на задържаното лице. Акцентира на ноторния факт, че на задържане подлежало само физическо здраво лице и в тази връзка задължение на органа, преди задържането било да предостави възможност на адресата да бъде освидетелстван от компетентен орган, щом са налице данни за това. В случая, заповедта била постановена и връчена на задържаното лице едновременно с медицинския преглед, но не и след него, което се явявало в противоречие със закона. При задържането на жалбоподателя не било взето влошеното му здравословно състояние, за което съществували данни по преписката. Липсвали данни на задържаното лице да са били разяснени основанията за задържането. Предвид това счита, че по начина, по който е протекло задържането са били съществено нарушени правата на лицето, а именно да бъде задържан по надлежен ред, респ. при наличието на основателна причина и добро здраве.

Въвежда доводи, че административния орган е следвало да мотивира акта си с посочване на фактическото и правното основание за издаването му, които изисквания в случая не били изпълнени. В оспорената заповед било посочено като правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, без да е конкретизирано, при коя от всичките хипотези на ал. 1 във всичките й седем точки било извършено задържането. Като фактическо основание издателят на заповедта бил отразил: „ЗМ № ***….“ „за извършено престъпление по чл. 167, ал. 3 от НК“, което не изпълвало изискването за мотивираност на заповедта. Счита, че при така въведеното фактическо основание не било ясно, каква е съпричастността на жалбоподателя към ЗМ, спрямо кого е извършено престъплението и в какво се изразява деянието на задържаното лице вкл. дали това деяние е квалифицирано като престъпление. В този смисъл излага съображения, че лишеният от мотиви административен акт винаги се явявал незаконосъобразен и ограничавал, както правата на адресата, а именно да узнае в какво точно е ангажирана отговорността, така и извършването на съдебния контрол, явяващи се отменитилни основания.

В заключение се твърди, че от приложената преписка не ставало ясно, кога задържаното лице е било освободено и за какъв срок е било задържано.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 66/01.10.2021 г., постановено по АНД № 179/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград, след което да постанови друго, с което да отмени Заповед за задържане на лице с рег. № 318зз-22/09.07.2021 г., издадена от полицейски орган при РУ – Кирково. Претендира деловодни разноски за две инстанции.

В съдебно заседание, касаторът не се явява. Представлява се от пълномощника адв. Ч., която поддържа изцяло жалбата, по изложените в нея доводи.

Ответникът по касация – полицейски орган при РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В. счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Момчилград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че оспорената заповед за задържане на лице била законосъобразна и обоснована, поради което правилно районният съд бил отхвърлил депозираната против нея жалба.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ касационен контрол, от страна по АНД № 179/2021 г. по описа на Районен съд - Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява основателна по следните съображения:

С обжалваното Решение № 66/01.10.2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград, е отхвърлена жалбата на М.А.Х. от *** срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 318зз-22/09.07.2021 г., с която спрямо него е постановено задържане под стража за срок от 24 часа, поради това, че е бил заподозрян в извършване на престъпление по чл. 167, ал. 3 от НК. Със съдебния акт касаторът е осъден да заплати по сметка на РС – Момчилград сумата от 10 лв., представляваща държавна такса за образуване на делото, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в полза на ОДМВР – Кърджали.

Първоинстанционният съд е приел, че оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 318зз-22/09.07.2021 г. е издадена при наличие на фактическо основание – ЗМ № *** от 08.07.2021 г. по описа на РУ – Кирково, за извършено престъпление по чл. 167, ал. 3 от НК. Изложил е мотиви, че задържането като ПАМ е предприета от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. Посочил е, че за прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето извършило евентуално престъпление по смисъла на НК. Достатъчно било само наличието на данни, обосноваващи правото на административния орган да наложи мярката, без да се поставят условия за точна квалификация на деянието, а още по-малко задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Такава мярка се налагала само във връзка на наличие на данни, обосноваващи евентуалната съпричастност на жалбоподателя към престъплението, но не и поради несъмненост на фактите, а единствено с оглед на тяхното изясняване.

Съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с мотиви, че било изяснено, кой е адресатът на заповедта, както и че с това лице са извършени процесуални следствени действия по време на задържането. Районния съд е посочил, че на задържаното лице е било предоставено право на адвокатска защита, съставен бил протокол за личен обиск, а за връщане на вещите била надлежно оформена разписка и съответно било удостоверено, че той е получил същите.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че оспореното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано.

Задържането на лице, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Следва да се посочи, че понятието „данни” по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието „достатъчно данни” по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната административна мярка „задържане до 24 часа” по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършител на престъпление.

В конкретния случай не са представени никакви доказателства, че съществува вероятност задържаното лице да се укрие или да извърши престъпление. Горното, взето в съвкупност с липсата на данни да са били предприети действия по изясняване на обстоятелства, относими към участието на лицето в престъпление по чл. 167, ал. 3 от НК, обосновава извода, че релевантната заповед за задържане се явява издадена в несъответствие с целта на закона. Целта на задържането в хипотезите на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е да се възпрепятства възможността съответното лице да се отклони от наказателно преследване, да разкрие извършено престъпление, както и възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено разследване или да се извършат необходимите процесуално-следствени действия. В този смисъл отново следва да се отбележи, че в настоящия случай липсват данни, преки или косвени, за извършено от жалбоподателя престъпление, което да налага задържането му за срок от 24 часа. С приложената мярка правото на лицето на свободно предвижване за 24 часа е неоснователно ограничено, поради което задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се явява и в противоречие с принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК.

Отделно от горното следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР са изброени реквизитите, които следва да съдържа писмената заповед, с която се постановява задържане на лицето на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, като т. 2 въвежда императивното изискване да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането. Неспазването на това императивно установено задължение за формата на административния акт от страна на полицейския орган, представлява особено съществено процесуално нарушение, което засяга правото на защита на задържаното лице и следва да се квалифицира като нарушение на разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК, което от своя страна обосновава незаконосъобразността на издадената заповед за задържане и е основание за нейната отмяна.

На следващо място, в оспорената заповед за задържане е вписано като основанието за издаването й: „във връзка със ЗМ № *** от 08.07.2021 г. за извършено престъпление по чл. 167, ал. 3 от НК“. Посоченият в заповедта ЗМ не е приложен в преписката, нито по делото, което опровергава извода на първоинстанционния съд, че заповедта за задържане е издадена при наличие на фактическо основание, респеспективно, че същата е мотивирана. Невъзможно е съдът да основе извод за законосъобразност на заповедта за задържане въз основа на така посоченото в нея: „във връзка с образувано ЗМ № ***/08.07.2021 г. по описа на РУ - Кирково …“, без този ЗМ да е наличен по делото. Посоченият ЗМ като фактическо основание за издаване на заповедта не обвързва съда, който е длъжен да извърши проверка първо на съществуващите в него факти, а след това и за правилното приложение на материалния закон. Релевантният заявителски материал не е част от административната преписка по издаване на заповедта. Това от своя страна води до неприложимост на приетото в ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС, че мотивите може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за основателна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Момчилград следва да бъде отменено като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Следва касационният съд да реши спора по същество като отмени процесната Заповед за задържане на лице с рег. № 318зз-22/09.07.2021 г., издадена от полицейски орган при РУ – Кирково, като незаконосъобразна, по горе изложените мотиви.

При този изход на делото и с оглед надлежно въведеното искане от пълномощника на касатора за присъждането на деловодни разноски за две инстанции, следва в полза на М.А.Х. да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 1 270 лв., от които 600 лв. заплатено в брой  адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд, съгласно  ДПЗС от 15.08.2021 г., 600 лв., представляващо заплатено в брой възнаграждение за адвокат в производството пред административния съд по ДПЗС от 06.10.2021 г. и 70 лв. заплатена държавна такса в касационното производство. Посочените деловодни разноски следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР – Кърджали.

Следва да се отбележи, че заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение в производството пред районния съд е значително по-високо от минималния размер, предвиден в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но предвид липсата на надлежно релевирано възражение за прекомерност от страна на ответника, съдът следва да присъди разноски в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 66/01.10.2021 г., постановено по АНД № 179/2021 г. по описа на Районен съд – Момчилград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 318зз-22/09.07.2021 г., издадена от полицейски орган при РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, с която е постановено задържането за срок до 24 часа на М.А.Х. от ***.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, с административен адрес: ***,  да заплати на М.А.Х. от ***, с ЕГН **********, разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 1 270 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.