Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 56
гр.Русе, 08.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 482 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118 от КСО.
Образувано
е по жалба на К.М.П. ***, чрез процесуалния му представител, против решение №
2153-17-75/29.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено
разпореждане № 2140-17-224/08.04.2020 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ – Русе. С потвърденото разпореждане, на основание
чл.69б, ал.2 от КСО, чл.6 и глава V от Регламент (ЕО) №
883/2004, на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. В жалбата се развиват подробни оплаквания за
незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане
поради допуснати в хода на административното производство съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и поради противоречието им с
материалния закон. Жалбоподателят сочи, че пенсионните органи не изпълнили
задължението си за служебно събиране на доказателствата, необходими за
изясняване на характера на работата и особените условия на полагания от него
труд в Кралство Испания като по този начин нарушили основни принципи на
административния процес – на истинност и служебното начало съгласно чл.7, ал.1
и чл.9, ал.2 от АПК. Поддържа, че в периода от 2005 г. до 2019 г. работил в посочената
държава-членка на ЕС като шофьор на товарен автомобил 12 и повече тона, който
труд се зачитал като втора категория съгласно чл.2, т.25 от НКТП. Заявява, че
предвид липсата в отговора на компетентните испански власти (формуляр E 205 ES) на информация относно условията на
полагания от него труд, пенсионният орган е бил длъжен да отправи допълнително
искане за изясняване на този въпрос, което задължение не било изпълнено. Твърди
също, че неправилно положеният от него труд в периода от 26.01.1984 г. до
15.08.1988 г. на длъжността „машинист-помпист“ към СЕП „Водно стопанство“ –
Русе е зачетен като трета, а не като втора категория. Намира подходът на
пенсионните органи формален, тъй като се основавал единствено на липсата на
наименованието на посочената длъжност в ПКТП (отм.) и конкретно в т.26 и т.66и
от същия, а не на преценка по същество на условията на труд и мястото, където
той е полаган – плаващо водно съоръжение (помпена станция) по р.Дунав. Твърди,
че периодите, през които е ползвал неплатен отпуск, които не са му били
признати за трудов и осигурителен стаж, са кратки, с продължителност до 30 дни,
поради което стажът му не се счита прекъсван като тези непризнати периоди
следва да се включат с тяхната продължителност в същата (втора) категория. С
подаденото от него заявление поискал да се пенсионира въз основа на положения
от него труд от втора категория, при условията на чл.69б, ал.2 от КСО, поради
което неправилно той е бил превърнат в такъв от трета категория. Иска се
отмяната на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и връщане на
преписката на административния орган за ново произнасяне по нея. Претендира направените
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител,
е депозирал писмен отговор и писмена защита, в
които изразява становище за нейната неоснователност и моли тя да бъде
оставена без уважение. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата
е подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е
неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, след изчерпване на
възможността за обжалване по административен ред и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.117 от КСО, в кръга на
законовите му правомощия и в изискуемата писмена форма, като съдържа необходимите
фактически и правни основания за издаването му.
В
административното производство действително са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила във връзка с изясняване на релевантните
факти и обстоятелства и служебното събиране на доказателства за тях – чл.35 и
чл.36 от АПК. Тези нарушения обаче са отстранени на съдебната фаза на процеса
посредством ангажираните от самия жалбоподател, при условията на чл.104, ал.10,
изр.2 от КСО, гласни доказателства за условията на труд на последния като
шофьор на товарен автомобил в Испания от гледна точка на определянето на
товароподемността на управляваните от него товарни автомобили, а оттам и на категорията
на положения в посочената държава-членка на ЕС труд. По изложените съображения,
щом този въпрос е вече изяснен от съда, то допуснатите от административния
орган процесуални нарушения при събиране на доказателствата, сами по себе си,
няма да представляват основание по чл.146, т.3 от АПК за отмяната на оспорения
акт. И това е така, защото отмяната на
акта в тези случаи е съпроводена с връщане на преписката на органа именно за
събиране на необходимите доказателства, които не са били събрани в
административното производство, и ново произнасяне въз основа на тях.
Със
заявление вх. № 2113-17-1375/12.08.2019 г. жалбоподателят поискал да му бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б,
ал.2 от КСО. Със заявлението е направено искане за потвърждаване на
осигурителния му стаж в Испания и отпускане на пенсия от компетентните власти в
тази страна. Пред пенсионният орган жалбоподателят представил и трудови
договори (на испански език), сключени с испански работодатели, по силата на
които същият бил назначаван последователно на длъжността „водач/механик“
съгласно трудов договор, сключен на 22.11.2014 г. с работодателя Campillo Palmera, S.A., трудов договор, сключен на
09.11.2009 г. с работодателя Llorsan
95, S.L. и уведомления във връзка с
последния договор, представени с превод на български език в съдебното
производство (л.67-л.77 от делото).
Тъй
като в случая ТП на НОИ – Русе се явява проучваща институция, същата е
уведомила компетентните испански власти – Националния институт за социално
осигуряване на Кралство Испания (Instituto Nacional de la Seguridad Social) като е изпратила до испанските
власти надлежния за това формуляр – Е 202 (проучване на молба за пенсия за
старост). Посочените формуляри са приети при действието на отменените Регламенти № 1408/71 и №
574/72, но продължават да се използват в
производствата по администриране на пенсиите и удостоверяване на релевантните за
тях факти и при действието на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за
социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на
Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на
Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.
Това задължение на ТП на НОИ – Русе
произтича пряко от чл.12 § 1 от Регламент (ЕО) №
987/2009, която норма изисква, за целите на прилагането на чл.6 от основния
регламент (т.е. Регламент (ЕО) № 883/2004), компетентната институция да се
свърже с институциите на държавите-членки, чието законодателство също се е
прилагало спрямо съответното лице, с цел установяване на всички периоди,
завършени съгласно тяхното законодателство. Разпоредбата на чл.6 от Регламент
(ЕО) № 883/2004 установява принципа на сумиране
на осигурителните периоди, според който, когато правото на обезщетение зависи
от придобиването на осигурителни периоди или периоди на пребиваване,
обезщетенията следва да се отпускат на база целия осигурителен стаж на
претендиращото лице. В тази хипотеза, когато заявителят представи осигурителен
стаж в друга държава-членка на ЕС, за който има основание да се приеме, че е
стаж, положен при условията на първа или втора категория труд съгласно
българското законодателство относно категоризиране на труда при пенсиониране,
пенсионният орган е длъжен да изясни с компетентната институция на другата
държава-членка при какви условия е полаган труда (в този смисъл изрично указание № 91-01-127 от 26.05.2008
г. на НОИ, Дирекция „Европейска интеграция и международни договори“).
Действително, във формуляра за проучване на подадената от жалбоподателя молба
за пенсия за старост – Е 202, графа „Бележки“, пенсионният орган е посочил
следното: “Молим да уточните условията на труд, професия, професионална
характеристика от работодателя“. След като обаче в отговора на испанските
власти подобна информация липсва (в изпратения формуляр Е 205 ES са отразени единствено периодите на
осигуряване на жалбоподателя в Испания без посочване на професия и условия на
труд), пенсионният орган е следвало да прояви повече усърдие при събирането й като
отправи допълнително искане до компетентната испанска институция за нейното
предоставяне чрез събиране на информация от посочените от заявителя испански
работодатели. Както беше отбелязано по – горе, това нарушение, само по себе си,
не е основание за отмяна на оспореното решение, тъй като доказателства за тези
обстоятелства са ангажирани от жалбоподателя в съдебното производство.
Съдът
намира, че събраните гласни доказателства са допустими, доколкото попадат в
приложното поле на разпоредбата на чл.104, ал.10, изр. второ от КСО. Тя допуска
изключение от забраната за установяване посредством свидетелски показания на
категорията труд чрез изясняване на условията, при които той е полаган, когато
са налице писмени доказателства, издадени от работодателя/осигурителя, при
когото е положен трудът, и по време на полагането му. Така е и в разглеждания
случай.
Жалбоподателят
е представил писмени трудови договори с испански работодатели, по силата на
които е бил назначен и е изпълнявал длъжността „водач/механик“ на товарен
автомобил. В трудовите договори не е посочена товароподемността на
автомобилите, причините за което биха могли да бъдат най-различни, например
пропуск на работодателя, отсъствие на нормативно установена категоризация на
труда на шофьорите в Испания и др. Решаващото съображение тук е, че за липсата
на писмени доказателства за условията на труд на жалбоподателя последният няма
вина. Както беше посочено по-горе, пенсионният орган, в нарушение на чл.9,
ал.2, чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК и чл.12 § 1 от Регламент (ЕО) №
987/2009, не е направил необходимото да изясни въпроса при какви условия
жалбоподателят е полагал труд като „шофьор/механик“ в Испания и конкретно дали
управляваните от него товарни автомобили са били с товароподемност над 12 тона,
в който случай, съгласно чл.2, т.25 от НКТ, положеният от него труд би бил от
втора категория. По изложените съображения,
доколкото този факт не е установен с писмени доказателства не по вина на
жалбоподателя, респ. свидетелите са допуснати не за опровергаване на
установеното в трудовите договори, а за тяхното потвърждаване, с оглед
недостатъчността на приетите от административния орган доказателства, то
показанията на разпитаните по делото свидетели безспорно се явяват допустими (в
този смисъл вж. решение № 12136 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6250/2020
г., VI о. и др.).
На
следващо място, доколкото трудовата книжка представлява официален
удостоверителен документ за придобития трудов и осигурителен стаж (чл.347 от КТ
и чл.40, ал.1 от НПОС) и то за посочената в нея конкретна длъжност, заемана от
работника или служителя – чл.349, ал.1, т.5 от КТ, то извършените от
работодателя вписвания в книжката на посочената длъжност „машинист-помпист“ към
СЕП „Водно стопанство“ – Русе обосновава допустимостта на свидетелските
показания относно условията на труд при нейното изпълнение (вж. решение № 918 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. №
6095/2018 г., VI о.).
При
постановяване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са
допуснати някои нарушения на материалния закон, но като краен резултат постановеният
отказ за отпускане на пенсия при условията на чл.69б, ал.2 от КСО се явява
правилен. Посочената разпоредба, в относимите си части, предвижда, че лицата,
които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват
право на пенсия, ако са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 57 години и 8
месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете като от
31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете до достигане на 60-годишна
възраст.
Следователно,
за да придобие жалбоподателят право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
при посочените условия е необходимо кумулативно да са налице следните три предпоставки:
- към датата на депозиране на заявлението - 12.08.2019 г. той следва да е
навършил 58 години и 4 месеца (вж. и чл.18 б, ал.2, т.4 от НПОС); - трябва да е
работил поне 15 години при условията на втора категория труд; - сборът от
осигурителния му стаж, превърнат към трета категория труд, и възрастта му трябва
да е равен на или по-голям от 100.
Жалбоподателят е роден на ***
г., а заявлението е подадено на 12.08.2019 г., т.е. на датата на навършването
на възраст от 58 години и четири месеца, поради което последният отговаря на
това първо условие като по този въпрос няма спор между страните.
Видно от вписването в трудовата книжка № VII-647/22.09.1982 г. на жалбоподателя (л.25 от делото), в
периода от 26.01.1984 г. до 15.08.1988 г. последният е работил на длъжността
„машинист помпист“ към СЕП „Водно стопанство“ – Русе. Видът на трудовата
дейност е отбелязан като „експлоатация“.
При тези писмени доказателства пенсионните органи са приели, че за да се зачете
при втора категория труд стажът в СЕП „Водно стопанство“ – Русе, той следва да
е положен в строителството, реконструкцията, модернизацията и ремонта, а не в
експлоатацията на съответните съоръжения. Направен е извод, че посочената
длъжност не попада в кръга на тези по т.26 и т.66и от ПКТП (отм.), поради което
този стаж е зачетен като придобит при трета категория труд. Така направеният
извод се явява правилен.
Според чл.104, ал.1 от КСО от съществено
значение за определяне на категорията на труда е неговият характер, т. е.
съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при
които е полаган. За да се направи обоснован извод от коя категория следва да
бъде зачетен конкретно положен труд, необходимо условие е изясняване
съдържанието на трудовите функции, възложени за съответната длъжност, по която
е бил положен труда и при какви условия са изпълнявани тези функции.
Според разпоредбата на § 2 от ЗР на ПМС №
75 от 31.03.1998 г.
(ДВ, бр. 39 от 7.04.1998 г.), с чийто чл.1 е отменен ПКТП, изменено и допълнено
с ПМС № 235 от
20.10.1998 г.
(ДВ, бр. 123 от 23.10.1998 г.), трудовият стаж при пенсиониране на работниците
и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от
съответната категория по действащия до тази дата Правилник
за категоризиране на труда при пенсиониране. В този смисъл е и разпоредбата на § 9, ал.1 от ПЗР на КСО, която предвижда, че времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс.
В съдебната практика липсва единно становище
какво следва да се разбира под използвания в последната норма израз
„действащите дотогава разпоредби“ и дали тази преценка е обвързана с периода на
полагане на труда при съответните условия, които обуславят по-високата
категоризация на труда или е достатъчно този труд да е бил положен до отмяната
на ПКТП.
Така например в някои решения (вж. решение № 7544 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 377/2017
г., VI о. и др.) се приема, че нормите на ПКТП
(отм.) са материалноправни, поради което следва да се прилагат в редакцията им,
такава каквато е била към момента на
полагане на труда, което именно законодателят възприема като „действащите
дотогава разпоредби“. Приема се, че по
аргумент на чл.104, ал.1 от КСО кой труд към коя
категория се причислява, съобразно характера и особените условия на труд, се
определя с нормативен акт, какъвто е бил ПКТП (отм.)., а по-късно
НКТП, независимо дали
уредбата за даден период е била благоприятна за осигуреното лице, поради което
не може да бъде прието, че приложението на действащ нормативен акт води до
влошаване на положението на жалбоподателя.
В други съдебни решения (вж. напр. решение № 14273 от 24.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9373/2019
г., VI о.), въз основа на разрешението, дадено
в писмо изх. № 26-980-1 от 14.06.2004 г. на НОИ относно: "Категорията труд
на строително-монтажните работници", се приема, че от влизането на
30.06.1990 г. в сила на изменението на т.26 от ПКТП, изменена с ПМС № 70 от
5.07.1990 г.
(ДВ, бр. 58 от 2.07.1990 г.), при условията на втора категория труд започва да
се зачита трудът на всички строително-монтажни работници, работили
непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност. Нещо повече, в
цитираното решение се приема, че по условията на тази точка се зачита
осигурителният стаж на лицата, когато пенсията им се отпуска с начална дата
след 30.06.1990 г., независимо кога е
положен трудът им като по същия начин се процедира и при отпускането на
пенсии при условията на КСО.
Доколкото самият ответник не твърди, че
нормата на чл.26 от ПКТП (отм.) е неприложима, тъй като същата е била изменена
едва на 30.06.1990 г. чрез включването в нея и на строително-монтажните
работници, поради което не е действала в съответната си редакция към периода на
полагане на труда - от 26.01.1984 г. до 15.08.1988 г., то съдът намира приложим
втория подход, а именно разпростиране действието на изменената редакция на
нормата и към труда, положен преди изменението й, но до 31 декември 1999 г.
Разпоредбата на чл.26 от ПКТП (отм.), след
изменението от 30.06.1990 г., в относимите й части, признава за втора категория
и труда на строително-монтажните работници, работещи непосредствено на обектите
от строително-монтажната дейност, включително в мелиоративното строителство. Именно
изграждане и експлоатация на хидромелиоративни съоръжения е била и основната
дейност на СЕП (строително-експоатационно предприятие) „Водно стопанство“ –
Русе, което се установява и от показанията на разпитания свидетел Йордан
Станев. Разграничителният критерий, както правилно се приема в оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Русе, е естеството на трудовата функция и
по-конкретно дали работникът е бил ангажиран в изграждането (строителството,
реконструкцията, модернизацията или ремонта) или в експлоатацията на
съответните съоръжения. Както беше отбелязано по-горе, в колона „вид дейност“
от представената трудова книжка на жалбоподателя, за положения труд при СЕП
„Водно стопанство“ – Русе е изрично отбелязано „експлоатация“. От показанията
на св.Станев също се установява, че трудовата функция на жалбоподателя
включвала използването, поддръжката и наблюдението на помпите и другите машини
на помпената станция, а два пъти годишно, през пролетта и есента, след нейното
транспортиране по вода (р.Дунав) – и монтаж, респ. демонтаж на тръбите, по
които била подавана вода от реката до поливните канали. Обемът на извършваните
монтажни и демонтажни дейности на стоманените тръби към станцията посредством
фланци, които дейности, както беше посочено, били извършвани два пъти годишно,
не обосновава квалифицирането на полагания от жалбоподателя труд като такъв в
строителството на хидромелиоративни съоръжения, дори и тези дейности да бъдат счетени
за „строително-монтажна дейност“ по смисъла на т.26 от ПКТП (отм.). Напротив,
както е посочено в трудовата му книжка и както се установява от показанията на
разпитания свидетел, основната част от трудовите функции на жалбоподателя се е
състояла в експлоатацията на помпите и другите машини на станцията. На следващо
място, макар и да се касае, както подчертава процесуалният представител на
жалбоподателя, до плаващо водно съоръжение (плаваща помпена станция), то
изпълнява функцията си след като е неподвижно фиксирано към брега, поради което
полаганият от жалбоподателя труд като „машинист помпист“ не може да бъде
приравнен като рискове и естество на работата на този на членовете на екипажи
на плаващи технически средства за строителство и поддържане на плавателни
пътища и пристанища и за добив на инертни материали, който е свързан с
транспорта и поради това е признат за втора категория в т.53 от ПКТП (отм.). По
изложените съображения пенсионният орган правилно е приел, че стажът на
жалбоподателя в СЕП „Водно стопанство“ – Русе следва да бъде зачетен при трета
категория труд.
Неправилно обаче при трета категория труд е
зачетен и стажът на последния като „водач/механик“ на товарен автомобил при
работодателите Campillo Palmera, S.A., Llorsan 95, S.L. и Transpais в Испания. Според чл.2, т.25 от НКТП от
втора категория при пенсиониране е трудът на шофьорите на товарни автомобили с
товароподемност 12 и повече тона. Разпоредбата на чл.9, ал.34 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане
на Наредбата за категоризиране
на труда при пенсиониране,
издадена на основание § 4 от ЗР
на наредбата, предвижда, че от
втора категория е трудът, положен на длъжности по чл.2, т.25 от наредбата -
шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари
(товароносимост) с маса 12 и повече тона, независимо от конструкцията на
автомобила, пригодена съобразно начина за използване и вида на пренасяния
товар: цистерни; автокранове; бетонови разтвори; превоз на цимент, брашно,
прахообразни материали; сондажна апаратура; автостълби; автолаборатории;
автоработилници и др. Шофьорите на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща
сборна товароподемност 12 и повече тона. Техническата характеристика на
автомобилите е определена в техническата документация от производителя.
От показанията на св.Д. Р. (шофьор, работил
заедно с жалбоподателя при двама от посочените работодатели в Испания - Llorsan 95, S.L. и Transpais) се установява, че
всички товарни автомобили, които жалбоподателят управлявал по силата на сключените трудови
договори, били с товароподемност 12 и повече тона. Свидетелят сочи конкретни
марки, мощности и товароподемност на влекачите и полуремаркетата, управлявани
от жалбоподателя, поради което съдът намира показанията му достоверни и ги
кредитира. По тази причина потвърденият с формуляр E
205 ES от 05.02.2020 г. от испанските власти осигурителен стаж
на жалбоподателя от общо 12 години, 10 месеца и 2 дни, следва да бъде зачетен
като придобит при втора категория труд, а не при трета, както неправилно е процедирал
пенсионният орган.
Съдът намира, че са допуснати и нарушения във
връзка със зачитането като осигурителен стаж на периодите на ползвания от
жалбоподателя неплатен отпуск през 2000 г. Видно от приложения по преписката
опис на осигурителен стаж, не е зачетен като такъв неплатеният отпуск при
осигурителя „Сомат“ АД през следните периоди:
- от 28.09.1994 г. до 07.10.1994 г. по УП - 3 № 107/
10.07.2019 г.;
- от 10.08.1995 г. до 16.10.1995 г. по УП - 3 № 107/10.07.2019
г.;
- от 23.08.2000 г. до 11.09.2000 г. по УП-2 № 82/15.11.2019
г.;
- от 19.06.2002 г. до 03.08.2002 г. по трудова книжка № VI-647/22.09.1982
г., от 05.08.2002 г. до 09.08.2002 г., от 11.11.2002 г. до 06.12.2002 г. и от
09.12.2002 г. до 13.12.2002 г., последните периоди по УП-2 № 82/15.11.2019 г.
Както
беше посочено, по силата на § 9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс. Според чл.160, ал.2 от КТ, в действащата към процесните периоди
редакция, неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се
признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в
този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет. Следователно
неплатеният отпуск до 30 работни дни годишно се признава и за осигурителен стаж
по реда на КСО. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.9, ал.2, т.3 от КСО,
който текст предвижда, че за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни
вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една
календарна година.
В УП - 3 № 107/ 10.07.2019 г. е посочено, че за времето от 28.09.1994
г. до 07.10.1994 г. и от 10.08.1995 г. до 16.10.1995 г. жалбоподателят е бил в
неплатен отпуск без зачитане на трудов стаж, тъй през посочените години вече
бил ползвал неплатен отпуск, който се зачита за трудов стаж от по 30 работни
дни за всяка от посочените две години. Същият е включен в удостоверения с
посочения документ осигурителен стаж през посочените две години. Данните в УП
- 3 № 107/
10.07.2019 г. кореспондират на периодите на прекъсване на трудовия стаж поради
ползване на платен отпуск над 30 работни дни годишно по трудовата книжка (л.28
от делото).
Не така стои въпросът с ползването на неплатен отпуск през
2000 г. В трудовата книжка липсва отразяване на ползван през 2000 г. неплатен
отпуск, който не се зачита за трудов стаж. Такъв е посочен само в издаденото от
осигурителя „Сомат“ АД УП-2 № 82/15.11.2019 г. (л.14 от преписката), в което обаче
липсва отразяване на периодите на ползван платен отпуск през същата 2000 г.,
който се зачита за трудов стаж. Общата продължителност на удостоверения в
документа неплатен отпуск е 23 работни дни през месец август и 6 работни дни
през месец септември 2000 г., или общо 29 работни дни. При това положение, с
оглед противоречието на записванията в трудовата книжка и УП-2 № 82/15.11.2019
г., съдът намира, че през 2000 г. жалбоподателят е ползвал неплатен отпуск от
общо 29 дни, които като продължителност попадат в лимита от 30 работни дни за
календарната година, поради което този период следва да бъде зачетен изцяло за
трудов стаж. Видно от описа на осигурителния стаж, приложен по преписката, за
посочената година за осигурителен стаж са признати само 22 работни дни като
остатъкът от 7 дни неправилно не е признат за осигурителен стаж при приложимата
втора категория за изпълняваната длъжност „шофьор 20 т. автомобил“. По тези
съображения този период от 7 дни също следва да бъде признат като осигурителен
стаж при втора категория труд.
Налице е разминаване в отразяванията за неплатения отпуск,
който не се зачита за трудов стаж, и за 2002 г. В трудовата книжка е посочено,
че не се зачитат за трудов стаж следните периоди на ползване на неплатен
отпуск: от 19.06.2002 г. до 09.08.2002 г. и от 11.11.2002 г. до 13.12.2002 г.,
а в УП-2 № 82/15.11.2019 г. – от 01 до 02.08.2002 г., от 05.08.2002 г. до
09.08.2002 г., от 11.11.2002 г. до 06.12.2002 г. и от 09.12.2002 г. до 13.12.2002
г. Независимо от разминаванията, с оглед обстоятелството, че периодът, отразен
в трудовата книжка, от който почва ползването на неплатен отпуск, който не се
зачита за трудов стаж, предшества по време периодите по УП-2 № 82/15.11.2019
г., т.е. към всеки от тях жалбоподателят вече е ползвал изцяло 30 – те работни
дни неплатен отпуск, които се зачитат за трудов (осигурителен) стаж, следва да
се приеме, че правилно пенсионният орган е приел, че през посочените периоди от
2002 г. осигурителният стаж на жалбоподателя следва да се счита прекъснат.
По изложените по – горе съображения съдът намира,
че към признатия от пенсионния орган осигурителен стаж при труд от втора
категория от общо 14 години, 1 месец и 22 дни в страната следва да се прибави и
стажът на длъжността „шофьор/механик“ в Кралство Испания от 12 години, 10
месеца и 2 дни, удостоверен с формуляр E 205 ES,
както и 7 дни неплатен отпуск през 2000 г., който също се зачита за трудов стаж
на длъжност от втора категория - „шофьор 20 т. автомобил“. Така общият стаж на жалбоподателя
при труд от втора категория възлиза на 27 години и един ден, поради което
следва да се приеме, обратно на приетото от административния орган, че е
изпълнено и второто условие по чл.69б, ал.2 от КСО, а именно, че жалбоподателят
е работил 15 години при
условията на втора категория труд.
Съдът
намира обаче, че не е изпълнено третото условие, което кумулативно следва да е
налице – сборът от осигурителния стаж и възрастта на жалбоподателя не е равен
на 100. Следва да се отбележи, че неоснователно е оплакването в жалбата, според
което жалбоподателят не е искал превръщане на стажа му от втора в трета
категория, поради което пенсионният орган неправилно е извършил такова
превръщане. Превръщането на осигурителния стаж не зависи от волята на лицето, а
следва императивно от разпоредбата на чл.104, ал.2 от КСО и чл.16, ал.1 от НПОС
като то се извършва с оглед преценката дали сборът от възрастта на лицето и
така превърнатият осигурителен стаж към трета категория достига
законоустановения минимум. Жалбоподателят има труд от втора категория в
страната от общо 14 години, 1 месец и 29 дни (включително
непризнатите 7 дни неплатен отпуск при осигурителя „Сомат“ АД, които според
съда следва да бъдат признати за трудов стаж). Същите подлежат на превръщане
като четири години
осигурителен стаж от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета
категория. Съдът, с помощта на наличната на интернет страницата на НОИ таблица[1], извърши съответните
изчисления (14 години труд втора категория са равни на 17 години и шест месеца
труд трета категория, 1 месец труд втора категория е равен на 1 месец и осем
дни труд втора категория, а 29 дни труд втора категория са равни на 1 месец и
шест дни труд трета категория), или общо 17 години, 8 месеца и 14 дни.
Пенсионните органи правилно се установили и продължителността на положения от
жалбоподателя труд от трета категория от 7 години, 5 месеца и 9 дни, като така общият
превърнат към трета категория трудов стаж в страната възлиза на 25 години, 1
месец и 23 дни.
Както
беше посочено по-горе, осигурителният стаж на жалбоподателя като
„шофьор/механик“ в Кралство Испания следва да бъде признат като положен при
втора категория труд съгласно чл.2, т.25 от НКТП. Това обстоятелство обаче има
значение единствено при преценката дали жалбоподателят има поне 15 години
осигурителен стаж при втора категория труд. Според чл.51 § 1 от Регламент
(ЕО) № 883/2004, когато законодателството на
държава-членка поставя отпускането на определени обезщетения в зависимост от
осигурителен период, придобит само от специфична дейност като заето или като
самостоятелно заето лице или от дейност, обхваната от специална схема за наети
лица или самостоятелно заети лица, компетентната институция на тази
държава-членка зачита периодите, завършени съгласно законодателството на други
държави-членки, само ако е по съответстваща схема или, ако това не е налице -
по същата професия или, ако е необходимо – по същата дейност като заето или
като самостоятелно заето лице. Ако, след като се зачетат така завършените
периоди, заинтересованото лице не отговаря на условията за получаване на
обезщетенията по специална схема, тези
периоди се зачитат за целите на отпускане на обезщетенията по общата схема
или ако това не е налице, по схемата, приложима за работници или служители,
съгласно случая, при условие, че заинтересованото лице е било включено в някоя
от тези схеми.
Така
следва да се процедира и в разглеждания случай. След зачитане на завършените
периоди на осигурителния стаж от втора категория труд като „шофьор/механик“ в
Испания жалбоподателят, като заинтересовано лице, продължава да не отговаря на
условията за получаване на обезщетение по специалната схема (т.е. по – ранно
пенсиониране при условията на чл.69б, ал.2 от КСО), поради което тези периоди
следва да се зачитат за целите на отпускане на обезщетение по общата схема,
т.е. като стаж, положен при трета категория труд за целите на изчисляване на
сбора по посочената разпоредба. Поради
това нормата на чл.16, ал.4 от НПОС
изрично предвижда, че осигурителен стаж, зачетен от друга държава, с която
Република България прилага международен договор или европейските регламенти за
координация на системите за социална сигурност, като положен при специфични
условия на труд, съответстващ на първа или втора категория труд по българското
законодателство, се взема предвид при преценка на правото на пенсия в неговата календарна продължителност, без да се превръща по реда на чл.
104, ал. 2 – 9
от КСО. Следователно,
за целите на изчисляване на осигурителния стаж, с който следва да се сборува
възрастта на жалбоподателя към датата на подаване на заявлението, и преценката дали
така полученият сбор е равен поне на 100, стажът на жалбоподателя, придобит в
друга държава – членка на ЕС и конкретно в Кралство Испания, дори и същият,
като условия на труд, да съответства на втора категория, не следва да бъде
превръщан към трета категория в посоченото съотношение - четири години стаж от
втора категория за пет години стаж от трета категория, а следва да бъде взет
предвид с неговата календарна продължителност.
Както беше посочено, жалбоподателят има
общ превърнат към трета категория стаж в страната 25 години, 1 месец и
23 дни. При прибавянето на стажа, придобит в Испания, с неговата календарна
продължителност от 12 години, 10 месеца и 2 дни, общият стаж на последния
възлиза на 37 години, 11 месеца и 25 дни. Жалбоподателят има навършени 58
години и 4 месеца, поради което сборът от осигурителният му стаж и възрастта му
възлиза на 96 години, 3 месеца и 25 дни, който сбор е по-малък от
законоустановения минимум от 100. По изложените съображения правилен се явява
направеният от пенсионните органи извод, че жалбоподателят не отговаря на това
условие, поради което исканата пенсия не може да му бъде отпусната при
условията на чл.69б, ал.2 от КСО.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.4 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ответника по жалбата
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определя на 100 лева. Както се приема
и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС,
юрисконсултското възнаграждение се присъжда в полза на юридическото лице, в
чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен
административен орган, т.е. в полза на Националния осигурителен институт, който
има правосубектност като юридическо лице съгласно чл.33, ал.2 от КСО и чл.2,
ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен
институт.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.118, ал.3 от КСО, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.П., с ЕГН **********,***,
против решение
№ 2153-17-75/29.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е
потвърдено разпореждане № 2140-17-224/08.04.2020 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе, с което, на основание чл.69б, ал.2
от КСО, чл.6 и глава V от Регламент (ЕО) № 883/2004, на жалбоподателя е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА К.М.П., с ЕГН **********, да
заплати на Националния осигурителен институт, представляван от управителя
Ивайло Цветанов Иванов, сумата от 100
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: