№ 23
гр. Пещера, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. В.ЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. В.ЕВА Административно
наказателно дело № 20235240200048 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В. И. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. Пещера, ул. „Симон Налбант“ № 48, вх. „Б“, ет. 1, ап. 2, против
Наказателно постановление № 23-0315-000057/20.02.2023 г. на Началника на
РУ-Пещера към ОДМВР - Пазарджик, с което на жалбоподателя В. И. Г., на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 500 лв. (петстотин лева) и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз – 2539/17.12.2012 г. на МВР са
отнети общо 10 контролни точки.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение
при издаване на НП, което нарушава правото му на защита. Като аргументи в
тази насока излага това, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, както и обстоятелството, че административнонаказващия орган е
обосновал констатациите си за извършено нарушение с показанията на
техническото средство, с което е тестван жалбоподателя (доколкото в НП е
1
описано количеството алкохол в кръвта на жалбоподателя, установено с
техническото средство), а не въз основа на резултата от извършеното
медицинско и химическо изследване. При условията на евентуалност,
жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят В. Г., редовно призован, се явява
лично. Поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваното НП. Сочи, че
преди да приведе в движение автомобила употребил около 50 грама водка.
Негов приятел го помолил да го прибере и тъй като не се чувствал пиян,
решил да го закара до дома му. Съжалява за постъпката си.
Въззиваемата страна – Началникът на РУ-Пещера към ОДМВР -
Пазарджик, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. Депозира писмено становище по жалбата,
в което намира обжалваното НП за правилно, обосновано и законосъобразно
и моли за потвърждаването му.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 05.02.2023 г., в 03:32 часа, в гр. Пещера, на ул. „П. Раков“,
жалбоподателят В. Г. управлявал лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ***,
собственост на Ангел Димитров Мирчев, ЕГН ********** от гр. Пещера.
Автомобилът бил спрян за проверка от дежурен автопатрул в състав –
свидетелите П. М. – младши автоконтрольор в РУ – Пещера и Г. П. – младши
полицейски инспектор в РУ – Пещера. Водачът В. Г. лъхал на алкохол.
Полицейските служители поканили жалбоподателя да бъде тестван с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARВА - 0083. При
извършване на проверката с техническото средство било установено, че при
издишване на въздух от водача, скалата на техническото устройство отчита
концентрация на алкохол в кръвта 0,62 промила. След констатираната
положителна проба на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско
изследване № 125772 за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
му, в който било посочено, че изследването трябва да бъде извършено във
ФСМП – гр. Пещера, където лицето следва да се яви до 45 мин от връчване
2
на талона. Талонът бил връчен лично на жалбоподателя в 03,52 часа на
05.02.2023 г. Водачът В. Г. се явил във ФСМП – гр. Пещера за даване на
кръвна проба в рамките на предоставеното му за това време. В посоченото
медицинско заведение била взета кръвна проба на жалбоподателя, която на
следващия ден – 06.02.2023 г. (при спазване на срока по чл. 19, ал. 2 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози) била
изпратена за химическо изследване и съответно получена в специализирана
химическа лаборатория при „УМБАЛ-Пловдив“ АД, гр. Пловдив.
От заключението на вещото лице, обективирано в Протокол №
30/07.02.2023 г. за химическа експертиза за определяне на концентрацията на
алкохол в кръв и урина, се установява, че в изпратените за изследване проби
кръв от лицето В. И. Г., ЕГН **********, от гр. Пещера, се доказало
наличието на етилов алкохол в количество 0,52 на хиляда.
За констатираното в хода на проверката, свид. П. М., в присъствието на
жалбоподателя и на свид. Г. П. – очевидец на извършване на нарушението,
съставил срещу В. И. Г. Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 499536/05.02.2023 г., в който нарушението било квалифицирано
по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал АУАН с изявлението,
че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44 от ЗАНН. На
същата дата – 05.02.2023 г. на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, с което на
жалбоподателя В. И. Г., на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз – 2539/17.12.2012 г. на МВР са
му отнети общо 10 контролни точки. Наказателното постановление било
връчено на жалбоподателя на 14.03.2023г.
Гореописаната фактическа обстановка по същество не се оспорва от
жалбоподателя – същият не спори, че на процесните дата и място е бил спрян
за проверка, че в резултат на извършена му проверка с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510, с фабр. № ARВА - 0083, е установено наличието на
алкохол 0,62 промила в издишвания от него въздух, както и че след това в
указания му срок се е явил във ФСМП – гр. Пещера, където му била взета
3
кръвна проба. Твърди, обаче, че обжалваното НП е издадено при наличието
на съществени процесуални нарушения.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин и от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Разпитан като свидетел актосъставителят П. М. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации, като дава подробни
показания по случая. Изложеното от актосъставителя се подкрепя от
показанията на свид. Г. П. - очевидец, присъствал при установяване на
нарушението. При проведения им разпит в хода на съдебното следствие
последните двама излагат данни, кореспондиращи с фактите, установени в
АУАН. Актосъставителят П. М. и свид. Г. П. дават последователни, логични,
еднопосочни и непротиворечиви сведения относно констатациите на
проверката. Не се установява същите да са се намирали в някакви особени
отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си.
Поради това съдът намира, че те не са заинтересовани и предубедени от
изхода на делото и кредитира показанията им, като достоверни и
съответстващи на писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 от НПК, като относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Камен Радков
Радев – Началник РУ-Пещера към ОДМВР-Пазарджик, а АУАН е съставен от
4
оправомощено за това лице – свид. П. М., заемащ длъжността „младши
автоконтрольор“ при РУ-Пещера. Компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от
представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи.
АУАН и обжалваното НП са издадени при спазване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
При съставяне на АУАН и при издаване на обжалваното НП, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в
достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника
административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да разбере в
какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава. Наведеното във
въззивната жалба възражение, че са нарушени изискванията на чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
За да бъде санкциониран нарушителя по реда на чл. 174, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е необходимо
същият да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 до 0,8 на хиляда, включително, установено по надлежния
ред.
Съгласно трайно установената съдебна практика под „надлежен ред" се
разбира редът за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, очертан
в чл. 6, ал. 9 от визираната по-горе Наредба № 1/19.07.2017 г. (в този смисъл
Решение № 244 от 05.12.2019 г. по н.д № 949/2019 г. на ВКС, I н.о., Решение
№ 146 от 11.07.2019 г. по н.д. № 524/2019 г. на ВКС, I н.о.). В чл. 3 и чл. 3а от
Наредбата са очертани три алтернативни, но равнопоставени помежду си
метода за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта: чрез
техническо средство Дрегер; чрез доказателствен анализатор; чрез
5
медицинско и химическо лабораторно изследване на взета кръвна проба от
водача (в този смисъл Решение № 603 от 27.12.2012 г. по н. д. № 1931/2012 г.
на ВКС, I н.о.).
От обективна страна по безспорен начин се установява, че на
процесната дата и място жалбоподателят В. Г. е управлявал лек автомобил
„Ауди А4“, с рег. № ***, поради което има качеството „водач на моторно
превозно средство“ по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП. Следва да се посочи, че съгласно Постановление № 1/17.01.1983 г. по
н.д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС на РБ понятието „управление“ включва
всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното
средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в
движение. В конкретния случай е налице управление на автомобила от страна
на жалбоподателя, доколкото последният е привел в движение МПС
посредством неговите механизми.
От приетата по делото химическа експертиза по несъмнен начин се
установява от обективна страна и това, че водачът В. Г. е управлявал
процесния автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а
именно 0,52 на хиляда. Жалбоподателят не отрича, че е управлявал
автомобила след употреба на алкохол – водка. Данни за това са налице и в
протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, в който
жалбоподателят е заявил, че е употребил 200 милилитра водка на 05.02.2023
г., около 00,10 часа, тоест около три часа преди да бъде изпробван с
техническото средство.
Следователно от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в
АУАН и НП, относно управлението от страна на жалбоподателя на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата стойност от 0,5 на хиляда,
проверени от съда с допустимите по закон доказателствени средства, се
установяват по недвусмислен и категоричен начин.
Гореизложеното обосновава извода, че жалбоподателя е осъществил от
обективна страна признаците на вмененото му административно нарушение
по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДВП.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк
умисъл. Санкционираното лице е съзнавало общественоопасния характер на
6
деянието си, знаело е, че не следва да управлява МПС след употреба на
алкохол, но въпреки това е управлявало автомобила, предвиждало е
общественоопасните последици от своето деяние и пряко е целяло
настъпването им.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение, че в хода
на административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, доколкото наказващият орган е формирал извода за
извършено нарушение въз основа на показанията на техническото средство, с
което е тестван жалбоподателя, а не на резултата от извършеното медицинско
и химическо изследване. Действително изложението на фактическата
обстановка от актосъставителя, възприето и от наказващия орган при
издаване на НП, съдържа твърдения за концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателя, установена с техническо средство – 0,62 на хиляда, а след
проведено химическо изследване е установена концентрация на алкохол в
кръвта на жалбоподателя 0,52 на хиляда. Това е станало, без съмнение, след
повдигане на административнонаказателното обвинение с действието по
съставяне на АУАН. Поради тази причина точната концентрация на алкохол в
кръвта на жалбоподателя е останала извън АУАН. Независимо, че в АУАН и
НП е посочено, че жалбопосателят е управлявал лек автомобил „Ауди А4“, с
рег. № ***, с концентрация на алкокол от 0,62 на хиляда, а не 0,52 на хиляда,
както е установено с химическата експертиза, то не може да се приеме, че е
допуснато съществено процесуално нарушение, което да е довело до
накърняване правото на защита на привлеченото към
администратвнонаказателна отговорност лице да узнае в какво е обвинено,
срещу какви факти да се защитава и как правилно да организира защитата си.
Това е така, тъй като в АУАН и НП ясно е посочено, че става въпрос за
управление на МПС след употреба на алкохол - с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата стойност от 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително.
Вярно е, че в случаите, когато е издаден талон за медицинско
изследване по реда на чл. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г., меродавни за
определянето на концентрацията на алкохол са именно резултатите от
извършеното медицинско изследване. В процесния казус обаче тези резултати
сочат на наличие на концентрация на алкохол в кръвта на водача в границите
на установения в чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП диапазон за налагане на
7
наказанието.
Предвид изложеното, съдът намира, че правилно жалбоподателят е
санкциониран по реда на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според която правна
норма се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.,
който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда
до 0,8 на хиляда включително. Посочените наказания са във фиксиран от
законодателя размер, поради което не е налице възможност да бъдат
изменени от съда.
По приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Съдът счита, че процесното административно нарушение не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от този вид, поради което не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушение, както и обстоятелствата по извършването му, разкриват една
степен на обществена опасност на деянието, типична за общите случаи на
нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. С оглед на това,
доколкото извършеното административно нарушение не представлява
маловажен случай, наказващият орган правилно не е приложил разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се съобрази и това, че с нормата на чл. 189з от
ЗДвП се въведе правилото, че за нарушенията по ЗДвП, каквото е процесното
нарушение, не се прилагат чл. 28 и чл. 58 г от ЗАНН.
Ето защо, съдът приема, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з-2539/17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, контролни
точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
8
Следователно преценката за отнемане на контролни точки не подлежи на
съдебен контрол и съдът няма основание да се произнася по този въпрос.
По разноските:
При този изход на правния спор, съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
право на разноски има въззиваемата страна. В процесния случай
въззиваемата страна не е поискала своевременно присъждане на разноски
в настоящото съдебно производство и не е била представлявана от
юрисконсулт, поради което съдът не дължи произнасяне по разноските.
При този изход на делото, на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл.
189, ал. 3 от НПК, жалбоподателят следва да понесе сторените по делото
разноските, които в случая се изразяват в изплатените от съда, на
основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 122, ал. 1 от НПК, разноски в
размер на 16,82 лв., направени от свид. П. М. като пътни разходи за
явяването му в съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0315-
000057/20.02.2023 г. на Началника на РУ-Пещера към ОДМВР - Пазарджик, с
което на жалбоподателя В. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул.
„Симон Налбант“ № 48, вх. „Б“, ет. 1, ап. 2, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лв.
(петстотин лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание
Наредба № Iз – 2539/17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 контролни
точки.
ОСЪЖДА, на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК,
В. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Симон Налбант“ № 48, вх.
„Б“, ет. 1, ап. 2, да заплати по сметка на Районен съд - Пещера сумата в
размер на 16,82 лв. (шестнадесет лева и осемдесет и две стотинки) - разноски
по делото за пътни разходи на свидетел за явяването му в съдебно заседание.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
9
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
10