Решение по дело №990/2020 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20201730100990
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

гр. Радомир, 02.03.2021 г.

 

В     И М Е Т О    НА    Н А Р О Д А

 

     Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

при секретаря М. М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 990 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от „К.Б.“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, срещу М.М.Р..

В исковата молба се твърди, че на 07.03.2016 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и М.М.Р., по реда на чл. 6 от ЗПФУР бил сключен договор за кредит № ..

Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и била в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет страницата на кредитодателя. След подаване на заявката, проектът за договора за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приемел, като това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия.

В процесния случай в заявката си ответницата заявила желание да ù бъде отпусната сума в размер 350,00 лева, като заявила и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 06.04.2016 г. Съгласно заявката на ответницата и условията по договора, сумата била отпусната от кредитодателя посредством системата epay.bg на името на кредитополучателя в „И.“ АД на 07.03.2016 г.

На 09.03.2016 г. ответницата заявила искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 250,00 лева, като отново заявила и услугата „експресно разглеждане на заявката“. Съгласно Общите условия при отпускане на допълнителен кредит съществуващият договор за кредит се изменял чрез подписване на нов договор за кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и за допълнителния кредит. Договорът бил изменен на същата дата - 09.03.2016 г. Съгласно клаузите на изменения договор за кредит и на основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен допълнителен кредит се дължали пропорционално лихви и такси. На 09.03.2016 г. кредитодателят отпуснал исканата сума на кредитополучателя в „И.“ АД.

С изменението на договора ответницата се задължила да върне на кредитодателя сума в общ размер на 741,55 лева, от които главница в размер 600,00 лева, договорна лихва в размер 19,64 лева за периода на ползване на кредита и такса за експресно разглеждане в размер 121,91 лева.

Въпреки настъпването на падежа по договора - 06.04.2016 г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава.

На 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „К.Б.“ ЕООД, в качеството си на цесионер, договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договор № . в общ размер 1422,79 лева, от които: главница в размер на 600,00 лева; 89,99 лева - такса експресно разглеждане; 19,64 лева - договорна лихва и неустойка в размер на 713,16 лева за периода от 07.04.2016 г. до 22.11.2018 г.

По силата на сключения договор за цесия цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпратил уведомление за цесията чрез препоръчано писмо посредством „Български пощи“ ЕАД, което се върнало с отметка „непотърсено“.

От сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответницата продължавала, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата М.М.Р. да заплати на ищцовото дружество сумата от 600,00 лева, представляваща незаплатена главница по договор за кредит № . от 07.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на главния иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, моли да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 600,00 лева, получена от ответницата без основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна по иска не е подала отговор.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. С писмена молба, моли в случай, че са налице условията на закона, съда да постанови неприсъствено решение срещу ответницата.

Ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Въпреки дадената ù възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала такъв. На същата са указани последиците по чл. 133 ГПК, както и по чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако не подаде в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответницата е получила препис от исковата молба и приложенията към нея на 23.12.2020 г., не е представила в срок отговор на исковата молба, като не се е явила и не се е представлявала в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, указани са ù последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването ù в първото заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният иск е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Предвид изложеното и след като бива уважава главната искова претенция, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск срещу ответницата с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете.

Съдът като съобрази, че делото е с малък материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че в полза на ищцовото дружество следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, като към така определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в размер на 50,00 лева и предвид уважаването на исковите претенции в пълен размер - да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер от 150,00 лева.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р         Е         Ш        И:

 

 

ОСЪЖДА М.М.Р., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на на „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 600,00 лева (шестстотин лева), представляваща незаплатена главница по договор за кредит № . от 07.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 05.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА М.М.Р., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 150,00 лева (сто и петдесет лева) – направени разноски по делото.

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

Препис от неприсъственото решение да се връчи на страните.

 

                                                                                         

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

СЕКРЕТАР:М.М.