№ 44465
гр. София, 01.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110102285 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Исковият процес е приключил пред първата инстанция с постановяването на
решение № *** от 26. 01. 2024 г., което е обжалвано и не е влязло в сила. Във връзка с
постановеното от съда решение освен въззивната жалба е постъпило също така и
искане на ищеца А. Х. М. то да бъде изменено в частта за разноските. Признава, че
първоначалната уговорка с процесуалния му представител е била адвокатското
възнаграждение да бъде заплатено по банков път. Изтъква обаче, че хонорарът е бил
заплатен в брой, за което било представено доказателство – договор за правна помощ с
изрично отбелязване, че хонорарът е заплатен в брой.
Постъпил е отговор на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК от ответника *******.
Излага доводи, които нямат връзка с доводите на молителя, че не била налице
процесуална сложност на спора и делото не е продължило повече от три съдебни
заседания. Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз. Намира, че съдът
следва да прецени дали минималният размер по Наредба № 1/2004 г. отговаря на
съответните цели и критерии. Заключава, че справедливият размер на адвокатското
възнаграждение би следвало да е минимума по въпросната наредба от 690 лева.
След като съобрази доводите на страните, Софийският районен съд
направи следните изводи.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено
своевременно и от заинтересована страна, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, според настоящия състав то е неоснователно.
Първоинстанционното производство е приключило, като първостепенният съд е
уважил в пълен размер предявения иск. При това положение право на разноски има
ищецът. Първостепенният съд е присъдил в негова полза обаче само разноските за
държавната такса, не и тези за адвокатското възнаграждение. Причината за това се
корени в представените по делото доказателства за уговарянето и изплащането на
адвокатското възнаграждение. По делото са приложени един индигов препис от
кочанен договор за правна защита и съдействие (№ *** от 14. 12. 2021 г.) – л. 6а, лице
– и ксерографски препис от същия кочанен договор (л. 109). От индиговия препис,
който е представен по делото по-рано като приложение към исковата молба от 18. 01.
2022 г., се установява, че ищецът и адв. Б. са уговорили адвокатско възнаграждение в
размер на 1 000 лева при начин на плащане „по банков път“, като са посочили
1
конкретната платежна сметка, по която сумата трябва да бъде преведена. От
ксерографския препис се установява, че на по-късен етап страните са дописали
оригиналния договор, като в него вече е отразено и удостоверителното им изявление,
че сумата в размер на 1 000 лева е била заплатена „в брой на 13. 01. 2023 г.“. Начинът
на плащане в договора за правна защита и съдействие обаче е останал непроменен.
Според задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6
от 2013 г. по тълк. дело № 6 от 2012 г. „Съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително
се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка“. Според мотивите към съответната точка, когато заплащането на
адвокатското възнаграждение е било уговорено да стане по банков път, „то следва да
бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането“. Цитираната тълкувателно практика провежда ясно
разграничение между два различни начина на заплащане на адвокатското
възнаграждение и два различни способа за доказването му, всеки от които съответен
на начина на плащане. Удостоверителното изявление на страните в договора за правна
защита и съдействие, че адвокатското възнаграждение е било заплатено в брой, може
да докаже плащането му само в хипотезата, в която уговореният в договора за правна
защита и съдействие начин на плащане е в брой. Когато уговореният в договора за
правна защита и съдействие начин за плащане е по банков път, доказването на
заплащането на адвокатското възнаграждение следва да се проведе с представянето на
съответен банков платежен документ (заверен препис от платежно нареждане). В
сходен смисъл е и казуалната практика – определение № 160 от 13.03.2015 г. на ВКС
по т. дело № 433/2015 г., I т. о. Понеже в настоящия случай ищецът не е представил
доказателства, удостоверяващи заплащането на адвокатското възнаграждение по
банков път, то първостепенният съд правилно и законосъобразно не е присъдил
съответните разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс на ищеца А. Х. М. за изменяване на решение № ***, постановено
на 26. 01. 2024 г. по настоящото дело в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2