Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 06.08.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди деветнадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 3 798
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и искове с правно
основание чл. 497, ал. 1 от КЗ.
Ищецът – С.И.А. твърди, че на 08.04.2017
г. около 19.00 часа в гр. София, лек автомобил „БМВ", модел „318 ЦИ"
с peг. № ******, управляван от И.Х. *** с посока на
движение от ул. „Зайчар" към бул. „Константин Величков". В района на
кръстовището с бул. „Константин Величков", при маневра завиване на ляво,
участва в ПТП с пресичащата от дясно на ляво по посока на движение на лекия
автомобил пътното платно на бул. „Константин Величков" пешеходка - ищцата.
Заявява, че относно описаното ПТП е съставен констативен протокол № К -233/
08.04.2017 г. Твърди, че описаното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на
лекия автомобил. В резултат на описаното ПТП ищцата е получила множество
счупвания на костите на ляв крак, а именно - фрактура на ляв глезен и фрактура
на ляво коляно. След ПТП е откарана от екип на ЦСМП в УМБАЛСМ
„Н.И.ПИРОГОВ", където й е поставена диагноза: счуване на горния край на тибията (голям пищял)- закрито-ляво, счупване на латералния
/ външен/ кондил на лявата голямопищялна
кост и счупване на фибуларния /външен/ глезен на
лявата подбедрица, разкъсно-
контузна рана в областта на глезена. По спешност и е
извършена операция на фрактурата на левия кондил,
като менискът е пришит и е поставена 3-дупкова L-
плака. Последвала е и втора сложна операция в областта на глезена- фибулата, която е наместена открито и е остеосинтезирана
със заключваща плака за фибула. В болничното
заведение ищцата не е можела да става и да се изправя, поради което през цялото
време се е наложило да бъде с придружител, който да й помага при обръщане,
хранене и хигиена. От нараняванията от произшествието и анестезиите
при операциите е била със силно главоболие След болничния си период
пострадалата е освободена за амбулаторно лечение в домашни условия. Ищцата
описва, че е изпитвала силни болки и страдания от раните вследствие на
получените травми в областта на долните крайници, както и от раните от
последвалите операции. Предписан й и е постелен
режим, като тя е била обездвижена и лишена да посреща самостоятелно
обикновените битови нужди (хранене, обличане, лична хигиена), за задоволяването
на които е ползвала помощ от своите близки. Възстановяването и е продължило
повече от 3 месеца, като предвид и възрастта пълно възстановяване на походката
не се очаква. Наложило се е при нея непрекъснато да има човек, който да я обгрижва, като и в по-късен етап да ползва помощни средства
(патерици), от каквито не е имала нужда преди инцидента. Непрекъснатите болки и
невъзможността сама да се обслужва, са я потиснали и изнервили. Станала е
раздразнителна, изолирала се е от близките си и се е затворила в себе си.
Страхува се да излиза и да пресича пътища. Сънува кошмари и се стряска, когато
чуе автомобилен шум и звук на спирачка. Твърди, че по отношение на описания лек
автомобил е налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" при
ответника, със срок на действие включително и към датата на настъпване на
описаното ПТП. Във връзка с лечението си, ищцата посочва, че е извършила
имуществени разходи в размер на 4 700.00 лв., както следва:
•
1980.00 лв. заплатена заключваща проксимална, латерална плака за тибия комплект с винтове кат. № 840.;
•
900.00 лв. за заплатен избор на екип;
•
1 320.00 лв. за заплатена фибуларна анатомична контурирана заключваща плака, тиганиева
(комплект с титаниеви спонгиозни
винтове Ф 4.0 мм).; фибуларна анатомична контурирана заключваща плака, титаниева,
7 отвора; титаниев 3,5 мм кортикален
винт, 14 мм; титаниев 3,5 мм кортикален
винт, 20 мм;титаниев 3.5 мм заключващ винт, 14 мм Sigma; - Титаниев 3.5 мм
заключващ винт, 16 мм Sigma; Титаниев
3.5 мм, заключващ винт, 18 мм Sigma;
•
500.00 лв. заплатени разходи за стая, с възможност за придружител за денонощие.
Ищецът е предявил претенциите си
пред ответника с молба-претенция вх. № ОК-390079/ 26.07.17 г. за изплащане на
обезщетение относно описаното ПТП. Но до момента не е изплатено застрахователно
обезщетение. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди
ответникът да й заплати:
- 30 000 лева – представляваща
частичен иск от иск в пълен размер от 60 000 лв. /съгласно молба – уточнение от
01.06.2018г./ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от 26.07.2017г.
/датата, на която е предявена претенцията пред застрахователя/ до окончателното
изплащане на сумата,
- 4 700 лева – представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва от 13.04.2017г. /датата на последното извършено
плащане/ до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. В
последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал
списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 245 от делото/. Наведено е възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение.
Ответникът – З. „Б.и.“ АД в
депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:
- наличието на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата
молба лек автомобил. Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че ПТП е
реализирано изцяло по вина на пострадалата, като твърди, че е пресичала на
необозначено за това място, както и че е пресичала без да се увери в
собствената си безопастност и не е съобразила
разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движение, с
което е нарушила чл.113 от ЗДвП и чл.32, ал.2 от ЗДвП. Навежда възражение и за
прекомерност на исковата претенция. Моли да бъде постановено съдебно решение, с
което се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски. В последното
съдебно заседание процесуалният представител на ответника е депозирал списък на
претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК
/страница 249 от делото/.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните по делото и
съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:
-
сключване на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
със застраховател - ответното дружество относно лекия автомобил, описан в
исковата молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно
събитие и
-
настъпване на процесното ПТП.
По
делото на страница 9 е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№233 от 08.04.2017г., съставен относно процесното
ПТП. В него е посочено, че на 08.04.2017г., около 19:00 часа в гр. София, лек
автомобил БМВ 318 ЦИ, с рег. №******, управляван от И.Х. *** с посока на
движение от ул. „Зайчар“ към бул. „Константин Величков“ е в района на
кръстовището с бул.“Константин Величков“ при маневра завиване на ляво реализира
ПТП с пресичащата от дясно на ляво по посока на движение на лекия
автомобил пътното платно на бул.
Константин Величков пешеходец – С.И.А.. В този документ е посочено още, че е
пострадал пешеходецът – С.А..
По
делото са представени четири броя фактури, ведно с касови бонове /страници 11-14/,
от които се установява, че ищцата е заплатила сума в общ размер на 4 700 лева,
от които:
• 1980.00 лв. заплатена заключваща
проксимална, латерална плака за тибия комплект с
винтове кат. № 840.;
• 900.00 лв. за заплатен избор на екип;
• 1 320.00 лв. за заплатена фибуларна анатомична контурирана
заключваща плака, тиганиева (комплект с титаниеви спонгиозни винтове Ф
4.0 мм).; фибуларна анатомична контурирана
заключваща плака, титаниева, 7 отвора; титаниев 3,5 мм кортикален винт,
14 мм; титаниев 3,5 мм кортикален
винт, 20 мм;титаниев 3.5 мм заключващ винт, 14 мм Sigma; - Титаниев 3.5 мм
заключващ винт, 16 мм Sigma; Титаниев
3.5 мм, заключващ винт, 18 мм Sigma;
• 500.00 лв. заплатени разходи за стая, с
възможност за придружител за денонощие.
От
представените на страници 15-19 писмена кореспонденция между страните, се
установява, че на 26.07.2017г. ищцата е предявила писмена претенция пред
ответното застрахователно дружество. На 14.08.2017г. ответникът е изготвил
искане до ищеца да му бъдат предоставени следните документи:
-
влязъл в законна сила акт – присъда, решение, споразумение или постановление за
прекратяване на наказателното производство,
- авто – техническа експертиза,
-
съдебно – медицинска експертиза,
-
протокол за оглед на местопроизшествието, фотоалбум и скица и
-
всички медицински документи, с които разполага ищеца. На 09.11.2017г. ищецът е
предоставил на ответника поисканите и описани по-горе документи /стр. 19 от
делото/.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-медицинска
експертиза, което съдът възприема като
компетентно, обективно изготвено и пълно. В заключението е вписано, че при
процесното ПТП ищцата е получила следните телесни
увреждания:
- счупване
на външния кондил – израстък в горния край на лявата голямопищялна кост, закрито; причинило на пострадалата
трайно затруднение в движенията на ляв долен крайник – от около 4 – 5 месеца,
- счупване
на външния глезен на лява подбедрица; причинило на
пострадалата трайно затруднение в движенията на долен ляв крайник и
- разкъсно-контузна рана в областта на лява глезенна става. Вещото лице заявява, че претърпените от
ищцата телесни увреждания са в причинна връзка с процесното
ПТП. Посочва, че болките и страданията са били най-интензивни непосредствено
след травмата, след обработката на раната и при поставяне на имобилизация, след оперативните интервенции и в началото на
раздвижването. Вещото лице сочи, че извършените от ищцата разходи са свързани и
са част от проведеното лечение. Сочи още, че при натоварване и промени във
времето ищцата може да изпитва болка и дискомфорт в
местата на уврежданията. В проведеното на 02.10.2019г. съдебно заседание вещото
лице пояснява, че опериран
фибуларен малеол обикновено
носи имобилизация докато спадне отока, но не повече
от рамките на 30-45 дни, след което започва активна рехабилитация. Вещото лице
пояснява, че фрактурата на тибиалния изисква повече
време, тъй като е вътреставна, с известни затруднения
в рехабилитацията, като три месеца крайника не се натоварва активно. Заявява
още, че има разлики в имобилизации и възстановителен
период на двете фрактури, въпреки че са на един и същи крайник. Две интервенции
са направени за поставяне на метала и са представени различни дати за консолидация,
тоест по-късното отстраняване на метала, то най-вероятно са направени и две
други оперативни интервенции по отстраняване на метала, защото на един крайник
не е благоприятно да се извади метала и на двете места едновременно. Едната имобилизация е по-кратка и по-бързо консолидира, а другата
е по-дълга имобилизация и по-бавно консолидира. Три месеца е без натоварване, за да не се
получи депресия на тибиалния кондил,
тоест в областта на коляното, след което започва да раздвижва. Три месеца е имубилизационният период без активно натоварване и 4-5
месеца раздвижване.
По
делото на лист 173-174 е представена Епикриза по ИЗ №
11797/2017г. на УМБАЛСМ „Н.И. ПИРОГОВ“ ЕА..Д, от която се установява, че ищцата
е постъпила в лечебното заведение на 08.04.2017г. На 11.04.2017г. е извършена
операция. На 15.04.2017г. е изписана от болничното заведение.
По
искане на ищеца е допуснат и изслушан свидетелят Д.К.С.. Свидетелят посочва, че
за ПТП разбрала от съпруга на ищцата, който се обадил от „Пирогов“ след
приемането й в болница и веднага отишли да я видят. Състоянието й било зле,
изпаднала в депресия, не искала да вижда хора. Като я видяла била гипсирана, знае,
че има две натрошавания на костите на две места под коляното на левия крайник
със страхотни болки. Слагани са импланти. Знае, че
след това имало и втора операция. Свидетелят посочва, че в болницата се грижели
за нея тя и съпругът й. Той бил през нощта, а тя през деня. Ищцата била напълно
обездвижена. Продължила да се грижа за нея и в тях, когато имала почивни дни.
Помагала й. Около три месеца била неподвижна, на легло. Не й разрешавали да
става от леглото. След третия месец й разрешили да ходи с патерица из къщи, до
тоалетна и обратно. След това около 6-7 месеца била с проходилка
из къщи, след това с бастун. Не можела да излиза и изпаднала в депресия. Сочи
още, че ищцата изпитва непрекъснато страх да не се случи отново. Има болки при
промяна на времето. Преди ПТП била деен човек, бивша балерина, спортувала,
йога, сега всичко е изоставила и се е затворила в себе си. Ограничила е
приятелския кръг, не може да преодолее стреса, доста е напълняла, занемарила е
външния си вид.
По
искане на ответната страна пред настоящата съдебна инстанция е разпитан
свидетелят И.С.У., който е очевидец на ПТП - возил се е на предна дясна седалка
в лекия автомобил. Свидетелят посочва, че лекият автомобил „БМВ“, управляван от
И. ***, за да пресече бул.„Константин Величков“ и да влезе в бензиностанцията. Времето
било слънчево и сухо. Завил на ляво и ударил пешеходката с предната част на
автомобила. Заявява, че ищцата се движела от крайна дясна лента. Свидетелят
посочва, че малко по-нагоре има светофар и пешеходна пътека, а там където пресичала
жената не помни дали има пешеходна пътека. Ударът станал на кръстовището. Качили
ищцата в колата и я закарали в „Пирогов“.
Пред
настоящата инстанция по искане на ищеца е допусната съдебно авто
– техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът
кредитира като изготвено обективно и компетентно. В него е описан механизма на
настъпване на ПТП, както и е изготвена скица. Вещото лице посочва, че
видимостта е била добра и водачът на автомобила е имал възможност да види
пешеходката както върху тротоара, така и върху пътното платно за движение на
бул. Константин Величков, пешеходката също е имала възможност да види
автомобила. Контактът е между предния ляв ъгъл на автомобила и лявата страна на
левия крак на пешеходката, който в мига на удара е опорен. Определена е скоростта
на движение на лекия автомобил около 7-8 км/ч, както и са изследвани причините
за настъпване на ПТП. Изводът, до който е достигнало вещото лице е, че
причините за настъпване на ПТП са в действията на водача на лекия автомобил,
който не е реагирал своевременно за аварийно спиране, при което е имал
възможност да намали скоростта или да спре /последното при движение на
пешеходката с бавен, спокоен и бърз темп/.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за
неимуществени вреди
Съобразно направения на основание чл.
146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е
да установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановена ли е
напълно от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не
могат да бъдат преодолени,
6.
заплащане на описаните в исковата молба суми на посоченото основание, което е
било необходимо и свързано с проведеното лечение на ищеца от уврежданията,
получени от процесното ПТП,
7.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени и имуществени вреди от описаното ПТП,
8.
представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във
връзка с заведената щета.
От
събраните и описани по-горе доказателства /заключението на авто
– техническата експертиза/ се установява механизма на настъпване на процесното ПТП и съответно, че същото е причинено
единствено по вина на водача на лекия автомобил.
От
заключението на съдебно – медицинската експертиза с вещо лице – травматолог се
установява, настъпване на описаните в исковата молба увреждания, както и
причинно – следствената връзка между процесното ПТП и
тези травми. От тези документи и разпита на първия свидетел се установява и
предприетите действия за възстановяване от ищеца: проведеното комплексно
лечение на ищцата в болнично заведение за периода 08.04.2017г. – 15.04.2017г.,
извършените четири оперативни интервенции, поставени имобилизации,
както и периода на раздвижване.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за
ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 57г.,
продължителният лечебен и възстановителен период – извършените четири
оперативни намеси, интензитета на болките, изживения шок от инцидента,
претърпените неудобства от личен и битов характер, включително и тези, свързани
със затрудненото самообслужване в първите три месеца, последиците за ищеца от
претърпените травми – при промяна на времето и натоварване – болки в местата на
счупване, отражението на произшествието върху психо-емоционалното
й състояние, съдът приема, че сумата от 30 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили
за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания.
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за имуществените вреди
По предявеният иск за сумата от 4 700
лв., претендирана като обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди, представляващи разходи за лечението, свързани с процесния инцидент, съдът намира следното:
Претендираните
имуществени и неимуществени вреди произлизат от един и същи правопораждащ
юридически факт - процесното ПТП, поради което
изложеното по-горе по иска за неимуществени вреди относно наличието на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД,
застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо този иск.
Претенцията за обезщетение за причинени
имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз основа на представените и
приети по делото писмени доказателства – 4 броя фактури, ведно с касови бонове,
се установи, че ищцата действително е направила такива разходи на обща стойност
от 4 700 лв. В приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, се установява,
че извършените от ищцата разходи са били необходими и са част от проведеното
лечение.
Относно възражението за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51,
ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение
на пострадалия, дори и такова, което не съответства на предписано в закона,
може да бъде определено като съпричиняване на вреда
по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за
прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос
ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки
за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата е
пресичала на място, на което няма съответно обозначение за това, скоростта на
движение на ищцата и на автомобила, възможността за видимост на пешеходеца от
водача на лекия автомобил и съответно да предприеме действия за безопасно
разминаване с пешеходката, с което е нарушила чл.113 от ЗДвП и чл.32, ал.2 от ЗДвП. В приетата по делото и неоспорена
от страните съдебно авто-техническа експертиза, бе
установено, че независимо от скоростта на движение на пешеходката със спокойно
или с бързо бягане, при възприемането й от водача в мига на нейното тръгване и
задействане на спирачната уредба с максимална интензивност, автомобилът би
спрял далеч преди мястото на удара и такъв не би настъпил. Но следва да се
посочи, че принос от страна на пострадалия е и самото обстоятелство, че лицето
е пресичало на необозначено за това място, с което е създало предпоставка за
настъпване на процесното ПТП.
С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира за доказано наведеното в отговора
на исковата молба възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, като определя 20% размера на съпричиняване с колкото следва да бъде намалено и
определеното по-горе обезщетение – или крайния размер на обезщетението за
неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП
следва да бъде определен на 24 000 лв. и съответно на имуществени вреди –
3 760 лв.
Относно предявените искове с правно основание чл. 497, ал. 1
от КЗ
Ищецът
претендира осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата на
обезщетението за неимуществени вреди, за периода, считано от 26.07.2017 г. и за
имуществени вреди от 13.04.2017г.
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В последната посочена правна норма
е указано, че след завеждане на претенцията застрахователят може да укаже на
ползващото се лице какви доказателства следва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му.
В конкретния случай от представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищцата е
предявила писмена претенция за изплащане на причинените й вреди на 26.07.2017г.,
като е допълнила същата с изисканите от ответника документи на 09.11.2017г.
/стр. 19 от делото/ - постановление за прекратяване на наказателно
производство, авто-техническа експертиза,
съдебно-медицинска експертиза и протокол за оглед.
Предвид това съдът приема, че законната лихва върху
двете определени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени
от нея относно процесното ПТП следва да се присъди
след изтичане на 15 работни дни от 09.11.2017. или от 01.12.2017г., като се
отхвърли претенцията за периода 26.07.2017г. – 30.11.2017г. по отношение на
неимуществените вреди и от 13.04.2017г. – 30.11.2017г. за имуществените вреди.
Относно направените по делото разноски
С
оглед изхода на делото исканията и на двете страни за присъждане на разноски за
настоящото производство следва да бъдат уважени частично.
В
полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде присъдена
сума в размер на 1 670, 40 лева, представляваща пропорционална част от
направените от тази страна разноски /които са: 1 388 лева заплатена
държавна такса и 710 лева внесен депозит за СМЕ и САТЕ/ и уважената част от
исковете.
На
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр.
с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения
представител на ищеца адвокат М.Н. адвокатско възнаграждение в размер на 1 635,
36 лева с вкл. ДДС.
Направените
и претендирани от ответника разноски са: 100 лв. –
внесен депозит за допуснат свидетел и 3 000 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно представен договор за правна защита и съдействие
/страница 248 от делото/. Процесуалният представител на ищеца е направил
възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на ответника. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и размера на
предявените искове минималния размер на адвокатското възнаграждение за
настоящото дело е 1 571 лв. Съдът като взе предвид този факт, фактическата
и правна сложност на делото и извършените от тази страна процесуални действия
счита, че възражението е основателно и следва да бъде намален размера на
адвокатското възнаграждение на 2 000 лв. Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 420 лв.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК - ******* със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.И.А., ЕГН - **********
със съдебен адрес: *** - чрез адвокат М.Н.- Т. на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.04.2017г. в гр. София, за
което е съставен Констативен протокол №К – 233/08.04.2017г., ведно със законната лихва,
считано от 01.12.2017г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ сумата от 3 760 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от описаното по-горе ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 01.12.2017г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ първият иск за сумата над 24 000 лв. до предявения размер от
30 000 лв., вторият иск за сумата над 3 760 лв. до предявения размер
от 4 700 лв., иска с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ за заплащане на
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода
26.07.2017г. – 30.11.2017г. и втория иск с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ за заплащане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди за
периода 13.04.2017г. – 30.11.2017г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД,
ЕИК - ******* със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на С.И.А., ЕГН - ********** със съдебен адрес: *** - чрез адвокат М.Н.- Т. сумата от 1 670, 40 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД,
ЕИК - ******* със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат М.Н.-
Т., ЕГН – **********, адвокат от САК, с адрес: *** на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв. сумата от 1 635, 36 лева,
с включено в нея ДДС.
ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН - **********
със съдебен адрес: *** - чрез адвокат М.Н.-
Т. да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК - ******* със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 420
лева.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: