Решение по дело №246/2023 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 71
Дата: 29 май 2024 г.
Съдия: Боряна Стойчева Петрова
Дело: 20233500100246
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Търговище, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20233500100246 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.79 от
ЗС.
Ищците твърдят в исковата си молба, че са съдружници в ДЗЗД
„АКСИС“ гр. Търговище, Булстат *********. Притежават поземлен имот -
урбанизирана територия с идентификатор № 73626.504.392 с площ от 11 126
кв.м., ведно с построените в него едноетажна промишлена сграда с площ от
309 кв.м. с идентификатор 73626.504.392.1 и едноетажна промишлена сграда
с идентификатор 73626.504.392.2 с площ от 136 кв.м. От този имот в
последствие са образувани следните имоти: Поземлен имот с ид. №
73626.504.779 по кадастралната карта на гр. Търговище и сграда с ид. №
73626.504.779.2, със застроена площ от 136 кв.м. ; Поземлен имот с ид. №
73626.504.780 по кадастралната карта на гр. Търговище, ведно с намиращата
се в имота сграда с ид.№ 73626.504.780.1; Поземлен имот с ид. №
73626.504.781 по кадастралната карта на гр. Търговище и Поземлен имот с ид.
№ 73626.504.782 по кадастралната карта на гр. Търговище. Владението върху
имот с идентификатор № 73626.504.392, с площ на поземления имот от 11 126
кв.м. Собствеността са придобили по силата на изтекла в тяхна полза давност,
като владението върху имотите е с начало 20.04.2006 година, когато между
„Аксис“ ООД и „Аксис“ ДЗЗД е сключен предварителен договор за покупко-
продажба им. Владението върху имот с идентификатор № 73626.504.392, с
1
площ на поземления имот от 11 126 кв.м. им е предадено при сключването на
договора. Цената по договора е в размер на 170 000 лв., като част от нея в
размер на 43 060 лв., е изплатена от ДЗЗД „АКСИС“ гр. Търговище, друга
част в размер на 34 483.62 лв. е платена посредством прихващане на
задължения на „Аксис“ ООД към „Аксис“ ДЗЗД. Останала е неизплатена част
от цената по договора в размер на 92 455.38 лв. Независимо от това твърдят,
че от предаването на владението, до момента, то е протекло спокойно,
неоспорено и непрекъснато от трети лица и от собственика „Аксис“ ООД.
Твърдят, че в този имот през всичките години са осъществявали
производствената си дейност, „Аксис“ ООД е осъществявало дейността си в
производствена база, разположена в друг имот. Извършили са редица
подобрения в имота отново със знанието и без противопоставянето на
собственика. Поради горното молят съда да постанови решение, с което да
признае по отношение на ответника „АКСИС“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК
*********, че АКСИС“ ДЗЗД, чрез съдружниците Р. Г. М. и Г. М. М. са
собственици на процесните имоти.
Ответникът, представляван от синдика Г. П. С. оспорва предявеният иск.
Твърди, че представляваното от синдика дружество владее неотчуждената
част от описания недвижим имот, а именно: поземлен имот №73626.504.779
ведно с находящите се в него две сгради- обекти на кадастъра с кад.иден.
№73626.504.779.1 и 73626.504.779.2; поземлен имот №73626.504.780 ведно с
находящата се в имота сграда с кад.идент.№ №73626.504.780.1; поземлен
имот №73626.504.781 и поземлен имот с кад.идент.№73626.504.782.
Дружеството се легитимира като собственик, по силата на договор за
покупко- продажба извършена с нотариален акт вписан под № 72, том 4,
вх.рег. №39727 от 13.04.2006г. на СВ Търговище. Оспорва се и датата на
представения предварителен договор от 20.04.2006 г., с твърдението, че е
подписан за двете страни /за купувача и продавача/ от едно и също лице - Р.
М., като не е подписан на посочената дата 20.06.2006 г., а е съставен за целите
на настоящото производство. Съставен е след откриване на производството
по несъстоятелност на продавача с цел да бъдат изключени имотите от масата
на несъстоятелността. Поради това към момента на подписването на
договора, Р. М. не е имала правомощие да го сключи поради липса на
предварително дадено съгласие на синдика и поради прекратените й
правомощия като представляващ дружеството ответник. Ищецът изобщо
2
някога е владял процесния имот. Твърдя, че имотът от придобиването му през
2006 г. е владян и към момента се владее единствено и само от „Аксис" ООД
в несъстоятелност. След откриване на производството по несъстоятелност и
прекратяване на дейността на несъстоятелния длъжник, ищецът е допуснат в
имота като наемател, съгласно договор за наем от 25.10.2017 г. Оспорва се и
твърдението, че част от продажната цена е погасена чрез прихващане
извършено на 15.01.2011 г., като в тази връзка се твърди, че приложеният
протокол за прихващане не е съставен на посочената в него дата. Освен
горното по искане на кредитор на „Аксис“ ООД през 2008 година е била
наложена възбрана върху процесния имот, което по същество прекъсва
давността в случай, че е започнал да тече давностния срок. Към датата на
откриване на производството по несъстоятелност на „Аксис“ ООД,
процесиите имуществени права са били част от масата на несъстоятелността.
Поради горното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендират се и разноски.
Установените по делото факти са следните:
Ищците Р. М. и Г. М. са учредили с договор от 15.04.2005 година
дружество по чл. 357 от ЗЗД с наименование „Аксис“. Съдружници в това
дружество са само те, като за управител е била избрана Р. М..
Съдружници в ответното дружество, съгласно справките в ТР са
двамата ищци Г. М. и Р. М., с управител отново Р. М..
Ответното дружество към момента е в открито производство по
несъстоятелност, при което управителят е с прекратени правомощия, а
дружеството се представлява от синдика Г. С., като не се спори също така и
че процесният имот е част от масата на несъстоятелността.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 13, том II, дело №
167/2006 г. на нот. Галя Г. ответникът „Аксис“ ООД е придобил от „Терем“
ЕАД поземлен имот - урбанизирана територия с идентификатор №
73626.504.392, с площ на поземления имот от 11 126 кв.м., при съседи ПИ №
73626.504.366; ПИ № 73626.504.393, ПИ №73626.504.367; ПИ № 73626.504.36
- водно течение, река, ПИ № 73626.509.470, ведно с построените в същия
поземлен имот: едноетажна промишлена сграда - самостоятелен обект с ид.
№ 73626.504.392.1, с площ от 309 кв.м. и едноетажна промишлена сграда с ид.
№ 73626.504.392.2, с площ от 136 кв.м., с всички машини, съоръжения и
3
подобрения в имота, представляващ въпросния терен, с площ 11253 кв.м. и
построениото върху него парокотелно. Не се спори, че това е процесния имот.
От този имот са образувани няколко нови такива, а именно: 1. Поземлен имот
с ид. № 73626.504.779 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-18/17.06.2005 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на ПИ - гр. Търговище, п.к.7700, ул. „Т...“, № 12, с площ от
2884 кв.м., номер по предходен план- няма, при граници на имота - имоти с
ид. № 73626.504.780, 73626.504.782, 73626.504.781, 73626.504.366,
73626.504.36, ведно с намиращите се в имота сграда с ид.№ 73626.504.779.1
със застроена площ от 309 кв.м., брой етажи - 1, предназначение -
промишлена сграда, с адрес - гр. Търговище, п.к.7700, ул. „Т...“, № 12 и
сграда с ид. № 73626.504.779.2, със застроена площ от 136 кв.м., брой етажи -
1, предназначение - промишлена сграда, с адрес - гр. Търговище, п.к.7700, ул.
„Т...“, № 12;
2. Поземлен имот с ид. № 73626.504.780 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18/17.06.2005 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на ПИ - гр. Търговище, п.к.7700,
ул. „Т...“, № 12, с площ от 2580 кв.м., номер по предходен план - 5040765,
при граници на имота - имоти с ид. № 73626.504.541, 73626.504.610,
73626.504.782, 73626.504.36, 73626.504.779, ведно с намиращата се в имота
сграда с ид.№ 73626.504.780.1 със застроена площ от 13 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение - промишлена сграда, с адрес- гр. Търговище, п.к.7700, ул.
„Т...“, № 12;
3. Поземлен имот с ид. № 73626.504.781 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18/17.06.2005 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на ПИ - гр. Търговище, п.к.7700,
ул. „Т...“, № 12, с площ от 2992 кв.м., номер по предходен план - няма, при
граници на имота - имоти с ид. № 73626.509.470, 73626.504.782,
73626.504.734, 73626.504.733, 73626.504.366, 73626.504.779;
4. Поземлен имот с ид. № 73626.504.782 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18/17.06.2005 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на ПИ - гр. Търговище, п.к.7700,
ул. „Т...“, № 12, с площ от 669 кв.м., номер по предходен план - няма,
предишен идентификатор - 73626.504.765, при граници на имота - имоти с ид.
4
№ 73626.504.610, 73626.509.470, 73626.504.781,73626.504.779, 73626.504.780.
С молба с вх. № 4420 от 21.12.2023 година, депозирана по реда на чл.
129 от ГПК, ищците са уточнили петитума на предявеният иск относно
имотите предмет на иска по чл. 124 от ГПК, като са очертали рамката на
спора, а именно новообразуваните имоти.
По делото е приложен предварителен договор от 20.04.2006 година,
съгласно който „Аксис“ ООД продава на Р. М. и Г. М., в качеството им на
съдружници в „Аксис“ ДЗЗД поземлен имот - урбанизирана територия с
идентификатор № 73626.504.392, с площ на поземления имот от 11 126 кв.м.,
при съседи ПИ № 73626.504.366; ПИ № 73626.504.393, ПИ №73626.504.367;
ПИ № 73626.504.36 - водно течение, река, ПИ № 73626.509.470, ведно с
построените в същия поземлен имот: едноетажна промишлена сграда -
самостоятелен обект с ид.№ 73626.504.392.1, с площ от 309 кв.м. и
едноетажна промишлена сграда с ид. № 73626.504.392.2, с площ от 136 кв.м.
В договора страните са уредили и начинът на заплащане на цената по него,
която е в размер на 170 000 лв., част от нея, в размер на 43 060 лв., е отразено
че е заплатена от ДЗЗД в полза на „Терем“ ЕАД, предишния собственик, а
остатъка от 126 939 лв., ще бъде изплатен при сключване на окончателния
договор. В тази връзка е представен протокол за прихващане на задължения
от 15.01.2011 година, съгласно който задълженията на „Аксис“ ООД към
„Аксис“ ДЗЗД, в размер на 34 483.62 лв. ще бъдат прихванати от
задължението на „Аксис“ ДЗЗД за заплащане на цената по предварителния
договор.
За установяване на владението си ищците са представили фактури,
издавани във връзка с дейността на „Аксис“ ДЗЗД, в които е изписан адреса,
на който се намира и процесния имот. Представени са и договори за охрана на
обекта от 21.04.2006 година, договори за строителство от 09.05.2008 година.
Обектът, който ще се охранява по договора за охрана е парова централа,
находяща се в гр. Търговище, но не е посочен адресът, като това се отнася и
до договорите за строителство. Т.е. не е категорично установено, че се
отнасят до обекти, находящи се в спорния имот. Представят и писмени
доказателства от л. 226 до л. 258 от делото, от които е видно, че ответното
дружество в несъстоятелност притежава производствени помещения, които се
намират адрес, различен от адреса, на който се намира спорния имот.
5
За оборване на претендираното владение от страна на ищците,
ответникът е представил договор за наем от 25.10.2017 година, сключен
между „Аксис“ ООД в качеството на наемодател и „Аксис“ ДЗЗД, в
качеството на наемател, като предмет на договора за наем е именно спорния
имот. По силата на този договор ищците са наели имота за срок от три
години, при заплащане на наем, в размер на 200 лв. Като имотът е предаден
на наемателя „Аксис“ ДЗЗД с протокол от 25.10.2017 година и касае двете
сгради с идентификатори 73626.504.779.1 и 73626.504.770.2, находящи се в
имота. Представени са и доказателства във връзка с плащане на дължимия
наем по договора. Синдикът е отправил предизвестие за прекратяването на
договора, като е уведомил наемателите и за задълженията им по този
договор.
В хода на производството за установяване на твърдените от ищците
факти, бяха събрани гласни доказателства- показанията на свидетелите Ганка
Михайлова и Юлияна Костадинова. Свидетелката Михайлова е счетоводител
и обслужва счетоводно „Аксис“ ДЗЗД, като до 2018 година е обслужвала и
ответното дружество. Свидетелката Костадинова е работила и в двете
дружества, в периода 2006-2009 година.
В показанията си свидетелите твърдят, че имотът на улица „Т...“ в град
Търговище е собственост на ответника, но в този имот е развивало дейността
си „Аксис“ ДЗЗД. Според свидетелката Михайлова за имота е имало сключен
предварителен договор за покупко-продажба, между двете дружества, като
договорът е бил сключен през 2006 година. „Аксис“ ДЗЗД е правило редица
ремонти в спорния имот, за което са извършвани много разходи, а Р. М. е
изградила в имота и жилищен такъв. „Аксис“ ДЗЗД е произвеждало
спомагателни за дейността на „Аксис“ ООД материали, като двете дружества
са осъществявали производствената си дейност на различни адреси. На адреса
на спорния имот дейност е развивало „Аксис“ ДЗЗД.
Свидетелката Костадинова твърди, че имотът на ул. „Т...“ е собствен на
„Аксис“ ДЗЗД, както и че за имота в полза на „Аксис“ ДЗЗД има издаден
нотариален акт за собственост. Имотът, в периода, в който е работила за
двете дружества 2006-2009 година се е стопанисвал от госпожа М.. Част от
имота се е използвал за производствена дейност от „Аксис“ ДЗЗД, част от
имота се е използвала за лични нужди от Р. М. и Г. М.. Според свидетелката
6
те двамата са извършвали ремонти в имота.
По отношение показанията на свидетелите, съдът намира, че не може да
ги кредитира и да изгради мотивите си въз основа на тях. Показанията на
свидетелката Костадинова касаят периода 2006-2009 година, когато тя е
работила първо в едното, после в другото дружество. След това не е имала
преки и непосредствени впечатления относно тези дружества, включая и
спорния имот. Очевидно възприема спорния имот, като такъв на ищците, като
физически лица. Според нея имено като физически лица те са извършвали
подобрения и строежи в имота. Т.е. тя не може да разграничи двете дружества
като отделни субекти и това кога съдружниците са действали като управители
и съдружници в гражданското дружество, кога като такива в ООД-то, кога
като физически лица. Свидетелката беше категорична, че по нотариален акт
имотът е собственост на „Аксис“ ДЗЗД, което напълно противоречи на
писмените доказателства и е доказателство, че отъждествява Р. М. и Г. М. с
двете дружества, без да може да определи кога представляват едното
дружество, кога другото. Поради това показанията не могат да се възприемат
от съда.
Показанията и на другата свидетелка също не могат да се кредитират, с
оглед на това че тя се намира в служебна зависимост с „Аксис“ ДЗЗД и към
момента. Отговорите и на въпросите относно счетоводството на „Аксис“
ООД, което също е водила бяха уклончиви и объркани, което създаде
впечатление, че възприема и възпроизвежда фактите така както биха били в
подкрепа на тезата на ищците. Процесуалния закон и практиката на ВКС, не
предвижда забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и въз
основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които
ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива,
които вредят на противната страна, но преценката следва да бъде обоснована
с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че
данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля
да е повлияла на достоверността на показанията му. Когато правнорелевантни
факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина,
по който свидетелите са узнали тези факти (присъствали са при
осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се
съди за правнорелевантните, узнали са правнорелевантните факти от трети
лица или от някоя от страните по делото и др.), както и способността и
7
желанието на свидетелите добросъвестно да ги възпроизведат в показанията
си и не на последно място волята на свидетеля да каже истината. В тази
насока са Решение №312/11.01.2018г. по гр.д.№191/2017г. на четвърто ГО на
ВКС; Решение № 297 от 22.12.2014г. по гр.д.№4004/2014г. на ВКС; Решение
№159 от 22.02.2016г. по т.д.№1871/2014г. на второ ТО на ВКС; Решение
№141/11.10.2019 по дело №3719/2018 на ВКС, ГК, I г.о. Отчитайки именно
поведението на свидетелите в съдебна зала и непосредствените впечатления,
които те създадоха, тяхната предубеденост и желанието добросъвестно да
възпроизведат фактите от значение за спора, както и това, че не са
присъствали при съставянето на предварителни договор за покупко-продажба
и оспорения протокол за прихващане, съдът намира, че не следва да бъде
постановен съдебният акт въз основа на показанията на тези свидетели. Освен
горното, показанията им в частта относно значимите за спора факти-
сключването на предварителния договор за покупко-продажба, отношенията
между страните по делото във връзка с имота, подобренията и авторството на
тези подобрения, не се подкрепят от писмените доказателства по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прави следните
изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост, с
който ищците претендират да бъде признато за установено, че „АКСИС“
ДЗЗД, чрез съдружниците Р. Г. М. и Г. М. М. са собственици на процесните
имоти, на основание придобивна давност, въз основа на упражнявано
давностно владение повече от 10 години. Задължителна процесуална
предпоставка за допустимост на предявения положителен установителен иск
за собственост, за която съдът следи във всеки момент от развитието на
производството, е наличието на правен интерес. При положителния
установителен иск за собственост правен интерес е налице, когато ищецът
твърди, че ответникът претендира право, което изключва това на ищеца.
Предвид изложените и заявените от всяка от страните твърдения и
оспорвания, съдът намира, че ищците имат правен интерес от предявеният
иск.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
върху чужди права чрез фактическо упражняване съдържанието на тези права
в продължение на определен от закона период от време. За придобиването на
8
недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на
владение върху него в период от десет години. Владението от своя страна
изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент -
упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на
фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота,
която по съдържание е като на собственика. Субективният елемент на
владението - намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо
състояние, поради което законодателят установява законова оборима
презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
освен ако не се установи, че я държи за другиго. Съгласно разпоредбата на чл.
79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Т.е. то
следва да има своето начало, доказано по безспорен начин. В тази връзка
следва да се посочи, че с оглед липсата на вещно-прехвърлително действие на
сключения предварителен договор, то и правото на собственост върху имота
не е било придобито със сключването му , като този договор може да е начало
на давностно владение. Имено на него ищците се позовават за давностно
владение, с твърдението че е започнало на 20.04.2006 година. С отговора си
синдикът на ответника оспори датата както на този договор, така и на
представения протокол за прихващане от 15.01.2011 година, относим към
плащанията по предварителния договор. По същество тези два документа са
частни и се ползват с доказателствена сила относно авторството им. Фактите,
които са предмет на направеното изявление, датата и мястото на съставянето
на документа не се ползват с такава обвързваща сила. Синдикът на ответното
дружество оспорва датата на тези два документа, с твърдението че са
съставени за нуждите на настоящото производство, че не са съставени на
датата в тях дата. Съдът приема, че спрямо синдика/ищеца в настоящето
производство/ това не е достоверната дата на двата документа. Синдикът не
е участвал при съставянето им, в този смисъл има положението на „трето
лице„ по смисъла на закона. Поради горното и съобразявайки практиката на
ВКС, обективирана в Решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр.д. №4020/2017 г.
на ВКС, ІV г.о., Решение № 235/04.06.2010 г. по гр.д. №176/201 0г. на ВКС, ІІ
г.о; Решение №84/23.06.2009г. по т.д.№ 681/2008г. на ВКС, II т.о, тежестта
на доказване пада върху страната, която се ползва от документа, която
извлича изгодни за себе си последствия, в случая ищците. Като доказателство
9
в тази насока са единствено показанията на свидетелката Михайлова, която
заяви че договорът е съставен през 2006 година, но не беше категорична в
тези свои твърдения. По отношение на протокола за прихващане,
свидетелката не посочи кога е съставян, но е направила извод, че доколкото
двете дружества са имали облигационни отношения и ответникът е бил
длъжник по тях, то в един момент имота ще бъде продаден на ДЗЗД, като по
този начин ще бъдат прихванати задълженията на ООД-то. Това както сама се
изрази свидетелката са нейни предположения, като тя никога не е
присъствала на такива разговори или преговори между търговците. Отделно
от горното, съдът не кредитира показанията на този свидетел, като
аргументите са посочени по-горе в мотивите. Ищците не можаха при
условията на пълно главно доказване да установят началото на давностно
владение, в полза на спорния имот.
При това положение съдът приема, че датата посочена в
предварителния договор за покупко-продажба от 20.04.2006 година и
протокола за прихващане от 15.01.2011 година са непротивопоставими на
синдика на дружеството обявено в несъстоятелност и тази дата не е
достоверна дата. Ищците не можаха при условията на пълно главно доказване
да установят началото на давностно владение, в полза на спорния имот. При
оспорената дата на документа, който поставя началото на срока на владение,
не следва да се приеме, че е започнало владение, което след изтичане на 10
години е превърнало владелеца в собственик. Аргумент в тази насока, макар
и косвен е и приложения договор за наем, от 2017 година. Действително
договорът е сключен след крайният срок на давностното владение, на който
ищците се позовават- 2016 година, но след като смяташ себе си за собственик
на имота, то възниква въпроса, защо сключваш договора за наем на същия и
то в качеството на наемател, а не на наемодател. Как наемаш собствения си
имот.
Дори да се приеме, тезата на ищците, че е налице владение в полза на
ДЗЗД, при справка в Търговския регистър, без да е необходимо страната да
сочи доказателства за това е видно, че в „Аксис“ ДЗЗД и „Аксис“ ООД
съдржници са едни и същи физически лица. Касае се до преминаване на
владение като фактическо отношение, при което владелецът ДЗЗД, чрез
своите съсобственици и собстевникът на, който се противопоставят това
владение е със същите съдружници и собственици на капитала тогава, са едни
10
и същи. Изправени сме в хипотезата да демонстрираш владение сам на себе
си и да отблъскваш собственото си владение. Гражданското дружество по
ЗЗД не е юридическо лице, а е форма на обединяване на две или повече лица
за постигане на обща стопанска цел и при него правата и задълженията се
придобиват от съдружниците. В тази връзка гласните доказателства не
установиха безспорно физическите лица Р. М. и Г. М. в какво качество са
упражнявали фактическата власт върху имота и в полза на кого. Представени
са фактури за плащания във връзка с ремонти и строителни работи в имота,
но те изхождат от страната, която се домогва да докаже владение чрез тях и
при липсата на други доказателства в тази насока, не могат да послужат като
доказателство, обосноваващо владение в полза на ищците, още по-малко
началото на това владение.
Ето защо и с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема, че
предявеният иск е недоказан и съответно неоснователен.
При този изход на спора, ищците следва да понесат отговорността за
сторените в настоящото производство разноски от страна на ищеца. Списък
по чл. 80 от ГПК не е представен, но в съдебно заседание процесуалният
представител заяви, че се претендира адвокатско възнаграждение в
минималния предвиден размер, който съгласно чл. 7, ал. 5 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 600 лв.
Въз основа на горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. М., ЕГН ********** и Г. М. М., ЕГН
**********, двамата с постоянен адрес гр. Търговище, ул. „Л...“ № 33, в
качеството им на съдружник в „АКСИС“ ДЗЗД, с БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Паисий“, № 19, вх. Г,
действащи чрез процесуалния си представител адв. В. Е. П. - Д., АК – Шумен,
против “АКСИС”ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Търговище, ул. „Т...“ № 12, представлявано от синдик
Г. П. С., със служебен адрес: гр. Варна, ул. „О...“ № 23, ет.1, ап.3
установителен иск за собственост на следните имоти : 1. Поземлен имот с ид.
№ 73626.504.779 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-18/17.06.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
11
адрес на ПИ - гр. Търговище, п.к.7700, ул. „Т...“, № 12, с площ от 2884 кв.м.,
номер по предходен план- няма, при граници на имота - имоти с ид. №
73626.504.780, 73626.504.782, 73626.504.781, 73626.504.366, 73626.504.36,
ведно с намиращите се в имота сграда с ид.№ 73626.504.779.1 със застроена
площ от 309 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - промишлена сграда, с
адрес - гр. Търговище, п.к.7700, ул. „Т...“, № 12 и сграда с ид. №
73626.504.779.2, със застроена площ от 136 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение - промишлена сграда, с адрес - гр. Търговище, п.к.7700, ул.
„Т...“, № 12; 2. Поземлен имот с ид. № 73626.504.780 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18/17.06.2005 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на ПИ - гр. Търговище,
п.к.7700, ул. „Т...“, № 12, с площ от 2580 кв.м., номер по предходен план -
5040765, при граници на имота - имоти с ид. № 73626.504.541, 73626.504.610,
73626.504.782, 73626.504.36, 73626.504.779, ведно с намиращата се в имота
сграда с ид.№ 73626.504.780.1 със застроена площ от 13 кв.м., брой етажи - 1,
предназначение - промишлена сграда, с адрес- гр. Търговище, п.к.7700, ул.
„Т...“, № 12; 3. Поземлен имот с ид. № 73626.504.781 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-18/17.06.2005 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на ПИ - гр. Търговище,
п.к.7700, ул. „Т...“, № 12, с площ от 2992 кв.м., номер по предходен план -
няма, при граници на имота - имоти с ид. № 73626.509.470, 73626.504.782,
73626.504.734, 73626.504.733, 73626.504.366, 73626.504.779; 4. Поземлен
имот с ид. № 73626.504.782 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-18/17.06.2005 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на ПИ - гр. Търговище, п.к.7700, ул. „Т...“, № 12, с площ от 669
кв.м., номер по предходен план - няма, предишен идентификатор -
73626.504.765, при граници на имота - имоти с ид. № 73626.504.610,
73626.509.470, 73626.504.781,73626.504.779, 73626.504.780., на основание чл.
79 от ЗС във вр. с чл. 124 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р. Г. М., ЕГН ********** и Г. М. М., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес гр. Търговище, ул. „Л...“ № 33, в качеството им на
съдружник в „АКСИС“ ДЗЗД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр. Търговище, ул. „Паисий“, № 19, вх. Г, действащи чрез
процесуалния си представител адв. В. Е. П. - Д., АК – Шумен, да заплатят на
“АКСИС”ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
12
управление гр. Търговище, ул. „Т...“ № 12, представлявано от синдик Г. П. С.,
със служебен адрес: гр. Варна, ул. „О...“ № 23, ет.1, ап.3, разноски по делото,
в размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
13