Р Е Ш Е Н И Е
260386/25.10.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №13 по описа на ШРС за 2021 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск, с правно основание чл. 200 от Кодекса на
труда и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че от ***г. по силата на трудов договор ***
започнал работа при ответника „Х.О.„ АД
като „оператор фолираща машина“, на пълно работно време, с място на работа –
производствена база на „Х.О.„ АД,
находяща се в гр. Шумен, ул.“В. ш.“.
На ***г., при изпълнение на задълженията си и по повод
извършваната от него работа, около 11,00-11,15 часа претърпял инцидент - трудова
злополука на работното му място, при изпълнение на поставена от прекия му ръководител
задача, а именно разтоварване на палети за фолираща машина. Заявява, че при
движение на заден ход на количката, върху която били качени палетите и която
лично той управлявал, заклещил левия си крак между количката и един от
палетите. Усетил рязка, непоносима болка и се оказало, че левият му крак е
премазан от колелата на количката. Бил е откаран по спешност в МБАЛ - Шумен,
където е установено, че е получил множество травматични увреждания – счупвания
на подбедрица на ляв крак. Извършена му е оперативна интервенция – оперативно
наместване на фрактура с вътрешна фиксация, поставяне на три компресни винта и
гипсиране на крака. В медицинската документация било посочено, че е получил
фрактура на лява глезенна става и изкълчване на глезенната става. Болничният
престой бил 10 дни и 30 дни след дехоспитализация. Твърди, че и към момента на
подаване на ИМ се намира в продължителен болничен. След болничното лечение,
продължило с манипулационни и рехабилитационни процедури за неопределен период
от време.
Трудовата злополука била декларирана от ответника и с
разпореждане № ***от ***г. на ТП на НОИ С. - град е приета за трудова злополука
по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО. Ищецът заявява, че в резултат на трудовата
злополука преживял много силни болки и страдания, повече от 4 месеца. Повече от
45 дни не можел да стъпва на крака си и се налагало да бъде подпомаган в бита
си от негови роднини и приятели. Повече от 4 месеца след злополуката има
предписание да не натоварва левия си крак. Поради преживяната злополука сочи,
че рязко се променил начинът му на живот – освен физическите болки и страдания
преживял и тежък психоемоционален шок, свързан с невъзможността да е пълноценен
член на обществото, да полага труд. Допълнителен шок бил фактът, че е получил
тежка фрактура в разцвета на физическите си сили и то, когато е започнал
постоянна работа и градял планове за купуване на жилище с кредит. Твърди, че пряко
следствие от трудовата злополука са претъпени от него финансови разходи, свързани
с лечението му, заплатени за консумативи и болничен престой 1066,20лв. Поради това се
пораждало правото му да иска от работодателя си обезщетение за неимуществени
вреди.
Моли се да бъде осъден ответникът „Х.О.„ АД, ЕИК ***, да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17 000лв., изразяващи се в
претърпени болки и страдания от получените травматични увреждания, вследствие
на трудовата злополука от ***г. в предприятието на ответника, по време на престиране
на труд по трудов договор. Претендира и законната лихва върху определения от
съда размер, считано от датата на увреждането ***г. до датата на депозиране на
ИМ, както законната лихва, считано от датата на депозиране на ИМ до
окончателното изплащане на сумата. Иска и направените по делото разноски. Прилага писмени
доказателства.Прави доказателствени искания.
В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба. В отговора
се заявява, че предявеният иск е неоснователен.Излага
подробни мотиви.
Твърди, че изложените от
ищеца твърдения са неоснователни и недоказани, като иска да бъде отчетено обстоятелството, че ищецът е
допуснал груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения, с което е
допринесъл за настъпилото увреждане и следва да бъде приложена нормата на чл.
201, ал. 2 от КТ. Ответника твърди, че ищецът е допринесъл за
увреждането си, като не е могъл да
спре на време ръчно управляваната количка, тъй
като не се е огледал относно заобикалящата го обстановка,
управлявал е количката с несъобразена скорост, много по-висока от позволената,
левият му крак е бил извън обезопасителната платформа на количката. Т.е. изпълнявал е служебните си
задължения /12 дни след започване на трудовия му стаж при ответника/ при липса
на концентрация и внимание и при неспазване на инструкциите за работа с
конкретната техника, инструкциите за здраве и безопасност, т.е. не е положил
дължимата грижа. Ответникът сочи, че
отчитайки гореизложеното, трудовия стаж на ищеца и фактическото му поведение
при извършването на действията, които са довели до трудовата злополука, счита,
че именно ищецът не е вложил елементарно старание и внимание, пренебрегнал е
основни технологични правила за безопасност,
за които е бил инструктиран и е декларирал,
чрез подписа си, че е запознат с тях.ействал
е при груба небрежност, защото не е положил и елементарното старание, което би
следвало да положи всеки, отчитайки обстановката, в която
се намира.
Моли, в
случай, че се уважи претенцията, да се отчете степента на допусната небрежност
от ищеца, като твърди, че в качеството си на работодател,
дружеството е изпълнило своите задължения, включително и осигурявайки изправни
работни средства, лични предпазни средства и др. Относно размера на обезщетението
за вреди, ответникът счита, че е прекомерен и недоказан и в случай, че се
уважи, то трябва да бъде преценен от съда по справедливост. Сочи, че исканият размер на обезщетение от ищеца е недоказан, а
претендираната от сума е базирана на абстрактни и произволни критерии.
Счита,
че твърденията за страдания и болки от приложените
доказателства, не е доказано обстоятелството, че ищеца е бил подложен на
медицинска рехабилитация, както и периода й. В издадените болнични листи,
режимът на лечение, който е предписан, е домашно-амбулаторен.
Последният лист, издаден във връзка с трудовата злополука, е бил
този за продължаването на първичния
болничен лист за временна неработоспособност до 22.01.2021 г.
За останалото време след 22.01.2021г., в което е бил в
болничен, като причина за неработоспособността не е посочена
трудовата злополука. Т.е. след този период последиците от трудовата злополука
би следвало да са отшумели, щом компетентния орган, издаващ болничните листи,
не я е посочил. Иска да бъде отчетено обстоятелството, че за периода на
временната неработоспособност ищецът е получавал обезщетение от държавното
обществено осигуряване, което го е компенсирало.
Твърденията
за психо-емоционален шок, свързан с обективната невъзможност ищецът да бъде
пълноценен член на обществото - да полага труд и да е в помощ и подкрепа на близките си,
ответникът счита, че не следва да бъдат съобразени от съда, защото именно при
настъпването на такива обстоятелства, законодателят е предвидил фигурата на
института на общественото осигуряване, в случай на временна неработоспособност
на служителя/работника да бъде дадена възможност, за периода да се ползва от
обезщетението от държавното обществено осигуряване, за да може пълноценно да
възстанови своите сили и здраве, без да се притеснява от това, че е бил лишен
от възможността да упражнява трудова дейност.
Моли съда да отхвърли иска за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 17 000лв., както и да отхвърли останалите
искания. В условията на евентуалност заявява, че претендираното обезщетение е
прекомерно и следва при преценката си съдът да отчете степента на съпричиняване при допусната груба
небрежност от ищеца и да намали размера на обезщетението спрямо установената
степен, с която е допринесъл за своето увреждане, като смята, че ищецът е допринесъл
в пълна степен за увреждането си. Прави доказателствени искания. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмени доказателства.
В
открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с
адв. С. при ШАК, за ответника, в първото
по делото съдебно заседание, не се явява
представител.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи следното от фактическа страна:
Не се
спори между страните и от представените писмени доказателства се установява, че
между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е бил назначен на длъжност
„Оператор фолираща машина", с
работно място ***-***,
Сортировка, код по НКПД ***, код по НКИД
***, категория труд: 3-та, по Трудов
договор ***/***г. с основно трудово
възнаграждение в размер на 800 лв.
Трудовият договор
е уговорен със срок на изпитване от 6 месеца в полза на
дружеството. От приложените по делото доказателства се установява, че при
постъпване на работа, на ищеца е бил проведен начален инструктаж/ стр. 79-81/ по БХТ и
ППО /съгл. Наредба РД 07-02/ и се е
запознал с длъжностната си характеристика /стр.72/. Съгласно
длъжностна характеристика, с която ищецът се е запознал на ***г./ стр. 72 -73/,
основната функция на длъжността му
включва подреждане на кашони на палети, разпознаване и боравене с
тяхната маркировка, чемберосва и фолира готовите палети, работи с палетна
количка, познава изискванията за работа и оперира с фалкон и др.
От приложените по делото
доказателства се установява също, че на ***г., около
11,00 – 11,15 ч. на територията на производствената база
на дружеството в гр. Шумен, ул. „В. ш.",
КП
Сортировка
4,5,6, на обичайното си работно място, ищецът е разтоварвал с изправна ръчна електрическа
палетна количка, завършен палет с готова продукция от фолиращата машина, с цел
неговото преместване от фолиращата машина до вътрешната буфер зона за временно
съхранение, като при изпълнение на тези
трудови задължения, заклещил
левият си крак между
управляваната от него количка и
един от палетите.
След инцидента, пострадалият
бил отведен до кабинета на медицинската сестра за оказване на първа помощ и
откаран до спешното отделение на болница в гр. Шумен.
Било издадено медицинско
удостоверение издадено по ИЗ № *** /стр. 76/
от
завеждащ отделение на „МБАЛ Шумен“ АД, че ищецът е настанен за лечение на ***г. с диагноза
*** - множествено
счупвания на подбедрицата, което е предоставено на дружеството ответник.
Настъпилият инцидент бил
надлежно деклариран пред Националния осигурителен институт — Териториално
поделение С.-град на 05.08.2020 г., като е издадено Разпореждане № ***от *** г. на ТП на
НОИ С.-град, с което настъпилата злополука е призната като трудова по смисъла
на чл. 55, ал. 1 от КСО.
След
инцидента е издаден болничен лист за временна неработоспособност, издаден от
специализирана ЛКК към „МБАЛ Шумен" АД с № Е ***, за периода от ***г. до
04.09.2020 г., продължен с болничен лист № Е ***от МЦ МБАЛ Шумен ЕООД за
периода от 05.09.2020г. до 04.10.2020 г., продължен
от болничен лист № Е ***Специализирана ЛКК към „МБАЛ Шумен" АД
за периода от 05.10.2020 г. до 07.11.2020 г., продължен от болничен лист № Е ***от
МЦ МБАЛ Шумен ЕООД за периода от 08.11.2020г. до
07.12.2020 г., продължен от болничен лист № Е ***от 08.12.2020г. до *** г.,
продължен от болничен лист № Е ***за
периода от 07.01.2021г. до 22.01.2021 г.
Във посочените
болнични листа, като причина за
неработоспособността е посочено като основание „Злополука - трудова"
по чл. 55, ал. 1 от КЗОО.
По делото са
разпитани св. М.Й. и св. Т. – баба и баща на ищеца, от показанията на които се
извежда информация относно състоянието на пострадалия след инцидента. При
преценка на показанията на тези свидетели, съдът съобрази, че същите са близки
родственици на ищеца и безспорно е налице пристрастност, но независимо от това,
кредитира показанията им относно
обстоятелството, че след злополуката ищецът
не е могъл сам да се обслужва, за преживения стрес и емоционалното му състояние в периода на
възстановяването.
Конкретният
механизъм на настъпване на трудовата злополука се установява по безспорен начин
от приложените по делото доказателства- показания на разпитания свидетел в с.з.,
протокол за разследване на трудова злополука и приложените писмени обяснения
дадени в деня на злополуката от пострадалия ищец, обяснения от
служителите присъствали на инцидента А.А.Н., П.Р.П. и Р. К.А., както и от приложените писмени
документи –медицинско удостоверение.
След натоварване на
палет на ръчната количка, ищецът дал на заден ход управляваната от него количка,
като при извършването на тази маневра, се сблъскал със завършен палет
с плочки, разположен в буфер зоната и по този начин заклещил крака си между
палета и платформата на количката. Сблъсъкът е настъпил поради причина, че
ищецът не е успял да спре своевременно
движението на количката, която е била технически изправна, като съдът намира, че
този факт налага извод за това, че скоростта на движение на количката е била
по–висока от безопасната такава, изводимо от т.8 и т.18 на Инструкцията за работа с ръчно водима количка. Същевременно от
обясненията на разпитания по делото свидетел Р.А., включително и от писмени обяснения на ищеца, се установява, че единият крак на работника се е намирал извън
обезопасителната платформа на количката и при движението на количката на заден
ход се е заклещил между палета и платформата
на количката. Горното обстоятелство се установява и от обясненията, снети в
хода на проведеното разследване на
служителите П. Р.П. / стр. 119 от делото /.
Тези факти налагат извод, че ищецът не е могъл да спре на време ръчно управляваната
количка, защото я е управлявал със скорост
по-висока от безопасната , единият
му крак, в нарушение на правилата
за безопасност е бил извън обезопасителната платформа и не се е огледал преди да предприеме движение назад с
количката, в резултат на което, при сблъсъка
кракът му е останал заклещен между количката и палета, като според настояща
инстанция по този начин от ищеца са допуснати нарушения на т.6 ,т.8,
т.18 и т.20 от Инструкцията за работа
с ръчно водима количка.
По делото е назначена
и изготвена СПЕ, чието заключение сочи, че
преживяната на ***г. трудова
злополука е причинила значителен
субективен дистрес за Т., изразяващ
се не само с физически /хроничен болков синдром, трудности в
самообгрижването/, но и с психични последици- подтиснато настроение, оттегляне
от контакти, нежелание за общуване, примирение, отчаяние, песимистични
нагласи към бъдещето, изживявания за
провал/. Случилото се е довело до значима промяна в житейското функциониране на
освидетелствания, нарушавайки в голяма
степен изпълнението на ежедневните задължения и влошаване на качеството на
живот. Интензивността на стреса, интерпретацията на възникналата ситуация са
превърнали преживяното в психотравма. Експертът посочва, че освидетелстваният,
към момента на изготвяне на СПЕ, продължава да има оплаквания от негативния
регистър попадащи в синдромната характеристика на диагностичната категория на
Протарихарана адаптационна реакция. Психологичните преживявания са се редуцирали в известна степен с подходящата
роля на средата, но социалното функциониране не е възстановено в обичайни рамки.
Съобразявайки всички
приложени по делото доказателства и приетия механизъм на настъпилата трудова злополука,
съдът намира, че в конкретната ситуация ищецът е допуснал груба небрежност при изпълнение на служебните си задължения, с
което на практика е допринесъл за настъпилото увреждане. В този смисъл се споделя становището на ответника, че ищеца е изпълнявал е служебните си задължения с
намалена на концентрация и внимание и
при неспазване на инструкциите за работа с конкретната техника, инструкциите за
здраве и безопасност, като не е положил
дължимата грижа.
При тези обстоятелства, според
настоящата инстанция, категорично се установява, че от страна на ищеца са били нарушени правилата за безопасност
и охрана на труда, както и технологичните правила за работа с процесната ръчно
водима количка.ебрежността
е груба, доколкото, ищецът е допуснал
кракът му да бъде извън платформата при
работа с количката, скоростта,
с която е карал количката, е била очевидно по-висока от безопасната и не
е забелязал, защото не се е огледал/ предмет- статичен, неподвижен и фиксиран в
пространството, който не може да бъде преместен без човешка намеса и се е
намирал на предназначеното му място,
съгласно производствените правила и правилата за безопасност на дружеството.
В нормата на чл.200, ал.1 от КТ е уредена безвиновната
отговорност на работодателя за причинени вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, като работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали
негов орган или друг работник или служител има вина за настъпване им. В
настоящия казус от материалите по делото
се установява по безспорен начин, че ищеца е претърпял трудова злополука,
вследствие на която е получил множествени счупвания на подбедрицата, както и че към датата на
злополуката е бил в трудово правоотношение с ответника. Съобразно чл.55, ал.1
от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, а ал.2 на чл.
55 сочи, че трудова е и злополуката, станала с осигурен по чл.4, ал.1 и чл.4а
по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до
основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен
характер.
Съгласно
практиката на ВКС, работодател, възвел възражение по чл. 201 ал.2 от КТ, следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че трудовата злополука е настъпила и
поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т. е.
не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата на безопасност на
труда, но и, че е извършвал работата при липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Когато трудовата злополука е настъпила в резултат от работа с
необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен инструктаж за
технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на
работника не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен, ако от
обстоятелствата е несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат
до злополука, увреждаща здравето му. Намаляване отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност. Вината на
пострадалия не може да се предполага и изводът за наличие на груба небрежност
не може да се основава на предположение, а, при липсата на доказателства за
осъществени от пострадалия действия в разрез с изискванията за безопасност на
труда, не може да се прави категоричен извод за допусната груба небрежност.
Грубата небрежност се определя като неполагане на дължимата грижа, каквато и
най-небрежният човек би положил в подобна обстановка. Небрежността ще е груба,
когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните
последици, но е мислел да ги предотврати.
На обезвреда по
реда на чл. 200 от КТ подлежат всички вреди, намиращи се в пряка и
непосредствена причинно следствена връзка с увреждането. Размерът на
неимуществените вреди се определя съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Като база за определяне паричния еквивалент на
обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането, като размерът на обезщетението не следва да
бъде източник на обогатяване за пострадалия. От дължимото от работодателя
обезщетение следва да се приспадне заплатеното на пострадалия работник
застрахователно обезщетение по застраховка " Трудова злополука ",
сключена от работодателя, ако такова е било изплатено.
В конкретния казус се установява, че процесната
злополука е станала на работното място на ищеца и при изпълнение на неговите трудови задължения - разтоварване
с изправна ръчна електрическа палетна количка
на завършен палет с готова
продукция от фолиращата машина, с цел
неговото преместване от фолиращата машина до вътрешната буфер зона за временно
съхранение. При даване на заден ход на
количката управлявана от ищеца, се блъска със завършен палет с плочки,
разположен в буфер зоната в резултат на което заклещил крака си между палета и платформата на количката. Разпореждането с № ***от ***г. на ТД на НОИ С. град, е
квалифицирало процесната злополука като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО има двойствено значение - от
една страна то представлява индивидуален административен акт относно наличието
или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен
документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова
злополука като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на работодателя и от който зависи
съществуването на правото на обезщетение /Решение №410/29.06.2010 г., гр.д.
№599/2009 г. ІІІ г.о. на ВКС и др./. Поради изложеното, следва да се
приеме, че са налице всички изискуеми елементи на фактическия състав на чл.200,
ал.1 от КТ, обосноваващи ангажирането на отговорността на работодателя.
Отговорността
на работодателя е обективна и вината му, не е част от фактическия състав.
Грубата небрежност практиката свързва с поведение на работника, при което се
нарушават правила и норми за безопасност на труда, със съзнаване възможността
да настъпят вредни последици и лекомислена надежда за предотвратяването им. Съобразно Решение № 167
от 30.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 591/2020 г., III г. о., ГК правнорелевантна
за компенсацията на вини обаче не е всяка форма на вината, а само грубата
небрежност. Груба е небрежността тогава, когато работникът не е положил
грижата, която и най-небрежният не би положил. Съгласно
практиката небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия
стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването и.
Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към
увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При
трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Необходимо е съпричиняването да е при допусната груба
небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението (Решение № 125/ 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г. по описа
на ВКС, ІV г. о.).
Съдът намира,
че по делото е установена сочената от
ответната страна груба небрежност на работника, по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. Не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия
съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е
налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на
увреждането, при подчертано субективно отношение /груба небрежност/,
съответстваща на самонадеяността /съзнавана небрежност/ съобразно
терминологията на наказателното право. За да е налице „груба небрежност“,
следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат,
но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го
предотврати,като в този случай,
вината на пострадалия не може да се предполага, а подлежи на пълно доказване от
страна на работодателя. Доколкото липсва неяснота, при установяване конкретния
механизъм, за настъпване на злополуката, съдът приема за установено, че ищецът независимо
проведеният му инструктаж, е нарушил правила за безопасност, при управление на
процесната количка въпреки, че е бил
запознат с тях. Настоящата
инстанция приема за безспорно, че от
ищеца са били нарушени правилата
за безопасност и охрана на труда, както и технологичните правила за работа с
процесната количка, доколкото преди постъпването на работа е бил запознат и
инструктиран относно безопасната работа с ръчно водима количка, независимо от
което, при работата си, е нарушил изискванията от инструкцията - т.6 , т.8, т. 18, т.20.
Отчитайки гореизложеното, съдът намира, че в процесния случай е
налице проява на груба небрежност от страна на ищеца, при изпълнение на
трудовите му функции, поради което отговорността на
ответното дружество следва да бъде
намалена. Безспорно е, че ищецът, не би получил травматичните
увреждания, при претърпяната злополука, ако бе спазил правилата за безопасност
при управление на ръчната количка.
Съдът приема за доказано, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника при допусната от
негова страна груба небрежност, което предпоставя прилагане нормата на чл. 201, ал.2 от КТ и намаляване дължимото
на ищеца обезщетение с 70%, или до размер на 5100 лева, за която сума искът се
явява основателен и доказан и следва да се уважи. Определяйки този размер на
съпричиняване, съдът се съобразява не само с гореизложеното, отнасящо се до
грубата небрежност, но и обстоятелството, че ищецът със своите действия е
нарушил посочените по–горе точки от
инструкцията за работа с ръчно водима количка. Следва да се вземе предвид и
факта, че на ищеца е бил с надлежно проведен начален инструктаж, отнасящ се до безопасна работа на работното място на 15.07.2020г./
стр. 79/. Претенцията за неимуществени вреди има за цел да репарира болките,
страданията възникнали вследствие на телесното увреждане. В случая вида на
травмата е безспорно установена – множествени счупвания на подбедрицата, закрито/ Епикриза на М. Е.Т.
стр. 127/. Проведено е оперативно лечение на 03.08.2020г., където ищецът
е бил хоспитализиран в периода от *** г.
до 05.08.2020г. г. След изписването е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност близо шест месеца.Съдът съобрази младата възраст на
пострадалия ищец и факта, че е в началото на трудовата си кариера, както и че случилото се е довело до значима промяна в житейското му функциониране,
нарушавайки в голяма степен изпълнението
на ежедневните задължения и влошаване на качеството му на живот. Интензивността
на стреса, интерпретацията на възникналата ситуация са превърнали преживяното в психотравма. Съдът прецени също
и факта, че към момента на изготвяне на СПЕ, ищецът продължава да има
оплаквания от негативния регистър, попадащи в синдромната характеристика на
диагностичната категория на Протарихарана
адаптационна реакция, но социалното функциониране не е възстановено в
обичайни рамки.
Съобразявайки вида и характера на полученото
увреждане, продължителният период на лечение и възстановяване, търпените болки,
страдания, притеснения, стрес и неудобства, включително и нуждата в първите
месеци от лечението му, ищецът да бъде подпомаган от близките си за справяне с
ежедневните си потребности, съдът приема, че е справедливо на ищеца да се
определи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в посочения по
–горе размер от 5100 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на ИМ ***г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно практиката, от дължимото от работодател
обезщетение следва да се приспадне заплатеното на пострадалия работник
застрахователно обезщетение по застраховка "Трудова злополука ",
сключена от работодателя. В конкретния казус, по делото няма данни да е било изплатено такова обезщетение на ищеца.
Не се споделя становището на представителя на
ответното дружество, изложено в писмените бележки, че от сумата за
неимуществени вреди следва да се
приспадне сумата, получена от ищеца в размер на 3 529,86лв. за периода от
м. юли 2020г. до м.март 2021г. /съгласно
удостоверение от НОИ № ***/***г./ Според съда, тази сума не следва да се
приспада от определената сума за неимуществени вреди, защото представлява
парично обезщетение за временна нетрудоспособност на лицето, получено в сочения
период.
Основателна се явява акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД, като следва се присъди в полза на ищеца сумата от 232,33лв., представляваща законна
лихва върху сумата от 5100лв. за периода
от датата на увреждането ***г. до датата
на депозиране на исковата молба ***г., изчислена от съда с калкулатор за законна
лихва.За разликата
от 5100 лв. до претендирания размер от 17000 лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен .
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 312 лв.
разноски за адв. възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.На осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника 252 лева разноски в производството,
съобразно отхвърлената част от иска. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът
следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 204 лева държавна такса и сумата
от 245,70 лв., съразмерно за изплатено възнаграждение на вещо лице по
изготвената СПЕ.
Водим от горното и на посочените основания,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Х.О.„ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С., община С., обл.С., район С., ул.“С.“ ***, представлявано от
Н. Д. –изп. директор, да заплати на М.Е.Т., ЕГН **********, пост. адрес: ***, на
основание чл. 200, ал. 1, във вр. с чл. 201, ал. 2 от КТ, сумата от 5100лв. (пет хиляди и сто лева), за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на ИМ -***г до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 17 000лв.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Х.О.„ АД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., община С., обл.С.,
район С., ул.“С.“ ***, представлявано от Н. Д. –изп. директор, да заплати на М.Е.Т. ЕГН **********, пост. адрес: ***
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , сумата от 232,33лв. (двеста тридесет и два
лева, тридесет и три ст.), представляваща законна лихва върху уважената част - 5100лв.,
от датата на увреждането 27.07.20г.
до датата на депозиране на исковата
молба ***г.
ОСЪЖДА “ „Х.О.„ АД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., община С., обл.С.,
район С., ул.“С.“ ***, представлявано от Н. Д. –изп. директор, да заплати по
сметка на ШРС, сумата от 204,00лв.(двеста
и четири лева) държавна такса за уваженият иск и сумата от 245,70лв. (двеста четиридесет и пет лева и седемдесет ст.), съразмерно
на уважената част, за изплатено възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА „Х.О.„ АД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., община С., обл.С.,
район С., ул.“С.“ ***, представлявано от Н. Д. –изп. директор, да заплати на М.Е.Т. ЕГН **********, пост. адрес: ***, сумата от 312,00лв.
(триста и дванадесет лева) - разноски в
производството.
ОСЪЖДА М.Е.Т., ЕГН **********,
пост. адрес: ***, да заплати на “Х.О.„ АД, ЕИК ***, сумата от 252,00лв. (двеста петдесет и два лева)
- разноски в производството.
Решението
подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ