№ 749
гр. Варна, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20213110202048 по описа за 2021 година
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на управител на санкционирания
търговец против НП №03-011791/11.09.2019г. на Директор на Дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.
С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление. Счита се,
че отговорни за нарушението са служители и ръководители, в чиито задължения е влизало
изпълнението на закона. Дружеството не се явява административнонаказателно отговорно
лице. АНО не е проверил акта с оглед неговата законосъобразност. В НП не е обосновано
налагането на наказание над минимално възможния размер. Свидетелят, вписан в АУАН е
длъжностно лице от ДИТ -Варна, поради което не може да бъде свидетел по акта.
Алтернативно на исканата отмяна на НП се претендира за намаляване размера на
наложеното наказание.
В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.
Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През месец август 2019 г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. И., извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на „Дабълтрий Варна“ ЕАД.
В хода на проверката на проверяващите били представени документи- разчетно
платежни ведомости и други, въз основа на които установили, че лицето Р. В. А. е
изпълнявал длъжността „пиколо“ за дружеството в обект хотел „Дабълтрий бай Хилтън“,
находящ се в гр. Варна, кк.“Зл. пясъци“ , като през месец юли 2019г. не му било начислено
1
и изплатено полагащото се трудово възнаграждение в срок.
На 01.09.2019г. св. И. съставил акт за установяване на административно нарушение
срещу търговеца, в обстоятелствената част на който подробно описала установените при
проверката факти. Вписан бил периода на полагане на труд от лицето, съответно- трите му
имена, както и липсата на изплатено трудово възнаграждение в срок. Посочени били и
доказателствата , които потвърждават извършеното нарушение. Била посочена и правна
квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил
надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството. В графата за възражения не
били вписани такива. Възражения не постъпили и впоследствие по АНП.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-011791/11.09.2019г., възприемайки изцяло установената
от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на
извършеното нарушение по чл.128 т.2 вр чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ. На дружеството е било
наложено административно наказание на основание чл.415В ал.1 от КТ – имуществена
санкция над минималния предвиден размер.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната
преписка писмени доказателства- ведомост за заплати; обяснения; идентификационна карта
и др. , както и гласните такива-показанията на св. И..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е
било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички
срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка
на база на събраните доказателства – собствените си възприятия и писмените доказателства,
установяващи наличието на трудово правоотношение , полагане на труд в рамките на месец
юли 2019г. и неизплатеното в срок дължимо трудово възнаграждение за извършената
работа. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната
правна квалификация на описаното административно нарушение. Административно
наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен
извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията по чл.128
т.2 вр. чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ.
Съдът намери, че при определяне размера на административното наказание
имуществена санкция, административно наказващият орган правилно е определил
санкционната норма и вида на административното наказание, но неправилно е бил преценен
размера на наказанието. Факта на извършване на нарушение за първи път и последващото
му отстраняване занижават степента на обществена опасност на нарушението и сочат на
адекватност на размер на административното наказание в предвидения в закона минимален
размер. В този смисъл и съдът намери, че следва да измени наказателното постановление,
като намали размера на административното наказание.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения , касаещи
искането за отмяна на наказателното постановление, съдът констатира тяхната
неоснователност, предвид на следното:
2
С жалбата се счита, че отговорни за нарушението са служители и ръководители, в
чиито задължения е влизало изпълнението на закона. Дружеството не се явява
административнонаказателно отговорно лице.
Доколкото задължението по спазване на закона в конкретния казус е вменено именно
на юридическото лице- работодател, съдът намери, че правилно то е било определено като
административнонаказателно отговорно лице. Обстоятелството, че дружеството организира
своята дейност посредством фактически действия на физически лица, изпълняващи
определена дейност по силата на трудово правоотношение за същото, е без значение за
административнонаказателната му отговорност.
Сочи се, че АНО не е проверил акта с оглед неговата законосъобразност.
По това възражение съдът счита за нужно да отбележи, че наказващият орган се е
произнасял по неоспорена фактическа обстановка, при събрани доказателства в достатъчен
обем за правилното решаване на административно наказателната преписка и не е
възникнало задължение за допълнително разследване.
На последно място се счита, че свидетелят, вписан в АУАН е длъжностно лице от ДИТ
-Варна, поради което не може да бъде свидетел по акта.
Предвид на факта, че липсва законова забрана за категория лица „длъжностно лице от
ДИТ –Варна“, да бъдат свидетели по АУАН, съдът намери възражението за неоснователно.
По делото липсват каквито и да било данни свидетелят по АУАН да е заинтересован от
изхода на делото поради материална или емоционална обвързаност.
След като взе предвид изложеното по- горе, съдът намери, че следва да измени
наказателното постановление като намали размера на наложеното административно
наказание до минимално предвидения в чл.415В ал.1 от КТ.
Произнасяйки се с изменителен диспозитив, съдът не възложи разноски на страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №03-011791/11.09.2019г. на Директор на дирекция "Инспекция по
труда" гр. Варна, с което на „Дабълтрий Варна“ ЕАД е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 200 лева на основание чл.415в ал.1 от
КТ като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 200 лева на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3