Р Е Ш Е Н И Е № №260990
гр. Пловдив, 23.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на двадесет
и пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния
секретар Мария Пеева разгледа докладваното от съдията гр. дело № 763 по описа
на съда за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Ищецът РПК „Наркооп“ – гр. Сопот, ул. Иван
Вазов 40, ЕИК *********, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Община Сопот да му заплати сума в размер на 56 280 лв.,
представляваща обезщетение за ползване без основание на собствени на ищеца
недвижими имоти, за периода 08.05.2014 г. – 08.05.2019 г., ведно със законната
лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че с Решение №
149/27.04.2018 г. по гр.д.№ 1413/2016 г., КРС, 2 гр.с., влязло в сила на
14.10.2019 г., кооперацията е призната за собственик на: сграда с идентификатор
68080.503.5052.1 със застроена площ от 209 кв.м, брой етажи – 1, с
предназначение: сграда за обществено хранене; сграда с идентификатор
68080.503.5052.2 със застроена площ от 328 кв.м, брой етажи – 1, с
предназначение: сграда за търговия, както и на прилежащия терен към тях с площ
от 802 кв.м, заключен между буквите АБВГДЕА по скицата, която е неразделна част
от съдебното решение, който терен е част от ПИ с идентификатор 68080.503.5052
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г., целият с площ 4 923
кв.м, с адрес на имота: гр. ****, п.к. *****, ул. ****, подробно описан в ИМ.
Със същото съдебно решение Община Сопот е осъдена на основание чл. 108 от ЗС да
предаде на РПК „Наркооп“– гр. Сопот описаните недвижими имоти, които владее без
правно основание за това. Въз основа на осъдителното решение на КРС е
образувано изпълнително дело № 147/2019 г. по описа на ЧСИ Л. М., рег.№ *** на
КЧСИ, и на 08.05.2019 г. ищецът е бил въведен във владение на описаните имоти.
По време на въвода Р. С. С. – **** и едноличен собственик на „ИСИА“ ЕООД, е
заявил, че дружеството ползва възмездно процесните недв. имоти, въз основа на
Споразумение от 02.03.2011 г. с Община Сопот, като е заплащало наем за това.
Община Сопот се е обогатила неоснователно за сметка на кооперацията – ищец,
като е ползвала без правно основание процесните недвижими имоти през периода
08.05.2014 г. – 08.05.2019 г. чрез избягване плащането на наем по 1 лв./кв.м за
сградите и по 0,50 лв./кв.м за терена или общо за периода от 60 месеца
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца с 12 540 лв. за сграда с
идентификатор 68080.503.5052.1; с 19 680 лв. за сграда с идентификатор
68080.503.5052.2, както и с 24 060 лв. за ползването на прилежащия терен от 802
кв.м от ПИ.
Ответникът Община Сопот – ул. Иван Вазов
34, БУЛСТАТ *********, представлявана от ***** Д. Д., с отговор на исковата
молба оспорва иска като неоснователен. Прави възражение за изтекла в негова
полза погасителна давност, както и за липса на покана от страна на ищеца.
Възразява относно размера на иска, тъй като самият ищец е представил
доказателства за получавани от ответника за имота суми от 302 лв. месечно
По същество ищецът чрез своя
пълномощник юрисконсулт К. моли иска да бъде уважен. Претендира разноски.
Подробни съображения развива в представена писмена защита.
По същество ответникът чрез своя
процесуален представител адв. М. моли иска да бъде отхвърлен. Претендира
разноски за производството. Представя писмена, в която излага подробни съображения.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан
по същество.
По
основателността на иска.
Страните не спорят, че ищецът е собственик на
описаните в исковата молба недвижими имоти, което обстоятелство се установява и
от приетото по делото копие от заверен препис на Решение № 27.04.2018г.,
постановено по гр. дело № 1413/ 2016г. по описа на Районен съд – Карлово,
влязло в сила на 14.10.2019г. /л.5-л.12/. С цитираното съдебно решение ищецът е
признат за собственик по отношение на ответника на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор 68080.503.5052.1 със застроена площ
от 209 кв.м, брой етажи – 1, с предназначение: сграда за обществено хранене;
сграда с идентификатор 68080.503.5052.2 със застроена площ от 328 кв.м, брой
етажи – 1, с предназначение: сграда за търговия, както и на прилежащия терен
към тях с площ от 802 кв.м, заключен между буквите АБВГДЕА по скицата, която е
неразделна част от съдебното решение, който терен е част от ПИ с идентификатор
68080.503.5052 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г., целият с
площ 4 923 кв.м, с адрес на имота: гр. ****, п.к. ****, ул. *****, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, номер по предходен план: квартал ****, парцел ***, съседи на
целия имот: 68080.503.9004, 68080.503.5051, 68080.503.5048, 68080.503.900,
както и ответникът е осъден да предаде владението върху описания имот.
От приетия по делото препис от протокол за
въвод във владение от 08.05.2019г., по изпълнително дело № 147/ 2019г. по описа
на ЧСИ Л. М., рег. № *** и район на действие Окръжен съд- **** /л.13 – л.16/,
се установява, че ищецът е въведен във владение в процесните недвижими имоти на
08.05.2019г., като към момента на въвода имотите са ползвани от трето лице –
„ИСИА“ ЕООД. В протокола за въвод във владение е отразено, че в имота по време
на въвода присъства Р. С. С. – **** на „ИСИА“ ЕООД, която фирма стопанисва
имота – предмет на въвода, като наемател на община Сопот.
От събраните по делото писмени
доказателства – споразумение от 02.03.2011г., сключено между Община Сопот и
„ИСИА“ ЕООД /л.18/, счетоводна справка за дължими и разплатени наеми /л.100/ и
аналитична счетоводна справка по години за дължими и разплатени наемни /л.101 –
л.111/, се установява, че ответникът е сключил с „ИСИА“ ЕООД, представлявано от
Р. С. С., споразумение, по силата на което страните са се договорили „ИСИА“
ЕООД да ползва процесните недвижими имоти, за което да заплаща на ответната
община обезщетение в размер на 302 лв. месечно.
По делото са разпитани свидетелите Д. Д. и
М. Р., от показанията на които се установява, че от 2014 г. до 2019г. имотът се
е използвал от фирма с представител Р. С.
Така от събраните по делото доказателства
– коментираните по- горе писмени доказателства и показанията на разпитаните по
делото свидетели, може да се направи безспорен извод, че процесните недвижими
имоти са собственост на ищеца и че за процесния период 2014г. – 2019г. тези
имоти са владени от ответника. Последният е владял имотите чрез другиго-
фактическата власт се е упражнявала чрез друго лице - „ИСИА“ ЕООД, което лице
се явява държател на имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова,
с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Общият фактически състав на чл.59, ал.1 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда
сметка, обедняването на друго лице, свързани със съответното обогатяване,
липсата на правно основание за обогатяването и липсата на друга правна защита
за обеднелия.
Обогатяването като една от основните
предпоставки за иска по чл.59, ал.1 ЗЗД включва не само придобиването на
определена имуществена облага или имуществени права, но и спестяване изразходването
на блага. Формите, чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл.59,
ал.1 ЗЗД може да са свързани с увеличаване актива на едно лице, чрез
придобиване на реални имуществени ползи, или обогатяване чрез намаляване на
пасива или спестяване на имуществени разходи, като същественото е, че това
обогатяване е за сметка на друго лице.
Константна е практиката на ВКС за
приложимост на общия фактически състав по чл.59 ЗЗД по отношение на
неоснователното обогатяване, изразяващо се в спестяване на разходи за наем и
възникнало като последица от ползването на чужд недвижим имот при липса на
валидно основание за ползването и лишаване на собственика от възможността да си
служи с имота и да извлича ползи от него, чрез отдаването му под наем на трето
лице (ТР № 82/ 28.02.75г., т.д. № 74/
74г., ОСГК ВС; Решение № 677/
05.11.2010г., гр. дело № 1822/ 09г., ІІІ г.о.; Решение № 193/ 02.12.2010г.,
т.д. № 1087/ 09г., ІІ т.о.; Решение № 291/ 02.08.2011г., гр. дело № 959/
2010г.).
С оглед на горното искът е доказан по
своето основание, тъй като се установи от събраните по делото писмени
доказателства, че през процесния период ответникът е ползвал чрез трето лице
собствени на ищеца недвижими имоти без да е налице правно основание за това,
като в резултат на това се е стигнало до неоснователно обогатяване на ответника,
респ. обедняване на ищеца. В случая ответникът се е обогатил със спестения
пазарен наем, който е следвал да заплаща на собственика на имота и който ищецът
би получил, ако ползваше имотите и получаваше наеми за тях. Ползването на имот
без правно основание води от една страна до обогатяване на ответника,
съразмеряващо се със спестените разходи, които е следвало да заплати на ищеца
като наем, а наред с това с обедняването на ищеца – собственик, който е
пропуснал да реализира ползи от имота, например чрез отдаването му под наем на
трети лица. В този случай обедняването на ищеца е тъждествено по размер с
обогатяването на ответника, като се съизмерява със средния пазарен наем, който
ищецът е могъл да получи, съответно със спестената от ответника пазарна наемна
цена, която той би следвало да плаща за ползването на имота, но я е спестил
предвид липсата на валидно облигационно правоотношение по договор за наем. В
този смисъл е константната практика на ВКС (така Решение № 677/ 05.11.2010г.,
гр. дело № 1822/ 09г., ІІІ г.о.; Решение № 131/ 27.10.2009г., т.д. № 268/ 09, І
т.о; Решение № 1025/ 23.12.2009г., гр. д. № 3841/ 08, І г.о.).
За установяване размера на иска по делото
са изслушани и приети две заключения по допуснати първоначална и повторна Съдебно-
оценителна експертиза, изготвени съответно от вещото лице К.И. и вещото лице К.И..
Съдът кредитира и двете заключения като обосновани и мотивирани и в тази връзка
са неоснователни възражения на ответника, че заключенията са необосновани и
несъобразени с поставената задача. Заключението, изготвено от вещото лице К.И.,
е основано на метода на аналога /сравнението/, а заключението, изготвено от
вещото лице К.И., съдържа два варианта, като са използвани два различни метода
при определяне на средната пазарна наемна цена – оценяване по метода на
сравнението и по справедлива пазарна стойност. Следва да се посочи, че
направеното осредняване между стойностите по двата метода от вещото лице И. не
представлява по своята същност отделен метод /в какъвто смисъл са и обясненията
на вещото лице/, с оглед на което и съдът не го кредитира като различен трети
метод за определяне на средната пазарна наемна цена.
В настоящия случай съдът счита, че най-
справедливо е определянето на размера на дължимото обезщетение да стане по
метода на аналога /сравнението/, а не по метода на справедливата пазарна
стойност, по съображения, че при сравнителния метод пазарният наем се определя
след изследване и анализиране с други подобни имоти, за които има сключени
договори за наем или такива, които се предлагат за отдаване под наем, като се
отчитат всички сходства със сравняваните имоти. При този метод обектът– предмет
на оценка, се сравнява с идентични или сходни обекти, за които е налична ценова
информация, сравнява се с реални сделки или ценови предложения на пазара. Т.е
при този метод се използват реални данни, които да послужат като база за
изследване и анализ, с оглед на което този метод е по –обективен.
Неоснователно е възражението на ответника,
че при определяне на размера на обезщетението следва да са вземе предвид
получавания от ответника наем за процесния период, тъй като, както беше
посочено по- горе в мотивите, обезщетението по иска по чл.59 ЗЗД се съизмерява със средния пазарен наем, който
ищецът е могъл да получи, съответно със спестената от ответника пазарна наемна
цена, която той би следвало да плаща за ползването на имота, но я е спестил
предвид липсата на валидно облигационно правоотношение по договор за наем, в
каквато насока е съдебната практика. Неотносимо към основателността на иска и
ирелевантно за определяне размера на обезщетението е това дали ответникът е
отдавал под наем процесните сгради и терен, дали е получавал наем и в какъв
размер .
Съгласно заключението на вещото лице И.
средномесечният пазарен наем за сградите и терена, за целия исков период, е в
размер на 59 254 лв. Съгласно заключението на вещото лице И.
средномесечният пазарен наем за сградите и терена, за целия исков период, по
метода на сравнението, е в размер на 59 329 лв. Двете заключения, базирани
на метода на сравнението, са дали почни еднакви стойности, като в настоящия
случай съдът възприема заключението на вещото лице И., въз основа на което да
бъде определен размерът на претендираното обезщетение.
При определяне на обезщетението следва да
бъде определено такова за двете процесни сгради и за терена от 802 кв.м., който
се явява обслужващ сградите. Теренът от 802 кв.м. е прилежаща площ към
процесните сгради, поради което при определяне на пазарния наем също следва да
се включи и в тази връзка се явяват неоснователно възражението на ответника, че
оценката трябва да се приеме само по отношение на сградите без прилежащата
площ.
Неоснователно е възражението, че няма
покана от ищеца за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване.
Наличието на покана е неотносимо обстоятелство за основателността на иска.
Такава би имала значение за определяне на началния момент, от който
неоснователно обогатилият се изпада в забава, т.е. при претенция за заплащане
на обезщетение за забава. В настоящия случай ищецът претендира законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба, като в този случай
исковата молба има характер на покана.
С отговора на исковата молба е релевирано
възражение за погасяване на претенцията по давност, което възражение е частично
основателно, за периода 08.05.2014г. – 12.03.2015г., по следните съображения:
В случая приложима е петгодишната давност,
като исковата молба е подадена на 14.05.2020г. При определяне на периода, за
който исковата претенция е погасена по давност, съдът взема предвид
разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г.
и за преодоляване на последиците, съгласно която за срока от 13.03.2020г. до
отмяна на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти.
Предвид на гореизложеното исковата
претенция е основателна за периода 13.03.2015г. – 08.05.2019г., като за този
период обезщетението за неоснователно обогатяване е в общ размер от 49634,45
лв., определено от съда въз основа на заключението на вещото лице К.И..
Съгласно заключението справедливата пазарна стойност на наема общо за 2015г.
(наем сгради + наем терен) е в размер от
12324 лв., което месечно е 1027 лв. и съответно дневно е 33,129032 лв. (определено от съда при 31 дни за месец март).
Така средномесечният пазарен наем общо (наем сгради + наем терен) за периода
13.03.2015г. – 31.12.2015г. (9 месеца и 19 дни) възлиза на сумата от 9872,45
лв. (9243 лв. + 629,45 лв.). Съгласно заключението справедливата пазарна
стойност на наема общо за 2016г. (наем сгради + наем терен) е в размер от 12192
лв., справедливата пазарна стойност на наема общо за 2017г. (наем сгради + наем
терен) е в размер от 11748 лв.,
справедливата пазарна стойност на наема общо за 2018г. (наем сгради + наем
терен) е в размер от 11748 лв.,
справедливата пазарна стойност на наема общо за 2019г. (наем сгради + наем
терен) е в размер от 4074 лв. Общият
сбор за 13.03.2015г. – 08.05.2019г. възлиза на 49634,45 лв.
Ето защо искът следва да бъде уважен за
сумата от 49 634,45 лв. и за периода 13.03.2015г. – 08.05.2019г., като до
пълния претендиран размер и за периода 08.05.2014г. – 12.03.2015г. следва да
бъде отхвърлен като погасен по давност.
С оглед основателността на иска следва да
бъде уважено искането на ищеца за присъждане на законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В частта по разноските.
С
оглед изхода от спора – частична основателност на исковата претенция,
своевременно направеното искане за присъждане на разноски и представените
доказателства за тяхната направа, на страните следва да се присъдят разноски по
съразмерност.
На
основание чл.78, ал.8 на ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, определено, на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което с
оглед материалния интерес по делото, е в размер на 2218,40 лв.
По
делото е представен договор за правна за правна защита и съдействие /л.86/,
съгласно който ответникът е договорил и заплатил в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 2760 лв. От ищеца е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно,
предвид фактическата и правна сложност на делото, с оглед на което същото
следва да бъде намалено до предвидения минимален размер – 2218,40 лв., съгласно
чл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така
разноските на ищеца възлизат общо на сумата от 4770,40 лв. /държавна такса –
2252 лв., депозит за вещо лице – 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение –
2218,40 лв./. Разноските на ответника възлизат общо на сумата от 2618,40 лв.
/адвокатско възнаграждение – 2218,40 лв. и депозит за вещо лице -400 лв./.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 4197,95 лв. по
съразмерност /4770,40 лв. х 0.88/.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер
на 314,21 лв. /2618,40 лв. х 0.12/.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Сопот, с адрес гр. Сопот, ул. „Иван Вазов“ №
34, да заплати на Районна потребителна кооперация „НАРКООП“ , ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Сопот, ул. „Иван Вазов“ № 40, сумата в
размер на 49634,45
лв. /четиридесет и девет хиляди шестстотин тридесет и четири лева и четиридесет
и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за ползване без основание на следните собствени на ищеца недвижими
имоти: сграда с идентификатор 68080.503.5052.1 със застроена площ от 209 кв.м,
брой етажи – 1, с предназначение: сграда за обществено хранене; сграда с
идентификатор 68080.503.5052.2 със застроена площ от 328 кв.м, брой етажи – 1,
с предназначение: сграда за търговия, както и на прилежащия терен към тях с
площ от 802 кв.м, който терен е част от ПИ с идентификатор 68080.503.5052 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г., целият с площ 4 923 кв.м, с
адрес на имота: гр. ****, п.к. ***, ул. ***, за периода 13.03.2015г. –
08.05.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 14.05.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 56 280 лв.
и за периода 08.05.2014г. – 12.03.2015г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Община Сопот, с адрес гр. Сопот, ул. „Иван Вазов“ №
34, да заплати на Районна потребителна кооперация „НАРКООП“ , ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Сопот, ул. „Иван Вазов“ № 40, разноски в
размер на 4 197,95 лв. /четири хиляди сто деветдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки/
за производството по гр. дело № 763/ 2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Районна потребителна кооперация „НАРКООП“ , ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Сопот, ул. „Иван Вазов“ № 40, да
заплати на Община Сопот, с адрес гр. Сопот, ул. „Иван Вазов“ № 34, разноски в
размер на 314,21 лв. /триста и
четиринадесет лева и двадесет и една стотинки/ за производството по гр.
дело № 763/ 2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: