№ 653
гр. Стара Загора, 24.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501704 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от взискателя К.Х.И. против
действията на ДСИ при РС - Ст.Загора, материализирани в неговото
Постановление от 12.07.2021 г. в частта му, с която ДСИ е намалил
адвокатското възнаграждение до размера на 200 лв. по отношение на
длъжниците П.С.И., В.С.К., И.С.К. и Г. П. К., дължимо по изпълнително дело
№ 3101/2021г. по описа на ДСИ - Р.Р.. Излагат се съображения за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното постановление като се
приема, че отговорността на длъжниците по делото е разделна и всеки един от
тях отговоря за своята част от дълга самостоятелно спрямо взискателите.
Моли за отмяна на постановлението в обжалваната му част и заплащане на
разноските, направени пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
В законоустановения срок по чл.463, ал.3 от ГПК не са постъпили
писмени възражения от длъжниците по посоченото по-горе изпълнително
дело.
Постъпили са писмени Мотиви от ДСИ - Р.Р. при РС- Ст.Загора, с
които се оспорва основателността на въззивната жалба и излага аргументи в
подкрепа на становището си, като счита, че всички факти спрямо
необходимите другари са общи и те следва да бъдат установени еднакво
спрямо тях. Приема, че постановеното от него постановление от 12.07.2021г.
за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение спрямо
всички длъжници е правилно и законосъобразно, поради което предлага то да
бъде потвърдено от настоящия въззивен съд, и жалбата да бъде оставена без
уважение.
След запознаване с оплакванията, наведени във въззивната жалба и
становището на ДСИ, въз основа на приложеното копие от изпълнително
дело № 3101/2021г. по описа на ДСИ при РС- Ст.Загора, съдът намира за
1
установено следното :
Изпълнително дело № 3101/2021г. по описа на ДСИ - Р.Р. при РС -
Ст.Загора е било образувано по молба от взискателя К.Х.И. от гр. С.З.,
действаща чрез упълномощения представил - адв. Р.Ж. / от АК- Ст.Загора /
по приложен изпълнителен лист от 17.06.2021г., издаден по гр.д. № 62/2017г.
по описа на РС- Ст.Загора. На основание чл.458 от ГПК и чл.191 от ДОПК е
започнато принудително изпълнение срещу длъжниците П.С.И., М.Н.И.,
А.Н.М., М.Б.С., И.С.К. и Г.П. К.. Изискани са справки от НАП за наличие или
липса на задължения и обезпечителни мерки на посочените физически лица и
поради погасяване на дълговете от страна на длъжниците в сроковете им за
доброволно изпълнение, изпълнителните действия по отношение на тях са
приключени изцяло. С постановление от 09.07.2021г. ДСИ е прекратил
изпълнителното производство по отношение на длъжника Г. П. К. въз основа
на представена и приложена молба от взискателя – К.Х., която удостоверява
желанието й да се прекрати изпълнителното дело спрямо посоченото лице.
Постъпило е възражение от страна на длъжниците М.И., М.С. и А.М., с
което се възразява срещу получената от тях покана за доброволно изпълнение
и изпълнителен лист, в които е материализирано и постановление за разноски
по това изпълнително дело, като изрично се възразява по отношение на
приетите, като разноски 500 лв., представляващи възнаграждение за адвокати,
приемайки, че размерът се явява прекомерен съобразно действителната
правна и фактическата сложност на делото, а и същите са били доброволно
изпълнили задълженията си в указания им ДСИ законен срок. ДСИ с
обжалваното постановление от 12.07.2021г. е намалил размера на
адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, заплатено от
взискателите до размера на 200 лв. съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като определената
сума следва да се разпредели по равно между длъжниците.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
от правна страна, че по аргумент от разпоредбата на чл. 435 от ГПК правото
на дадено лице /страна или трето лице/ в изпълнителния процес да обжалва
действия на съдебния изпълнител е правно регламентирано и действията
подлежащи на съдебен контрол са изрично и изчерпателно изброени в
цитирания текст от процесуалния закон. Оспорените в настоящия случай от
взискателя действия - постановяването от страна на ДСИ в постановлението
за разноски, не е сред изрично предвидените, подлежащи на обжалване от
взискатели действия на съдебния изпълнител, подробно и изчерпателно
изброени в чл.435, ал.1 от ГПК. Посочените законови разпоредби са от
императивен порядък и в процесуалния закон не е предвидена разширителна
възможност за обжалване и на други действия на съдебния изпълнител, с
които взискателят счита, че са били евентуално нарушени други негови
законови права, извън изрично посочените там. По тези съображения така
регламентираните хипотези не следва да се тълкуват разширително, още
повече че едно такова тълкуване би влязло в противоречие с принципите на
бързина и процесуална икономия в изпълнителния процес.
Очевидно законодателната воля, вложена в цитираната разпоредба на
2
чл. 435, ал.1 от ГПК води до единствения фактически и правен извод, че
когато обществените отношения са налагали разширяване на достъпа до
съдебен контрол в изпълнителния процес, такава възможност е била изрично
регламентирана чрез съответните законови изменения. В хипотезата на
чл.435, ал.1 от ГПК са изчерпателно изброени кои действия на съдебния
изпълнител могат да бъдат обжалвани от взискател и в техния кръг попадат
следните: 1/ отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото
изпълнително действие; 2/ отказа на съдебния изпълнител да извърши нова
оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 от ГПК и на последно място може да
се обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното
изпълнение, но нищо друго.
Поради което съдът намира, че в случая липсва подлежащо на
обжалване от взискателя действие на ДСИ, тъй като се обжалват действия,
които са извън обхвата на посочените и постановлението за намаляване на
адвокатско възнаграждение на процесуалните представители на взискателя
поради прекомерност, категорично не е изрично предвидено в цитираната
разпоредба и не подлежи на обжалване пред съд. В подкрепа на това
становище е и константната съдебна практика на ПАС - Пловдив по
аналогични казуси - примерно Определението по ч.гр.д.№ 617/2018г. по описа
на ПАС, където съдът се е произнесъл по сходен казус, приемайки изрично
кои действия подлежат на обжалване от взискателя и трети лица като
постановлението за разноски не попада в тях. Като също се отчете, че
правното положение на длъжника е доста по - различно, тъй като той черпи
своите правомощия пряко от разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, но
законова аналогия относно правомощията на взискател по чл.435, ал.1 от ГПК
не може да бъде правена. Тяхната защита може да се осъществи не чрез пряко
обжалване на това постановление, а опосредено - чрез обжалване на
извършени изпълнителни действия или откази от извършването им, когато те
са свързани с принудително събиране на претендираните разноски, като в
този смисъл е и горецитираната практика на ПАС.
Предвид гореизложеното съдът намира, че подадената въззивна жалба е
процесуално недопустима и като такава следва да се остави изцяло без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати, със законните
последици от това.
С оглед изхода на делото не следва да се присъждат в полза на
жалбоподателя - взискател разноски, направени в хода пред настоящата
съдебна инстанция.
Определението можа да се обжалва в 1- седмичен срок от връчването
му на всяка от страните, чрез настоящия ОС- Ст.Загора пред ПАС- Пловдив.
Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.435, ал.1
от ГПК, ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ без разглеждане въззивна жалба вх. № 3502/10.08.2021г. от
взискателя К.Х.И. с ЕГН: ********** от гр. С.З. против Постановление от
12.07.2021 г. на ДСИ- Р.Р. по изпълнително дело с № 3101/2021г. по описа на
СИС при РС – Стара Загора, в частта с която е намалено адвокатското
възнаграждение по отношение на длъжниците П.С.И. с ЕГН: **********,
В.С.К. с ЕГН: **********, И.С.К. с ЕГН: ********** и Г. П. К. с ЕГН:
**********.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 1704/2021г. по описа на
ОС - Ст.Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 1-седмичен срок от
връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ПАС- Пловдив.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4