№ 118
гр. Плевен, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Търговско дело № 20224400900197 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД
Плевенски окръжен съд е сезиран с искова молба от С. В. Н. чрез
адв. И. В. срещу ЗАД „***“ за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди при претърпяно ПТП на 23.02.2022г в с. ***, обл. Л.
при участието на товарен автомобил *** . Твърди се,че при движение на
заден ход на автомобила е настъпило ПТП като на ищцата са причинени
средни телесни повреди – фрактура на дясна ключица и черепно мозъчна
травма, довела до загуба на съзнание. Твърди се, че водачът на автомобила е
нарушил правилата за движение по пътищата и е налице причинна връзка
между неговите действия и настъпилото ПТП и получените средни телесни
повреди на ищцата. Твърди се, че за автомобила, участник в ПТП, е налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. След
получаването на средните телесни повреди ищцата е претърпяла болки и
страдания, които следва да бъдат обезщетени от ответната страна. Ищцата е
отправила извънсъдебна претенция към застрахователя,била е образувана
щета, но не е изплатено обезщетение.Била е предложена сумата от 5500 лв, с
която ищцата не е била съгласна. Твърди се, че ищцата след настъпилото ПТП
1
е била откарана в неврологично отделение в болницата в Л., била е с болки в
главата, раменната става, с разкъсно – контузна рана, хематом на дясната
мишница,фрактура на дясна ключица. След изписването от болница ищцата е
била с временна нетрудоспособност.Твърди се, че и към момента на исковата
молба не е налице пълно възстановяване, ищцата изпитва затруднения при
придвижване и при изпълнение на ежедневни задължения. Стресът и болките
са променили ежедневието й и ищцата изпитва страх при придвижване.
Преди инцидента е била в добро здравословно състояние, енергична и с
активен социален живот, което е променено след претърпяното ПТП.
Претендира се постановяване на решение, с което на ищцата да се изплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв,
заедно със законната лихва, считано от датата на ПТП 23.02.2022г до
окончателното изплащане.
В постъпилия отговор на исковата молба се оспорват изцяло
предявените искове като неоснователни. Оспорва се наличието на вина за
процесното ПТП на застрахования водач на лек автомобил. Твърди се, че
липсата на виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил е
пречка за ангажиране на отговорността на застрахователя. Възразява се, че
вина за настъпването на ПТП има изцяло ищцата, която е предприела в
нарушение на правилата пресичане на платното за движение, стояла е зад
автомобила, водачът не е могъл да избегне настъпилото ПТП и за него това е
случайно събитие.При условие на евентуалност се възразява, че травмите са
резултат от предходни заболявания на ищцата. При условие на евентуалност
се възразява за наличието на съпричиняване от страна на ищцата по
изложените съображения, както и с оглед непровеждане на адекватно
лечение,диета, двигателен режим. Оспорва се причинно – следствената връзка
между ПТП и вредоносния резултат. Оспорва се механизма на настъпване на
ПТП като се възразява, че в констативния протокол са налице констатации от
длъжностното лице за фактическите обстоятелства след настъпване на
процесното ПТП. Оспорва се размера на претенцията за претърпени
неимуществени вреди като крайно завишен. Оспорва се началната дата на
дължимост на лихвата като се възразява, че същата следва да бъде от датата
на уведомяване на застрахователя за претенцията за лихви, а именно
23.01.2023г.
2
Като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните съдът намира за установено следното:
БЕЗСПОРНО е между страните по делото и е видно от писменото
доказателство на л. 65 от делото, че е налице застрахователна полица №
BG/23/*** с валидност за периода 26.04.2021 – 25.04.2022г за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите досежно лекия автомобил,
участвал в ПТП
БЕЗСПОРНО е също така по делото и с оглед справка в търговския
регистър ,че ответникът представлява юридическо лице, вписано по
съответния ред, с ЕИК ***.
СПОРНИ по делото са въпросите досежно наличието на ПТП при
участието на застрахования лек автомобил, пострадало лице С. В. Н. ,
причина за ПТП, причинна връзка между ПТП и травмите на пострадалата
,наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, вид и характер на
претърпени неимуществени вреди от ищцовата страна по делото и размера
на репарирането на претърпените неимуществени вреди по справедливост
Видно от доказателствата на л. 5 от делото налице е издаден
констативен протокол за ПТП с пострадали лица за посетено ПТП на
23.02.2022г при участието на процесния автомобил *** рег. № *** и
пострадало лице ищцата по делото С. В. Н.. Като диагноза е посочена счупена
дясна ключица и фрактура на главата. Описани са материални щети по
автомобила. Като обстоятелства и причини за настъпилото ПТП е
посочено,че в резултат на извършване на неправилна маневра при движение
на заден ход водачът блъска пешеходката, която е била зад автомобила.
По настоящето дело са назначени съдебно – медицинска и съдебно
– автотехническа експертиза, които с оглед утвърденото в чл. 11 от ГПК
основно начало на непосредственост на гражданския процес следва да се
обсъждат и възприемат от съда съобразно правилата на посочения кодекс.
Пътното платно е за двупосочно движени, без разделителна линия. Не са
намерени тротоари и канавки в района на местопроизшествието, както и
3
пешеходни пътеки. В материалите по делото не са намерени данни за пътни
знаци от вертикалната маркировка на пътното платно.
Според ВЛ в материалите по делото не са намерени данни, които
да указват място да движение и/или престой на пешеходци в района на
произшествието. Вероятният механизма на получаване на нараняванията на
пешеходната С. Н., дават възможност да се заключи, че пешеходната е
ударена (бутната) от лявата страна, след което пада на дясно. В следствие на
падането са се получили травмите описани в медицинските данни (разкъсно-
контузна рана в дясна слепоочна-теменна област, мозъчно сътресение,
счупване на дясна ключица).
Съобразно аналитичните изчисления, получените наранявания по
пешеходната и механизма а настъпване на произшествието, може да се
заключи, че пешеходката С. Н. е попадала в невидимата зона за водача на
автомобила.
От заключението е видно, че мястото на първоначален контакт между
процесния автомобил и пешеходката , отразен като вертикална проекция на
контактното петно върху пътната настилка в надлъжно направление е на
Sa. = 130 м. след ОР1 (помощен ориентир), а в напречно е на S.„p.
yHJUWIyflan
= 1,00 м в ляво от десен контур на платното за движение.
Видимостта на водача на автомобила към пешеходката е била
ограничена само в огледалата за обратно виждане (ляво и дясно).
Видимостта на пешеходката към автомобила е била неограничена.
В заключението на ВЛ е налице извод, че от техническа гледна
точка, пешеходката е имала възможност да предотврати настъпилото ПТП,
като изчака върху банкета и пропусне процесния автомобил, след което да
продължи в избраната от нея посока. Водачът на процесния автомобил,
съобразно техническите параметри на автомобила и начина му на движение,
на заден ход, е имал техническа възможност да забележи присъствието на
пешеходец зад него, единствено на ляво и дясно странично огледало за
обратно виждане.
Пешеходката, от техническа гледна точка е имала неограничена
видимост към процесния автомобил и за нея е било по-лесно да възприеме
движението.
Видно от приетата по делото съдебно медицинска експертиза при
процесното ПТП ищцата е получила съчетана механична травма, изразяваща
се в натъртване на главата с оток, кръвонасядане, разкъсно – контузна рана в
дясната слепоочно – теменна област и мозъчно сътресение. При прегледа на
ищцата ВЛ е установило наличието на белег в окосмената част на главата в
посочената област, зараснало счупване на дясната ключица с малък костен
праг, без обективни причини и признаци за функционално значимо
затруднение на движенията в десния горен крайник от счупването. В
медицинската документация липсват данни за други последствия от
посочените травми.
4
В заключението си ВЛ сочи, че счупването на дясната ключица е
наложило обездвижване на десния горен крайник (с цел лечение) за около
един месец, довело е до трайно затрудняване на движенията му, т.е. на
възможността за самообслужване, за около 1.5-2 месеца и на годността за
физически труд за около 2-3 месеца, при нормално протичане на
оздравителния процес.
Според ВЛ съобразно изложеното, счупването на ключицата
обуславя необходимост от чужда помощ за около 2-3 месеца. По наличните
данни не е възможно да се конкретизира възможността за самообслужване на
пострадалата и годността й за физически труд до инцидента, но предвид
заболяването й (мозъчно-съдова болест с корова атрофия), най-вероятно
същите са били ограничени. В материалите по делото липсват данни, по които
да се приеме, че мозъчното сътресение е протекло със загуба на съзнание (т.е.
с опасност за живота) и/или с по-продължителни клинични прояви
(церебрастенен синдром). Обичайно, субективните оплаквания преминават за
три-четири седмици, като през този период се изисква хигиенен режим с
покой, избягване на физически и психически стрес, симптоматично домашно
медикаментозно лечение. Липсват данни за функционално значими
последици от получените при ПТП травматични увреждания.
Според заключението на медицинската експертиза Н. се е
възстановила от получените травматични увреждания.
ВЛ утвърждава в заключението , че Травматичните увреждания са
установени в деня на произшествието, при хоспитализацията на пострадалата
в Неврологично отделение на МБАЛ „***“ Л.. Вписани са в приложената по
делото епикриза за проведената хоспитализация.
Според ВЛ съобразно приложените медицински документи, преди
произшествието пострадалата е била с увредено здравословно състояние, като
е страдала от следните заболявания:
Хронична обструктивна белодробна болест (хроничен бронхит,
емфизем, бронхиектазии), Пневмофиброза;
Захарен диабет тип 2;
Генерализирана атеросклероза, аортосклероза;
Хипертонична сърдечна болест, хипертонично сърце;
Хронична исхемична болест на сърцето (миокардиосклероза);
Мозъчно-съдова болест с ограничена атрофия на мозъка (корова
атрофия). Към настоящия момент същата протича с двигателни
координационни нарушения и умерено изразен когнитивен дефицит, не е
възможно конкретизиране на клиничните й прояви до ПТП;
Двустранно отслабен слух (хипакузис);
Мекотъканна лезия челно в ляво, под сухожилната разтеглица на
главата (не конкретизирана).
Липсват предшестващи ПТП заболявания, причиняващи болки и
страдания, идентични или сходни с тези на травматичните увреждания.
Болките и страданията от преживяното ПТП са резултат на получените
травматични увреждания.
5
При изписването са дадени препоръки за хигиенно-диетичен режим
(неконкретизирани);
е предписано домашно медикаментозно лечение:
Сомазина 2x2 мл. (подобрява функциите на главния мозък);
Вицетин 2x10 мг. (подобрява мозъчния кръвоток, има протективно
действие);
Вестибо 2x1 т. (използва се за лечение на световъртежен синдром и
отслабен слух, като подобрява притока на кръв във вътрешното ухо).
В амбулаторен лист №***/15.09.22 г., издаден от д-р К.П., невролог и в
епикризата от Неврологична клиника при „УМБАЛ ***“ има анамнестични
данни, че пострадалата е взимала предписаното за дома медикаментозно
лечение. По делото липсват други медицински документи за проведено
лечение и контролни прегледи във връзка с травматичните
увреждания,получени при ПТП.
Счупването на дясната ключица е наложило обездвижване на
десния горенкрайник за около три-четири седмици. След този период,
съобразно конкретнотофункционално състояние, рехабилитацията може да
включи физиотерапевтичнолечение, което да ускори възстановителния
период.
По делото липсват приложени медицински документи за хода на
оздравителния процес на получените травматични увреждания и за
провеждано физиотерапевтично лечение след изписване на пострадалата от
МБАЛ „***“Л..
В открито съдебно заседание ВЛ д-р К. утвърждава пред съда, че в
резултат на травмите от ПТП не се очакват други усложнения. Това
становище е дадено във връзка с въпрос дали би се създала възможност за
настъпване на инфаркт или инсулт. Няма данни за протичане на мозъчното
сътресение с усложнения. ВЛ твърди пред съда, че ищцата е страдала от
мозъчно – съдова болест от преди злополуката и прекаран инфаркт и инсулт
са очаквани , но нямат връзка със злополуката. Мозъчно - съдовата болест е
довела до коренова атрофия и интелектуален упадък на жената, вкл. и
затруднение при самообслужването, но това няма връзка съ с злополуката. ВЛ
твърди, че има данни пострадалата да е приемана в УМБАЛ – Плевен
септември 2022г с прединсултно състояние и още тогава е имала дискретна
симптоматика за инсулт, но пострадалата е с доказана мозъчно - съдова
болест от преди злополуката и приемането й в болница през септември 2022г,
което е след злополуката, няма общо с преживяното ПТП. ВЛ д.р К.
утвърждава пред съда, че данните за мозъчно .- съдова болест датират от след
злополуката, но описаното в медицинската документация сочи, че тази
мозъчно – съдова болест е била от години преди това, тъй като е имало
корова атрофия, а за това трябва време. ВЛ твърди, че мозъчното сътресение
от злополуката и мозъчно – съдовата болест нямат връзка. Сътресението е
функционално, а не органично нарушение и касае невродинамика за кратък
период от време. Мозъчно съдовата болест не може да възникне в резултат на
мозъчно сътресение. Установената диагноза от лекуването на пострадалата в
6
УМБАЛ – Плевен през септември 2022г няма връзка с мозъчното сътресение
от злополуката.
Съдът възприема заключенията на вещите лица като обективни,
подробни , непротиворечиви и неоспорени от страните по делото.
Видно от разпита на св. В. Ц. същият утвърждава пред съда, че работи
като куриер в „Еконт експрес“ и на 23.02.2022г в с. *** е станало ПТП. Той е
бил водач на куриерски автомобил ***, в светлата част на деня, предал е
пратка и е тръгнал с автомобила на заден ход. Твърди, че се е огледал, не е
видял никого, дал е назад и след около 5 метра е чул глух удар, веднага е
спрял, огледял се е е и отново не видял никого в огледалата за обратно
виждане. Твърди, че не е видял пешеходката, реагирал е при усещането за
удар, като е слязъл от автомобила и е стигнал до задната му част е видял
пострадалата под задната част на автомобила, до кръста е била под него.
Свидетелят твърди, че са му се подкосили краката, тъй като за първи път му
се случва такова нещо. Краката на пострадалата са били под автомобила. На
адреса, на който е доставяна пратката от свидетеля е имало 5 -6 човека и
някой от тях се качил и преместил автомобила напред, тъй като свидетелят не
е бил в състояние да го направи. Св. Ц. твърди, че хората са вдигнали жената,
дали са й вода, тя е била уплашена , той също, имала е кръв по главата,
свидетелят се е обадил на телр. 112 и Бърза помощ е дошла след около 20
минути и я е откарала. Свидетелят твърди, че е било селска улица, не много
широка, не е могъл да види на огледалата пешеходката, бил е спрял на
пътното платно успоредно на улицата, която не е била задънена. Свидетелят
твърди, че не е видял дали пострадалата е носила помощни средства, тъй
като и той е бил в шок.
Видно от разпита на св. Г. Н. същата е снаха на ищцата и твърди,
че след катастрофата живеят в едно домакинство с пострадалата, а преди това
тя е живеела сама в с. ***. Понастоящем живее със свидетелката в с. ***. Св.
Н. твърди, че преди инцидента пострадалата е живеела сама и сама си е
„слугувала“, веднъж в седмицата семейството на свидетелката я е
посещавало. Свидетелката твърди, че 8 дни пострадалата е била в болница в
Л. и тя се е грижела за нея – миене и обличане. След изписването
пострадалата е имала болки в крака, ключицата, главата, имала е световъртеж
и това е продължило около 20 дни. Скоро след изписването при придвижване
сама до тоалетната пострадалата се е почувствала зле и е паднала. Св. Н.
7
твърди, че пострадалата се влошава, не се възстановява, не може сама да се
пере, да си готви и това го върши свидетелката. Твърди също така, че оказва
помощ на пострадалата за ходене до тоалетна, което прави и с помощта на
бастун. Пострадалата се храни сама, не излиза извън къщата. Св. Н. твърди, че
пострадалата е имала хроничен бронхит, свидетелката не знае за друго
заболяване. Преди катастрофата пострадалата е гживеела сама и всяка
седмица свидетелката е ходила и си е вземала яйца, тъй като ищцата е
гледала кокошки. Св. Н. твърди, че пострадалата преди катастрофата не е
ползвала бастун или друго помощно средство. През март или април 2022г е
била в Л. в болница на системи и след изписването не е могла сама да се
облича, да се къпе, да си вдига ръката. Свидетелката я реши. Свидетелката
твърди, че скоро са посетили къщата на ищцата и пострадалата се е
почувствала зле.Свидетелката не е знаела, че има инсулт, останала е в
болницата в Т.. Наскоро пострадалата е получила и инфаркт след оплакване
от болки в гърдите.
Съдът възприема по принцип събраните гласни доказателства
доколкото същите не са противоречиви относно установяваните
обстоятелства в отделните групи свидетели като съобразява и че показанията
са дадени от лица, които имат преки впечатления от обстоятелствата, за
които свидетелстват. Съдът съобразява и близката връзка на св. Н. с
пострадалата, но свидетелката е от близкия домашен кръг на ищцата, който
кръг е най – добре запознат със състоянието й.
Видно от представената по делото автотехническа експертиза се
установява, че произшествието е настъпило на селска улица, при движение на
заден ход като водачът на автомобила е имал възможност да забележи
евентуално пешеходката в страничните огледала за обратно виждане, но тя е
попадала в невидимата му зона. От друга страна пешеходката е имала
неограничена видимост към автомобила и е могла да съобрази
придвижването си. Автомобилът е бил спрян на пътното платно.
Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза след
претърпяната злополука периодът на възстановяване е до два месеца,в който
период се наблюдават затруднения при движение, болки, световъртеж и е
необходим покой, няма данни за усложнения от претърпените травми от
процесното ПТП. Установената при пострадалата мозъчно съдова болест е с
по - голяма давност от злополуката, мозъчното сътресение няма връзка с нея,
нямат връзка със злополуката и прекарани инсулт и инфаркт.
Съгласно чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДП всеки участник в движението по
8
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди.
Съгласно чл. 20 ал.1 от ЗДП Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, съгласно ал.2 на
същия текст водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно чл. 40 ал 1 и 2 от ЗДвП преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и
че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението. По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства следва да се
приеме, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 5 ал.1 т.1 и чл. 40 от
ЗДвП от водача на автомобила , участник в ПТП, който е следвало да
съобрази движението си в населено място и да предприеме действия, за да
отстрани всякаква възможност за инцидент. От автотехническата
експертиза обаче се установява, че автомобилът се е движел със скорост 15,5
км/ч към момента на първоначалния удар с пострадалата и не е налице
движение със скорост над установената за населени места. Установява се
също така, че пострадалата е имала неограничена видимост към автомобила и
е могла да изчака и да предотврати настъпилото ПТП, тъй като е била в
невидимата за водача зона. Автомобилът се е движел по потното платно. В
този смисъл съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата и то в голяма степен с оглед факта, че е могла да
9
възприеме изцяло автомобила, движението му на заден ход, да изчака и да
предотврати злополуката. Съдът приема съпричиняване от страна на ищцата
в размер на 75%.
Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380.
Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" може да
прави възраженията, които произтичат от застрахователния договор и от
гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията
по чл. 395, ал. 6 и 7 и чл. 430, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2. Когато застраховката
"Гражданска отговорност" е задължителна, застрахователят не може да прави
и възраженията за самоучастие на застрахования. По задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят
не може да прави и възраженията по чл. 363, ал. 4, чл. 364, ал. 4 и чл. 365, ал.
2.
По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна,
застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е
увредил умишлено.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. От
значение са редица обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди. При определяне размера
на вредите следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да
посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на
неимуществените вреди. ВКС неизменно приема, че справедливостта се
основава на преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и
степен на интензитет. В конкретния случай се касае за получени травматични
увреждания от възрастна жена на 77 години, които са подробно описани по –
горе при обсъждане на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза.
10
От събраните по делото гласни доказателства се установява, според Пл ОС,
че след злополуката ищцата е изпитвала болки и страдания в крака,
ключицата и главата, затруднения при придвижване и самообслужване,
които, според експертизата, отшумяват в период до два месеца. ВЛ
утвърждава, че няма доказателства за настъпили усложнения от инцидента.
Няма връзка между установена мозъчно – съдова болест и претърпяното
мозъчно сътресение. Няма връзка между инсулт и инфаркт в резултат на
мозъчно – съдовата болест и претърпяното ПТП. Св. Н. излага пред съда и
факти за страдания на пострадалата, които са от период след последващи
лечения на пострадалата и претърпени инсулт и инфаркт, които обаче не
следва да се приемат като следствие от травмите при ПТП с оглед
заключението на съдебно – медицинската експертиза.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че справедлив
размер на обезщетението по отношение на ищцата е такъв от 30 000 лв с
оглед претърпяното мозъчно сътресение, травма на ключицата, болки и
затруднения движение за период от около два месеца. Този размер обаче
следва да се редуцира с 75% с оглед приетото от съда съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата. В този смисъл следва да се уважи
предявения иск в размер на 7500 лв като до размер от 100 000 лв следва да
се отхвърли иска като неоснователен.
Съгласно чл. 429 ал. 23 от КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
Дължимите от застрахователя лихви по ал. 1, както и
11
присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски
могат да надхвърлят застрахователната сума по чл. 492.
Съгласно чл. 106 ал.1,2 и 3 от КЗ застрахователните претенции
се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор
пред застрахователя и при спазване на чл. 380, ал. 1.
Застрахователят е длъжен да регистрира датата на всяка заведена
претенция, както и да регистрира датата на последващо получаване на всеки
документ по нея, и да удостовери всяко от тези обстоятелства поотделно или
под опис пред лицето, заявило претенцията.
Когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице
по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по
други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които
той трябва да представи за установяване на основанието и размера на
претенцията му. Допълнителни доказателства може да се изискват само в
случай ,че необходимостта от тях не е можела да се предвиди към датата на
завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне
на доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо.
Видно от писменото доказателство на л. 12 от делото
претенцията на ищцата до ответната страна е предявена на 15.03.2022 г.
Няма доказателства за по – ранно уведомяване на застрахователя по смисъла
на чл. 429 ал. 3 от КЗ. С писмо от 22.06.2022 г е отправено предложение за
споразумение за изплащане на обезщетение в размер на 5500 лв. Няма
доказателства кога е получено това писмо. Не следва да се присъжда лихва от
датата 23.02.2022 г с оглед отправената претенция до застрахователя и
неговото предложение за споразумение и изплащане на обезщетение, което е
представено от ищцовата страна. Застрахователят дължи лихва по чл. 497 ал.1
от КЗ. Съдът обаче приема, че следва да се присъди лихва, считано от датата
на исковата молба с оглед изложеното по – горе за кореспонденцията между
страните.
При този изход на делото следва да се осъди ответната страна да
заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 300
лв съобразно уважения размер за обезщетение, както и по същата сметка
разноски с оглед освобождаването на ищеца от такива съобразно уважената
част на исковата претенция за обезщетение като разноските, които следва да
12
се заплатят от ответната страна са в размер на 20 лв. Общо по сметка на Пл
ОС следва да се заплатят 320 лв от ответната страна.
При този изход на делото следва да се заплатят и разноски към
двете страни. Ищецът е освободен от заплащане на разноски по
производството и от държавна такса към съда, но не и от разноски към
другата страна.
Претендираните разноски на ответната страна съобразно
представения списък за разноските от ответника на л. 201 от делото са в
размер на 10 380 лв адвокатско възнаграждение ,30 лв за свидетел, 20 лв за
съдебни удостоверения, 864 лв за депозити за експертизи, 12 лв разходи за
документи. Видно от постъпилата молба от 26.10.2023г е внесен и
допълнителен депозит за ВЛ по САТЕ по указания на съ да в размер на 319
лв. На л. 31 от делото е представено пълномощно за адв. Д. Х. , на л. 171 и
172 от делото са представени договор за правна помощ и фактура за
заплащане на адвокатското възнаграждение с включен ДДС, за което по
делото са налице доказателства. Липсва възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. С оглед частичното уважаване на иска следва
да се осъди ищцата да заплати на ответната страна разноски в размер на 7785
лв за адв. Възнаграждение, 22,50 за депозит за свидетел, 15 лв за съд.
Удостоверения, 887, 25 лв за експертизи. Не са категорично установени
разходи в размер на 12 лв. Общо следва ищцовата страна да заплати на
ответната страна разноски в размер на 8 709,75 лв.
Ищцовата страна претендира разноски в размер на 3500 лв за
адвокатско възнаграждение. С оглед уважената част от иска се дължат
разноски на тази страна в размер на 875 лв. Налице е възражение от ответната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно чл. 8 ал.
2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
размерът на дължимото такова е 2650 лв и 8% за горницата над 25 000 лв или
общо в размер на 8650 лв, поради което следва да се приеме, че не е налице
прекомерност на възнаграждението.
След извършване на компенсация с дължимите разноски следва да се
осъди ищцовата страна да заплати на ответната страна разноски в размер на
7834,75 лв.
13
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на сумите
по сметка на адв. И. В. и следва да се посочи в решението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „*** „ АД със седалище София, бул ***, ЕИК ***
ДА ЗАПЛАТИ НА С. В. Н. от с. ***, обл. Плевен, ЕГН ********** на осн.
чл. 432 ал.1 вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно транспортно
произшествие на 23.02.2022 г в с. ***,обл. Л. с оглед наличието на валидно
застрахователно правоотношение към 23.02.2022г г по застрахователна
полица на ЗАД „*** „ АД № BG/23/*** с валидност за периода 26.04.2021 –
25.04.2022г за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
досежно лекия автомобил, участвал в ПТП В РАЗМЕР НА 7 500 ЛВ /седем
хиляди и петстотин лева/ , заедно със законната лихва, считано от
21.12.2022г г до окончателното изплащане на сумата КАТО ДО РАЗМЕРА
НА 100 000 ЛВ и ДОСЕЖНО ПРЕТЕНДИРАНА ЛИХВА , СЧИТАНО
ОТ 23.02.2022Г ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ДЪЛЖИМАТА СУМА следва да се заплати по банкова сметка на
адв. И. В. BG 93****** BIG: ******
ОСЪЖДА С. В. Н. от с. ***, обл. Плевен, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ НА ЗАД „*** „ АД със седалище София, бул ***, ЕИК ***
деловодни разноски общо в размер на 7834,75 лв
ОСЪЖДА ЗАД „*** „ АД със седалище София, бул ***, ЕИК ***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такси и
разноски по производството в размер на 320 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в
двуседмичен срок от връчване на съобщенията за изготвянето му
14
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
15