№ 7639
гр. София, 13.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110115129 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. А. М., чрез адв. Т. Т., срещу 131 СУ
„Климент Аркадиевич Тимирязев“, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 222, ал. 3 КТ и
чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумите, както следва: сумата от 1442,70 лева,
представляваща неизплатена част от месечни брутни трудови възнаграждения за
периода 01.01.2023 г. – 03.07.2023 г., съгласно предвиденото увеличение в Анекс №
Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното
образование № Д01-269/06.12.2022 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано
от исковата до молба – 15.03.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 3788,33
лева, представляваща неизплатена част от обезщетение, дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст; и сумата от 404,40 лева, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 27 дни за периода 2022 г. – 2023
г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение.
Ищцата М. А. М. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника 131 СУ
„Климент Аркадиевич Тимирязев“, в рамките на което е изпълнявала длъжността
„старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален начален етап“,
като същото било прекратено на 03.07.2023 г. поради придобиване на право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Посочва, че с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
Колективен трудов договор за системата на предучилищното образование № Д01-
269/06.12.2022 г. било уговорено увеличение на месечните трудови възнаграждения на
заетите в сферата на образованието, равняващ се на 15 % от работната заплата към
01.01.2023 г., като увеличението било със задна дата от 01.01.2023 г. В тази връзка се
поддържа, че анексът имал обратна сила, поради което и работната заплата
подлежала на увеличение, каквото не било извършено от работодателя. Ето защо
счита, че наред с вече изплатените суми в нейна полза се дължи още и трудово
възнаграждение, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, съобразно уговореното с анекса увеличение, или
1442,70 лева – брутно трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ за периода
1
01.01.2023 г. – 03.07.2023 г., 3788,33 лева – обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и 404,40
лева – чл. 224, ал. 1 КТ, след приспадане на вече изплатените в нейна полза суми от
работодателя без увеличението. Претендира и разноски.
В законоустановения срок ответникът 131 СУ „Климент Аркадиевич Тимирязев“ е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Възразява да са
приложими клаузите Анекса към КТД за ищцата, тъй като същият влизал в сила от
деня на неговото подписване – 10.08.2023 г. и нямал обратно действие, респ. на
увеличение подлежали възнагражденията само на заетите към момента на неговото
подписване. Ето защо и доколкото към 10.08.2023 г. трудовото правоотношение с
ищцата било прекратено, то не й се дължала разликата от увеличението на
индивидуалните работни заплати за минал период от време. Отделно от горното излага
доводи, че към 10.08.2023 г. ищцата не била член на синдикална организация – страна
по КТД. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ ищцата носи доказателствената
тежест, тоест процесуалното задължение да установи пълно и главно следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидно възникнало
между страните трудово правоотношение; 2) работникът или служителят да е
престирал работната си сила в процесния период, като реално е положил труд на
уговорената с работодателя длъжност, както и 3) размера на следващото се брутно
трудово възнаграждение в частност на претендираното увеличение след изменението
на КТД с анекса от 10.08.2023 г., както и качеството си на член на синдикална
организация – страна по КТД, а ответникът следва да докаже положителния факт на
погасяване на дълга чрез плащане на претендираните трудови възнаграждения.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение същата е била придобила
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и размера на следващото се
брутното трудово възнаграждение за последен пълен отработен месец преди
прекратяване на трудовото правоотношение, а ответникът следва да докаже
положителния факт на погасяване на дълга чрез плащане.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже
следните правопораждащи факти: 1) наличието на валидно възникнало между
страните трудово правоотношение, което е прекратено; 2) размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди прекратяване на
трудовото правоотношение; 3) размера на неизползвания платен годишен отпуск и 4)
размера на дължимото обезщетение. В тежест на ответника е да докаже, че работникът
или служителят е ползвал полагащият му се отпуск за процесния период, респ. че
дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск е заплатено.
С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата
относно съществуването на трудово правоотношение между страните в периода от
01.01.2023 г. – 03.07.2023 г., в рамките на което ищцата е заемала длъжността „старши
учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален начален етап“, като със
Заповед № ЛС-1587/03.07.2023 г. същото е било прекратено, на основание чл. 328, ал.
1, т. 10а КТ, считано от 04.07.2023 г.
Съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане на
доказателствата.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо, като доказателствената им стойност подлежи на изследване по
същество на спора.
2
Доказателственото искане на ищцата за задължаване на ответника по реда на чл.
190 ГПК да представи трудовото досие на ищцата в цялост, вкл. извлечение от
ведомости за изплатено трудово възнаграждение за процесния период, следва да бъде
уважено.
Следва да се насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно съществуването на трудово правоотношение между
страните в периода от 01.01.2023 г. – 03.07.2023 г., в рамките на което ищцата е
заемала длъжността „старши учител, общообразователен учебен предмет в
прогимназиален начален етап“, като със Заповед № ЛС-1587/03.07.2023 г. същото е
било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, считано от 04.07.2023 г.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в срок до насроченото съдебно заседание
да представи трудовото досие на ищцата в цялост, вкл. извлечение от ведомости за
изплатено трудово възнаграждение за процесния период.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на
14.05.2025 г. от 10:30 часа, за когато да се призоват страните.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на
исковата молба, а на ответника и препис от молба от 02.12.2024 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3