№ 9646
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110163964 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. С. З. против „фирма“
АД.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не
дължи на ответника сумата от 3239.78 евро, представляваща главница, както и сумата от
1277.40 евро, представляваща възнаградителна лихва, за които е издаден изпълнителен лист
по ч. гр. д. № 660/2013г. на КРС. Позовава се на изтекла погасителна давност.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, е подал отговор, с който оспорва предявените
искове.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е приет като доказателство препис от изп. д. № ****/****г. на ЧСИ М. П..
Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния
закон преклузивни срокове.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
По делото не са спорни между страните релевантни факти, че ищецът и
първоначалният кредитор са били обвързани от договор за кредит, че през исковия период
между страните са съществували облигационни отношения по този договор; че дължимата
1
главница и лихва възлизат на посочените в исковата молба размери. Видно от приложените
в изпълнителното дело договор за цесия, уведомление до длъжника по чл. 99 ЗЗД и
пълномощно, с което старият кредитор е упълномощил новия да извърши уведомяването,
вземането по договора за кредит е надлежно прехвърлено на ответника по настоящето дело.
Спорният въпрос по делото е погасено ли е задължението на ищеца по давност.
Единствено на това основание ищецът по делото твърди, че не дължи посочените в
изпълнителния лист суми.
Установява се, че изпълнителният лист е издаден на 21.03.2013г. Видно от
събраните по делото доказателства на 01.08.2017г. е образувано изпълнително дело, като
взискателят е направил искане до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия, а на
основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ определяне начина на изпълнение. Последствие
видно от приложеното изпълнително дело, са извършени следните действия:
На 02.08.2017г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на ищеца – л. 29 – л. 30
от изпълнителното дело.
- С разпореждане от 14.08.2017г. ЧСИ е наложил запор върху получаваното от
ищеца трудово възнаграждение – л. 34 от изпълнителното дело
- На 20.04.2018г. взискателят е подал молба до ЧСИ за предприемане на определени
изпълнителни действия, а именно: опис на движимото имущество на длъжника – л. 42 от
изпълнителното дело
- На 29.11.2018г. ЧСИ е наложил запор върху получаваното от ищца трудово
възнаграждение – л. 47 от делото
- С молба от 01.07.2019г. взискателят е поискал извършването на определени
изпълнителни действия, а именно: опис на движимото имущество на длъжника – л. 59 от
изпълнителното дело
- На 07.02.2020г. взискателят отново е подал молба до ЧСИ за предпиремане на
определени изпълнителни действия: опис на движимото имущество на длъжника – л. 62 от
изпълнителното дело
- На 16.02.2021г., а след това на 29.06.2021г. ответникът е подал молби до ЧСИ за
извършване на опис на движимото имущество на длъжника – л. 72 и л. 74 от
изпълнителното дело
- Със запорно съобщение от 23.02.2021г. ЧСИ е наложил запор върху банковите
сметки на ищеца – л. 41 от изпълнителното дело
- На 18.04.2022г. ЧСИ е наложил запор върху получаваната от длъжника пенсия – л.
81 от изп. дело.
С оглед на така описаните изпълнителни действия, се налага изводът, че
изпълнителното дело не е перемирано, нито е погасено по давност.
Между никое от описаните по – горе изпълнителни действия, извършени от ЧСИ,
2
респективно поискани от взискателя, не са изтекли повече от две години, поради което не е
настъпила перемпция.
Действително изпълнителното дело се перемира с изтичане на 2 години от
последното изпълнително действие, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Без правно
значение относно прекъсване на давността е и обстоятелството, дали е издавано
постановление за прекратяване на делото пред ЧСИ, доколкото съгласно трайната съдебна
практика постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на делото има само
декларативно действие, а не конститутивно. В случая обаче не се установява
изпълнителното дело да е перемирано, тъй като поради изложеното по - горе, взискателят е
поддържал висящността на процеса.
Изводът за ненастъпила перемпция обаче не води автоматично до извод, че
вземането не е погасено по давност, тъй като се касае за два различни правни института.
Приложима в случая е петгодишната давност. В решение № 37 от 24.02.2021 г. по
гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., съдът приема, че когато влиза в сила заповедта за
изпълнение, започва да тече нова петгодишна давност за вземанията, установени със сила на
пресъдено нещо, като е поставен знак за
равенство между влезлите в сила заповеди за изпълнение и влезлите в сила решения. В
настоящия случай заповедта по чл. 417 ГПК е влязла в сила на 22.08.2017г., с изтичане на
срока за подаване на възражение, като видно от представеното известие за доставяне
призовката за доброволно изпълнение, заедно със заповедта по чл. 417 ГПК са връчени на
длъжника на 08.08.2017г. – л. 21 и л. 22 от изпълнителното дело.
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали
са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение
№ 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на
пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки
конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение
на длъжника изпълнителни действия.
В мотивите на цитираното Тълкувателното решение е обсъдено значението и на
3
молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на
изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение”.
Налагането на запор в изпълнително производство, съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС,
ОСГТК, съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на
длъжника. То прекъсва освен перемпционния срок и давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение
в правната си сфера. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Съгласно приетото в решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС, IV ГО, гр. д. №
1747/2020г., същинско действие за принудително изпълнение може да предприеме само
съдебният изпълнител и то прекъсва давността. Давността обаче е свързана с поведението на
кредитора и не се влияе от поведението на други лица. „Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство“.
В решение №10/16.02.2016г. по г.д.№3231/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение
№37/24.02.2021г. по г.д.№1747/2020г. на ВКС, ІV г.о.; решение №3/04.02.2022г. по г.д.
№1722/2021г. на ВКС, ІV г.о. и в решение №127/12.07.2022г. по г.д.№2884/2021г. на ВКС,
ІІІ г.о. съдът приема, че давност не тече в случаите, когато кредиторът е поискал извършване
на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение по причини, независещи от волята на кредитора, в това число и когато не
приложи правилата на чл.129 от ГПК.
В случая на 01.07.2019г., 07.02.2020г. и 16.02.2021г., а след това на 29.06.2021г.
ответникът е подал молби до ЧСИ за извършване на опис на движимото имущество на
длъжника. Въпреки така подадената молба ЧСИ не е предприел никакви действия,
включително не е дал указания за внасяне на такси и др. от страна на взискателя. Ето защо,
непредприемането на изпълнително действия, въпреки изричните молби на взискателя, не
може да се вмени във вина на кредитора и не зависи от неговата воля, поради което и
давността се счита за прекъсната с подаването на всяка от цитираните молба. Въпреки това,
за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и хипотетично да се приеме
противното, давността не е изтекла, тъй като между наложения на 29.11.2018г. наложил
запор върху получаваното от ищца трудово възнаграждение наложения на 23.02.2021г. от
ЧСИ запор върху банковите сметки на ищеца, не са изтекли повече от пет години.
Съгласно изложеното по – горе, ако искането на кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е било предприето от надлежния орган преди
4
изтичане на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността
се счита за прекъсната с искането.
Между последното изпълнително действие, прекъснало давността - наложения на
18.04.2022г. запор върху получаваната от ищеца пенсия и датата на образуване на
настоящето дело на 24.11.2022г. не са изтекли повече от 5 години, поради което вземането
не е погасено по давност.
С оглед на изложеното, исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. З., ЕГН **********, със съдебен адрес (град),
(адрес) срещу „фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град),
(адрес), искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, че Д. С. З. не
дължи на „фирма“ АД, сумата от 3239.78 евро, представляваща главница по договор за
кредит № (номер) от (дата)г. и анекс № (номер)/(дата)г., сключени между „фирма” АД и Д.
С. З., вземането по които е прехвърлено на „фирма“ АД с договор за цесия, както и сумата
от 1277.40 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 16.06.2010г. до
18.03.2013г., за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 660/2013г. на КРС, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Д. С. З., ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес) да заплати на
„фирма“ АД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща направените по настоящето
дело разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5