Решение по дело №165/2021 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260097

гр. Несебър, 07.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 165 по описа на Районен съд Несебър за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от В.Н.Д. срещу наказателно постановление № РД-05-70/23.12.2020г. на директора на РЗИ Бургас, с което на жалбоподателката на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), за извършено нарушение на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ във вр. с т. I.3 от Заповед № РД-01-548 от 30.09.2020г. на Министъра на здравеопазването, е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв. Жалбоподателката сочи, че не е извършила нарушението умишлено, тъй като не е информирана за издадените заповеди на министъра на здравеопазването. Счита, че са допуснати съществени нарушения при издаване на НП, тъй като нарушението не е описано точно, не е отбелязано мястото и обстоятелствата, при които е извършено. Обръща внимание, че в АУАН и НП не е посочена конкретна законова разпоредба, която е нарушена. Твърди, че между продавач и клиент имало сложен предпазен плексиглас и разстоянието било повече от 1,5 метра. Намира, че е налице маловажен случай. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган – Р.з.и.Б. чрез процесуалния си представител, развива съображения за неоснователност на жалбата. Моли НП да бъде потвърдено. Отправя възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

С Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020г. e обявена извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14 май 2020г. до 14 юни 2020г. С Решение № 673 на МС от 25.09.2020г. е удължен срокът на така обявената извънредна епидемична обстановка, считано от 1 октомври 2020г. до 30 ноември 2020г. Със същото решение е възложено на Министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор да въведе временни противоепидемични мерки на територията на страната с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, включващи спазване на изисквания за физическа дистанция, хигиена на ръцете, дезинфекция и носене на защитни маски за лице на закрити обществени места. Извънредната епидемична обстановка продължава и понастоящем (последно удължена до 30.04.2021г. с Решение № 72 от 26.01.2021г.).

Междувременно от Министъра на здравеопазването (в изпълнение на Решение № 673 на МС от 25.09.2020г.) е издадена Заповед № РД-01-548 от 30.09.2020г. С нея са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България за периода 01.10.2020г. – 30.11.2020г., вкл. мярката по т. I.3 - при непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние по-малко от 1,5 метра е задължително използването на защитна маска за лице или предпазен шлем. По изключение се допуска обслужване на клиенти без защитна маска за лице или предпазен шлем, когато са осигурени механични прегради от стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ влажно почистване или дезинфекция.

На 14.10.2020г. от служители на РЗИ Бургас, сред които св. Г.М. (старши инспектор „ОЗ“ ДЗК при РЗИ Бургас) била извършена проверка в магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Оризаре, ул. „Първи май“ – център. На място била установена жалбоподателката Д. – продавач, която в момента на проверката обслужвала клиенти в обекта, без да е поставила защитна маска за лице, шлем или друго подобно средство, на разстояние по-малко от 1,5 метра. При тези данни св. М. съставила на жалбоподателката АУАН № 358 от 14.10.2020г. за допуснато нарушение на чл. 63 от Закона за здравето и Заповед № РД-01-548 от 30.09.2020г. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – АУАН № 358 от 14.10.2020г., Заповед № РД-01-548 от 30.09.2020г. на Министъра на здравеопазването, заповед № РД 17-113 от 31.10.2018г. на директора на РЗИ Бургас, ведно с длъжностна характеристика към нея, заповед № РД-01-100 от 12.08.2020г. на директора на РЗИ Бургас, свидетелските показания на св. М.. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях се установяват посочените по-горе факти. Единствените фактически възражения на жалбоподателката – че между продавача и клиентите в магазина е имало предпазен плексиглас и разстоянието било повече от 1,5 метра, не се установяват от събраните по делото доказателства. Точно обратното – от показанията на разпитания по делото свидетел – очевидец (актосъставителя М.) се установява, че в магазина не е имало поставен защитен плексиглас, а разстоянието между продавач и клиенти било по-малко от 1,5 метър (отразено от актосъставителя като „на една ръка“). Не са ангажирани доказателства, които да оборят тези факти, установени с показанията на свидетеля, поради което съдът приема, че фактическата обстановка се е реализирала по описания по-горе начин.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалба е неоснователна.

Съдът като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен по силата на закона – чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН също е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ - длъжностно лице, определено да извършва държавен здравен контрол на територията на област Бургас от директора на регионалната здравна инспекция - със заповед № РД-01-100 от 12.08.2020г. на директора на РЗИ Бургас.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тази връзка не се констатират сочените в жалбата нарушения. Нарушението е описано по пълен и ясен начин и за жалбоподателката е станало напълно ясно извършването на какво нарушение й се вменява. Не е било необходимо да се посочват часът на извършването му и конкретната заеманата от жалбоподателката длъжност към определен търговец. За описанието на нарушението е било достатъчно да се посочат датата на извършване и качеството, което жалбоподателката е заемала – в случая продавач, в хранителен магазин. За съставомерността на нарушението е без значение към кой точно търговец е изпълнява задълженията си. Не е било необходимо и да бъдат извършвани измервания на място на разстоянието между клиентите и продавача, тъй като разстояние, по-малко от метър и половина, може да бъде възприето от проверяващите. В случая това е осъществено и от показанията на актосъставителя става ясно, че разстоянието между клиент и продавач е било по-малко от 1,5 метра. Нещо повече – такова измерване и фактически не би могло да бъде осъществено, тъй като видно от заповед № РД-01-100 от 12.08.2020г. на директора на РЗИ Бургас проверяващите нямат правомощието да заставят установените на място в даден обект лица да не се местят по време на проверката. В текста на АУАН и НП са посочени и конкретните нарушени норми, като в случая чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ препраща към чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, а от своя страна последната разпоредба препраща към издавани от министъра на здравеопазването заповеди.

         Съдът намира, че НП е и материално законосъобразно, по следните съображения:

Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ на наказание подлежи лице, което наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ. В чл. 63, ал. 4 от ЗЗ е дадена възможност на министърът на здравеопазването при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 (при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка) да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. За процесния период е издадена цитираната Заповед № РД-01-548 от 30.09.2020г., според т. I.3 от която при непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние по-малко от 1,5 метра, е задължително използването на защитна маска за лице или предпазен шлем.

От анализа на посочените норми може да се направи извод, че за съставомерност на административното нарушение е необходимо да се реализира следният фактически състав: 1. Възникване на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, породено от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от ЗЗ (сред които и COVID-19); 2. Обявяване на извънредна епидемична обстановка във връзка с тази опасност - за определен период от време с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването въз основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск; 3. Въвеждане от министъра на здравеопазването със заповед (имаща характер на общ административен акт по смисъла на чл. 63, ал. 11 от ЗЗ) на временни противоепидемични мерки; 4. Бездействие от страна на нарушителя, изразяващо се в неизпълнение на въведените мерки (алтернативно действие, изразяващо се в нарушаването им).

Общоизвестен факт е, че още през февруари и март 2020г. от Съвета на Европа и Световната здравна организация са постановявани актове, с които се признава, че широкото разпространение на нови заразни болести като COVID-19 е потенциална заплаха за здравето в световен мащаб, а взрива на заболяването е определен като „спешна ситуация за общественото здраве с международно значение“ (в този смисъл Заключения на Съвета относно COVID-19 (2020/C 57/04), „Подготовка на работното място за COVID-19” от 27.02.2020г. на СЗО). На 11.03.2020г. COVID-19 е обявена официално от СЗО за „пандемия“, като посоченото състояние продължава и към момента. Т.е. безспорно към 14.10.2020г. (и към момента) е съществувала непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест - COVID-19.

С оглед цитираните по-горе решения на министерския съвет (Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020г., Решение № 673 на МС от 25.09.2020г. и Решение № 72 от 26.01.2021г.) извънредната епидемична обстановка е обявена на 14.05.2020г. и срокът и е многократно удължаван, като е действала към 14.10.2020г. и действа към настоящия момент.

В изпълнение на конкретното Решение № 673 на МС от 25.09.2020г. министърът на здравеопазването е издал Заповед № РД-01-548 от 30.09.2020г., според т. I.3 от която при непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние по-малко от 1,5 метра, е задължително използването на защитна маска за лице или предпазен шлем.

По делото се установява и бездействие от страна на жалбоподателката, която на 14.10.2020г., в качеството си на продавач в търговски обект в село Оризаре, не е изпълнила посоченото предписание на министъра на здравеопазването и не е поставила на лицето си защитна маска или предпазен шлем, въпреки че към момента на проверката непосредствено е обслужвала клиенти в търговски обект – магазин, при което разстоянието между нея и клиентите било по-малко от 1,5 метра.

Ето защо всички елементи от обективната страна на вмененото на жалбоподателката нарушение са налице. Цитираната заповед на министъра на здравеопазването въвежда конкретно дължимо поведение от страна на жалбоподателката (в качеството й на продавач в търговски обект), което тя не е изпълнила. Както се посочи заповедта е общ административен акт по смисъла на чл. 63, ал. 11 от ЗЗ – т.е. акт с еднократно правно действие, с който се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица (арг. от чл. 65 от ЗЗ), издаден на основание чл. 73 от АПК. Поради тази причина става въпрос за надлежен акт, с който могат да се създадат задължения за неопределен брой лица – в конкретния случай за лицата, извършващи непосредствено обслужване на клиенти в търговски обекти.

Не може да се приеме и тезата на жалбоподателката, че липсва умисъл за извършване на деянието. Самата тя обосновава липсата на умисъл с факта, че не е познавала текста на заповедта на министъра на здравеопазването. Както се посочи става въпрос за общ административен акт, в който са въведени задължения за неопределен брой лица, поради което незнанието на самия акт не може да доведе до липсата на умисъл. Още повече, че в качеството си на продавач в затворен търговски обект, жалбоподателката е лице, което дължи по-висока грижа и в това нейно професионално качество са й възложени повече задължения. Ето защо тя е следвало при изпълнение на трудовите си функции да е наясно с актуалната уредба. Не без значение е и обстоятелството, че заповедите на министъра се публикуват надлежно в интернет сайта на Министерството на здравеопазването и се обсъждат широко в средствата за масова информация, поради което при всички случаи жалбоподателката е могла и е била длъжна да знае предписанията (особено в качеството си на лице, обслужващо клиенти). Следователно не се споделя изложеното от нея, че липсва умисъл за извършване на нарушението. Точно обратното – нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Касационната инстанция също е формирала практика в подобна насока – напр. Решение № 488 от 31.03.2021г. по КНАХД № 387/2021г. на Административен съд Бургас, Решение № 498 от 31.03.2021г. по КНАХД № 456/2021г. на Административен съд Бургас.

С оглед изложеното съдът достигна до извод, че жалбоподателката е извършила вмененото й нарушение, като извършеното е подведено под коректната санкционна норма – чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. При извършена собствена преценка по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че наказанието е определено в минималния размер по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (от 300 лв.), поради което не може да бъде изменяно от настоящия съдебен състав.

Що се отнася до възражението, че в настоящия случай приложение следва да намери нормата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като взе предвид, че разпространението на COVID-19 представлява световна пандемия, която продължава действието си вече повече от една година, съдът достигна до извод, че неспазването на мерки, имащи за цел ограничаването й, не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Не се установяват обстоятелства от изключителен характер, относими към настоящия случай, които да обосновават специално за него приложението на чл. 28 от ЗАНН. Точно обратното – с оглед трудовата функция на жалбоподателката, тя е била лице, което в още по-голяма степен е следвало да спазва цитираните нормативни актове. Ето защо разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима към настоящия случай. Горният извод е възприет и от касационната инстанция – с цитираните вече Решение № 488 от 31.03.2021г. по КНАХД № 387/2021г. на Административен съд Бургас и Решение № 498 от 31.03.2021г. по КНАХД № 456/2021г. на Административен съд Бургас.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № РД-05-70/23.12.2020г. на директора на РЗИ Бургас, с което на В.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ във вр. с т. I.3 от Заповед № РД-01-548 от 30.09.2020г. на Министъра на здравеопазването, е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: