РЕШЕНИЕ
№
2541
гр.
Пловдив, 20.12.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ- ХХIII касационен състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря Петя Петрова и участието на прокурор Димитър Молев, като разгледа КАНД № 3009
по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и сл. от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Г.Д.Г. ЕГН**********, с
адрес ***, подадена чрез адв. П. против Решение № 1498 от 20.09.2021г.,
постановено по АНД № 20215320201095/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, VIII наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно
постановление №20-1030-014587/30.12.2020г., издадено от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, с което на касатора за административно
нарушение на чл.150а ал.1 от законът за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „глоба в размер на 100.00 лева“ на основание чл.177
ал.1 т.1ЗДвП и за административно нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена
административно наказание „глоба в размер на 2000лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца“ на основание чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП.
Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено при
противоречие със съдопроизводствените правила, касаещи обсъждане на направените
пред него възражения и събраните по делото доказателства, поради което се явява
незаконосъобразно и подлежащо на отмяна. Излагат се съображения за съществени
процесуални нарушения на проведеният административно- наказателен процес, които
ограничават правото му на защита. Твърди се, че е наложено административно
наказание, след като вече лицето е понесло отговорност за негов отказ да даде
проба за употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Иска се отмяна на обжалваното съдебно
решение и да бъде отменен издадения административен акт. В съдебно заседание със
становище на пълномощника адв. П. се поддържа касационната жалба. Претендират
се разноски.
Ответникът по касационната жалба – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
град Пловдив, редовно призован чрез Началник група, не се явява и не се представлява,
както и не взима становище по основателността на касационната жалба.
Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага
оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:
Производството
пред Районен съд – Пловдив се е развило
по жалба на Г.Д.Г. против посоченото НП от 30.12.2020г. на Началник група в
сектор ПП при ОД на МВР, издадено въз основа на АУАН сер.GA № 315621 от 08.12.2020г.,
съставен от свидетеля А. И. В. на длъжност полицай при сектор ПП ОД на
МВР-Пловдив, с което е привлечен като нарушител за административни нарушения на
чл.150а, ал. 1 от ЗДвП и 174 ал.3 ЗДвП. Обстоятелствата по извършването му от
фактическа страна се основавали на това, че при извършена проверка на 08.12.2020г.
в 03.20ч. в гр.Пловдив, на ул.Братя Бъкстон срещу №64 по данни на свидетелите П.
Р. А. и Б. М. Т. , като водач на лек автомобил Нисан Примера с ***, е извършвал
управлението му, след като е лишен от правото да управлява МПС по
административен ред и в сградата на 01 РУ на МВР-Пловдив е отказъл да бъде изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ ARNA-0102, като са му издадени талон за
медицинско изследване на наличието на алкохол в кръвта №089068 и 8 бр стикери за
сигурност и поверителност А026029, от които нарушителят не се ползвал.
Съставеният АУАН нарушителят подписал и екземпляр му бил връчен, като в
тридневен срок постъпило писмено възражение вх.№УРИ-103000-24247/11.12.20г.. Същевременно
бил съставен и АУАН №GA315746/08.12.2020г. на
Г. за това, че е отказал на същото място и по същото време да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство, за което също ми у
издаден медицински талон и стикери за сигурност и поверителност, което е
квалифицирано като нарушение на чл.174 ал.3 ЗДвП. На основание съставеният АУАН
№315621
наказващият орган приел, че са безспорно установени и извършени нарушения на чл.150а
ал.1 ЗДвП и чл.174 ал.3 ЗДвП, изразили се в това, че управлява МПС след като е
лишен от това право по административен ред, както и отказва проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не
изпълнява предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, за което наложил процесните административни санкции. За да потвърди
атакувания пред него административен правораздавателен акт, първоинстанционният
съд е приел от събраните пред него писмени и гласни доказателства- показания на
свидетелите А. И. В. и П. Р. А. , че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правили при
съставяне на АУАН и издаване на НП. В тази връзка е посочил, че се касае за
осъществени административни нарушения, което е безспорно и несъмнено изяснено
от събраните доказателства, а възраженията на жалбоподателят приел, че не са подкрепени
с достатъчно аргументирани доказателства и са неоснователни. Приел, че са
налице основания да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя, като наказващият орган се е произнесъл законосъобразно, без
нарушение на административнопроизводствените правила, като е определил наказания
в рамките на предвидения размер. Приел, че нарушенията са на просто извършване,
като за тяхната съставомерност не е необходимо да настъпват преки вредни
последици или да има пострадали лица. Обосновал се, че случаите не съставляват
деяния маловажен случай на административно нарушение, защото не са налице
предпоставките на чл.93 т.9 НК, приложим съобразно чл.11 от ЗАНН. Посочил в
мотивите си, че не са установени многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да се направи извода, че
извършеното от касатора нарушение съставлява случай на по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни случай. Изложил мотиви, че
нарушения като процесните винаги съставляват деяние, което засяга в значителна
степен обществените отношения по безопасност на движението по пътищата, като
нарушава императивни разпоредби от тази област, които охраняват по- значителни
обществени отношения, които по принцип са с по- висока степен на обществена
опасност. Приел, че изложените
възражения на жалбоподателят, че вече е бил санкциониран за същото
деяние, са неоснователни, защото се касае за отделни съставомерни
административни нарушения по смисъла на чл.18 от ЗАНН, поради което ги
отхвърлил като необосновани и неоснователни.
Решението
на първоинстанционният съд е правилно.
Касационният
състав възприема изцяло фактическите констатации и правните изводи на районния
съд. Безспорно е, а и не се отрича от самият касатор, че той не е изпълнил
задължението си по чл.174 ал.3 ЗДвП като водач на МПС да даде проба за
изследване на употребата на алкохол в кръвта му и по чл.150а ал.1 ЗДвП, да не
управлява МПС, след като е лишен от това право по административен ред. Безспорно
е доказано от събраните в първоинстанционното производство доказателства, че Г.
е бил лишен от това право, а е управлявал посоченото в акта МПС. В тази насока
в АУАН и НП са изложени конкретно вменени и обсъдени обстоятелства, което не представлява
нарушение на чл.42 т.4, респ. чл.57 ал.1,т.5 ЗАНН, какъвто извод е направил и
районният съд. В този смисъл
касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният съд, като
няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221
ал.2 изр.2 от АПК изцяло препраща към тях.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни. Следва да се спомене, че те са същите, които са били представени
и пред първоинстанционният съд. По тях при правилна преценка на събраните
гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на
материалния закон, първоинстанционният съд е дал отговор и е изложил мотиви.
Така направените от първоинстанционния съд изводи се явяват обосновани относно
законосъобразността на наказателното постановление, като той е формирал
правилно вътрешно убеждение на база събраните по делото доказателства.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
При
този изход от спора, на основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и
чл.143 ал.1 АПК, разноски се дължат на касационният ответника. Същият не е поискал
своевременно тяхното присъждане, поради което при липса на направено искане от
негова страна, съдът не дължи произнасяне по тях.
По
изложените мотиви и на основание чл. 221, ал.2
от АПК, Административен съд-Пловдив-ХХIII
състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1498 от 20.09.2021год.,
постановено по АНД № 20215330201095/2021 год., по описа на Районен съд - Пловдив,
VIII н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.