№ 306
гр. Габрово , 09.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Валентина Генжова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500141 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Профи Кредит България" Е00Д- С. против
разпореждане № 192/2.03.2021г. по ч.гр.д. №371/2021г. по описа на РС - Габрово.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата от 160.59 лв. -
главница; сумата от 317.99 лева -договорна лихва за периода 15.07.2019г.- 11.08..2020г.; за
сумата 1126.18 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги; за
сумата от 132,15 лв. - лихва за забава за периода 16.05.2019г. – 11.08.2020г.; 130.99 лв. -
законна лихва за периода 11.08.2020г. до 25.02.2021г., по договор за потребителски кредит
№ 30036335328/15.04.2019г., както и за част от разноските по делото.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413,
ал. 2 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество тя е частично основателна по следните съображения:
Производството по ч. гр. д.№ 371/2021г. по описа на Районен съд – Габрово е
образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от "Профи Кредит България" Е00Д- С.
срещу Д. К. Д. от гр. Габрово, за парични вземания по договор за потребителски кредит №
30036335328/15.04.2019г.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено частично заявлението относно сумата от
160.59 лв. главница; сумата от 317.99 лева договорна лихва за периода 15.07.2019г.-
11.08..2020г.; за сумата 1126.18 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги; за сумата от 132,15 лв. лихва за забава за периода 16.05.2019г. –
11.08.2020г.; 130.99 лв. законна лихва за периода 11.08.2020г. до 25.02.2021г с мотив: че при
съобразяване характера на правоотношението и посоченото в договора, той противоречи на
разпоредбата на чл. 19,ал.4 от ЗПК, поради което и на осн. чл. 22 ЗПК е недействителен и
съобразно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита. Изложени са
съображения, че договорените допълнителни услуги представляват разход по отпуснатия
кредит и се включват в общия размер на дължимата сума. Ако тези разходи се включат в
общите разходи по кредита, съобразно чл. 19, ал.1 ЗПК, то размера на ГПР многократно ще
1
надвиши петкратният размер на законната лихва по просрочени задължения, което от своя
страна води до недействителност на договора на осн. чл. 19, ал.5 ЗПК на клаузите касаещи
ГПР на кредита.Тъй като в случая по данни на заявителя кредитополучателят е заплатил
сумата от 223,06 лв., която е приспадната от дължимата главница, то е издал заповед за
разликата от 776,94лв. и съответната част от разноските по делото, като е отхвърлил изцяло
останалите претенции по заявлението.
В частната жалба се възразява, че уговореното между страните договорно
възнаграждение не противоречи на добрите нрави, предвид неговата същност, свободата на
договаряне между страните, а и всички параметри на договора били ясно и разбираемо
посочени в него. Подписвайки договора кредитополучателят се е съгласил с всички негови
клаузи.Твърди, че уговореният ГПР е в рамките определени от закона и не противоречи на
закона и добрите нрави.Излага подробни аргументи относно размера на ГПР и елементите,
които то включва. Претендира се издаването на заповед за изпълнение на всички заявени
претенции в посочения в заявлението размер. Освен това твърди, че в рамките на
заповедното производство съдът няма правомощие да се произнася по валидността на
сделката, от която заявителят черпи права, като цитира и съдебна практика.
Производството по ч.гр.д.№ 574/2021г. на ГРС по подаденото заявление по чл.410
ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД , е образувано след приетите изменения в чл.411
ГПК , обнародвани в бр. 100/2019г. ДВ, съгласно които заповедният съд следва служебно
да следи освен за наличието на визираното в ал.2,т.2 основание - искането да не
противоречи на закона и на добрите нрави, и за това съгласно чл. 411 ал.2 т.3 ГПК -
искането да не се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител или
да е налице обоснована вероятност за това. С оглед на изложеното въззивният съд не
възприема изложените в жалбата доводи, че за заповедния съд не съществува възможност
служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и че е
превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество,
което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство. Цитираната съдебна
практика в частната жалба, касае период преди измененията в ГПК, обнародвани в бр.
100/2019г. ДВ.
Въззивният съд счита, че не е налице обоснована вероятност за неравноправие на
клаузата за размера на претендираната договорната лихва. В случая се претендира
договорната възнаградителна лихва, при която е подписан договора и същата не е
едностранно изменяна от страната, предоставила кредита. С текста на чл. 9 от ЗЗД е
уговорена широка договорна свобода на страните, лимитирана единствено от
непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че размера на
ГПР е съобразен с разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК, не може да се направи извод в
едностранното заповедно производство за вероятно противоречие на клаузата за договорна
лихва с добрите нрави. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити
интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково производство, съдът
вече ще разполага с възможността да преценява точно и подробно клаузите от договорите,
включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за
това. В тази част настоящият състав не възприема мотивите на заповедния съд.
С оглед на изложеното, ще следва претендираната главница да бъде присъдена в пълен
размер или да се доприсъди сумата 160.59, както и сумата от 317.99 лв. договорно
възнаграждение за периода 15.07.2019г. – 11.08.2020г.
Същевременно счита обжалваното разпореждане за правилно в останалата част по
следните съображения:
2
По отношение претенцията за сумата от 1126.18 лв.- неплатено възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги.
Съставна част в договора за кредит е включен и съответно избран и закупен пакет
от допълнителни услуги, за който кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение,
включено в погасителния план. Следователно в случая се касае за уговорки по сключения
договор за потребителски кредит, доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната
погасителната вноска включва и парична сума по тези допълнителни пакети услуги.
Клаузите за заплащане на възнаграждение по допълнителните пакети услуги противоречат
на добрите нрави и директно на нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК.
По отношение претендираната лихва за забава в размер на 132.15 лв., за периода от
16.05.2019г. – датата на изпадане на длъжника в забава до 11.08.2020г. съдът намира
разпореждането за правилно, макар и по други съображения.
Според чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за
плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за
кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително
когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се
начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за
предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.
Съобразно посочената забрана в периода 13.03.2020г. – 13.07.2020г. лихва за забава не
следва да бъде начислявана. Претенцията обхваща период преди и след извънредното
положение, но тъй като не е конкретизирана по размер, тя не може да бъде присъдена, а и
освен това в случая липсват доказателства кредитът да е бил обявен за предсрочно
изискуем, както се твърди в заявлението, тъй като не са представени доказателства на
длъжника да е съобщено, за предсрочната изискуемост.
По отношение на претендираната законна лихва в размер на 130.99 лв. макар
претенцията да е съобразена с разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП и за периода от
13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително да не е начислявана, то е видно, че същата е
изчислена върху цялата претендирата сума, която включва и вземане по пакетите
допълнителни услуги, за които съдът намери претенцията за неоснователна, поради което,
поради неконкретизация на претенцията, обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено в тази му част, с оглед на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
На основание изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено само в
частта относно претенцията за главница в размер на 160,59 лв. и за договорна лихва в
размер на 317,99 лв. за периода 15.07.2019г. до 11.08.2020г. и потвърдено в останалата част.
Разпореждането на ГРС следва да бъде отменено и в частта, в която е отхвърлено
искането на заявителя за присъждане на разноски за д.т. над 15.54 лв. и до 25,11 лв.,с оглед
изложеното по-горе, като не са налице основания за присъждане на допълнително
възнаграждение за юрисконсулт.
Водим от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯВА разпореждане № 192/2.03.2021г. по ч.гр.д. №371/2021г. по описа на РС –
Габрово В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането на заявителя „Профи Кредит България“
ЕООД за присъждане на сумата от 160,59 лв. – главница по договор за потребителски
кредит; сумата от 317,99лв. – договорно възнаграждение за периода 15.07.2019г. до
11.08.2020г.; и сумата от 9.54 лв. за заплатена д.такса.,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „Профи Кредит
България” ЕООД- С. срещу Д. К. Д., от гр. Г., ЕГН ********** за сумата 160.59 лв. –
главница, за сумата от 317,99 лв. договорна лихва за периода 15.07.2019г. до 11.08.2020г.,
дължими по силата на договор за потребителски кредит № 30036335328/15.04.2019г.. както
и 9.57 лв. разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 192/2.03.2021г. по ч.гр.д. №371/2021г. по описа
на Габровския районен съд в останалата част..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4