О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1241 03.07.2019 година град Бургас
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На четвърти юни година 2019
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. мл.с.Марина Мавродиева
Съдебни заседатели
Секретар: Жанета
Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
частно гражданско дело номер 1295 по описа за 2018 година, съобрази следното:
Производството е по
чл. 420, ал.3 от ГПК.
Делото е висящо
повторно пред БОС. С определение № 300
от 19.02.2019г. по настоящото дело Бургаският окръжен съд, след като е
приел, че срокът за депозиране на възражение по реда на чл.414 ГПК, съответно и
на молба по реда на чл.420 ГПК, е изтекъл, е
обезсилил определение № 914/06.02.2018г.
по ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС, за спиране на незабавното изпълнение
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда
на чл.417 ГПК № 258/12.01.2018г. по ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС, издадена срещу
„Либиан Навигейтър ЛТД“- държавно дружество, учредено съгласно
законодателството на Република Малта, с адрес: Република Малта, гр.Валета, ул.
„Кристофер стриит“ №54, VLT 1462, представлявано от Ахмед Халид К.Туати -
директор, за посочените в нея суми и е оставил без разглеждане молба вх.№
5196/06.02.2018г. по ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС от „Либиан Навигейтър ЛТД“
за спиране на изпълнението по реда на чл.420 ГПК на Заповед № 258 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 12.01.2018г. по
ч.гр.д.№ 8812/2018г. на БРС.
С определение № 137 от 11.04.2019г. по ч.гр.д.№
120/2019г. по описа на БАС цитираното определение на БОС е отменено и е постановено връщане на
делото на окръжен съд Бургас за
произнасяне по същество на оплакванията в частната жалба.
На основание
упоменатото определение на БАС и при зачитане на инстанционната дисциплина,
въпреки постановеното Определение № ІV-775 от 25.04.2019г. по ч.гр.д.№
1293/2018г. по описа на БОС, с което е отменено Разпореждане за незабавно изпълнение на
Заповед № 258/12.01.2018 г. по ч.гр.д. № 8812/2017г. на Районен съд- Бургас и е
обезсилен издаденият на основание същата заповед Изпълнителен лист от
12.01.2017г., настоящият състав приема, че следва да се съобрази изцяло с
указанията на горната инстанция и да разгледа спора по съществото му.
Постъпила е частна
жалба вх.№ 24191/11.06.2018г. на БРС по ч.гр.д.№ 8812/17г. на БРС
от „Моран Уест“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Христо Ботев“ №28, ет.4, представлявано от Венцислав Андонов
Кръстев – управител, „Моран Трейд“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. „Христо Ботев“ №28, ет.4, представлявано от
Димитър Йосифов Борисов – управител и от „Тектона“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Уилям Гладстон“ № 9, ет.3,
представлявано от Венцислав Андонов Кръстев – управител, всички като съдружници в ДЗЗД „Булгаргеомин ЛТД“, вписано в регистър БУЛСТАТ
– *********, против определение № 914/06.02.2018г. по ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС, в частта за
спиране на незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК № 258/12.01.2018г. по
ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС, издадена срещу „Либиан Навигейтър ЛТД“- държавно
дружество, учредено съгласно законодателството на Република Малта, с адрес:
Република Малта, гр.Валета, ул. „Кристофер стриит“ №54, VLT 1462,
представлявано от Ахмед Халид К.Туати - директор, за посочените в нея суми. Твърди се, че е неправилно.
Изложени са подробни доводи за неправилност на постановеното определение. Моли
се то да бъде отменено и молбата с правно основание чл.420 ГПК – отхвърлена. Ангажирани са
доказателства.
Ответникът по жалбата
- „Либиан Навигейтър ЛТД“ - държавно дружество, учредено съгласно
законодателството на Република Малта, с адрес: Република Малта, гр.Валета, ул.
„Кристофер стриит“ №54, VLT 1462, представлявано от Ахмед Халид К. Туати-
директор, представлявано от адв. Вл.Владимиров, служебен адрес: 1618 гр.София,
бул.“Цар Борис ІІІ“ № 225А, ет.5, Адвокатско дружество „Владимиров и Ко“, я
оспорва. Моли да бъде отхвърлена. Излага аргументи.
Настоящият състав
приема, че не следва да обсъжда твърденията на „Либиан Навигейтър ЛТД“ за
просрочие на жалбата, по която е образувано настоящото производство, доколкото
с цитираното по-горе определение по ч.гр.д.№ 120/2019г. по описа на БАС е
прието, че спорът следва да бъде разгледан по съществото му, следователно
частната жалба е преценена като допустима.
На следващо място
се твърди, че частната жалба изхожда от правен субект, различен от активно
легитимираната страна по делото, понеже е подадена от трите изброени по-горе
дружества, а не от заявителя по заповедното производство, в което е издадена
Заповед № 258 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК от 12.01.2018г. по ч.гр.д.№ 8812/2018г. на БРС.
Освен това се
обосновава необходимостта от постановяване на спиране на изпълнението по реда
на чл.420 ГПК на цитираната по-горе заповед за изпълнение, като се въвеждат
доводи относно несъществуването на вземането, за което е издадена цитираната
по-горе Заповед № 258 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 12.01.2018г. по ч.гр.д.№ 8812/2018г. БРС. Страната се
позовава на фалшифициране на ипотечния акт, послужил като документ по реда на
чл.417, т.3 ГПК за издаване на цитираната заповед.
Преди да се
произнесе по съществото на спора, настоящият състав намира за необходимо да отбележи,
че поддържа възприетото и изложено в предходното си определение, а именно –
определение № 300/19.02.2019г. по ч.гр.д.№ 1295/2018г. БОС, относно
оплакването, че частната жалба, станала почин за настоящото производство, е
депозирана не от заявителя по заповедното производство – „Булгаргеомин ЛТД“
ДЗЗД, а от тримата съдружници в това неперсонифицирано дружество. Както вече бе
изложено, Заповед № 258 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 12.01.2018г., издадена по ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС
е издадена в полза на „Булгаргеомин ЛТД“ ДЗЗД, със съдружници – тримата частни
жалбоподатели по настоящото дело. Доколкото разпоредбата на чл.413, ал.1 ГПК
постановява: „Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните,
освен в частта за разноските“, настоящият състав приема, че след като
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е преценено като основателно и
е уважено, в настоящото производство не може да бъде коментиран въпросът
относно правилността на формирания от съда краен извод по заповедното
производство да бъде удовлетворена молбата за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ. Подобно обсъждане е предмет на
спора за съществуване на вземането, образуван пред БОС в различно производство – т.д.№ 340/2018г. БОС, с правно основание чл.422 ГПК,
което все още не е приключило. В настоящия процес предмет на проверка е
наличието на основания за спиране на предварителното принудително изпълнение на
постановената заповед за изпълнение на парично задължение.
С отговора срещу
частната жалба ответникът – длъжник по заповед № 258 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 12.01.2018г., издадена по
ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС, е въвел следните доводи в защита на твърдението си
за наличие на основания за спиране на принудителното удовлетворяване на
кредитора: на първо място твърди, че ипотечният акт, приложен към заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, е неистински документ, че са подправени
подписът и печата на нотариуса, заверил договора и не може да служи за
основание за удовлетворяване на заявлението. Също така твърди, че не е подписан
от страните по договора за ипотека, като многократно „Либиан Навигейтър ЛТД“ е
отправяло доказателствено искане да бъде изискан и приобщен този договор към
доказателствения материал по делото. Така изложените възражения против частната жалба са
в подкрепа на твърденията на дружеството за липса на вземане на заявителя по
заявлението против „Либиан Навигейтър ЛТД“ и за липса на документ, установяващ
вземане на кредитора, по смисъла на чл.417 ГПК.
Освен изложеното, според
ответника по частната жалба, принудителното изпълнение върху вещи, принадлежащи
на държавата, е неприложим способ за събиране на парични вземания, поради
идентитета на субекта и обекта на принудата, ето защо е недопустимо
изпълнението да бъде насочвано по отношение на м/т „Бадр“ – собственост на
Либийската държава. В тази връзка се позовава на Решение № 15/21.12.2010г. по
конст.д.№ 9/2010г.
На следващо място е
оспорил ангажираните удостоверения за тежести върху процесния м/т Бадр, като
удостоверения с невярно съдържание. Заявява, че те са с различно съдържание, защото
са съставени по различно време и удостоверяват факти към различни моменти.
Позовава се на
липса на надлежно вписване на ипотечния акт в съответния регистър. Заявява, че
съгласно клаузите на договора за ипотека на м/т Бадр, приложимото към договора
право е английското право. Според Конвенция на ООН за морските ипотеки, по която
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия е страна, условие за
валидност на ипотеката е наличието на вписването й в регистъра по флага на
кораба, т.е. в регистъра на пристанище Триполи, каквото липсва.
Твърди, че частната
жалба на жалбоподателите се основава на твърдения, сочещи на извод, че не се
прави разлика между съществуване на едно вземане и неговата основателност.
По делото са
ангажирани множество доказателства и от двете страни.
Фактическата
обстановка е следната: С определение № ІV-58 от 10.01.2018г. по ч.гр.д.№
1829/2017г. по описа на БОС е отменено определение № 7725/24.11.2017г. по
ч.гр.д. №8812/2017г. на Бургаски районен съд и вместо него е постановено да се
издаде Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417, т.6 от ГПК, както и Изпълнителен лист в полза на „Булгаргеомин ЛТД“ ДЗЗД, със
съдружници „Тектона“ ЕООД, „Моран трейд“ ЕООД и „Моран уест“ ЕООД за сумата от 9 230 362 щ.д.,
представляваща вземане, обезпечено с Морска ипотека № 1352/14.09.2017г.,
учредена пред Нотариус Йоанна Йоанну Андреадаки, със седалище Република Гърция,
гр.Атина, ул. „Кумбари“ №5, върху танкер за суров петрол „БАДР“, рег.№089536,
ИМО 93546426, официален номер ТР1012, международен знак 5АWN, Знаме Либия,
пристанище на корабния регистър: гр.Триполи, Република Либия, собственост на
„Либиан Навигатор ЛТД“, както и за сума в размер на 306 477.56лв., представляваща сторени разноски в проведеното
заповедно производство по ч.гр.д. №8812/2017г. на Бургаски районен съд. На
основание определението е издадена цитираната по-горе Заповед № 258/12.01.2018г.
по ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС и е допуснато незабавното й изпълнение.
За да постанови
издаването й, съдът е взел предвид приложения към заявлението договор за Морска
ипотека № 1352/14.09.2017г., учредена пред Нотариус Йоанна Йоанну Андреадаки,
със седалище Република Гърция, гр.Атина, върху танкер за суров петрол „БАДР“,
Знаме Либия, пристанище на корабния регистър: гр.Триполи, Република Либия,
собственост на „Либиан Навигатор ЛТД“.
Както вече стана
ясно, твърди се от страна на ответника по частната жалба, че ипотечният акт е
подправен, неистински, липсват подписи на страните по договора и подписът и
печатът на нотариус Андреадаки са подправени. В тази връзка по делото е
приложена писмена декларация на същия нотариус, заверена от нотариус Е.Цума,
гр.Пирея, Република Гърция, с изложени в нея твърдения на нотариус Андреадаки,
описващи механизма, по който трето, неучастващо по делото лице, се е снабдило с
документ, носещ неин подпис и печат, положени в качеството й на нотариус – стр.
46 по наст.дело.
На стр.55 е
приложена жалба от нотариус Андреадаки срещу Георгиус Лапас и срещу всеки друг
отговорен, до Прокуратурата на Наказателния съд, Атина, в която са изложени същите
твърдения, за подправяне на нейните подпис и печат върху договор за морска
ипотека върху м/т Бадр, собственост на „Либиан Навигатор ЛТД“. На стр.255 по настоящото дело е
приложено и прието удостоверение от Прокурора на Първоинстанционен
административен съд, Атина, в уверение на това, че в същия съд е входирана жалбата
на нотариус Андреадаки и е разпоредено провеждане на углавно разследване.
Също така приложено
е и извлечение от искова молба – стр.260 по наст.дело, за заведен в
Първоинстанционния съд на Атина отрицателен установителен иск с ищец - настоящият
ответник по частната жалба – „Либиан Навигатор ЛТД“ и ответници: „Булгаргеомин
ЛТД“ ДЗЗД, „Тектона“ ЕООД, „Моран трейд“ ЕООД и „Моран уест“ ЕООД. В петитума
на същата искова молба е отправено искане към съда да приеме за установено по
отношение на ответниците, че: 1. никога не е бил съставян и подписван от
„Либиан Навигатор ЛТД“ в присъствието на нотариус Андреадаки документ за
учредяване в полза на „Булгаргеомин ЛТД“ на първа по ред морска ипотека за
сумата от 9 230 362 щ.д. върху м/т „Бадр, че: 2. „Булгаргеомин ЛТД“
няма никакви претенции към ищеца за изплащане на каквато и да е сума,
произтичаща от несъществуващия нотариален документ и 3. в полза на „Булгаргеомин
ЛТД“ не съществува никакво право за учредяване и вписване на морска ипотека.
По настоящото дело
– стр.288, е приложен превод на неформална кореспонденция между назначеното по
същото дело В.л. – графолог, от което е
видно, че отпечатъците на кръглия служебен печат на нотариус Андреадаки върху
ипотечния акт, върху удостоверение № 197/08.11.2017г., издадено от нотариус
Андреадаки и приложено пред БОС, както и върху пълномощното на Г.Лапас, се
различават съществено от печатите, които са представени на в.лице от същия
нотариус. Относно професионалния правоъгълен печат към датата на писмото – 20.11.2018г.,
в.л. не е било приключило проучванията си, но си е запазило минимални резерви,
поради обстоятелството, че изследването не е направено върху официалния
документ.
Както вече бе
споменато, писмото съставлява неофициална кореспонденция. Няма данни дали
експертно заключение с горния смисъл е било депозирано пред съда в Атина, по
образувания отрицателен установителен иск. В съдебното заседание на
04.06.2019г. настоящият състав е отправил запитване към процесуалните
представители на „Либиан Навигейтър“ ЛТД дали е депозирано експертното
заключение на в.л. по образуваното дело в гръцки съд за истинността на договора
за морска ипотека, както и за това какво е развитието на същия процес до
настоящия момент, но процесуалните представители на ответника по частната жалба
уведомиха съда, че нямат информация за развитието на делото, т.е. не става ясно
дали окончателното заключение на в.л. - графолог потвърждава първоначалните
изследвания, описани по неформалната кореспонденция.
Договорът за
ипотека е приложен на стр.60 по ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС, с превод на
български на стр.37 и сл. по същото дело. Той носи подпис на лице, посочено
като нотариус Андреадаки, но както се оказва, спорно е дали това е лицето,
положило подписа.
По делото са
приложени удостоверения – стр. 215, 219 относно вписване на тежести върху м/т
„Бадр“, които действително сочат различни обстоятелства, но към различни
моменти.
При всичко така
изложено, съдът приема следното: Разпоредбата на чл.420 ГПК брани длъжника от
предварително принудително изпълнение, допуснато от съда на основание заповед
за изпълнение на парично задължение, издадена след установяване на задължението
с документ от изброените в разпоредбата на чл.417 ГПК. За да бъде спряно
предварителното принудително удовлетворяване на кредитора, длъжникът може да се
възползва от процесуалните възможности, уредени в чл.420, ал.1 и ал.2 ГПК – да представи надлежна гаранция за кредитора по реда на чл.
180 и 181 от Закона за задълженията и договорите или да представи писмени
доказателства в подкрепа на твърдението си, че сумата по изпълнителния лист не
се дължи, в който случай съдът може да спре делото и без представяне на
гаранция.
Както стана ясно,
по делото липсват убедителни доказателства в подкрепа на твърдението, че сумата
по изпълнителния лист не се дължи.
Всички приложени от
ответника по частната жалба писмени доказателства сочат на множество висящи
съдебни процеси и спорове, в които всяка от страните е изложила твърдения
относно наличието или липсата на вземане от длъжника. Твърденията за
неистинност и документна подправка на договора за морска ипотека явно подлежат
на доказване, като към настоящия момент за съда не е ясно дори дали експертното
заключение на в.л. – графолог по назначената от Първоинстанционния съд на Атина
експертиза е депозирано в смисъла на приложеното по настоящото дело неформално
писмо на стр.288 и това не е потвърдено и от процесуалните представители на
ответника. Ангажираните множество доказателства са спорни и всъщност никое от
тях не установява липсата на задължение. За да възприеме горния извод съдът взе
предвид трайната съдебна практика - Определение № 453 от 25.06.2010 г. на ВКС
по ч. т. д. № 478/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева, Определение
№ 1518 от 17.05.2019 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 760/2019 г.
Прочита на
цитираната съдебна практика налага заключение, че изследването на истинността
на изпълнителното основание, формирането на изводи относно наличието и преценката
на изискуемостта на вземането са все въпроси, по които се дължи произнасяне
след проведено пълно и главно доказване на твърденията на всяка една от
страните. Ето защо приложените в тази връзка и от двете страни доказателства не
съставляват такива, които да мотивират съда да приеме по безспорен начин, че
вземането не съществува.
Що се отнася до
въведените доводи от частния жалбоподател относно недопустимост на принудителното
изпълнение върху вещи, принадлежащи на държавата – това възражение, на първо
място, може да бъде зачетено в исковото производство, но не и в настоящото, а
на следващо място трябва да се отбележи, че м/т „Бадр“ всъщност е собственост
на на държавата, а на търговско дружество – на „Либиан Навигейтър“ ЛТД, без
значение, че последното дружество е държавно. Настоящият състав приема, че няма
спор, нито в теорията, нито в практиката, че държавата и търговските дружества
с държавно участие са различни правни субекти. Ето защо възражението не може да
доведе до извод за основателност на твърдението на ответната страна.
Изложените дотук
правни заключения се отнасят и до възражението относно наличието или не на
вписани тежести върху м/т „Бадр“ – те касаят пораждането на действие и
валидността на ипотечния акт, въпрос, който не попада в обсега на разглеждане в
настоящото производство.
От всичко описано
дотук се налага заключение, че не може да се прецени наличие на достатъчно
писмени доказателства, които да обосноват спиране на изпълнението по реда на
чл.420 ГПК, без определяне на обезпечение.
Разпоредбата на чл.420,
ал.2 ГПК гласи: „Когато в срока за възражение е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение,
може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1“. Анализът на
цитирания текст, според настоящия състав, налага извод, че наличието на писмени
доказателства не изключва изцяло представянето на обезпечение от страна на
длъжника, а дава възможност на съда за преценка дали приложените доказателства са толкова ясни, безспорни и по
такъв категоричен начин отричат
наличието на вземане от страна на кредитора, че не се налага гарантиране на
правата на кредитора чрез обезпечението. Писмените доказателства ясно и
недвусмислено трябва да показват, че вземането не съществува. В случай, че се
направи подобен обоснован извод, съдът може да не определи обезпечение, но в правомощията му е и при наличието на
писмени доказателства да постанови представяне на обезпечение.
В конкретния случай
е ясно, че ангажираните от двете страни писмени доказателства представляват
индиция, че сумата по изпълнителния лист не се дължи, но не са категорични или
поне достатъчно убедителни доказателства в тази насока. Ето защо настоящият съд
приема, че следва на страната да бъде определена гаранция, платима, за да се
защитят и евентуалните права на кредитора, в случай, че твърденията на длъжника
за липса на валидно сключен договор за ипотека се окажат недоказани и
изпълнение се дължи. Тази гаранция, обаче, няма да бъде в размера по чл.420,
ал.1 ГПК – надлежна, т.е. в размер на цялата дължима сума по
реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД, защото съдът приема, че се касае за сума,
непосилна за внасяне като гаранция от страната, това на първо място и на
следващо – не трябва да се пренебрегва и факта на множество писмени
доказателства, сочещи на вероятност, макар и доста спорна, твърденията на длъжника
да бъдат доказани в един съдебен процес. Ето защо настоящият състав приема, че
както трайно установената съдебна практика приема, че сумата по чл.391 ГПК,
гарантираща обезщетение на загубите на длъжника в производството по обезпечаване
на исковете, е в границите между 10% и 20% от цената на иска, така и в
настоящия случай обезпечението следва да бъде определено в същия размер,
доколкото защитната разпоредба на чл.420 ГПК по същия начин гарантира
интересите на една от страните, в случая – на задължената, от неоснователно
предварително изпълнение. Законовата разпоредба на чл.420 ГПК не дава основание
да бъде предоставена на кредитора защита с по-висок интензитет от тази,
предвидена за длъжника по реда на чл.391 ГПК. Затова съдът приема, че при
положение, че не бяха приложени доказателства, които да обосноват спиране на
изпълнението на заповед № 258/12.01.2018г. по ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС и без
представяне на обезпечение на длъжника, следва да бъде определена парична
гаранция в размер на равностойността на 10% от общата
дължима сума по заповедта, а именно – 923 036 щ.д. в български лева по
фиксинга на БНБ към постановяване на
настоящото определение – 1.72335лв. за щ.долар или 1 590 714лв.
С оглед това съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ определение № 914/06.02.2018г. по ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС в частта, досежно постановеното спиране на изпълнението на заповед №
258/12.01.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8812/2017г. на БРС и на издадения по същото
дело изпълнителен лист от 12.01.2018г. и вместо него ПОСТАНОВИ:
СПИРА НЕЗАБАВНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ на заповед № 258/12.01.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 8812/2017г. на БРС и на издадения по същото дело
изпълнителен лист от 12.01.2018 г., въз основа на които е образувано
изпълнително дело № 20187080400009/2018г. по описа на ЧСИ Тотко Колев, рег.
№ 708 на КЧСИ, след внасяне на обезпечение в размер на равностойността на 10% от
общата дължима сума по заповедта, а именно – 923 036щ.д. в български лева по
фиксинга на БНБ към постановяване на настоящото определение - 1 590 714лв. по
нарочната сметка на БОС.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :