Р Е Ш Е Н И Е
Номер 178 08.02.2021г.
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на четиринадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
Секретар: С.А.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 2492 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба, озаглавена неправилно „въззивна жалба“, подадена от ЕТ „Прилеп-
Р.К.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Поморие,
ул.“Цветница“ №24, против Решение № 248 от 19.10.2020г., постановено по
н.а.х.д. № 709 от 2020г. по описа на Районен съд –гр.Несебър. Твърди се, че
решението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква се, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено в нарушение изискванията на чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Сочи, че са налице предпоставки за квалифициране на
нарушението като „маловажен случай“, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се
отмяна на съдебното решение и на издаденото наказателно постановление.
Ответникът по
касация– ЦУ на НАП /Национална агенция по приходите/, чрез Началника на отдел
„Оперативни дейности“-Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по
жалбата.
Прокурорът от
ОП- гр.Бургас дава становище за законосъобразност на съдебния акт и предлага да
бъде оставен в сила.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД –гр.БУРГАС, в настоящият съдебен състав, намира, че касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА, макар и по различни от изложените в нея съображения.
С оспореното решение РС-гр.Несебър
е потвърдил наказателно постановление № 472389-F504894
от 21.10.2019г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности” – Бургас при
ЦУ на НАП, с което на касатора за нарушение на чл. 118, ал. 4 ЗДДС, вр.
§21, ал.2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (обн. ДВ, бр.52 от 2019г., в
сила от 02.07.2019г.) и на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция 500 /петстотин/ лева. При постановяване на
решението, съдът е приел, че в проведеното административнонаказателно
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като при
съставяне на АУАН и при издаване на НП са спазени разпоредбите
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е приел, че
установеното деяние е доказано и е съставомерно. Обоснован е категоричен извод
за наличие на законови основания за ангажиране на отговорността на търговеца на
посоченото правно основание, тъй като същият е бил
длъжен да отпечата пълен дневен финансов отчет, с нулиране и запис във
фискалната памет, след като са регистрирани продажби за конкретната дата-05.07.2019г.
Наложеното административно наказание съдът е преценил за правилно определено по
вид и размер в минималния установения от законодателя такъв и предвид липсата на предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН е потвърдил наказателното постановление.
Съгласно чл.63
от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния
съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящия
съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. При
постановяването му съдът е изследвал относимите към предмета на делото
обстоятелства по установяването на административното нарушение и налагането на
административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и
гласни доказателства, който заедно със възраженията на жалбоподателя съдът е
разгледал и обсъдил при постановяването на съдебния акт. Съдът в съответствие с
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил решение
по вътрешно убеждение, формирано при законосъобразно извършени съдебни
следствени действия по събиране на необходимите гласни и писмени доказателства,
като при преценена степента на обществената опасност на описаното нарушение, респективно
тежестта на наложената имуществена санкция, съдът обосновал извод за липса на
отменителни основания, включително и поради отрицателни предпоставки за
прилагането на чл.28 от ЗАНН и като намерил жалбата за неоснователна потвърдил
НП.
Настоящият касационен състав,
намира, че решението на районния съд е НЕПРАВИЛНО и следва да се отмени, а
вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени
наказателното постановление, по следните съображения:
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, за
всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила
по време на извършването му. Изключение от това правило налага ал.2 от същия
текст, който предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление
последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Наказателното постановление не е влязло в сила, предвид
процедурата по обжалването му и към настоящия момент е налице хипотезата на
чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Отговорността на ЕТ „Прилеп-Р.К.“
е ангажирана за това, че 24.07.2019г., около 20:32
часа, при извършена проверка на стопанисвания от търговеца обект за сладолед и плажни стоки, находящ се в к.к.„Слънчев
бряг”, хотел „Империал” е установено, че въведеното в обекта ФУ не е с
коригирана версия на фърмуера и не генерира дневен финансов отчет с нулиране и
запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през който
в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.
Проверяващите са констатирали, че не е отпечатан пълен дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет за определени дати, сред които и 16.07.2019г.,
поради което е изведен КЛЕН от намиращото се в обекта фискално устройство със
съответните данни. Прието е, че като не е изпълнил задължението си да
отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет на
16.07.2019г., касаторът е нарушил §21, ал.2 от Наредба № Н-18/06г. на МФ, вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр.второ във вр. ал.1 от ЗДДС му е наложена
санкция в размер на 500 лева.
С изменението на чл.39, ал.1 от
Наредба № H-18 с ДВ бр.52 от 2019г. отпада задължението за лицата по чл.3,
които използват ФУ и ИАСУТД да отпечатват дневен финансов отчет, като
приложението на нормата е поставено под условие на основание § 21, ал.2 от ПЗР
към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006г. (Изм. и
доп. – ДВ, бр.9/2020г., в
сила от 31.01.2020 г., изм. бр.68/31.07.2020г., в сила от 31.07.2020г.),
която гласи, че до привеждане на въведените в
експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл.39,
ал.1, но
не по-късно от 30 септември 2020г., лицето по чл.3
е
задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната
памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са
регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. В тези случаи
лицата по чл.52, ал.3 са длъжни да обновят версията на фърмуера на въведените в
експлоатация ФУ при вписана в регистъра по чл.10,
ал.9 нова
версия в срока по изречение първо.
В случаят, още към датата на проведеното открито заседание по делото в
РС-гр.Несебър- 13.10.2020г.,
респективно към момента на постановяване решението на първоинстанционния съд, срокът
предвиден в §21, ал.2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба
№ Н-18, за въвеждане на ползваното ФУ в съответствие с новите изисквания е изтекъл на 30.09.2020г., респективно
лицата по чл.3 от Наредбата нямат задължението да отпечатват
дневен финансов отчет, тоест към момента е действаща по-благоприятна за
дееца разпоредба, при която е отпаднало посоченото задължение. Тази особеност в
действащата нормативната уредба не е взета предвид от решаващият състав на НРС
и с постановеното решение, предходната инстанция е допуснала нарушение на
материалния закон.
Вярно е, че по делото не се установява касаторът да е привел процесното
ФУ в съответствие с изискванията на чл.39, ал.1 от Наредба Н-18, в посочените
срокове, но дори и да не го е сторил, изпълнителното деяние, изразяващо се в
бездействие да се изпълнят тези задължения е различно от процесното
административно нарушение. Ето защо, деянието за което е санкциониран касатора
- неотпечатване дневен фискален отчет, с нулиране и запис във фискалната памет
за дата 16.07.2019г., още към датата, когато е проведено открито
заседание от първата инстанция- 13.10.2020г., както и към настоящият момент, не
съставлява административно нарушение, по смисъла на §21, ал.2 от
Наредба № Н-18/06г., във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, поради
което са налице и основанията по чл.3, ал.2 от ЗАНН за отмяна на наказателното
постановление. Дори в пледоарията си представителят на наказващия орган е
акцентирал на приложението на чл.3 от ЗАНН, но този аспект на нормативната
уредба не е взет предвид и е останал необсъден от съда.
Ако се приеме противното, т.е. да се потвърди санкцията след датата
30.09.2020г., а и към настоящият момент, въпреки осъществената промяна в
нормативно предвидените задължения на субектите след описаната дата, означава
да се ангажира отговорността на касатора с изменение на описаните в акта за
установяване на нарушение и процесното НП обстоятелства, защото след посочената
дата, на задълженото лице не би могло да се вмени отговорност за неизпълнено
задължение да отпечатва на хартиен носител съответния дневен отчет. В този
смисъл, би се стигнало до промяна на обстоятелствата, включени в състава на
вмененото деяние или прилагане на санкционна норма по аналогия, което би било
недопустимо.
Както е известно, в трайната съдебна практика е прието, че сред правомощията
на съда относно евентуално изменение на наказателното постановление не се включва
коригиране на обстоятелствената част на предявеното административнонаказателно
обвинение, т.е. променянето на фактите основаващи налагане на санкцията. В
контекста на тези правомощия съдът би могъл да приложи привилегирован
санкционен състав /например чл.415в от КТ, вместо основната санкционна норма/ или да намали размера на наложеното
административно наказание, респективно на имуществената санкция, при преценка
тежестта на нарушението и осъществен контрол за правилното му индивидуализиране.
С други думи, съдът би могъл да измени правната квалификация, с позоваване на
по-леко наказуем състав на нарушението /например
за маловажен случай на дадено нарушение/, но не и да променя фактическото
основание за налагане на наказанието, до каквото несъмнено би се стигнало, ако
се приеме, че въпреки отпадане задължението за отпечатване на хартиен дневен
отчет е налице друго задължение на търговеца, чието неизпълнение би могло да
обоснове налагане на такава санкция.
Мотивиран от горното,
Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 248
от 19.10.2020г., постановено по н.а.х.д. № 709 от 2020г. на Районен съд-
гр.Несебър, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 472389-F504894 от 21.10.2019г. издадено от Началника на отдел
„Оперативни дейности“- Бургас при Централно управление на Националната агенция
по приходите.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.