Районна
прокуратура - Русе е обвинила Т.Г.Д. ЕГН ********** в това, че в периода от време от неустановена дата
през м.май 2019г. до
27.01.2020 г., в гр. Русе, противозаконно присвоил чужда
движима вещ - 1 бр. преносим компютър - лаптоп, марка „НР“, модел Elite Book, със сериен № CNU34199DC ведно с 1 бр. батерия и
1 бр. адаптер, на обща стойност 1330,28 лв., собственост на „РОБКО СИИИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
в гр. Пловдив, представлявано от Т. ***, която владеел - престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението
след изменението по отношение на стойността на вещта.
Подсъдимият формално се признава
за виновен,като не оспорва,че е извършил действията, в които го обвинява
прокурорът, но твърди, че това са гражданско правни отношения и извършеното не
е престъпление.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното:
Подсъдимият Т.Д. е роден на *** ***, не е семеен. Има
завършено висше образование. Не е осъждан.
През 2017 г. Д. завършва висшето си
образование в РУ „Ангел Кънчев“, специалност „Индустриално инженерство“. По
време на обучението си участва в различни конкурси, свързани с Роботика, както
и присъства на лекция, водена от свид. Т.Г. в Клуба
по Роботика, откъдето последният и подсъдимият се запознават. В края на м.
февруари 2019 г. Д. започва работа в „Робко Сиии“
ЕООД гр. Пловдив, представлявано от свид. Т.Г., като
изпълнява длъжността „Инженер автоматизация“. Във връзка с изпълнение на
трудовите му задължения, свид. Г. предоставя на
подсъдимия за ползване преносим компютър - лаптоп, марка „НР“, модел Elite Book, ведно с батерия и адаптер. Основната дейност на
фирмата е свързана с внедряване на роботизирани системи, програмиране. На
02.03.2019 г. е изготвен трудов договор между дружеството работодател и
подсъдимия, който договор не е връчен на последния, но е регистриран в ТД НАП. Във
връзка с работата свид. Г. и няколко от служителите,
включително подсъдимият, са изпратени командировка в завод в гр. Люлебургас, РТурция, където могат
в реална обстановка да се запознаят със задачите, които им предстои да
изпълняват. Там с предоставените им лаптопи – работни станции настройват
поточна линия за производство.След завръщането от Турция на подсъдимия е
заплатена сумата от 1000 лв. аванс и са му дадени задачи във връзка с работата
му, които той трябва да изпълни дистанционно от дома си. Подсъдимият започва да
се подготвя за изпълнение на възложените му задачи и тъй като освен този аванс, друга сума не му
е изплатена, той започва да изпитва финансови затруднения. Извършва проверка в ТД НАП и установява, че не
са му начислявани осигуровки. Във връзка с това подава жалба в Инспекцията по
труда с оплакване, че не са му изплащани трудови възнаграждения. След извършена
от тяхна страна проверка подсъдимият получава по пощата трудов договор, но
работодателят прекратява този договор 01.07.2019 г. и чрез кратки текстови
съобщения по телефон свид. Т.Г. иска от подсъдимия да
върне предоставения му за служебно ползване лаптоп. Тъй като подсъдимият
претендира за неизплатени трудови възнаграждения и осигуровки решава да не
връща вещта,а да се възползва от нея за да възстанови част от дължимите му
парични средства за трудови възнаграждения. На 05.08.2019 г. подс. Д. отива в офис на „Еконт
Експрес“ ООД в гр. Русе, където в този ден работи свид.
Р.К.. Изпраща предоставения му лаптоп на свид. Д., но
с наложен платеж от 500 лв. като компенсация за неизплатените му трудови
възнаграждения. Свид. Г. разбира това при получаване
на лаптопа – работна станция и отказва да заплати сумата като единствен начин
да получи вещта и подава жалба до Районна прокуратура – Велико Търново.Вещта е
върната на подсъдимия от куриерската компания и той я приема и задържа в себе
си.
По-късно подсъдимият предявява съдебен иск срещу
работодателя за неизплатени трудови възнаграждения по който има образувано
граждански дело и доброволно представя лаптопа – работна станция на
разследващите за да бъде върнат на собственика.
Изложената фактическа
обстановка,съдът приема за установена въз основа на следните доказателства:
обясненията на подсъдимия, показанията на свид. Г., М.,
К., К., Т., както и от писмените доказателства –
свидетелство за съдимост, декларация и автобиография, трудов договор,
длъжностна характеристика, съдебнотехнически
експертизи, съдебноценова експертиза, протоколи за
доброволно предаване, товарителница.
При установяване на фактите,съдът
цени обясненията на подсъдимия. Независимо, че чрез тях подсъдимият се стреми
да омаловажи извършеното и да му придаде вид на нормални търговски
взаимоотношения обясненията изцяло се подкрепят от останалите доказателства по
делото,както по отношение на сложилите се факти, така и по отношение на мотивите
за извършване на деянието. От обясненията се установява,че подсъдимият
съзнавайки, че вещта е чужда е променил субективното си отношение към нея и е
решил да се разпореди с нея като със своя собствена като частична компенсация
за неначислени и неизплатени от работодателя възнаграждения за положения от
него труд.
При установяване на фактите,
съдът подлага на особен анализ показанията на свид.Т.Г.
и ги цени само в частите им, в които се подкрепят от обективни доказателства по
делото. Това е така тъй като независимо от обстоятелството,че като представител
на ощетеното юридическо лице свид.Г. не е предявил
претенция за обезщетение в момента е ответник по дело за обезщетение за
неизплатени на подсъдимия трудови възнаграждения и осигуровки.Това
обстоятелство го кара да е необективен по отношение на направените с подсъдимия
уговорки и извършените от подсъдимия дейности,както и по отношение на начина на
сключване на трудов договор и неговото прекратяване.
Останалите гласни доказателства
изхождат от незаинтересовани от изхода на делото лица и по тази причина са
обективни и съдът ги кредитира изцяло.
Така приетата за установена
фактическа обстановка се налага от следните доказателствени средства:
От свидетелството за
съдимост и автобиография се установява съдебното минало и семейното положение
на подсъдимия.
Датата на извършване
на деянието и мястото на извършване се установяват от техническата експертиза
от кадрите при изпращане на вещта и документите на куриерската фирма.
От обясненията на
подсъдимия се установяват фактите относно сключването на трудов договор
,получаването на работната станция,пътуването до Турция,уговорките за връщане
на вещта и намеренията и действията на подсъдимия по отношение на вещта.
От заключението на техническите експертизи се
установяват следните факти: поискване връщането на вещта от собственика и
обещанието на подсъдимия да я върне,което доказва обстоятелството, че
подсъдимият възприема вещта като чужда и обстоятелствата,че подсъдимият лично
изпраща и по-късно получава обратно вещта.
От заключението на назначената тройна съдебноценова експертиза се установява средната пазарна стойност на присвоената вещ.
Приетата за установена фактическа обстановка дава основание на съда да
направи следните изводи:
От обективна страна се
установява,че посредством действия подс.Д. е осъществил съставът на
престъплението по чл.206, ал.6 т.4 вр. ал.5
вр. ал.1 от НК, тъй като на
05.08.2019г. в гр.Русе , противозаконно присвоил чужда движима вещ - 1 бр.
преносим компютър - лаптоп, марка „НР“, модел Elite Book, със сериен № CNU34199DC ведно с 1 бр. батерия и 1 бр.
адаптер, на обща стойност 1330,28 лв., собственост на „РОБКО СИИИ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, представлявано от Т. ***, която
владеел, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд вещта е върната и случаят е маловажен.
За подсъдимия вещта е чужда и попада във
фактическата му власт по силата на сключен трудов договор и служи за изпълнение
на трудовите му задължения. При условията на този договор подсъдимият е
следвало да ползва вещта във връзка с изпълнение на трудовите си задължения и
след прекратяването му и след поискване на вещта от работодателя да я върне. Вместо
да я върне,подсъдимият променя отношението си към вещта и решава да се
разпореди с нея като със своя. На практика изпращането на вещта чрез наложен
платеж представлява вид продажба по какъвто начин подсъдимият е решил да се
разпореди с вещта като със своя собствена. Също като собственик той
самостоятелно е определил цената на вещта независимо от това,че е смятал да се
удовлетвори от продажната цена като компенсация за неуредени плащания по трудовия
договор.Обстоятелството,че подсъдимият е искал да продаде вещта макар и на
собственика ѝ изключва автоматично твърденията му за намерение за
задържане на вещта до удовлетворяване на вземанията му за трудови
възнаграждения. Промяната на субективното отношение към чуждата вещ и
намеренията и действията за продажбата на вещта като лична собственост правят
действията на подсъдимия противозаконни.
Тук изобщо не следва да се
обсъжда защитната версия на подсъдимия като реализиране на право на
задържане,тъй като такова изобщо не е демонстрирано. Напротив,подсъдимият е
извършил действия по разпореждане с вещта в своя собствена полза,което доказва
възприятията ме към вещта като към своя собственост. Правото на задържане
винаги се осъществява чрез възражение съдебно или извънсъдебно,а не чрез
продажба на чуждата вещ в своя полза. Освен липсата на възражение не е на лице
нито едно от обективните обстоятелства даващи възможност за възникване на право
на задържане по чл.90 или 91 от ЗЗД още по вече по Търговския закон. По тези
причини присвояването извършено от подсъдимия чрез опит да с разпореди с вещта
като със своя собствена е противозаконно.
До приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд вещта е предадена
доброволно от подсъдимия.
Анализирайки
всички обстоятелства, обуславящи тежестта на случая свързани с обществената
опасност на извършеното от Д. деяние и на самия деец,съдът намери,че
извършеното от Д. следва да се квалифицира като маловажен случай.Престъплението
е извършено от лице,което не е осъждано и освобождавано от наказателна
отговорност.Възрастта на подс.Д. и направените от
него самопризнания сочат на лице, осъзнаващо общественоопасния характер на
деянието и изразяващо готовност за явно съдействие за разкриване на
престъпление независимо от съзнаването на негативния характер на извършеното, а
стойността на предмета на престъпление е на сравнително ниска стойност. Следва
да се отчете като смекчаващо
обстоятелство наличното задължение към подсъдимия за което той по-късно осъзнавайки
правилния начин за възмездяване е предявил иск пред съда. По тези причини съдът намира, че
съвкупната оценка на съставомерните факти и смекчаващите обстоятелства установяват, че са налице
изискванията на чл. 93, т. 9 НК и случаят е маловажен. Това е така защото извършеното
престъпление с оглед незначителността на вредните последици и с оглед другите смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление
обсебване. Извършеното от подсъдимия осъществява
състав на престъплението по чл. 206, ал. 6 т.4 вр. вр. ал. 5 и ал.1 от НК
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Видно от
действията му веднага след като е обещал да върне вещта съзнавайки, че тя е
чужда за него е решил да се разпореди с нея като със своя.Съзнавал е,че по този
начин лишава собственика от фактическата му власт върху вещта и видно от
действията му е искал тези последици.Съзнавал е,че вещта му е предадена във
временно владение с уговорка за връщане,съзнавал е нежеланието на собственика й
да се разпореди със собствената си вещ,поради което не е спазил
уговорката.Съзнавал е и обстоятелството,че вещта не е негова и е в негово
владение само за послужване,но въпреки това се е разпоредил с нея като със своя
собствена.
Тъй
като престъплението не е осъществено чрез отказ да се върне вещта,а чрез опит
за разпореждане с нея като със своя собствена, което е извършено на
05.08.2019г. съдът намери,че престъплението е осъществено чрез едноактно
деяние,а не продължено и оправда подсъдимия за останалия времеви период в
обвинителния акт.
Връщането
на вещта и оценката на степента на обществена опасност на деяние и деец,дадоха
основание на съда да оправдае подсъдимия по първоначалното обвинение.
При определянето на вида и индивидуализацията
на наказанието което следва да се наложи на подсъдимия за престъплението по чл.206, ал.6 т.4 вр. ал.5 вр. ал.1 от НК съдът взе предвид
следното:
Налице са всички материално
правни предпоставки за приложението на чл.78а от НК. Предвид обстоятелството,
че за извършеното престъпление се предвижда наказание пробация
или глоба от сто до триста лева,деянието е умишлено, деецът не представлява
голяма обществена опасност, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава VIII от НК, имуществените вреди са възстановени, не се касае за
множество деяния и от извършеното от него не са причинени тежка телесна повреда
или смърт и целите на наказанието могат да се постигнат по този начин, съдът прие
че са налице формалните предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване на подс. Д. от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание.
При определяне на
административното наказание, съдът взе
предвид липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.Като смекчаващи бяха отчетени сравнително
ниската възраст,проявената критичност,липсата на минали осъщнадия и противоправни прояви,добрите характеристични данни дадени от преподавателя му – свид.К.. При наличието на тези, обуславящи отговорността обстоятелства, наказанието следва да се определи на минимума на предвиденото,
за да съответства на извършеното, а именно глоба в размер на хиляда
лева.
Предвид обстоятелството,че
подсъдимият е признат за виновен следва да заплати и направените в хода на
досъдебното производство и съдебното следствие разноски.
Причини за извършване на престъплението – ниска
правна култура и неправилни възприятия на принципите на житейската
справедливост.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
Районен съдия: