Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 14.08.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г състав в публичното заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
БОРЯНА
ПЕТРОВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д.N12697 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм/, вр. пар.2, ал.1 от ПЗР на ГПК.
С решение №І-043 от 09.03.2015год., СРС, 43-ти състав, постановено по гр.дело №9715/2006год. признава за установено по предявените от С.О./конституирА. по реда на чл.120 ГПК (отм.) на мястото на починалата в хода на процеса първоначална ищца А.К.Ч./, ЕИК *******, с адрес: гр.София, ул.*******и със съдебен адрес:*** срещу С.К.К., ЕГН **********,*** със съдебен адрес:***, по искове, с правна квалификация чл. 108 ЗС, че ищецът е титуляр на правото на собственост, с обект недвижим имот, представляващ: УПИ № ХХХІ-2412а с площ от 730 кв.м. от кв. 104-3, при съседи: улица, УПИ XXXI-2412а, УПИ XXXV – 2412а, УПИ
XXX- 2391 и реална част от поземлен имот с пл. № 2412а от кв. 104-3 по плА. на гр. Банкя, местност „Тенев баир” с площ от 70 кв.м. при граници: улица, УПИ ХХХ-2391 и XXXI- 2412а, на основание наследяване по завет, като е осъден ответникът да предаде фактическата власт върху имота. Отхвърлени са предявените от Л.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, (конституиран по реда на чл.120 от ГПК (отм.) на мястото на починалата в хода на процеса първоначална ищца А.К.Ч.) искове, с правна квалификация чл. 108 ЗС, за осъждане на С.К.К., ЕГН **********,*** със съдебен адрес:***, да му предаде фактическата власт върху УПИ № ХХХ1-2412а с площ от 730 кв.м. от кв.104-3, при съседи: улица, УПИ XXXI- 2412A, УПИ XXXV - 2412А, УПИ ХХХ-2391 и реална част от поземлен имот с пл. № 2412а от кв. 104-3 по плА. на гр. Банкя, местност „Тенев баир” с площ от 70 кв.м. при граници: улица, УПИ ХХХ-2391 и XXXI- 2412а, като неоснователни.
Срещу постановеното решение в уважената част е постъпила въззивна жалба от ответника С.К.К., подадена чрез адв.А., пълномощник по делото, с която обжалва решението като неправилно и необосновано и моли да се отмени и да се постанови друго решение, с което се отхвърли иска. Претендира за разноските по делото. Посочва, че не се установява отчуждаването на процесния имот по реда на някой от предвидените в ЗВСОНИ закони, нито, че към датата на реституционния закон са съществували във вида, в който са отчуждени и не се установява идентичност между описаните в нот. акт №74/1930год. и в нот. №35/41год. и този посочен в заповед №РД-57-881/10.11.1995год. и процесния имот. Също така посочва, че с представените по делото пълномощни, с нотариална заверка на подписа от 15.08.1995год. и от 22.09.1995год. ищцата е упълномощила Г.Ц. да извършва продажба в нотариална форма на недвижимите имоти, намиращи се в гр.Банкя при определен от нея купувач, както и да определи остА.лите условия на сделката и сделките, извършени от Г.Ц. не са извършени без представителна власт. Посочва, че са направили възражение и за изтекла в негова полза придобивна давност след като имотът е владян необезпокоявано до момента на предявяване на иска и е изтекла кратката петгодишна придобивна давност. Смята също така, че в случай, че се приеме, че сделките са нищожни поради липса на съгласие, противоречие със закона или добрите нрави да се има в предвид, че главно встъпилото лице Американския университет в България и който е направил отказ от иска е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот по силата на договор за продажба на наследство от И. Ч.от 19.10.2006год., сключен с А.К.. В съдебно заседание пред въззивния съд адв.Андонова поддържа въззивната жалба и моли да се отмени решението и да се отхвърли искът.
Постъпила е въззивна жалба и от третите лица помагачи М. и С. Спасови, и П.С. Б., представлявани от адв.М., с която обжалват решението в уважената част и молят да се отмени и вместо него постанови друго, с което предявения иск се отхвърли. Посочва, че не е верен изводът на първоинстанционния съд, че липсва съгласие на А. Ч.и на нейния брат И. Ч.за извършване на правните сделки след като по делото са представени пълномощни от А. Ч.на Г.Ц. с дата 15.08.1995год. и от И. Ч.на сестра му А. Ч.от 22.09.1995год., които доказват потвърждаване от И. Ч.на преупълномощаване на сестра му по представените правомощия на пълномощника Г.Ц. и която е действала, съгласно предоставената й представителна власт поради което последиците от договора са възникнали за представляваните собственици. Неоснователно е също така позоваването, че продажбата е извършена на цена многократно по-ниска от пазарната стойност на имотите и упълномощената Г.Ц. е договаряла във вреда на упълномощителя и което се оборва от доказателствата по делото за получавани суми по влогови сметки, още повече, че в пълномощните изрично е посочено, че упълномощения да определи и всички останали условия на сделките-цена, начин на плащане, купувач и др. В съдебно заседание пред въззивния съд пълномощника адв. М. поддържа въззвната жалба, развива съображения в писмена молба за липса на предпоставки за отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС, за нищожност на административни актове –решения на ПК Банкя за реституция и заповед на кмета на гр.София за отписване на имоти от актовите книги и предаването им на Ч.и моли да се отмени първоинстанционното решение и се отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна ищец СО, представлявана от адв.В., не е взела становище по въззивните жалби с писмено възражение. В съдебно заседание пред въззивния съд оспорва жалбите като неоснователни и смята, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Оспорено е представеното пред въззивна инстанция ново саморъчно завещание от 25.07.2006год. от А.Ч.в полза на Г.Д.П..
Въззиваемата страна ищец Л.Т.Б., наследник по закон на починалата ищца Ч., в съдебно заседание пред въззивния съд, чрез своя пълномощник по делото адв.Г. е оспорил въззивните жалби и е оспорил и саморъчното завещание в полза на Г.Д.П..
Въззиваемата страна и третото лице помагач по делото Г.К.Ц. не е заявила становище по делото пред въззивна инстанция.
На основание чл.120 ГПК/отм/ с оглед представеното пред въззивна
инстанция ново саморъчно завещание от починалата в хода на делото ищца А.К.Ч. е
конституиран като страна по делото Г.Д.П., който е заявил становище, чрез своя
пълномощник по делото адв.П., че следва да бъдат
оставени без уважение жалбите и да се потвърди първоинстанционното
решение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемите страни, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, подадена първоначално от ищцата А.К.Ч., която твърди, че е собственик на следните недвижими имоти: УПИ № ХХХІ-2412а, с площ от 730 кв.м. от кв. 104-З, при съседи: улица, УПИ XXXIІ-2412а, УПИ XXXV – 2412а, УПИ XXX- 2391, собствеността върху която е възстановена по реда на ЗВСОНИ и реална част от поземлен имот с пл. № 2412а от кв. 104-3 по плана на гр. Банкя, местност „Тенев баир” с площ от 70 кв.м. при граници: улица, УПИ XXX- 2391 и XXXI- 2412а. Посочва, че имотите се намират в м. Тенев Баир, гр.Банкя, масив от около 250 дка, притежавани от фамилиите Т.и Ч.и са били дарени на майка й Е.К.Ч., за което са съставени нотариални актове №19/1928г., нотариален акт №74, т.VIII, дело №1402/1930 год. на Първи нотариус при Софийски окръжен съд и нотариален акт №35, т.XVIII, дело №33261 от 22.10.1941 год. на I-ви нотариус при Софийски обл. съд и записка за вписването му №55, т.17 от същата дата. Посочва, че същите били одържавени, но собствеността върху тях била възстановена по реда на ЗВСОНИ, а малка част и по ЗСПЗЗ на наследниците на Е.Ч., които били децата й А.Ч.и И. Ч., последният починал и оставил за единствен наследник сестра си А.Ч.. След смъртта на И. Ч.през 1999 год. ищцата била единствената собственица на всички имоти, останали от майка им Е.Ч.. Изтъква, че през есента на 2001 год. разбрала, че с имотите и, без нейно знание и съгласие се извършват регулационни промени и разпоредителни сделки и това произтичало от действията на Г.К.Ц., която се легитимирала с пълномощно рег.№13330 от 15.08.1995 год. на ІІ-ри нотариус, с права, които ищцата никога не и била предоставяла. Заявява, че нямала намерение да я упълномощава и да я преупълномощава от името на брат си да извършва разпоредителни сделки, но с посоченото пълномощно, в периода от 27.05.1996 год. до 22.12.1999 год., Ц. била продала 250 дка. в Тенев баир, както и 100 дка., в местността „Равнище”. В конкретния случай изтъква, че Г.К.Ц. отчуждава в полза на П.С.С. чрез договор за покупко-продажба с нот. акт №140, том І, рег.№133 от 1998год. 40000/136765 идеални части от празно място, съставляващо имот с пл.№2419, в кв.104 по плана на гр.Банкя при посочени съседи и в последствие П.С. и съпругата му Е.Ц.са продали същия имот на майката на първия М. Б.С. с нот. акт №68, том ІІІ, рег.№4271, дело №450 от 16.11.1999год. Също така Г.Ц. продава на 04.12.1998год., със същото пълномощно с нот. акт №194, том І, рег.№1222, дело №184, нот.№196 и нот. №197 още 56108/136765 идеални части от същия имот на Й.Д./съпруга на брат й А.Ц./ и на дъщеря си М.Д.. Като на 05.04.2000 г. М.С., С.С., М.Д., Й.П.Д.и А.К.Ц.извършват доброволна делба, като възлагат в дял и изключителна собственост на М. и С. С.от една страна и М.Д. от друга реални части от имота. В последствие М.С. и С.С. дарили на сина си П.С. Б. процесния имот УПИ ХХХІ-2412а с площ от 838 кв.м. и част от придобития чрез договора за доброволна делба. На 08.03.2004г. П.С. Б. продава на ответника С.К.К. същия имот, като сделката е обективирана в нотариален акт №189, т.1, peг. № 1399, дело №187/2004 год. на нотариус Литовски с район на действие CPC. С нотариален акт № 188, том I, peг. № 1397, дело № 166/2004 г. на нотариус Литовски ответникът придобил правото на собственост с обект втория процесен имот от М.С. и С.С.. Ищцата е заявила, че разпоредителните сделки, извършени от Г.Ц. са нищожни поради липса на съгласие, доколкото собствениците на имотите не са изразили съгласие за продажбата на същите, включително липсва тяхна валидно изразена воля за упъломощаването й да извършва действия на разпореждане от тяхно име и за тяхна сметка. В условията на евентуалност ищецът релевира доводи за нищожност на сделките и поради противоречието им с добрите нрави, с оглед липсата на еквивалентност на насрещните престации предвид уговорената ниска продажна цена и че пълномощникът, очевидно се бил договарял във вреда на представлявания продавач. По тези съображения счита, че сделките не са породили вещно-транслативен ефект, поради което обективира искане за установяване правото на собственост върху недвижимите имоти и осъждане на ответника да предаде владението върху тях.
В хода на производството/ на 28.07.2006год./ ищцата А.К.Ч. е починала, с оглед на което и на основание чл. 120 ГПК /отм./ на нейно място са конституирА.Като ищци С.О.като частен правоприемник по завещание за процесиите имоти в м. Тенев Баир и Л.Т.Б. като наследник по закон.
Ищците Л.Т.Б. *** иска.
Ответникът С.К.К. оспорва предявените искове по съображения, подробно изложени в писмени становища. Поддържа, че е собственик на имотите и упражнява фактическата власт върху тях.
Третите лица-помагачи на страната на ответника М. Б.С., С.П.С., П.С. Б. и Г.К.Ц. молят съда да отхвърли предявените искове. Първите трима релевират възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност.
С определение от 02.10.2007 г., на основание чл.181 ГПК (отм.), като главно встъпило лице е конституиран Американски университет в България- гр.Благоевград, като производството по приетите за разглеждане срещу Л.Т.Б.,*** община е прекратено с влязло в сила определение от 01.04.2014 г., поради отказ от същите.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Първоинстанционното решение в обжалваната уважена част е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС.
За да постанови обжалваното решение, СРС е приел, че процесните имоти, представляват част от притежаваните от А.Ч.250дка по наследство от нейната майка Е.К.Ч., получила същите по дарение и които са били одържавени по реда на ЗОЕГПНС/отм/ и възстановени по силата на ЗВСОНИ и след като ид.части от процесните имоти са прехвърлени с пълномощно от Г.Ц. с общо пълномощно за което липсват предоставени разпоредителни права по отношение на недвижими имоти, собственост на упълномощителите и поради липса на представителна власт, сключените с тях договори за покупко продажба са недействителни, липсва потвърждаване на сделките, които са и увреждащи упълномощителите след като са продадени на цени различни от пазарните за района, както и в полза на родственици на упълномощената и не са породили целения вещно-прехвърлителен ефект. Прието е, че е неоснователно възражението за изтекла придобивна давност в полза на праводателите на ответника и евентуално на него след като са налице нищожни договори за покупко-продажба и не е изтекъл 10 годишен давностен срок към завеждане на исковата молба. След като е приел, че ищецът се лигитимира като изключителен титуляр на правото на собственост въз основа на поддържаните в исковата молба придобивни основания, а ответника не се спори, че упражнява фактическата власт върху него и за което не е доказал правно основание е уважил предявения иск, като е признал, че ищецът в случая СО е собственик на процесните имоти и е осъдил ответника да предаде владението им.
Видно от представения нотариален акт № 19, том IX, регистър 220, нот.дело № 327/ 1928 г. на Нотариуса при Софийския окръжен съд се установява, че по реда на обстоятелствената проверка М.Т.Х.е бил признат за собственик по силата на придобивна давност на следния недвижим имот: празно място- борова гора, находяща се в с. Банкя, м. ”До селото”, на площ от около 85 дка, при съседи: дол, път, мера и собствен имот на М.Х..
Видно от представения нотариален акт № 74, том VIII, регистър № 8541, дело № 1402/ 1930 г. на Първи нотариус при Софийски окръжен съд, с договор за покупко- продажба от 01.05.1930г. М.Т.Х.и съпругата му Д.М.Т.са прехвърлили на Е.К.Ч.един хотел, находящ се в чертите на е. Банкя, състоящ се от разни стари постройки върху 99,4 кв.м., с общо застроено и незастроено пространство от 8 915,04 кв.м., образуващи квартали по плана на с. Банкя, при съседи: шосе София-Банкя, площад при каптажа и от три страни М.Т., с новопроектирани улици.
Видно от приложен нотариален акт № 35, том XVIII, регистър 3535, дело № 3326/41г. на Първи нотариус при Софийски областен съд, с договор за дарение от 22.10.1941г. М.Т.Х.е прехвърлил на дъщеря си Е.К.Ч.от целокупния, притежаван от него недвижим имот, находящ се в чертите на с.Банкя, състоящ се от изкуствено засадена гора и посадени овощни градини, състоящ се целия от 220 дка, в местността, наричана по-рано “Под селото”, “Над селото”- “Къси дол”, а сега “На върха” при посочени съседи.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 950/24.07.1995г. на Столичната община – Район „Средец“, презаверено на 12.11.2001г., М.Т.Х.е починал на 06.10.1943г., като е оставил за своя наследница по закон Е.К.Ч.(дъщеря), която от своя страна е починала и е оставила за свои наследници А.Ч.и И. Ч..
Видно от представеното Удостоверение за наследници № 457/ 08.05.2001 г. на Столична община- район “Средец”, Е.К.Ч.е починала на 12.02.1995г., като е оставила за наследници по закон дъщеря си А. К.Ч.и сина си И. К.Ч..
Със Заповед № РД-57-881/ 10.11.1995 г. на Кмета на С.О.е наредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински имоти в ТОА “Банкя” и да се предаде на наследниците на Е.К.Ч.владението на имот с площ от около 230 дка при новообразувани граници: от север- кръстовището на ул. ’’Майор Паница” с ул.- ’’И. ***Майор Паница”; от запад- каптажа /минерална вода/, частни имоти; от юг- градоманско дере; от изток- ул. ’’Сливница”, имота на МНО /нова сграда/, частни имоти, наследствени частни имоти; от североизток- ул. ’’И. ***Майор Паница”, без Летния театър. В заповедта е посочено, че имотът е бил одържавен по ПМС № 2274/ 1950 г. на основание ЗОЕГПНС, за което са били съставен Актове за държавна собственост № 1971/50 г. и № 1970/ 53 г.
С пълномощно, нотариално заверено на 28.03.1995г. от завеждащия Консулската служба при Посолството на Република България в Париж/стр.29 по делото на СРС/, И. К.Ч.е упълномощил сестра си А. К.Ч.да го представлява при възстановяване на собствеността му, лично и като наследник на Е.К.Ч., върху недвижими имоти, вещни права и други имущества на територията на Република България; да управлява имотите, както намери за добре, като ги стопанисва с грижата на добър стопанин и ги отдава под наем на когото намери за добре и при условия, каквито намери за добре.
С пълномощно, заверено нотариално под №13330 на 15.08.1995 г. от Втори нотариус при СРС/стр.28 по делото на СРС/, А. К.Ч., действаща лично и като пълномощник на И. К.Ч., е упълномощила Г.К.Ц. със следните права: да представлява навсякъде, където е необходимо, упълномощителите във връзка със събиране на всички необходими документи за доказване правото им на собственост върху всички техни имоти в гр. Банкя, както и документите, необходими за продажба на имотите; да представлява упълномощителите при водене на преговори за продажба на съсобствените им имоти в гр. Банкя, при условия и купувач, определени от нея, като сключва предварителни договори за продажба на тези имоти при условия и купувач, определени от нея; да получи от името и за сметка на упълномощителите договорената от нея цена за недвижимите имоти в гр. Банкя; да извърши продажба в нотариална форма на недвижимите имоти на упълномощителите в гр. Банкя при определен от нея купувач, като тя определи и всички останали условия на сделката- цена, начин на плащане и др.; да полага подписи от името и за сметка на упълномощителите пред всички държавни органи в Република България при упражняване на правата по пълномощното, както и да преупълномощава избран от нея адвокат.
Няма спор по делото, че именно с пълномощното, с рег.№13330/15.08.1995год. са сключвани следващите сделки и видно от приложения нот.акт№140, том I, рег.№856, нот.д.№133/1998г. по описа на вписания в регистъра на НК под №041 нотариус Д. *** действие СРС, А.К.Ч.и И. К.Ч., действащи чрез пълномощника си Г.К.Ц. продават на П.С.С. 40000/136765 идеални части от съсобствения си недвижим имот, а именно: празно място, съставляващо имот с пл.№2419 от кв.104 по плана на гр.Банкя, при съседи: от изток - имоти с пл.№№2410 и 1097, от юг - Градоманско дере, от запад - имот с пл.№2417 и от север каптаж, имот с пл.№1993, ул.”И. Вазов” и Летен театър за сумата от 87 120 000 /неденом./ лева, равна на данъчната оценка на имота.
С договор за покупко-продажба от 16.12.1999г., обективиран в НА №68, том III, рег.№4271, нот.д.№450 по описа на вписания в регистъра на НК под №041 нотариус Д. *** действие СРС, П.С.С. и И.А.Ц., последната действаща чрез пълномощника си П.С.С. прехвърлят собствеността върху описаните в предходния абзац идеални части на М. Б.С. срещу продажна цена от 79 200 лв. /деном./ лв., съответстваща на данъчната оценка на недвижимата вещ.
Приложен е нот.акт.№194 от 04.12.1998г., том I, peг.№1222, нот.д.№184/1998г. по описа на вписания в регистъра на НК под №041 нотариус Д. *** действие СРС, от който е видно, че А.К.Ч.и И. К.Ч., действащи чрез пълномощника си Г.К.Ц. са продали на М.П.Д.съсобствения си недвижим имот, а именно: 3385/136765 идеални части от празно място, съставляващо имот с пл.№2419 от кв.104 по плана на гр.Банкя, при съседи: от изток - имоти с пл.№№2410 и 1097, от юг - Градоманско дере, от запад - имот с пл.№2417 и от север каптаж, имот с пл.№1993, ул.”И. Вазов” и Летен театър за сумата от 7 327 530 /неденом./ лв., равна на данъчната оценка на недвижимата вещ. В нотариалния акт са цитирани освен нот. завереното пълномощно с рег.№13330/15.08.1995год. и пълномощно изх.№2149/22.09.1995год., заверено от консулска служба на РБ в Париж.
С пълномощно, нотариално заверено с изх.№2140 на 22.09.1995 г. от завеждащия Консулската служба при Посолството на Република България в Париж, И. К.Ч./ заверен препис от който е приложен по делото на стр.156 по делото на СРС/ е упълномощил сестра си А.К.Ч.със следните права: от негово име и за негова сметка да се разпорежда с всички техни съсобствени имоти, намиращи се на територията на Република България, като тя определя всички условия на сделките- цена, начин на плащане, купувач и други, както и да получи продажната цена; при реализиране на правата по пълномощното да полага подписи от името и за сметка на упълномощителя пред всички държавни органи в Република България, както и да преупълномощава избрано от нея лице. В случая пълномощното обективира изявление на И. Ч., с което същият потвърждава действителността на пълномощното, дадено от него на А.Ч.със заверка на Консулската служба на Република България в Париж, както и на пълномощните, дадени от нея на Г.К.Ц. и заверени от Втори нотариус при СРС, с които последната е преупълномощена с правата, дадени от И. Ч.на А.Ч.с горецитираното пълномощно от 28.03.1995год. и с пълномощното от 22.09.1995г. В представено по делото в заверено копие писмо с изх. № 2ПР886/02/22.04.2002г. на МВнР, Дирекция „Консулски отношения“ е посочено, че пълномощното от 22.09.1995г. е подписано от Стефан С. – трети секретар в посолството в Париж и е посочено, че както върху пълномощното рег.№2140/22.09.1995год. и декларация от същото датата от И. К.Ч.са били положени автентични печати и подписи на заверителя, а документите са вписани под съответните номера в регистрите на консулската служба от 1995год./стр.230 по делото на СРС/.
Приложен е нот. акт №196 от 04.12.1998г., том I, рег.№1224, нот.д.№186/1998г. по описа на вписания в регистъра на НК под №041 нотариус Д. *** действие СРС от който е видно, че А.К.Ч.и И. К.Ч.чрез пълномощника Г.К.Ц. са сключили договор за покупко-продажба с М.П.Д.и Й.П.Д., по силата на който първите са прехвърлили на вторите собствеността върху 40000/136765 идеални части от недвижим имот - празно място, съставляващо имот с пл.№2419 от кв.104 по плана на гр.Банкя, при съседи: от изток - имоти с пл.№№2410 и 1097, от юг - Градоманско дере, от запад - имот с пл.№2417 и от север каптаж, имот с пл.№1993, ул.”И. Вазов” и Летен театър за сумата от 87 120 000 /неденом./ лв., равняваща се на данъчната оценка на недвижимата вещ. В нот. акт е посочено, че пълномощникът се е легитимирал освен с пълномощното с рег.№13330/15.08.1995год. и това с рег.№2140/22.09.1995год.
Видно от нот. акт №197 от 04.12.1998г., том I, peг. 1225, нот.д.№187/1998г. по описа на вписания в регистъра на НК под №041 нотариус Д. *** действие СРС, А.К.Ч.и И. К.Ч.чрез пълномощника си Г.К.Ц. са продали на М.П.Д.още 12063/136765 идеални части от недвижими имот - празно място, съставляващо имот с пл.№2419 от кв.104 по плана на гр.Банкя, при съседи: от изток - имоти с пл.№№2410 и 1097, от юг - Градоманско дере, от запад - имот с пл.№2417 и от север каптаж, имот с пл.№1993, ул.”И. Вазов” и Летен театър за сумата от 26 273 214 неденом./ лв., съвпадаща с данъчната оценка на имота. В нот. акт също са вписани и двете пълномощни, цитирани по-горе.
Видно от Удостоверение за наследници, изх. № 1047/25.03.2005г., И. К.Ч.е починал на 11.02.1999г., като е оставил за своя наследница по закон А.К.Ч..
Видно от представеното заверено копие, на 13.04.1995г. в град Ница в кантората на Нотариуса П.Е.е съставено Нотариално завещание, с което И. Ч.е конституирал като своя универсална заветница А.М.К.. Видно от представеното заверено копие, на 19.10.2006г. А.М.В., по баща Крьогер, е продала на Американския университет в България наследствените си задължения, права и фактически отношения, завещани ѝ от И. К.Ч.срещу сумата от $1000000,00. Видно от Нареждане за превод във валута от 06.12.2006г. в полза на А.М.В.е наредено плащането на посочената сума по сметка/ стр.183-203 по делото на СРС/.
С договор за доброволна делба от 05.04.2000г. М. Б.С., С.П.С., М.П.Д., Й.П.Д.и А.К.Ц.са поделили помежду си съсобствеността върху празно дворно място с пл. № 2419, кв. 104 по плана на град Банкя, м. „Тенев баир“, като е съставен и нот. акт№36, том.ІІ, рег.№6295, н.дело №456/200год. за поправка на договора за доброволна делба.
С договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 188 том I peг. № 7280 дело № 169/21.10.2003 г. на нотариус Енчев, М. Б.С. и С.П.С. са се разпоредили безвъзмездно с правото си на собственост върху УПИ № ХХХІ-2412а от кв.-104 „з” по плана на гр. Банкя, местност „Тенев баир” с площ от 838 кв.м. в полза на П.С. Б..
Представен е нотариален акт за продажба № 189, том I, рег.№1399, дело № 167/2004 г., от който се установява, че ответникът С.К.К. е придобил чрез възмездна сделка покупко продажба с продавач П.С. Б. собствеността на УПИ № ХХХІ-2412а от кв.104-З по плана на гр. Банкя, местност „Тенев баир” с площ от 730 кв.м.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.03.2004 г., оформен в нотариален акт № 188, том I, рег.№ 1397, нот. дело № 166/2004 г., М. Б.С. и С.П.С. прехвърлили правото на собственост върху реална част с площ от 70 кв.м. от поземлен имот пл. № 2412а от кв.м. 104-3 по плана на гр. Банкя на ответника С.К.К..
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза/стр.212 по делото на СРС, приета в първоинстанционното производство, което не е оспорено от страните и което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно изготвено се установява, че процесния имот, представляващ УПИ ХХХІ-2412а и реална част от 70 кв.м. от имот № 2412а са част от имота, предмет на нот. актове от 1928, 1930 и 1941г.,приложени към исковата молба, както и от имота, който е деактуван със заповед №РД-57-881/10.11.1995год. и за който са били съставени и АДС №1971/23.10.1950год., №1970/22.04.1953год. и 937/1993год./констативен/. Посочено е, че средната пазарна цена на имотите към 1998 год. е 29 200 лева и 2800 лева.
Приложен е отказ от пълномощно с нот. заверка на подписа от 15.04.1999год. от А.К.Ч., в който е заявила, че оттегля всички дадени пълномощия на Г.К.Ц. да я представлява при продажбите на всички нейни недвижими имоти в РБългария и е удостоверено в него, че на 20.04.1999год. Г.Ц. го е получила на ръка.
В документ озаглавен удостоверение, с нот. заверка на подписа от 04.05.2006год. А.Ч.е удостоверила, че е получила от пълномощника си адв.Е.всички суми предадени му срещу съответните разписки от Г.Ц..
Видно от представеното заверено копие от Препис-извлечение от Акт за смърт № 425/05.08.2006г. А.К.Ч.е починала на 28.07.2006г. в град Сен Клу, Франция. Видно от представеното Удостоверение № АУ-94-79/18.09.2006г. на С.О.– Район „Оборище“, и Удостоверение № ЕС-00-34/02.10.2006г. на Столичната община – Район „Оборище“, след смъртта си тя е оставила като свой законен наследник Л.Т.Б..
Видно от представеното заверено копие, на 31.10.2001г. А.К.Ч. е съставила саморъчно завещание, в което са налице и множество отделни завети на вещи и парични суми. Завещателката е посочила, че завещава Теневия баир на общината в град Банкя. Цялото си останало имущество е завещала на Американския университет в Благоевград. Завещанието е обявено на 24.08.2006г. от Нотариус № 302 – В.Благоева, видно от съставения протокол.
С Решение № 3524/22.05.2012г. по гр.д. № 7191/2010г. на Софийския градски съд, ГК, І-2 състав, по иск, предявен от СНЦ „Американски университет в България“ срещу Столичната община, е прогласено за нищожно на основание чл. 42 ЗН завещанието на А.Ч.от 31.10.2001г. в частта си за завета на „Тенев баир“ в град Банкя поради неправосубектност на заветника. С Решение № 395/28.02.2013г. по в.гр.д. № 3814/2012г. на Софийския апелативен съд, ГК, 10 състав, решението е отменено, а предявеният иск по чл. 42 ЗН за нищожност на завета в полза на Столичната община досежно „Тенев баир“ в град Банкя е отхвърлен. С Определение № 235/14.02.2014г. по к.гр.д. № 5973/2013г. на Върховния касационен съд, ІVг.о., решението не е допуснато до касационно обжалване.
Приложено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 25.03.2005год., издадено от СО район Оборище в което е посочено, че имената на А.К.Ч., А., А., А. К.Ч.са имената на едно и също лице.
Видно от заключението на вещото лице по допуснатата от районния съд съдебно-почеркова експертиза/стр.216 по делото на СРС/, саморъчното завещание от 31.01.2001г. е написано и подписано от едно и също лице – А.К.Ч..
Приложени са удостоверение №14/12.01.2005год. за родствени връзки на Г.К.Ц. и М.П.Д.-нейна дъщеря и удостоверение за съпруга и родствени връзки на П.С. Б. и М. Б.С. и С.П.С.-майка и баща П. Б..
Не се оспорва по делото и е обявено за безспорно между страните, че ответникът С.К.К. към датата на подаване на исковата молба и към дата на заседанието осъществява фактическа власт върху процесните имоти.
Свидетеля М., разпитан в първоинстанционното производство е посочил, че познава семейство Б. и знае, че са закупили имот в гр.Банкя през 1998год. и след това 2004-2005год. са го продали. Ходил е в имота поне 10-15 пъти и никой не е оспорвал тяхното владение, за имота посочва, че граничи с главната улица.
Свидетелката Ч.е посочила че познава ответника и знае, че през 2004год. си е закупил имот в гр.Банкя- в центъра зад минералните извори. Ходила е в имота и в мястото има стълбички, има плоча от къща от предишните собственици, маса с пейки, ответникът косял в двора и не знае да е имало проблеми с мястото.
Пред въззивния съд е представено саморъчно завещание с дата 25.07.2006год. означено като съставено от А.Ч.в което заявява, че анулира всички свои предходни завещателни разпореждания, като определя за неин универсален наследник Г.Д.П.. Завещанието е обявено на 21.07.2015г. от Нотариус № 340-В.Г., видно от представеното заверено копие от протокол. Завещанието е оспорено от ищците, като написано и подписано от завещателката и е открито производство по оспорването му и е указана доказателствената тежест на ползващата се от завещанието страна Г.П. за установяване, че завещанието е написано и подписано от завещателката.
Съгласно заключението на допуснатата пред въззивния съд съдебно графична експертиза, изготвена от вещото лице Х., саморъчното завещание с дата 25.07.2006г. не е написано и не е подписано от А.К.Ч.. Вещото лице е посочило, че оценявайки съвкупността от преобладаващи устойчиви различия, заключаващи се основно в строго индивидуални особености на почерка-пространствена ориентация и разположение на отделните елементи, съотношението и др., наред с наличието по скоро на сходства в някои общи и частни графически признаци показват, че в случая текста на завещанието и подписа за завещател са изпълнени със стремеж за наподобяване почерка на А.Ч.. Експертизата е оспорена и е допусната тричленна съдебнопочеркова експертиза.
Съгласно заключението на допуснатата пред въззивния съд тричленна съдебно-почеркова експертиза с участие на вещите лица А.С., Д.Ц. и Ц.Т. текстът на завещанието от 25.07.2006г. на А.Ч.не е написано и не е подписано от А.К.Ч.. Вещите лица са изложили подробни аргументи за това, че в хода на изследването, наред с установените различия в общите и частните графически признаци, както и констатираните признаци на имитация-забавен темп, тъпи начала и краища, необосновани спирания и др., се установяват и признаци на копиране на определени думи изразяващи се в начина на изписване и разстоянията между буквите в документа. В съдебно заседание пред въззивния съд по изслушване на заключението и приемане на експертизата вещите лица са поддържали експертизата и заключението е прието, като обективно и компетентно изготвено.
Във връзка с конституирането във въззивното производство на Г.Д.П. като страна в процеса – ищец-въззиваема страна след като същият обосновава участието си в процеса с качеството си на наследник на починалата А.Ч.въз основа на представеното универсално завещание от 25.07.2006г. в негова полза и след като същото е оспорено, съобразно чл. 154, ал. 3, изр. 2 ГПК (отм.) негова е доказателствената тежест да докаже неговата автентичност. При оспорването на саморъчно завещание в тежест на ползващия се от него е да докаже по несъмнен начин неговата автентичност, защото саморъчното завещание е частен диспозитивен документ, който, макар да е подписан от праводател на оспорващия го наследник, ползва сочения в завещанието наследник. В този смисъл са Решение № 991 от 12.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1987/2008 г., IV г. о., ГК и Решение № 67 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 745/2010 г., II г. о., ГК. Наследникът по завещание следва да ангажира доказателства, които по несъмнен начин, пряко и пълно да докажат, че завещателят е написал и подписал завещанието собственоръчно. В настоящия случай такова доказване от страна на въззиваемия П. не е проведено, като от събраните по делото доказателства единична и тричленнна съдебно-почеркови експертизи се установява, че завещанието от 25.07.2006г. не е написано, нито е подписано от лицето А.К.Ч.. Въззивният съд напълно кредитира експертизите като изготвени от компетентни вещи лица, при пълно и ясно дадени, обосновани отговори на поставените въпроси, при задълбочени и аргументирани изводи и при липса на обстоятелства, които да поставят под съмнение правилността им. С оглед на което настоящият състав на въззивния съд намира, че по отношение на конституирания ищец, въззиваема страна Г.Д.П. не се установява да е универсален правоприемник на първоначалната ищца по делото А.К.Ч.. Доколкото това негово качество е предпоставка за наличието на процесуалната му легитимация за участие в производството, то същият е ненадлежна страна и неправилно конституиран като страна по делото. Поради което производството по делото досежно Г.Д.П. следва да бъде прекратено.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Основателността на предявения по делото ревандикационен иск по чл.108 ЗС предполага кумулативната
наличност на следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на претендирания имот, 2/ процесният
имот да се владее или държи от ответника /да се намира във фактическата му
власт/; 3/ ответникът да владее или държи имота без правно основание. В случая по предявения ревандикационен
иск ищецът по него дължи да установи чрез пълно и главно доказване
материално-правната си легитимация, т.е. че е собственик на процесните
имоти на основание на посочените в исковата молба обстоятелства,
че са били собственост на наследодателката на А. и И.
Ч.и- Е.М.Ч., от която са били одържавени през 1950 г. на основание ЗОЕГПНС. С
влизане в сила на ЗВСНОИ /обн. ДВ, бр.15 от
21.02.1992 г./ и на основание чл. 1 от същия собствеността върху имотите е била
възстановена в полза на бившия собственик, доколкото не се установява при
влизане в сила на реституционния закон същите да са били собственост на трето
лице, както и да не съществуват реално във вида, в който са били отчуждени. В първоинстанционното производство не е било спорно и с оглед
на представените писмени доказателства преценени в тяхната съвкупност -постановление
на МС 135/06.02.1951г. за отчуждаване на имоти по ЗОЕГПНС, ПМС
2274/09.08.1950г. за отчуждаване на имоти по ЗОЕГПНС, удостоверение от Отдел
„ДИ” при ОБНС Банкя, АДС 1970/22.04.1953г., АДС 1971/23.10.1950г., нотариален
акт №74/30год. и нот. акт №35/1941г., заповед РД –
57-881/10.11.1995г. на кмета на СО, и заключението по приетата пред първоинстанционния съд СТЕ се установява, че процесните недвижими имоти УПИ ХХХІ-2412а и реална част от
70 кв.м. от имот №2412а са част от имотите предмет на посочените нот. актове, като собственост на Е.К.Ч., дарени й от баща й
М.Т.Х.и които са били одържавени по ЗОЕГПНС и описани в АДС като държавни имоти,
както и за които е издадената заповед за деактуването
им, с което се съдържа признание за липса на пречки за реституирането им по
ЗВСОНИ. Независимо от възраженията във въззивните
жалби и в хода на въззивното производство от
ответника и от третите лица помагачи на ответника за наличие на пречка за
реституцията на процесните имоти по делото, не се
установяват твърдените обстоятелства за друг ред за одържавяване на имотите, както
и че е заплатено обезщетение и което е в
тежест на направилите възраженията ответник и третите лица помагачи и каквото доказване не е осъществено, още
повече, че ответникът и третите лица не заявяват самостоятелни права несъвместими към този момент с правата
на ищеца.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните се концентрира в преценката, дали имотите са били валидно прехвърлени в полза на частните праводатели на ответника по силата на сключените договори за покупко продажба, касаещи процесния имот и по които А.и И. Ч.са били представлявани от пълномощника Г.Ц., или предвид нищожност на така извършените разпоредителни действия са останали тяхна собственост, като със смъртта им са станали притежание на правоприемниците им по завещание, в случая СО по завет за имота в м.Тенев Баир, Банкя. В тази връзка настоящия състав на съда приема, че договорите за покупко-продажба, сключени с нотариален акт № 140/ 11.11.1998 г., №194/04.12.1998год с №196/04.12.1998год. и №197/04.12.1998год. между А. и И. Ч.и, като продавачи, и купувачите П.С.С., М.П.Д., Й.П.Д.са валиден и като такива са произвели вещно-транслативен ефект, при който правото на собственост върху описаните в нотариалните актове имоти в гр. Банкя, част от който са спорните по настоящото дело имоти, е преминало от продавачите върху купувачите. За сключване на договорите пълномощникът Г.Ц. е разполагала с надлежна представителна власт, доколкото даденото й от А.Ч.нотариално заверено пълномощно от 15.08.1995г. овластява упълномощеното лице да извърши продажба на съсобствените между А. и И. Ч.имоти в гр. Банкя, като определи купувача и условията на договора, включително цената. Доколкото пълномощното е подписано от А.К.Ч. и като такова се ползва с формална доказателствена сила съгласно чл. 144 ГПК /отм./, следва да се приеме, че обективираното в същото изявление принадлежи на подписалото документа лице и отразява действителната му воля за разпореждане с посочените имоти в гр. Банкя. Противно на поддържаното от ищцовата страна, обстоятелството, че в пълномощното не са индивидуализирани имотите, за разпореждане с които се овластява упълномощеното лице, не обуславя нищожност на договора поради липса на съгласие с оглед липса на представителна власт по отношение на пълномощника на продавачите. Законът не изисква в пълномощното за разпореждане с вещни права върху недвижими имоти същите да бъдат индивидуализирА.Като предпоставка за действителност на едностранната упълномощителна сделка, а само задължава нотариуса при извършване на сделката да провери представителната власт на пълномощника /чл. 474, ал. 4 ГПК-отм./, като въз основа на съдържанието на представеното пълномощно извърши преценка дали същият разполага с мандат за сключване на договора. В конкретния случай следва да бъде споделен изводът на нотариуса, изповядал сделките с посочените нот. актове, според който пълномощникът на продавачите разполага с надлежна представителна власт- доколкото пълномощното съдържа достатъчно описание на имотите, за разпореждане е които е дадено /всички съсобствени между А.и И. Ч.недвижими имоти в гр. Банкя/, като пълномощникът изрично е овластен да определи купувача и условията на сделката, вкл. цената и начина на плащане. Пълномощникът Г.Ц. е разполагала с представителна власт и по отношение на продавача И. Ч., независимо, че към 15.08.1995 г. същият да не е бил овластил сестра си А.Ч., упълномощила Г.Ц. и от негово име да се разпорежда с процесиите имоти. Така извършеното действие без представителна власт е било санирано по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД от И. Ч.с пълномощното от 22.09.1995г., обективиращо изрично волеизявление за потвърждаване на упълномощаването, извършено от негово име, за извършване на действия на разпореждане с всички съсобствени на А.и И. Ч.на територията на Република България. По изложените по-горе съображения съдът намира, че нотариалното удостоверяване на подписа на упълномощителя под пълномощното от 22.09.1995 г. е извършено от компетентен орган, с оглед на което упълномощителната сделка е действителна и при сключване на договорите за покупко продажба пълномощникът на двамата продавачи Г.К.Ц. е разполагала с надлежна представителна власт по отношение на тях. При постановяване на настоящото решение настоящият състав на въззивният съд съобрази постановките в ТР№5/2014год. на ОСГТК на ВКС, които са задължителни за съда и където в т.1 от същото е посочено, че за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена (стойност) и т.н., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Също така в случая и с пълномощното от 22.09.1995год., заверено в консулското представителство на Република България в Париж при спазване на установените за това изисквания, другия съсобственик и прехвърлител И. Ч.е упражнил потестативното си право да потвърди представителна власт, дадена в полза на упълномощената Г.Ц. тъй като с това пълномощно от една страна е оправомощил А.Ч.да се разпорежда с всички техни съсобствени имоти в България, а от друга изрично е потвърдил правата по пълномощните в полза на Г.Ц., включително и това от 15.08.1995г. Поради това с извършените продажби с посочените нот.актове от продавачите А.Ч.и И. Ч., представлявани при надлежно учредена представителна власт на третото лице помагач Г.Ц. е осъществено вадилдно разпореждане с процесните имоти в гр.Банкя, Тенев баир и последните не са били част от наследството на А.и И. Ч.и, включително и по завещанието на А.Ч.и на И. Ч.. При твърдения от първоначалната ищца по делото за разпореждане с всички имотите в гр.Банкя, Тенев баир в полза на трети лица е ирелевантно за правото на собственост на ищцата и правоприемника й СО, как тези трети лица са ликвидирали съсобстеността помежду си върху същите, включително и чрез делба.
Неоснователно е също така възражението за накърняване на принципа за еквивалентност на престациите при извършване на продажбата на имотите по нотариален ред от Г.Ц., изтъкнато в исковата молба, като случай на нищожност на договорите за продажба от неспазване на „добрите нрави“. В пълномощното, подписано на 15.08.1995г., А.Ч.изрично е овластила Г.Ц. ***, като определи както купувача, така и всички останали условия по договора, в това число и цената. В тази връзка чл.9 от ЗЗД определя свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност и също така при продажбата се определя, че държавната такса се заплаща въз основа на данъчната оценка, дори ако договорената цена е по-ниска от нея, с което законодателят допуска че цената на един недвижим имот по волята на страните може да бъде по-ниска от данъчната оценка, а тя обичайно е по данъчната оценка на имота и какъвто и настоящия случай. Правно несъответствие водещо до нарушение на „добрите нрави“ е случай при който насрещната престация е сведена до липса на такава. В конкретния случай отклонението от пазарната стойност и заплащането на цената по данъчна оценка, каквато е обичайната практика, не налага извод за такава неравностойност на престацията, която да води до нищожност на сделката.
Неоснователни се явяват възраженията в първоначалната искова молба, че договорите за покупко-продажба са нищожни на основание чл. 40 във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД- доколкото имотите са били продадени за цена, многократно по-ниска от пазарната им стойност, с оглед на което се твърди, че пълномощникът на продавачите се е сговорил с купувачите във вреда на упълномощителите си. Действително, от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че уговорената от пълномощника Г.Ц. продажна цена е значително по-ниска от действителната цена на имота към момента на сключване на договора и разпорежданията са извършвани на цени, съгласно данъчните оценки. Този факт обаче сам по себе си не обуславя извода, че пълномощникът е злоупотребил с оказаното му доверие и е нарушил правилата на морала, споразумявайки се с насрещната страна във вреда на представлявания като основание договорът да не произведе действие за последния. Хипотезата на чл. 40 ЗЗД е налице само в случай, че между посочените лица е било постигнато съгласие, насочено към увреждане на представлявания, при което и двете страни са имали субективното намерение за постигане на именно този резултат. По делото не са събрА.Каквито и да са доказателства, въз основа на които съдът да приеме, че при сключване на договорите купувачите и пълномощникът на продавачите са действали с общото намерение да увредят последните, за което е без всякакво значение, че една част от купувачите са низходящи на пълномощника /презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД намира приложение само в хипотезата на увреждащо кредитора действие на длъжника и е недопустимо разширителното й прилагане по аналогия в други материалноправни хипотези, което би било свързано с недопустимо увреждане интересите на участниците в гражданския оборот в нарушение на закона/. По така изложените съображения не са нищожни прехвърлителните сделки поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в злоупотреба с доверие от страна на пълномощника по смисъла на чл. 40 ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения, съдът приема, че сключените сделки между продавачите А.и И. Ч.и, от една страна, и купувачите по тях от друга страна са действителни и като такива са довели до прехвърляне на процесните имоти, поради което след като към момента на смъртта си А.и И. Ч.не са били собственици на същите, имотите не са станали притежание и на техните правоприемници по силата на извършените от първоначалните собственици завещател ни разпореждания. Доколкото ищците не се легитимират като собственици, ирелевантно по отношение на тях е дали последващите договори, с които купувачите са поделили помежду си и отчуждили процесните имоти, са валидни или не, както и не следва да се разглежда по същество възражението на ответника и третите лица за изтекла придобивна давност, след като предмет на предявения иск е установяване правата на собственост на ищеца на посочените в исковата молба основания.
Предвид изложеното и несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции следва да бъде отменено първоинстанционното решение, с което е уважен предявения иск с правна квалификация чл. 108 ЗС и вместо него постановено друго, с което се отхвърли предявения иск за признаване правото на собственост на ищеца на основание реституция и наследяване по завет и осъждане на ответника да му предаде владението върху процесните недвижими имоти.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски и за които са представени доказателства да са направени за сумата от 3025,65лв.- за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция и държавна такса по въззивната жалба.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №І-043 от 09.03.2015год. на СРС, 43-ти състав, постановено по гр.дело №9715/2006год., в частта, в която е признато за установено по предявените от С.О./конституирана по реда на чл.120 ГПК (отм.) на мястото на починалата в хода на процеса първоначална ищца А.К.Ч./, ЕИК *******, с адрес: гр.София, ул.*******и със съдебен адрес:*** срещу С.К.К., ЕГН **********,*** със съдебен адрес:***, по иск, с правна квалификация чл. 108 ЗС, че ищецът е титуляр на правото на собственост, с обект недвижим имот, представляващ: УПИ № ХХХІ-2412а с площ от 730 кв.м. от кв. 104-3, при съседи: улица, УПИ XXXI-2412а, УПИ XXXV - 2412А, УПИ XXX- 2391 и реална част от поземлен имот с пл. № 2412а от кв. 104-3 по плана на гр. Банкя, местност „Тенев баир” с площ от 70 кв.м. при граници: улица, УПИ ХХХ-2391 и XXXI- 2412а, на основание наследяване по завет и е осъден ответникът да предаде фактическата власт върху имота и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Столична община, като правоприемник на починалата в хода на производството първоначална ищца А.К.Ч., срещу ответника С.К.К. искове с правна квалификация чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца, на основание реституция и наследяване по завет и осъждане на ответника да му предаде владението на следните недвижими имоти, находящи се в гр. Банкя, местността “Тенев баир”, а именно: недвижим имот, представляващ: УПИ № ХХХІ-2412а с площ от 730 кв.м. от кв. 104-3, при съседи: улица, УПИ XXXIІ-2412а, УПИ XXXV – 2412а, УПИ XXX- 2391 и реална част от поземлен имот с пл. № 2412а от кв. 104-3 по плана на гр. Банкя, местност „Тенев баир” с площ от 70 кв.м. при граници: улица, УПИ ХХХ-2391 и XXXI- 2412а, сега поземлен имот с идентификатор 02659.2193.3261, по кадастралната карта на гр.Банкя.
Решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на конституирания във въззивното производство на основание чл. 120 ГПК /отм./ Г.Д. *** да заплати на С.К.К., с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, чрез адв. А. сумата от 3025,65лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на ответника Г.К.Ц., М. Б.С., С.П.С. и П.С. Б..
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от получаване на препис от същото при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.