Р Е
Ш Е Н И Е
номер 144 11.11.2019
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
петнадесети октомври 2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Иванка
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 482 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл.
99 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД срещу Т.И.С.. Ищецът
твърди, че с договор за кредит № ********** от 19.02.2015 г. „4Финанс” ЕООД е
отпуснало на ответника Т.И.С. кредит от 150 лв., за срок от 30 дни с падеж на
21.03.2015 г., която била усвоена от ответника по негово банкова сметка ***.02.2015
г. Твърди, че съгласно т.13.3 от общите условия от 20.02.2015 г. кредитодателят
започнал да начислява наказателна лихва в размер на надбавка върху основния
лихвен процент на БНБ – 10,01% към договорния лихвен процент върху неплатената
главница. Твърди, че на ответника били изпратени 3 напомнителни писма за
размера на дълга и просрочието, всяко от които се таксувало по 10 лева. Твърди,
че на 01.02.2018 г. „4Финанс“ ЕООД прехвърлило вземането си по договора за
кредит в полза на ищеца, за което бил сключен договор за цесия и било
прехвърлено задължение в размер на главница 150 лв., наказателна лихва 220,08
лв., напомнителни писма 30 лв. За извършената цесия ищецът бил упълномощен от
цедента и изпратил писмо на ответника, но същото било непотърсено, поради което
приложил към исковата молба уведомление за цесията за връчване на ответника.
Поради това иска да осъди ответника да му заплати главница в размер на 150 лв.,
дължима по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от
19.07.2019 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Т.И.С..
Ответницата се явява лично в съдебно заседание, където взема становище по
исковата претенция като признава факта на взетия кредит в размер на 150 лв. Не
оспорва иска и заявява, че ще плати сумата до края на месеца. Посочва, че имала
финансови затруднения и затова не платила сумата по кредита.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В отговора на исковата молба ответникът е направил признание на иска за
главница в размер на 150 лв., като изрично признава факта на взетия кредит в
размер на 150 лв. и че същият не е върнат в договорния срок, като се заявява
изрично, че сумата щяла да бъде платена до края на месеца /касае се за месец
октомври
От изложеното становище от ответницата и приетите писмени доказателства е
видно, че между ответницата и „4финанс“ ЕООД е сключен договор за потребителски
кредит № ********** от 19.02.2015 г. /л.6-14/ в размер на 150 лв., който е
усвоен от ответницата на 19.02.2015 г. чрез превод по банкова сметка ***
„УниКредит Булбанк“ АД /платежно нареждане на л.13/. В договора е уговорено
срок за връщане на кредита – 21.03.2015 г., в който срок, а и до настоящия
момент ответницата не е погасила кредита от 150 лв. Поради това се установява
наличието на задължение на ответницата по процесния договор за кредит.
От приетите писмени доказателства е видно, че с договор за цесия от
01.02.2018 г. кредитодателя „4финанс“ ЕООД е прехвърлил в полза на ищеца
„Кредитреформ България“ ЕООД вземането си по договора за кредит срещу
ответницата, като е издал потвърждение на цесионера от името на цедента да
уведоми ответницата. Ищецът цесионер е изпратил на ответницата уведомително
писмо /л.20/, което не е потърсено от ответницата на адреса ѝ. Съгласно
обаче трайната практика на ВКС същото е връчено на ответницата с връчване на
исковата молба на 25.07.2019 г., към която са приложени всички документи
досежно цесията, и който факт съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се отчете
от съда.
Поради изложеното съдът намира, че е налице вземането в полза на ищеца за
сумата от 150 лв., която ответницата дължи като предоставена главница по договор
за потребителски кредит № ********** от 19.02.2015 г., ведно със законната
лихва от 19.07.2019 г.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е сторил разноски за платена държавна такса в размер на 50 лв., както и
определено от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. съгласно
чл. 78, ал. 8 ГПК и във връзка с Наредбата за заплащане на правната помощ
предвид изключително ниската правна и фактическа сложност на делото и пълното
признание на фактите от страна на ответника.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Т.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Кредитреформ
България” ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********,
с адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, на основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК
във вр.
чл. 99 ЗЗД сумата от 150 лв. /сто и петдесет
лева/ главница по договор за потребителски кредит № ********** от 19.02.2015 г.,
сключен между „4финанс“ ЕООД и Т.И.С., ведно със законната лихва върху
главницата от 19.07.2019 г. до окончателното погасяване на задължението, и на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. /сто лева/,
представляваща разноски за производството за платена държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: