РЕШЕНИЕ
№ 3404
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20223110106541 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „**** срещу *** с която са предявени искове по чл.327,
ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 3320,80 лв. /с вкл. ДДС/- главница за незаплатена доставка на климатична техника,
съставляваща сбор от останали заплатени задължения по следните фактури: по фактура
№16234/ 23.08.2019г. – 2000,00лв и сумата от 1320,80 лева по фактура № 16474/26.09.2019г.
ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на делото /25.05.2022 г./ до
окончателното изплащане на сумите, както и лихва за забава в общ размер 1249,43 лв.,
включваща 586,24 лв. върху главницата по фактура №16234/ 23.08.2019г. за периода от
24.08.2019 г.-24.05.2022 г., 306,94 лв. върху главницата по фактура №l6357/10.09.2019г. за
периода от 11.09.2019 г.- 24.05.2022 г. 356,25 върху главницата по фактура
№16474/26.09.2019г. за периода 27.09.2019 г.-24.05.2022 г. / съобразно допуснато изменение
на иска – намаляване на размера, направено в първото по делото съдебно заседание/
Ищецът поддържа в исковата молба, че между страните е бил сключен устен договор
за продажба на доставка на климатична техника – вътрешно тяло FTX50М и външно тяло
RXP50M на обща стойност 2244 лв. с ДДС, от която са платени 144 лв. и остават дължими
2100 лв; моносплит система Gree, Viola, енергиен клас А++/А+ на стойност 1219,50 лв., от
които са заплатени 100 лв. и остават дължими 1119,50 лв.; вътрешно тяло FTXP35M и
външно тяло RXP35M на обща стойност от 1420,80 лв., от която ответникът е заплатил
100лв. и остават дължими 1320,80 лв. – общия размер на задълженията 4540,30 лв. Ищецът
отправил покани до ответника за заплащане на сумите, но плащания бе били извършени. С
оглед забавеното изпълнение, се претендира и лихва за забава за посочените по-горе
периоди. При изложеното се иска уважаване на искове. Претендират се разноски.
В първото по делото е направено изменение на иска- намаляване на размера, с оглед
извършено от ответника плащане в хода на процеса. Искът е оттеглен за заплатените суми и
производството е частично прекратено по претенцията за главница по фактура №
16357/10.09.2019г. за сумата от 1119,50 лева и по фактура № 16234/23.08.2019г. за сумата от
100 лева.
Исковата молба е редовно връчена на ответника. В срока по чл. 131 не е постъпил
отговор на исковата молба от ответника.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците
по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен
това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, като исковата молба му е редовно връчена, уведомен е за последиците по чл. 238
ГПК с определението на съда от 12.09.2022 г., не е изпратил представител в първото по
делото заседание, за което е бил редовно призован, не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие; в открито съдебно заседание ищецът е поискал постановяване
на неприсъствено решение; от наличните доказателства по делото може да се направи извод
за вероятна основателност на посочените искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да
се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК,
с което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищеца разноски. В исково производство следва да се
присъдят - държавна такса от 232,68 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв.
– общо 832,68 лв.
Ищецът е поискал присъждане и на разноски в изпълнително производство,
образувано въз основа на издадената по делото обезпечителна заповед по реда на чл.389
ГПК в настоящото производство, а именно сумата от 102,00 лв. –такса за налагане на запор.
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при
обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с
което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход. При изложеното, именно
настоящият състав е компетентен да се произнесе по искане за присъждане на разноски във
връзка с проведено от ищеца производство за обезпечаване на иска. Цитираното
тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода
на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната
съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по
обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в
останалата част / по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по
изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл
определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение
№ 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и
Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.
Следователно, разноски сторени в изпълнителното производство в хода на което са
наложени обезпечителните мерки, не следва да се присъждат в съдебното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, адрес: гр. *** да заплати на ***, съдебен адрес: гр. ***, на
основание чл.327, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 3320,80 лв. /с вкл. ДДС/-
главница за незаплатена доставка на климатична техника, съставляваща сбор от останали
заплатени задължения по следните фактури: по фактура №16234/ 23.08.2019г. – 2000,00лв и
сумата от 1320,80 лева по фактура № 16474/26.09.2019г. ведно със законната лихва върху
главницата от завеждане на делото /25.05.2022 г./ до окончателното изплащане на сумите,
както и лихва за забава в общ размер 1249,43 лв., включваща 586,24 лв. върху главницата
по фактура №16234/ 23.08.2019г. за периода от 24.08.2019 г.-24.05.2022 г., 306,94 лв. върху
главницата по фактура №l6357/10.09.2019г. за периода от 11.09.2019 г.- 24.05.2022 г. 356,25
2
върху главницата по фактура №16474/26.09.2019г. за периода 27.09.2019 г.-24.05.2022 г. /
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК **** адрес: гр. **** да заплати на ***,
съдебен адрес: гр. *** сумата от 832,68 лв. – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3