Р Е Ш
Е Н И Е
№ 835
гр. Перник, 27.09.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8112
по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Б.А.И. против „СТОМАНА
ИНДЪСТРИ“ АД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
влошаване на здравословното му състояние / ексцес/, установен с Експертно
решение № 1202/146 от 20.10.2016г. на УМБАЛ ”Св. Иван Рилски” – гр. София, в
резултат на професионално заболяване: “глухота, сензорна загуба на слуха,
неврит на слухови нерви, комбиниран отоневрологичен синдром”, установено с
Експертно решение № 0272/030/12.02.2010г. на УМБАЛ ”Св. Иван Рилски” – гр.
София, ведно със законна лихва за забава
върху главницата, считано от датата на установяване на ексцеса – 20.10.2016г. до окончателно изплащане на
вземането.
В
срока по чл. 131 ГПК „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, чрез процесуалния си представител
адвокат Х.М., оспорва исковата претенция по основание и размер. В подадения
отговор са изложени подробни съображения, че процесното експертно решение не е
влязло в сила, тъй като ответното дружество в качеството му на заинтересовано
лице не е уведомено по надлежния ред. В контекста на наведеното възражение се
сочи, че установяването на професионална болест, респ. ексцес на заболяването,
става единствено по административен ред, поради което съдът в настоящото
производство не би могъл да установи професионалния характер на соченото от
ищеца заболяване. Ответникът, чрез процесуалния си представител, релевира
възражение по чл. 201, ал. 3 КТ касателно получаваните от ищеца обезщетение от
държавното и обществено осигуряване във връзка с професионалното заболяване.
При условията на евентуалност в подадения отговор е направено възражение за
погасяване по давност на исковата претенция.
Третото
лице помагач на страната на ответника „ЕВРОМЕТАЛ“ ЕООД не изразява становище по
предявения иск.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна следното:
В
доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ е
да установи при условията на пълно и главно доказване, че е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество, влошаване на здравословното му състояние,
установено по съответния административен ред с влязъл в сила административен
акт след предходно установяване на подобно заболяване по административен ред,
наличието на пряка причинно – следствена връзка между професионалното
заболяване, от което поддържа че страда и съответните условия на труд при
изпълняване на работата при ответника, т.е. че влошеното здравословно състояние
след предходно констатиране на такова с влязло в сила решение на ТЕЛК се дължи
вследствие на работата, както и конкретните неимуществени вреди, които сочи, че
търпи.
Страните
не спорят, а и от представения по делото заверен препис от трудовата книжка на
ищеца се установява, че Б.А. М. е встъпила в трудово правоотношение със СМК
„Ленин“ – гр. Перник на 23.01.1984г., по силата на което е заемала длъжността
„шихтовчик – отчетник СЦ“, като от 01.08.1991г. работникът е заемал същата
длъжност при „СТОМАНА“ АД. На 17.01.2000г. трудовото правоотношение на ищеца е
продължено с третото лице помагач на страната на ответника „ЕВРОМЕТАЛ“ ЕООД по
реда на чл. 123 КТ. От 15.06.2001г. трудовото правоотношение на Б.А. Миланова е
продължено с работодател „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД на основание чл. 123 КТ, като
същото е прекратено на 14.04.2009г.
От
представеното по делото Експертно решение № 0272/030/12.02.2010г. на УМБАЛ ”Св.
Иван Рилски” – гр. София се установява, че ищецът страда професионално заболяване
„неврит на слуховите нерви“, обуславящо 15 % трайна нетрудоспособност на
освидетелстваното лице. С влязло в сила Решение № 169/18.03.2011г. по гр. д.
№ 7900/2010г. по описа на Районен съд –
гр. Перник „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД е осъдено да заплати на Б.А. Миланова сумата в
размер на 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди вследствие на професионално заболяване, установено с посоченото по – горе
Експертно решение № 0272/030/12.02.2010г.
Видно
от Експертно решение № 1035/110/13.06.2013г. на УМБАЛ ”Св. Иван Рилски” – гр.
София при преосвидетелстване на ищеца е установен ексцес на констатираното с
предходно решение на ТЕЛК професионално заболяване „неврит на слуховите нерви“,
като болестта обуславя 35 % трайна нетрудоспособност на освидетелстваното лице. С влязло
в сила Решение № 812/24.10.2014г. по гр. д. №
5188/2013г. по описа на Районен съд – гр. Перник „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД е
осъдено да заплати на Б.А. Миланова сумата в размер на 5000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
вследствие на ексцес на професионално заболяване, установен с посоченото по –
горе Експертно решение № 1035/110/13.06.2013г.
От
представеното по делото Експертно решение № 1202/146 от 20.10.2016г. на УМБАЛ
”Св. Иван Рилски” – гр. София се установява, че при преосвидетелстване на ищеца
е установен ексцес на констатирано с предходно решение на ТЕЛК професионално
заболяване „неврит на слуховите нерви“, като болестта обуславя 50 % трайна нетрудоспособност на
освидетелстваното лице.
От
представения по делото заверен препис от медицинското експертно досие на ищеца
се установява, че препис от процесното Експертно решение № 1202/146 от
20.10.2016г. на УМБАЛ ”Св. Иван Рилски” е изпратено на работодателя на ищеца към
момента на преосвидетелстване на Б.А.И. „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
От
приетото по делото заключение по допусната съдебно – медицинска експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че заболяването
„неврит на слуховите нерви“ при ищцата се проявява с прогресивно намаление на
слуха в двете уши, силен променлив шум двустранно, намалена разбираемост на
речта и нарушена комуникативност. Вещото лице разяснява, че заболяването на Б.А.И.
„неврит на слуховите нерви“ в степен на „тежко чуване“ със слухова загуба 76
дб. на лявото ухо и 60 дб. на дясното не подлежи на трайно излекуване. От
приетото по делото заключение се установява, че е налице пряка причинно –
следствена връзка между условията на труд в ответното дружество и влошаването
на здравословното състояние на освидетелстваното лице. Експертът разяснява, че
рисковият фактор в работната среда, причинил заболяването са стойности на
производствен шум, генериран от работата на металургичното оборудване и
технологичния процес в Скрапобаза.
От
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката
С. Г. А. ( дъщеря на Б.А.И.) се установява, че ищцата страда от проблеми със
слуха от десет – единадесет години, като в последните година – две състоянието
й чувствително се влошава. С.А. сочи, че в резултат на проблемите със слуха
ищцата среща силни затруднения в общуването. Свидетелката разкрива, че майка й
чува единствено реч на много висок тон, поради което за да комуникират с нея на
околните се налага да викат. Силвия Аспарухова сочи, че Б.А.И. не е в състояние
да чуе обичайни звуци като телефонно позвъняване, тропане по врата или шум от автомобили.
Свидетелката разкрива, че майка й се притеснява да излиза от дома си сама и да
шофира, тъй като вследствие на проблемите със слуха се чувства несигурна. От
показанията на разпитаното лице се установява, че здравословното състояние на Б.А.И.
налага няколко пъти годишно ищцата да посещава болнично заведение. Независимо
от близката родствена връзка между свидетеля и ищеца, съдът цени показанията на
Б.А.И. като логични, последователни и разкриващи в детайли релевантни за спора
обстоятелства, като в тях не се съзира опит за преиначаване на относими към
предмета на доказване факти. Именно родствената връзка между лицата е
предоставила възможност на свидетеля да придобие преки и непосредствени
впечатления върху здравословното състояние на ищеца в един продължителен период
от време – от първоначалното установяване на професионално заболяване до
настоящия момент.
От
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката
Б. Кирилова Андонова се установява, че Б.А.И. страда от проблеми със слуха от
над десет години, като в последните няколко години здравословното й състояние
чувствително се е влошило. Свидетелката разкрива, че комуникацията с ищцата е
изключително затруднена, тъй като лицето не чува добре. Б. А. сочи, че
вследствие на проблемите си със слуха Б.А.И. излиза рядко от дома си и се
притеснява да шофира. Съдът цени показанията на свидетелката А. като обективно
дадени и разкриващи непосредствени впечатления на лицето относно здравословното
състояние на ищеца и неговата динамика.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен
начин влошаване
на здравословното състояние на ищеца спрямо състоянието на Б.А.И., обективирано
в предишно решение на ТЕЛК, което влошаване не е било репарирано в предходно
съдебно производство, поради следните съображения:
Съгласно трайната съдебна практика,
намерила израз в Решение № 319/22.06.2010г. по гр.д. № 204/2009г. по описа на ВКС,
III ГО,
Решение № 697/10.12.2010г. по гр.д. № 1978/2009г. по описа на ВКС, III ГО, Решение № 273/19.05.2011г. по
гр.д. № 652/2010г. по описа на ВКС, IV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията
на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./
редът за установяване на трудова злополука, респ. професионална болест, е
регламентиран в чл. 57 и сл. КСО, като установените с акта, издаден от органите
по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки, респ. Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и
отчитане на професионалните болести обстоятелства не могат да бъдат
установени, респ. преразглеждани в производството по предявен иск с правно
основание чл. 200 КТ. Признаването на професионалния характер на
заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 КСО е от
изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а
процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и
отчитане на професионалните болести. Съгласно чл.3, 10 и 13 от посочената
Наредба признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното
усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между
професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК, респ. НЕЛК,
което е задължително за всички лица, органи и организации в страната.
Експертното решение на ТЕЛК има двойствен характер – от една страна
представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно
загубена работоспособност и нейния процент, а от друга е официален
удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието
на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя и от който
зависи съществуването на правото. Константна е съдебната
практика, че по отношение на професионалния характер на дадено заболяване съдът
правораздава при условията на обвързана компетентност, като липсата на влязъл в
сила индивидуален административен акт относно наличието на професионална болест
е пречка исковата претенция с правно основание чл. 200 КТ да бъде уважена.
Съгласно разясненията дадени с Решение №
202/20.04.2011г. по гр.д. № 1635/2010г. по описа на ВКС, IV ГО и Решение № ****18.07.2018г. по
гр.д. № ***/2017г. по описа на ВКС, IV ГО страната, която твърди, че в
резултат на определен фактически състав е придобила права, дължи установяването
на всички елементи от този състав. Влязлото в сила решение на ТЕЛК, което
установява професионалната болест, респ. ексцеса на заболяването, е юридически
факт, който е част от състава, водещ до възникване на правото за обезщетяване
на вреди по чл. 200, ал. 1 КТ, поради което съгласно общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК субектът, който претендира в неговия патримониум
да е възникнало това право, следва да докаже фактът на влизане в сила на
решението. В разглеждания случай от изисканото в цялост експертно медицинско
досие на ищеца се установява, че препис от процесното решение на ТЕЛК е
изпратен единствено на актуалния към момента на преосвидетелстването на Б.А.И.
работодател „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, но не и на ответното дружество в качеството
му на заинтересован осигурител по чл. 6, ал. 5 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и
отчитане на професионалните болести. Независимо от изложеното с получаване на препис от исковата
молба, ведно с приложенията сред които и процесното Експертно решение № ****/*** от
20.10.2016г. на УМБАЛ ”Св. Иван Рилски” – гр. София, „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД е
уведомено за индивидуалния административен акт, в какъвто смисъл са изложени
съображения и в Решение № ***/21.09.2018г., постановено по в.гр.д. № ***/2018г. по описа на
Окръжен съд – гр. Перник. Ответникът е получил препис от експертното решение на
11.12.2017г., като по делото не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства дружеството да е подало жалба срещу сочения индивидуален
административен акт.
Съгласно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС №
4/1968г. справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите права са имали за своя притежател. В разглеждания случай от
приетите по делото експертни решения и съдебно – медицинска експертиза се
установява, че налице влошаване в здравословното състояние на ищеца спрямо
предходно преосвидетелстване, което е обусловило определяне на по – висок
процент трайна нетрудоспособност. Вещото лице Й.З. разяснява, че заболяването
на ищцата води до намалена разбираемост на речта и нарушена комуникативност,
обстоятелство което по несъмнен начин се подкрепя от събраните по делото гласни
доказателствени средства. Свидетелите С. А. и Б. А. са категорични, че Б.А.И.
среща силни затруднения в общуването, тъй като чува реч единствено на много
висок тон, притеснява се да излиза сама от дома си и да шофира. Съдът намира,
че от съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства се установява,
че ищецът вследствие на професионалната болест е принуден непрекъснато да търпи
затруднения от битово естество при обикновени ежедневни дейности, като в тази
насока следва да бъде отбелязано, че Б.А.И. не в състояние да чуе позвъняване
на телефон или домашен звънец, звуци от автомобили и т.н. В резултат на силно
намаления слух в степен на „тежко чуване“ ищецът изпитва невъзможност за
пълноценна комуникация, което води до отчуждаване от близки и социален кръг.
Необходимо е да бъде отчетено, че увреждането на слуховите нерви, макар и да не
е свързано с болка, създава на ищеца физически дискомфорт и неудобства – силен
променлив шум в ушите, световъртеж, главоболие и гадене. Предвид изложеното
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищцата болки и
страдания възлиза на 9000 лева, като за разликата до пълния претендиран размер
от 15000 лева исковата претенция е неоснователна.
С оглед наведеното от ответника
възражение е необходимо да бъде посочено, че макар ищецът да е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество само за част от трудовия си стаж,
доколкото „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД е правоприемник на предхождащите го
дружества-праводатели, на основание чл.123, ал. 4, респ. чл. 123а, ал. 3 КТ
следва да отговаря изцяло и пълно за вредите от професионалната болест.
Солидарната отговорност е предвидена в закона в полза на кредитора и няма
пречка той да не се възползва от нея, като предяви претенция за последиците от
увреждането само срещу някой от солидарно отговарящите, както е в случая.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника по чл.200, ал.3 КТ за
приспадане от размера на обезщетението на сумите, получени от общественото
осигуряване. Съгласно константната съдебна практика задължението на работодателя за обезвреда
възниква независимо от това дали той, или негов орган или друг негов работник е
виновен за увреждането. За основателността на иска е достатъчно наличието на
трудово правоотношение, през времетраенето на което да е придобито
професионално заболяване, надлежно установено по съответния ред и причинени във
връзка със същото вреди на работника. Работодателят отговаря имуществено пред
пострадалия работник или служител за всички действително претърпени имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
От определените като дължими от работодателя вреди не са допустими приспадания.
Задължението на работодателя е за пълна обезвреда, като от неговото задължение
не може да се приспада друг вид задължение, което се дължи от друг субект на
различно основание. Нормата, на която се е позовал ответника – чл.200, ал.3 КТ има друго приложение и то е
свързано със задължението на работодателя да обезщети една друга имуществена
вреда /каквато в случая не се претендира/ – изразяваща се в разликата между
заплащаното преди непозволеното увреждане трудово възнаграждение и отпусната
след това пенсия. В този случай имуществената вреда /пропусната полза/, която
се дължи от работодателя се изразява най-често в разликата между пропуснатото
по-високо възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност
или пенсия. В подкрепа на изложеното е и Решение № 741/30.12.2010г. по гр. д. №
143/2010г. по описа на ВКС, III ГО, постановено по реда на
чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани
с ДВ бр. 86/27.10.2017г./.
Неоснователно е и наведеното в срока по
чл. 131 ГПК възражение, че исковата претенция е погасена по давност. Съгласно чл.358, ал.1, т.3 КТ срокът
за предявяване на трудови спорове извън хипотезите на т.1 и т.2 от сочената
разпоредба е тригодишен. В разглеждания
случай, че претендира обезщетение за ексцес на професионална болест,
констатирана с Експертно решение № 1202/146 от 20.10.2016г. на УМБАЛ ”Св. Иван
Рилски” – гр. София, поради което и вземането по чл. 200, ал. 1 КТ не е
погасено по давност.
По отношение на дължимото обезщетение за
забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на настъпили вреди вследствие
на професионална болест, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ
обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в
забава от настъпване на увреждането, респ. в разглеждания случай от
установяване на влошаване на здравословното състояние на ищеца по надлежния
ред. В подкрепа на изложеното е
съдебната практика, обективирана в Решение № 441/08.07.2010г. по гр.д. № 682/2009г. по описа на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр.
86/27.10.2017г./. От изложеното следва, че „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД дължи
обезщетение за забава върху главницата от 20.10.2016г. до окончателно изплащане
на вземането.
Присъденото вземане е по иск с правно основание чл.
200 КТ за обезщетение, дължимо от работодателя за вреди вследствие на
професионална болест, т. е. обезщетение извън обхвата на предвидените в чл.
242, ал. 1 ГПК, поради което решението не подлежи на предварително изпълнение,
освен при наличие на предпоставките на чл. 242, ал. 2 ГПК, каквито твърдения не
са въведени от ищеца по делото. В подкрепа на възприетото разбиране е и Определение
№ 485/30.07.2010г. по ч. гр. д. № 351/2010г., по описа на ВКС, IV ГО. Предвид
изложеното съдът намира, че искането на ищеца за допускане на предварително
изпълнение е неоснователно.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца
съдебни разноски съразмерно на уважената част от исковата претенция в размер на
588 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на страната.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от „СТОМАНА
ИНДЪСТРИ“ АД съдебни разноски в настоящото производство съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция в размер на 480 лева, представляващи
заплатен адвокатски хонорар на пълномощника на ответното дружество.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК „СТОМАНА
ИНДЪСТРИ“ АД следва да заплати по сметка на Районен съд – гр. Перник сумата в
размер на 360 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважената част
от предявения иск и сумата в размер на 211.14 лева, представляваща депозит по
допусната съдебно – медицинска експертиза, изчислен съразмерно на уважената
част от исковата претенция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Перник, ул. „Владайско въстание“ № 1 да заплати на Б.А.И., ЕГН **********,***
на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата в размер на 9000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на влошаване на здравословното състояние /
ексцес/, установен с Експертно решение № 1202/146 от 20.10.2016г. на УМБАЛ ”****,
в резултат на професионално заболяване: “глухота, сензорна загуба на слуха,
неврит на слухови нерви, комбиниран отоневрологичен синдром”, установено с
Експертно решение № 0272/030/12.02.2010г. на УМБАЛ ”Св. Иван Рилски” – гр.
София, ведно със законна лихва за забава
върху главницата, считано от датата на установяване на ексцеса – 20.10.2016г. до окончателно изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над уважената част до
пълния заявен размер на претенцията от 15000 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане
предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото обезщетение на основание чл. 242, ал.1 ГПК, като решението в тази част има характер на определение и подлежи на
обжалване от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
ОСЪЖДА
„СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
Перник, ул. „Владайско въстание“ № 1 да заплати на Б.А.И., ЕГН **********,***
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 588 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в производството.
ОСЪЖДА Б.А.И.,
ЕГН **********,*** да заплати на „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Владайско въстание“ № 1 на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 480 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в производството.
ОСЪЖДА „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Владайско
въстание“ № 1 да заплати по сметка на Районен съд – гр. Перник на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 360 лева, представляваща дължима държавна
такса и сумата в размер на 211.14 лева, представляваща депозит по допусната
съдебно – медицинска експертиза.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на „ЕВРОМЕТАЛ” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.Перник, пл. „****“ № 1, хотел “***”, ет.1, ап. 101 в
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата на обявяване на Решението:27.09.2018
Съдебен деловодител: