№ 700
гр. София, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100510047 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
С Решение № 20129536 от 02.06.2021г., постановено по гр. д. № 13243/2021г. по
описа на СРС, 117 състав е издадена заповед на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, с която се
задължава М. Т.М. ЕГН **********, (при допусната от СРС очевидна фактическа грешка
при изписване на имената на ответницата като М.М.Т.-Д.а) да се въздържа от насилие/в
това число словесно и психическо/ спрямо Д. С.Д., ЕГН **********. Ответникът М. Т.М. е
предупредена, че при неизпълнение/нарушение на заповедта ще бъде задържана от органите
на МВР и предадена на Прокуратурата за повдигане на обвинение по НК за нарушаване на
съдебна заповед. С посоченото решение на М. Т.М. ЕГН ********** на основание чл. 5, ал.
4 от ЗЗДН е наложена глоба в размер на 200лв., платима в полза на държавния бюджет и
същият е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лв., и на
молителя Д.Д. ката сторените разноски в размер на 600 лв.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от М. Т.М. с която се
обжалва изцяло посоченото съдебно решение. В жалбата са изложени твърдения за
неправилност, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Излага
доводи, че производството по настоящото дело е инициирано от молителя във връзка с
водено между страните бракоразводно дело. Една от причините, посочена от въззивника за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е наличие на извънбрачни
връзки на ищеца с лица от същия пол. Същият си е допуснал това да стане достояние на
сина му, което е довело до емоционален шок на детето, което било изключително
разстроено. Въззивникът М. твърди, че неправилно съдът е приел за доказано извършването
на акт на домашно насилие от нейна страна, интирпретирайки събраните по делото гласни
доказателства. Твърди, че твърдените от молителя обиди и клевети, с които го е
1
злепоставила пред роднини и колеги, не е доказано да са се осъществили. Оспорва и
съдържанието на разпечатка на телефонен разговор между нея и молителя. Твърди, че
думите й са извадени от контекста на разговора и са изопачени, за да се злепостави. Твърди,
че по делото липсват доказателства, които до установяват каквато и да е пряка,
непосредствена и последваща опасност за живота и здравето на ищеца, още по –малко за
репутацията му в обществото. Изтъква, че от настоящото производство е е почувствала
обидена и емоционална наранена, наложило се е да се консултира с психолог, за да
преодолее последиците от това. Сочи, че в обжалваното решение е напълно пренебрегнато
правото й на свобода на словото и не е направен необходимият баланс между това право и
правото на молителя. Излагат се доводи в подкрепа на жалбата. Не се сочат нови
доказателства пред въззивната инстанция. Моли да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което се отхвърли молбата за защита по ЗЗДН. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна Д. С.Д., представлявана от
процесуалния си представител адв. Е.Х. от САК е подал отговор на въззивната жалба. В него
се изразяват доводи за неоснователност на същата и се моли обжалваното решение да бъде
потвърдено изцяло като правилно. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез упълномощения представител,
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и не сочи нови доказателства.
В хода на устните състезания излага доводи, че от доказателствата по делото не се
установява въззивникът да е извършил акт на домашно насилие по отношение на молителя.
Пледира за отмяна на решението и за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание въззиваемиат Д., чрез процесуалния си представител
адв. Е.Х. от САК, оспорва въззивната жалба. Не сочи нови доказателства пред въззивната
инстанция. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд. Претендира разноски
като представя списък по чл. 80 от ГПК.
Делото пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на Д. С.Д. за защита
от домашно насилие. В нея твърди, че в телефонен разговор, състоял се на 10.02.2021г.;
както и в текстови съобщения, получени от молителя на 25.02.2021г.; 04.03.2021г.
ответницата го е обиждала и заплашвала, че ще сподели с близки, роднини и колеги на
молителя информация за интимния му живот. Молителят твърди, че на 16.01.2021г. е
напуснал семейното жилище. Заплахите и обидите започвали след като ответницата
предявила иск за развод. След това в телефонния разговор, проведен между страните на
10.02.2021г. около 16.32 ч. го обвинила, че е хомосексуалист и заплашила да сподели тази
информация в социалните мрежи, за да разберат всички. В разговора многократно го
обидила като го нарекла „неспособник“, „невменяем“, „нещастен лъжлив педал“,
„страхливец“, пъзльо“ и др. Заплашила го със саморазправа, тормоз над него и близките му,
злепоставяне пред роднините и колегите, пълно опропастяване. Ответницата имала трима
братя и заплашила молителя с физическа саморазправа, която ще бъде извършена от тях. В
изпълнение на заканите си по-късно ответницата се обадила на майката на молителя, на
техни общи познати, на които казала, че се развеждат и отправила нецензурни обиди по
адрес на молителя, твърдейки за хомосексуалните му наклонности. Същите твърдения
изложила и в телефонен разговор с роднина на молителя, живеела в Германия. Ответницата
се обадила на прекия началник на молителя, на пред когото споделила за евентуални
пропуски и злоупотреби. В резултат на последния разговор молителятсе наложило да удава
служебни обяснения, с които разсеял съмненията в неговия професионализъм, предизвикани
от ответницата. След поредица от телефонни разговори и изпращане на текстови съобщения
на 04.03.2021г. същата изпратила на молителя съобщение, с което го информирала, че
всички вече знаели подробности за интимния им живот, целият сектор,в който работел и
всички негови роднини. Молителят твърди, че с това свое поведение си ответницата М. е
извършила домашно насилие по отношение на него, като нейните действия са подробно
описано в молбата, към която е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
2
В първото съдебно заседание ответницата – М., представлявана от адв. Б. е оспорила
твърдението, че е извършила изброените актове на домашно насилие. В същото време е
потвърдила, че телефонният разговор, проведен на 10.02.2021г., който цитира ищецът, се е
провел между страните, но думите й са извадени от контекста. Твърди, че след като разбрала
за хомосексуалните наклонности на съпруга си получила шок. Той е провокирал желанието
й да сподели с възможно повече хора от семейното им обкръжения за откритието си.
Консултирала се е с психолог. Твърди, че приложените към молбата откъси от телефонния
разговор са извадени от контекста им.
По делото пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят К.С. Д., който е брат на молителя, разказва, че след раздялата на страните
ответницата му се обадила и му споделила за обратната ориентация на съпруга си. Заявила,
че имал нужда от бой. Същият разговор била провела с майката на молителя и с тяхна
братовчедка в Германия. Според свидетеля по време на съвместното съжителство на
страните тя постоянно е нападала брат му словесно. Настоящата инстанция напълно
кредитира показанията на свидетеля Д. в условията на чл. 172 ГПК, като логични,
непротиворечиви и подкрепящи се от останалите, събрани по делото доказателства.
По делото е разпитана и свидетелката Л.И.Г., която от четири години давала частни
уроци на сина на страните М.. Свидетелката разказва, че след месец февруари 2021г. когато
страните са се разделили, детето било подтиснато психически. Майката е разказала, че това
резултат от информация, която видял в телефона на баща си, свързана с хомосексуална
негова връка. Детето също е споделяло със свидетелката за хомосексуалните наклонности на
баща си.
При преценка на показанията на свидетелката Г. съдът не ги кредитира, защото те не
са свързани с предмета на делото. Свидетелката предава свои впечатления от поведението
на сина на страните и препредава думи на ответницата. В същото време, тя не е била пряк
свидетел на отношенията между страните и на поведението на ответницата към молителя.
Освен това поведението на свидетелката Г. и на въззивника М. да обсъждат с детето
информация за интимния и личен живот на родителите е неоправдано и грубо въздействие
върху психиката му, което не следва да се толерира като се коментират и ценят показанията.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, а останалите,
които съдът не обсъжда, са неотносими към предмета на делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от
ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че
въззивната жалба е допустима и редовна. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Защита по Закона за защита от домашното насилие може да търси всяко лице, което е
пострадало от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно
посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се
изследва въпроса дали по отношение на него е осъществен акт на насилие по смисъла на чл.
3
2 от закона. Следователно молбата на въззивяемата страна следва да се разгледа в две
посоки: 1) дали изложените факти могат да се квалифицират като форма на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и 2) дали по делото са събрани доказателства, от които
с категоричност да се установява тяхното осъществяване.
Според нормата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН за домашно насилие се счита „всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права“, извършени спрямо посочените в нормата лица. В разпоредбата на чл. 3
ЗЗДН лимитативно е очертан и кръгът от субектите, чиито действия се санкционират от този
закон. Безспорно страните по делото попадат в обхвата на регулация при условията на чл. 3,
т. 1, пр. 2 ЗЗДН, тъй като молителят и ответницата са съпрузи в процес на развод.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице
положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за
защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство
фактическа обстановка, не счита за необходимо да я преповтаря и препраща към нея.
Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени
доказателства, от които относими към предмета на доказване се явяват следните такива –
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, разпечатка от проведени телефонни разговори между
страните;
Същата следва да се допълни с анализ на материалите, съдържащи се в посочените
писмени доказателства. В тях се съдържат сведения за няколко акта на домашно насилие
във вида му психическо и емоционално насилие, извършени от ответника М. по отношение
на молителя Д.. Твърдяните от молителя действия на ответника М. –Д.а, които са го
мотивирали да иска налагане на мярка за защита се изразяват в това, че след напускане на
семейното жилище на 16.01.2021г. от страна на молителя, в телефонните разговори и
кореспонденцията, която водели, ответницата започнала да отправя обидни думи към него,
често нецензурни, да отправя заплахи, че се разпространи информация за интимния му
живот в социалните мрежи, с които ще го унижи. Молителят твърди още, че ответницата
осъществявала системен психически тормоз над него, изразяващ се в отправяне на обидни
думи и квалификации по негов адрес, в клевети пред роднини и колеги, в опит да го обвини
в професионално нарушение при разговор с прекия му ръководител. При изричане на
заплахите ответницата е казвала, че целта е да го дискредитира в обществото и да го срине
психически.
От събраните по делото доказателства несъмнено е установено, че ответницата е
извършила остри словесни нападки към ищеца, съпроводени с обиди и неморални
квалификации, целящи да го засегнат като човек и мъж. В същото време от показанията на
свидетеля Д. и от признанията на ответницата се установи, че същата е осъществила
заплахата си да разгласи подробности от интимния и личен живот на ищеца като го е
направила достояние на голям кръг от хора и то по изключително груб и циничен начин.
Ответницата не се поколебала да разгласи информация за интимния живот на съпруга си
като го е обсъждала по несъвместим с морала начин както със сина им, така и с майката на
ищеца. По този начин ответницата е осъществявала в продължителен период от време
емоционално насилие върху ищеца. Това му е създало емоционални проблеми, но явно и
такава е била целта на ответницата, която нееднократно го е заплашвала, че ще разкаже на
всички за него, за да проследи реакциите на околните и негативните коментари, които биха
били последвали.
Освен дискретиране на личния живот на ищеца ответникът М. -Д.а е извършила
4
действия, с които е целяла да навреди обществения и професионалния облик на ищеца.
Свидетелят Д. потвърди, че ответницата е провела разговори, имащи за цел да
дискредитират и оклеветят ищеца, с далечни негови роднини и колеги. По този начин се
установи, че ответницата не само е отравила обиди и заплахи към ищеца в проведения
телефонен разговор на 10.02.2021г., но и реално ги е осъществила. С тези си действия е
извършила акт на домашно насилие по отношение на ищеца Д..
Настоящият съдебен състав изцяло споделя прецизните правни изводи за доказаност
на молбата, изложени от първоинстанционния съд в мотивите към обжалвания съдебен акт,
като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1 от
Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК. Защита по ЗЗДН може да
търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от
лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на
пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие
спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва
да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от закона, като същият защитава правото на лична
неприкосновеност. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се
приеме, че спрямо въззиваемата страна Д. са били извършени действия, които биха могли да
се квалифицират като домашно насилие.
С оглед оплакванията в жалбата, следва да се отбележи, че същите са неоснователни.
Едно от основаните доказателства за осъществените актове на домашно насилие по
отношение на ищеца е разпечатката от проведения между страните телефонен разговор на
10.02.2021г. Неговата автентичност и съдържание е потвърден от въззивника в
първоинстанционното производство. Съдът го е кредитирал, защото неговото съдържание е
подкрепено и от показанията на изслушаните свидетели.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че с инициираното производство се
нарушавало правото й на свобода на словото. С действията си тя освен, че е извършила
актове на домашно насилие целенасочено е дискредитирала ищеца в обществото. Границата
на свободата на словото е там, където се нарушават личните права на останалите членове на
обществото, в случая ищеца.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че правилнолно
първоинстанционният съд е преценил, че в случая са налице условията по чл.15, ал.2 ЗЗДН
и е издал заповед за защита и да наложи такива мерки за защита, които да преустановят
упражняваното спрямо молителя-въззиваем домашно насилие и да възпрепятстват
възможността въззивникът М. Т.М. да упражняват такова и за в бъдеще.
В производствата пред двете съдебни инстанции не са ангажирани доказателства,
които да обосноват различни правни изводи, от вече направените в обжалвания съдебен акт.
Правните изводи на първоинстанционния съд, изложени в обжалвания съдебен акт
кореспондират на доказателствената съвкупност и на възприетата за установена фактическа
обстановка. Предвид това обжалвания съдебен се явява правилен и законосъобразен,
обоснован, като правните изводи, кореспондират на установените факти по делото, като
същите са резултат от задълбочен и цялостен анализ на всички допустими и относими към
предмета на спора доказателства. Решението на първоинстанционния съд не страда от
визираните в жалбата пороци.
При тези аргументи и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и
обосновано, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
По разноските:
Претенции за присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски има и от
5
двете страни по спора, като при този изход на делото претенцията на въззивника се явява
неоснователна и като такава същата следва да се отхвърли. Претенциите на въззиваемата
страна Д. С.Д. за присъждане на разноските за процесуалното им представителство, са
основателни и доказани до претендирания размер от 300 лева. Видно от представените по
делото договор за правна защита и списък на разноските, въззиваемите сторили разноски за
адвокатско възнаграждение в този размер, която сума следва да се възложи в тежест на
въззивника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-ти
брачен въззивен състав, на основание чл. 17, ал. 5, предложение І от Закона за защита срещу
домашното насилие,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20129536 от 02.06.2021г., постановено по гр. д. №
13243/2021г. по описа на СРС, 117 състав
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на въззивника М.Т. М.-Д.а срещу Д. С.Д.
за присъждане на сторените деловодни разноски, като неоснователна.
ОСЪЖДА М.Т. М.-Д.а, ЕГН ****, с адрес гр. София, ж. к. **** да заплати на Д.
С.Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. **** сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 117 състав, за преценка за провеждането на служебно
производство по реда на чл. 247 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6