НЧХД №
1875/2012 год.
МОТИВИ:
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-гр.Пазарджик тъжба
от Л.А.А.,***, която е повдигнала обвинение против подсъдимия Е.Д.Г., ЕГН **********
за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, а
именно за това, че на 02.10.2012 год. в гр.Пазарджик е причинил на Л.А.А. лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
В съдебно заседание тъжителката се явява лично
и с повереник. Последният поддържа повдигнатото обвинение. Пледира за
постановяването на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимия и уважаването на
предявения граждански иск в пълен размер, с присъждането на направените по
делото разноски.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и със служебен защитник. Не се признава за виновен и дава обяснения
по обвинението. Иска да бъде оправдан.
С протоколно определение на съда бе приет
за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от пострадалата А.
против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
Районният съд като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
от фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата тъжителката
и подсъдимият били роднини по сватовство – последният бил
съпруг на племенницата на тъжителката – св.М. Г.. Към същия този момент
подсъдимият бил във фактическа раздяла със съпругата си, като тя, заедно с
двете им деца, се била изнесла от семейното жилище и живеела в дома на
тъжителката. По този повод отношенията между подсъдимия, св.Г. и тъжителката
били влошени.
На 02.10.2012г., около 14.30 часа,
тъжителката с лекия си автомобил и малкото дете на подсъдимия – Кристиян на 5
години, отишли и забрали от училище голямото дете – Силвия на 14 години. След
това тримата спрели пред малкия квартален хранителен магазин в гр.Пазарджик на
ул.”Т.”, стопанисван от св.В. Д..
Тъжителката и малкият Кристиян влезли
в магазина, а Силвия останала в колата. Малко след това в магазина влязъл и
подс.Г., който се насочил към детето си и искал то да отиде при него. Детето
обаче не желаело да отиде при баща си и започнало да отстъпва към щанда.
Тъжителката без да казва нищо хванала за ръка детето и се насочила към изхода
на магазина. В този момент от колата слязла Силвия, която дошла до прага на
хранителния магазин и хванала за ръка братчето си, като двамата се насочили към
колата. Подс.Г. тръгнал да последва децата си, но на прага на вратата стояла
тъжителката и той не можел да премине. По този повод подс.Г. дръпнал рязко
тъжителката за ръце и тя паднала на земята, като ударила на пода ръката и
главата си. След това той излязъл от магазина и отишъл при децата си, като
искал да говори с тях. Тъжителката се изправила от земята и веднага отишла при
децата като искала да ги качи в колата и да потеглят. В този момент подс.Г. я
хванал с ръка за гушата и започнал да я души. Междувременно Силвия набрала по
мобилния телефон своята майка – св.М. Г. и започнала да вика към нея, че трябва
незабавно да извика полиция, казвала , че баща й ще убие леля й. Подс.Г.
попитала дъщеря си на кого се обажда и й казал веднага да затвори телефона.
След това той пуснал тъжителката и напуснал мястото. Тъжителката и двете деца
също напуснали незабавно мястото. Междувременно натам се запътила св.Г., която
спряла на стоп една кола и помолила да бъде откарана до магазина на ул.”Т.”.
Когато пристигнала обаче, тя не заварила на място никой. Не след дълго се
свързала с леля си по телефона и всички се срещнали. Тогава св.Г. научила с
подробности какво се било случило.
На 02.10.2012г. в 17.30 часа
тъжителката А. посетила болница „Ескулап” в гр.Пазарджик, където била
прегледана от хирург – св.Д.В., който след анамнеза и личен преглед констатирал
конкретни телесни увреждания, които отразил в издаденото от него медицинско
направление /лист 4 от делото/.
На 15.10.2012г. тъжителката посетила отделението по съдебна медицина при „МБАЛ-гр.Пазарджик”
АД, където бил освидетелствана от съдебен медик и й било издадено медицинско
удостоверение № 214-І/12 година.
От
приетото по делото като писмено доказателство СМУ се установява, че при
извършения преглед на тъжителката били констатирани следните телесни
увреждания: в областта на челото имало охлузване в стадий на епитализация с
размери 6х4 см.; в тилнотеменната област се опипвали хематоми с диаметър около
2 см.; по шията двустранно се виждали кръвонасядания с жълтеникаво-кафеникав
цвят и размери 4х3 и 3х2 см.; в областта на дясната лакетна става имало
охлузване в стадий на епитализация с размери 8х3 см.
Така
констатираните телесни увреждания според съдебния лекар съставлявали лека
телесна повреда, т.к. са причинили на пострадалата разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Уврежданията към момента на тяхното
констатиране добре са отговаряли по време и начин да са получени именно така,
както е съобщила пострадалата – при нанесен побой.
По
повод на това на 23.10.2012 год. пострадалата А. *** и било отпочнато
настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка, съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите В. Д., М. Г., А.Ф.
и Д.В., частичното от обясненията на подсъдимия, а също изцяло от относимите и приети
по делото писмени доказателства,
основното от които е СМУ № 214І-/12г. и медицинско направление.
Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочените свидетели,
т.к. същите са обективни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по един
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Факт е, че единствено св.Д. е била пряк очевидец на
инкриминираните събития, както и, че същата не е видяла точна каква е причината
тъжителката да падне в магазина. Тя е категорична обаче за това, че А. не е
паднала поради спъване или от само себе си, а е била ударена или блъсната от
подсъдимия. Съдът не намери основание да не кредитира нейните показания, т.к.
тя не е заинтересована по никакъв начин от изхода на делото. Отделно от това
нейните показания кореспондират и на заявеното от подс.Г., че вътре в магазина
той дръпнал тъжителката, за да я отстрани от входа, респ.- изхода на магазина,
но след това не се обърнал назад и не видял какво е станало. Очевидно с тези свои обяснения подсъдимият се
опитва да внуши, че тъжителката се е самонаранила по някакъв начин, но това
категорично не е така. Индиция, че подсъдимият е съзнавал, че е блъснал
тъжителката и тя е паднала на пода в магазина е и последващото му поведение.
Св.Д. е категорична, че в деня след инцидента подс.Г. е посетил магазина й,
като се е интересувал дали има причинени щети, които евентуално да възстанови. Това
категорично сочи, че той се е чувствал виновен и е очаквал от падането на
тъжителката да има повредени стоки или инвентар в магазина.
Съдът не дава вяра на обясненията на подс.Г., с които
отрича да е душил отвън пред магазина тъжителката. Тези негови обяснения са
израз на защитна позиция и категорично се опровергават от показанията на св.М. Г..
Тя не е било пряк очевидец на събитията, но по телефона е чувала гласовете на
двете изплашени деца, които искали да се обади в полицията. Категорична е още,
че по телефона дъщеря й казвала, че баща й ще убие леля й, което доказва, че в
този момент Г. е душил с ръка тъжителката. Това пък кореспондира на отразеното
в СМУ на д-р Ф. и медицинското направление на д-р В. телесно нараняване в
областта на шията – овални кръвонасядания, двустранно, с размери 4х3 и 3х2 см.
Съдът не кредитира СМУ № 214-І/12г. в частта му, в
което е отразено наличие на охлузване в областта на челото в стадий на
епитализация с размери 6х4 см. Установи се от показанията на автора на СМУ –
св.Ф., че той е допуснал техническа грешка при описването на това увреждане.
Св.Ф. поясни, че се е водил по телесните увреждания описани от д-р В. в мед. направление.
Там обаче е отразено нараняване в тилната част на главата с размери 4х.6 см., а
св.Ф. го е разчел като нараняване в „челната” част на главата. Извън това
разминаване обаче, констатираните телесни увреждания в СМУ и в направлението
напълно съответстват едно на друго и се разминават само по цветовата си окраска.
Това се обяснява с факта, че направлението е издадено в деня на увреждането,
когато е нормално уврежданията да са със синкав цвят. СМУ е издадено13 дни след
това, което обяснява наличието на жълтеникавокафеникав цвят.
Извън обясненията на подсъдимия останалите събрани по
делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в своята
съвкупност дават основание да се направи извод за авторството на
инкриминираното деяние в лицето на подсъдимия.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна, подсъдимият Е.Г. е осъществил престъпния състав на чл.130
ал.1 от НК, като на 02.10.2012 год. в гр.Пазарджик е причинил на Л.А.А. лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, резултат от подробно описаните по-горе
травматични увреждания на пострадалата.
Авторството
на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи от състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК.
Подсъдимият
е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на престъплението, което е
осъществено от него. При реализирането на своята проява е съзнавал, че участва
в изпълнението на престъплението и е искал да настъпят общественоопасните последици
– телесното увреждане на тъжителката.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимият, съдът се ръководи от изискванията на
чл.36 от НК - относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК - относно
индивидуализацията на същото.
Самият подсъдим
е личност със завишена степен на обществена опасност. Не е осъждан към момента
на деянието, но е осъждан в последствие за престъпление по чл.202 от НК, което
следва да се отчита като негативна характеристична данна. Отделно от това е криминално
проявен и осъждан по ЗЗДН за осъществено домашно насилие спрямо съпругата и
децата си.
Конкретно извършеното деяние е с относително завишена
степен на обществена опасност, предвид демонстративния начин на неговото
извършване, с манифестирано чувство за безнаказаност.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в
личността на подсъдимия, в незачитането на установения правов ред и правото на
неприкосновеност на личността.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало. Отегчаващи обстоятелства – негативните характеристични
данни и фактът, че деянието е извършено в присъствието на двете деца на
подсъдимия, което освен травмиращ има и изключително неблагоприятен ефект върху
тяхното съзнание в процеса на социално съзряване и възпитание.
Съдът отчита и фактите, че за престъплението по чл.130
ал.1 от НК се предвижда като наказание - лишаване от свобода до две години или
пробация, както и обстоятелствата, че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан към момента на
деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV
глава VIII от общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени
вреди. Поради това съдът приема, че са налице условията предвидени в разпоредбата
на чл.78а ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност
и налагане на административно наказание - глоба.
Предвид
това и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът намира, че на подсъдимия Г. следва да бъде наложено административно
наказание - глоба в размер, ориентиран към минималния такъв, предвиден в
закона, а именно от 1500 лева, която следва да се заплати в полза на държавата
по бюджета на съдебната власт.
При определяне размера на глобата,
съдът съобрази освен наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелствата, съобразно относителната им тежест, а така също и
семейното, материалното положение и имотно състояние на подсъдимия, който в
момента изтърпява наказание ЛС в затвора.
При този изход на делото и след преценка на събраните
доказателства, съобразявайки вида и естеството на нанесените телесни
увреждания, създадения здравен и душевен дискомфорт у пострадалата, протеклия
оздравителен период и накърненият й
авторитет в обществото и семейството с факта на нанесения побой, съдът намери за частично основателен
предявеният от тъжителката против подсъдимия граждански иск по чл.45 от ЗЗД.
Предвид на това
и воден от
правилата на справедливостта съдът осъди последния да
заплати на гражданския ищец сума в размер на 2000 лева, представляваща
обезщетение за причинените в резултат на извършеното престъпление по чл.130
ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане. За разликата до претендирания размер
от 3000 лева, гражданският иск бе отхвърлен като неоснователен.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати на Л.А. сторените по делото
съдебно-деловодни разноски в размер на 425 лв. – платени държавни такси и
адвокатски хонорар, а в полза на държавата по сметка на Пазарджишки районен съд
да заплати ДТ върху размера на уважения граждански иск в размер на 80 лв.
По изложените съображения, Пазарджишкият Районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: