№ 2254
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330200282 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. М. С., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
Електронен фиш серия К № 4863243 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Моли се за неговата
отмяна. С допълнително писмено становище с вх. № 19665/11.03.2022 г. от
адв. Л. Л. (лист 11-15 от делото) се твърдят допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита и да
влекат незаконосъобразност на електронния фиш. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Л.,
който поддържа жалбата и възраженията по допълнителното становище.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г. Б., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
1
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е
отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от С. М. С., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
28.12.2021 г., установено от приложената по преписката справка от АИС
АНД, а жалбата е подадена чрез директора на ОД на МВР – Пловдив на
30.12.2021 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Търговско дружество „Нова Орлица“ ООД, ЕИК: ********* било
собственик на лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № ***. Жалбоподателят
С. М. С. бил *** и *** това дружество.
На 17.05.2021 г. в 11:36 часа в гр. Пловдив, на пътен възел Скобелева
майка, по южното платно на надлеза в посока изток жалбоподателят С.
управлявал лекия автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № ***, като се движил
със скорост от 79 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място
от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и
установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен №
11743CA. Стойността на измерената скорост от техническото средство била
82 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3
км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 79 км/ч, при
което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 29
км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателя С. в качеството му на *** на юридическото лице -
собственик на автомобила, бил издаден обжалваният Електронен фиш серия
К № 4863243, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
2
на събраните и проверени по делото писмени доказателства, както и от
заключението на съдебно-техническата (геодезична) експертиза.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743CA е
преминало последваща метрологична проверка на 28.09.2020 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички
необходими надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се
и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч
при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-14313/18.05.2021 г. се установява, че на дата
17.05.2021 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с
№ 11743СА е заснела статични изображения с начален час на работа 09:30 ч.
и краен час на работа 19:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, пътен възел
Скобелева майка, южно платно на надлеза в посока от запад към изток,
където е действало общото ограничение на скоростта за движение от 50 км/ч.
От снимка № 0564172 от радар с № 11743CA се изяснява, че е измерена
скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, че стойността на
измерената скорост е 82 км/ч, а заснемането е извършено на 17.05.2021 г. в
11:36 часа в посока „отдалечаване“ спрямо техническото средство.
От писмо с вх. № 17723/04.03.2022 г. от началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 9 от делото) се установява, че за
собственик на МПС с рег. № *** е регистрирано търговско дружество „Нова
Орлица“ ООД, ЕИК: *********.
От справка от търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално
състояние към 17.05.2021 г. по партидата на „Нова орлица“ ООД ЕИК:
********* (лист 7-8 от делото) се изяснява, че *** на дружеството е
жалбоподателят С. М. С..
От Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН (лист 32-
34 от делото) се установява, че съгласно т. 31 от заповедта периодичността на
последващите проверки на скоростомерите е една година.
От заключението на съдебно-техническа (геодезична) експертиза се
установява, че процесният автомобил с рег. № *** към момента на
заснемането си от техническото средство ARH CAM S1 с № 11743CA,
обективирано в снимка с № 0564172, се е движил в границите на населеното
място град Пловдив, като се е намирал на разстояние от 135 м и 94 см преди
пътен знак Д12 „Край на населеното място“. Разположението един спрямо
друг на интересуващите делото обекти – мястото, където е позиционирано
АТТС; мястото, където е заснето движението на автомобила и пътният знак за
край на населеното място, са графично представени на скица № 1 към
3
експертизата (лист 51 от делото) съответно с точки 1, 2 и 3, както и на скица
№ 2 (лист 52 от делото). При съпоставката им се установява по категоричен и
несъмнен начин, че измерването на скоростта на автомобила е извършено в
границите на населеното място, където за МПС от категорията на
управлявания от жалбоподателя автомобил е действало общото ограничение
на скоростта за движение от 50 км/ч. Съдът изцяло дава вяра на експертното
заключение, в което е отговорено пълно и изчерпателно на поставената
задача. Вещото лице подробно е мотивирало изводите си, като ги е и
онагледило в приложените скици. За да формира крайния си извод, експертът
е трансформирал географските координати в геодезични и е установил
точното местоположение на процесния автомобил в момента на заснемането
на движението му от техническото средство, както и на границите на
населеното място. По тези съображения съдът намира, че заключението е
подробно, мотивирано, обективно и научно обосновано, а направените изводи
се възприемат изцяло с доверие.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, пътен
възел Скобелева майка, надлеза, южно платно в посока изток; датата –
17.05.2021 г.; точният час на извършване на нарушението – 11:36 часа;
регистрационният номер на МПС – ***; законният представител на
собственика на моторното превозно средство – жалбоподателят С. М. С. като
*** на „Нова орлица“ ООД; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 79 км/ч при разрешена максимална
скорост за населено място от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1
от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на
доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната
банкова сметка.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване съгласно
Удостоверение № 17.09.5126 и в срока на последната успешно премината
метрологична проверка. Неоснователно е възражението, че записът в
протокола за използване на АТСС относно неговата годност за експлоатация
до 28.09.2021 г. е необоснован. Както беше посочено, от протокола от
проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. по делото се доказва, че средство за
измерване тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743CA е преминало метрологична
проверка, при която е установено съответствие с одобрения тип и наличие на
всички необходими надписи и означения. Тази проверка е извършена на
28.09.2020 г. Съгласно чл. 43, ал. 4 от Закона за измерванията периодичността
на последващите проверки на средствата за измерване се определя със
заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в Държавен вестник.
4
Същата е приета и като писмено доказателство по делото и представлява
Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, приложена на
лист 32-34 от делото. От т. 31 на заповедта се установява, че периодичността
на последващите проверки на скоростомерите е една година. По тези
съображения липсва необходимост в самия протокол за извършената
метрологична проверка да се отбелязва изрично, че срокът й на валидност е
една година, респ. липсата на такова отбелязване по никакъв начин не
променя и не влияе върху периодичността на проверките. Процесното деяние
е установено чрез използването на АТСС с фабр. № 11743CA на дата
17.05.2021 г. и следователно това е направено в срока на валидност на
успешно преминатата на 28.09.2020 г. последваща проверка. Така мотивиран,
съдът приема разгледаното възражение за неоснователно.
Наличието на вписан в протокола за използване на АТСС номер на
служебен автомобил по никакъв начин не разколебава несъмнено доказаното
по делото обстоятелство, че нарушението е установено с техническо средство
тип ARH CAM S1. Действително последното по своите характеристики
представлява уред за измерване, който се разполага временно върху пътното
платно, а не в служебния автомобил. Това определя, че вписването на
регистрационен номер в протокола не е било необходимо. Макар средството
за измерване да се поставя върху платното за движение, то следва да бъде
разположено, настроено и въведено в работен режим, което се извършва от
съответните служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив. В
последствие и служителят, който е извършил тази дейност /в случая Крум И./,
попълва протокола за използване на АТСС по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. Очевидно вписаният в протокола номер на служебен
автомобил е на МПС, използвано от автопатрула, извършил гореописаната
дейност. Съгласно Решение № 2498 от 16.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2226/2021 г.
на XIX състав на Административен съд – Пловдив наличието на
допълнителни данни за регистрационен номер на патрулния служебен
автомобил не променят по никакъв начин доказателствената стойност на
съставения протокол, нито водят до колебания с кое АТСС е установено
нарушението, а опитите на оспорващия да се брани със селективни
твърдения, поставени извън контекста на съвкупния доказателствен материал,
не са годни да оборят установената по съответния ред фактическа обстановка.
Посочените съображения са съответно приложими и към настоящия казус.
Събраните и проверени по делото доказателства са еднопосочни и
непротиворечиви за това кое е използваното АТСС – в протокола изрично е
удостоверено, че то е с фабр. № 11743CA, а изготвената снимка, която е
веществено доказателствено средство в процеса, е заснета от средство за
измерване със същия номер, вписано в долната дясна част на снимката, под
часа на деянието. Самата снимка е заснета на мястото, на което е
осъществяван видеоконтролът с това техническо средство, на датата и в
рамките на часовете, през които АТСС е било в работен режим. Тези
последователни и кореспондиращи си доказателства са достатъчни, за да се
5
направи по делото категоричен и несъмнен извод относно вида на средството
за измерване.
Възражението на жалбоподателя е несподелимо, тъй като то почива на
изопачаване на значението на вписания регистрационен номер на служебен
автомобил в протокола за използване на АТСС. Съмнение относно вида на
използването техническо средство би могло да възникне, ако в
доказателствата по делото са описани различни типове или индивидуални
номера на АТСС, каквото противоречие в случая няма. Оттам доводът на
защитата противоречие да се мотивира единствено поради вписан номер на
служебен автомобил е категорично несподелим, тъй като посочването на рег.
номер не е равносилно на доказан по делото факт, че е използван друг тип
АТСС. Налице е изопачаване на доказателствената стойност на факта на
извършеното отбелязване на рег. номер в протокола, като с него се обвързват
неприсъщи и неследващи се фактически изводи. В случая събраните по
делото доказателства са достатъчни и категорични, за да не възниква никакво
съмнение относно вида на използваното техническо средство. В заключение
следва да се посочи, че възражения с идентично съдържание и при сходни
факти трайно се приемат за неоснователни и в практиката на касационната
инстанция - така Решение № 1468 от 27.07.2022 г. по к.а.н.д. № 1089/2022 г.
на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2370 от
01.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2644/2021 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 1913 от 21.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1650/2021 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
На следващо място съдът не споделя и довода за допуснато съществено
процесуално нарушение и възникнала неяснота с кое АТСС е установено
нарушението поради изписването в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015 г. на абревиатурата „СПУКС“. Непосредствено след
тази абревиатура в протокола е записан и индивидуалният номер на
използваното средство за измерване, който в случая е 11743CA. Същият
номер фигурира и в статичното изображение в долния десен ъгъл, под датата
и часа на заснемането. Това е номерът на АТСС, вписан и в електронния фиш,
както и в протокола за успешно премината метрологична проверка. За
несъмнената индивидуализация на използваното техническо средство е
необходимо да бъде посочен не просто негов тип, но и индивидуалният номер
на конкретното средство за измерване, което в случая е изпълнено.
Възраженията срещу приетото по делото статично изображение с
№0564172 са също неоснователни. Съдът намира, че изготвената снимка е
редовна от външна страна и липсват основания да не й бъде призната
присъщата й доказателствена стойност по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. По делото е
прието Ръководство за работа с такъв тип техническо средство и съгласно
т.5.4 от същото (лист 29 от делото) изготвените снимки съдържат
автоматично генерирана информация за разпознат номер на МПС и
метаданни, характеризиращи нарушението, сред които дата и час на
нарушението. Тази дейност е онагледена в изображението към т. 5.4 от
6
Ръководството и от същото се установява, че датата и часът на заснемането се
изобразяват в долното поле под снимката заедно с информацията за GPS
координати, разпознат номер, стойност на измерената скорост. Процесната
снимка с № 0564172 съдържа цялата тази информация, като в графата дата
изрично е записано, че нарушението е заснето на 17.05.2021 г. в 11:36 часа.
При тези факти вън от всякакво съмнение е, че измерването на скоростта на
процесното МПС, обективирано чрез снимката, е направено на посочените в
нея дата и час.
Горното поле над снимката, което коментира защитата, видно от т. 5 от
Ръководството за работа с АТСС, не е част от съдържанието, което се създава
в момента на заснемането на деянието, и не съдържа информация, която да се
отразява в момента на генерирането на снимката. Касае се за допълнителен
надпис, който очевидно е последващо създаден за леснота при комплектуване
на преписката. Датата 24.05.2021 г. следва да бъде отнесена към датата, на
която снимката е разпечатана на хартиен носител, което е изцяло ирелевантно
за делото обстоятелство.
Накрая следва да се има предвид, че снимката е изготвена от
автоматизирано техническо средство, което заснема и записва датата и
точния час на нарушението. Към датата на използването му, доказано по
делото, то е технически годно и успешно е преминало метрологична
проверка. При тези факти липсва основание да не бъде дадена вяра на датата и
часа, посочени в самото статично изображение. Разпоредбата на чл.189, ал.15
от ЗДвП също ясно постановява, че именно това съдържание има призната в
процеса доказателствена стойност, която следва да бъде зачетена.
Допълнителният надпис е пояснение, но не и част от съдържанието на
снимката, поради което не е годен да внесе колебание в доказания по делото
факт, че нарушението е извършено на 17.05.2021 г. в 11:36 часа.
Съдът намира за неоснователни и възраженията срещу редовността на
съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Макар в същия действително да не е попълнен реквизитът номер на първо и
последно статично изображения, то този пропуск не опорочава същественото
съдържание на протокола и не препятства възможността да бъде извършена
проверка от съда за законосъобразното използване на мобилно АТСС, в
съответствие с изискванията на нормативната уредба. В протокола надлежно
са удостоверени всички значими за разкриването на обективната истина по
делото обстоятелства – датата и мястото на използване на АТСС и на
осъществявания видеоконтрол за спазването на правилата за движение,
посоката на движение на контролираните МПС, видът на използваното
техническо средство, включително и неговият номер, режимът на измерване,
посоката на задействане на радара и приложимото ограничение на скоростта.
Надлежно са вписани още началният и крайният час на работа на
техническото средство – от 09:30 ч. до 19:30 ч. За приетата по делото снимка
се доказва да е заснета от използваното в случая АТСС с № 11743СА, налице
е идентичност на посочената в снимката дата на нарушението и датата на
7
използване на техническото средство, а часът на нарушението, отразен в
снимката, е в рамките на времевия диапазон на начало и край на работа на
процесното АТСС, вписан в коментирания протокол. При тези факти е
доказано по делото, че процесното деяние е извършено на същите дата и
място, за които е съставен и протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. и в рамките на времето, през което АТСС е било в работен
режим и е заснемало статични изображения с нарушения на правилата за
движение. Следователно доказано е и че за използването на процесното
АТСС на 17.05.2021 г. в 11:36 часа в гр. Пловдив, пътен възел Скобелева
майка има съставен изискуемият от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
протокол.
Не всяка празнота в съдържанието на протокола автоматично следва да
се приема за основание същият да бъде изключен от доказателствената
съвкупност. Преценката е всякога конкретна и трябва да почива на
значението на съответния реквизит за възможността да бъде установена
обективната истина по делото и за проверка за спазването на процедурните
правила за използване на мобилно АТСС. Формализмът в
административнонаказателния процес не е самоцел и не се изразява в
изискване всяко най-малко отклонение от формата и процедурата да бъде
въздигано в съществено процесуално нарушение. Формалността на
процедурата всъщност е гаранция за справедливостта на процеса и че
диренето на обективната истина ще се извърши по предварително оповестени
и общоизвестни процедурни правила. Преценено на плоскостта на цялостното
съдържание на протокола с рег. № 1030р-14313/18.05.2021 г. фактът на
невписани номер на първо и последно статично изображения не препятства
разкриването на обективната истина, нито е пречка да бъде упражнен съдебен
контрол за законосъобразността на процедурата. По тези съображения
коментираният пропуск следва да бъде отнесен към категорията на
процесуалните нарушения, които не са съществени. В този смисъл е трайната
и последователна съдебна практика - така Решение № 293 от 22.02.2022 г. по
к.а.н.д. № 3190/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 117 от 20.01.2022 г. по к.а.н.д. № 3085/2021 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2370 от 01.12.2021 г. по к.а.н.д.
№ 2644/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1223 от 27.06.2022 г. по к.а.н.д. № 1017/2022 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1217 от 13.07.2020 г. по к.а.н.д.
№ 1026/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1426 от 21.07.2022 г. по к.а.н.д. № 1088/2022 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1785 от 16.10.2020 г. по к.а.н.д.
№ 1786/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Същото се отнася и за възраженията на жалбоподателя относно
вписаната поправка в протокола в графата „Брой часове работа на АТСС на
място за контрол“. Какъв е реалният брой на часовете, през които средството
за измерване е било в работен режим, се установява в пълнота от останалите
8
надлежно попълнени реквизити на протокола – в случая графите начало и
край на работа. От тях се доказва, че АТСС е поставено в работен режим в
09:30 ч. и е заснемало статични изображения и видеоклипове до 19:30 ч. на
17.05.2021 г. Именно това е необходимият реквизит за упражняването на
правото на защита, тъй като позволява да бъде направена преценка дали
деянието е извършено в рамките на времето, през което АТСС е
функционирало. Графата „брой часове работа“, в която е извършена
поправката, изпълнява по-скоро отчетни функции относно цялостното
използване на автоматизираното техническо средство през съответния ден, но
няма решаващо и относимо значение към конкретното деяние от 11:36 часа,
което е предмет на настоящото производство.
В заключение съдът приема, че не са налице такива поправки или
непълноти в съдържанието на протокола, които да поставят под съмнение
значимите за делото факти, които съдът установява от съдържанието му.
Поправките и непълнотите касаят несъществени, странични обстоятелства
или такива, за които има събрани други надлежни доказателства. Протоколът
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. се цени за редовен и се
ползва от настоящия състав с присъщата му доказателствена стойност, тъй
като не се доказват основания той да бъде изключен от доказателствените
материали.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 17.05.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от
обективна страна на 17.05.2021 г. в 11:36 часа в гр. Пловдив жалбоподателят
С. е управлявал лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № ***, като се е
движил със скорост от 79 км/ч при разрешена максимална скорост за
населено място от 50 км/ч.
Възражението на жалбоподателя за неправилно определено място на
извършване на нарушението е неоснователно. Предвид конкретиката на
фактите по делото липсва допуснато нарушение от категорията на
съществените. Жалбоподателят е наказан за нарушаване на общата забрана за
движение със скорост над 50 км/ч в рамките на град Пловдив и именно такова
деяние се доказва по делото, че е извършил в действителност. Касае се за
движение на лек автомобил във вътрешността на населено място, където в
случая навсякъде по протежението на изследвания в експертизата участък от
пътя е действала общата забрана за движение със скорост, по-висока от 50
км/ч. В тази връзка несъмнено доказано по делото е, че жалбоподателят е
9
трябвало да съобразява поведението си именно с това ограничение и на
мястото, съответстващо на т. 2 от скица № 1 към заключението по
геодезичната експертиза. Съдът изцяло възприема и указанията по
приложението на закона, изведени в съдебната практика на касационната
инстанция, която вече е имала повод да се произнесе по възражение със
същото съдържание. Съгласно Решение № 434 от 17.02.2020 г. по к.а.н.д. №
3752/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив:
„Съдът намира за несъществено отклонението на описаното място на
нарушението в диапазон със 100-200 м разлика. Безспорно е, че колата се е
движела във вътрешността на града, където важи забраната за
движение на МПС от над 50 км/ч, поради което дали сочените в
приложението към електронния фиш координати посочват различна точка
от една и съща улица на града е без правно значение.“.
Тези изводи изцяло намират съответно приложения и към процесния
казус. Движението на автомобила е заснето по улица, която се явява
продължение на пътния възел и е пряко и непосредствено свързана с него.
Установява се, че автомобилът се намира на разстояние от 135 метра от самия
пътен възел. Следователно описаното в ЕФ място кореспондира и е пряко
свързано с местонахождението на превозното средство в момента на
заснемането му от техническото средство. За индивидуализацията на точното
място е използван близко и непосредствено разположен общоизвестен обект.
По този начин направеното описание не създава твърдяната неяснота или
невъзможност за жалбоподателя да узнае къде точно е осъществено
движението му, а напротив – насочва към конкретно място, което изцяло
кореспондира с мястото, на което движението на жалбоподателя е фиксирано
в заснетото статично изображение.
В съдебната практика на касационната инстанция също последователно
се приема, че направено описание с идентично съдържание като в процесния
електронен фиш – гр. Пловдив, пътен възел Скобелева майка, надлеза южно
платно в посока изток, е годно да опише място, попадащо на територията на
град Пловдив, не е налице неяснота или противоречие в описанието на
мястото на деянието и не е ограничено правото на защита - така Решение №
117 от 20.01.2022 г. по к.а.н.д. № 3085/2021 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
Досежно авторството на деянието наказанието е наложено на
жалбоподателя С. в качеството му на *** на юридическото лице - собственик
на автомобила, с който е извършено нарушението, без да е посочил друго
лице като фактическия водач съгласно предоставеното му от закона право. В
съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено правото на
собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и срокът за
това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено
в пълнота. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено
при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо
10
лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Жалбоподателят е могъл да обори
презумпцията относно авторството по изрично регламентирания в чл. 189, ал.
5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице е извършило нарушението. Така е
създаден механизъм, по който законният представител на дружеството
собственик може да отблъсне понасянето на отговорност за чуждо поведение.
По делото нито се твърди, нито се установява жалбоподателят С. да е подал
писмена декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да
е извършило нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана
именно неговата отговорност. С безрезултатното изтичане на срока за
подаване на писмена декларация от собственика с данни за друго лице, което
да е извършило нарушението, предметът на доказване по делото се
концентрира около обстоятелството кой е бил собственик, респ. законен
представител на ЮЛ-собственик на автомобила към датата на деянието, а
не кой е бил негов водач.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък. Следователно в съзнанието му
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил
деянието си. Формирал е представа и за това, че е управител на търговското
дружество, което е собственик на автомобила.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 29 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на автомобила, а именно 79 км/ч. В електронния фиш
изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 82 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта от 79 км/ч, каквато стойност е
11
посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената скорост пък е
била 50 км/ч, поради което превишаването й е с 29 км/ч.
Видът и размерът на наказанието са предвидени от законодателя във
фиксиран размер и в тази връзка наложеното на жалбоподателя наказание с
електронния фиш е правилно определено. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от
ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за налагане на наказание под
предвидения най-нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
присъждане в писменото становище на лист 2 от делото. Съгласно правилото
на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто
орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от
ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към
максималния размер, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят С. М. С..
В съдебното производство пред районния съд са направени още разноски
12
за възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-техническа
(геодезична) експертиза в размер на 430 лева. Тези разноски също следва да
бъдат възложени в тежест на жалбоподателя предвид изхода на делото и
съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г.
на ОСНК. Разноските в размер на 430 лева са дължими в полза на бюджета на
съдебната власт.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4863243 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на С. М. С., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати в полза на
съдебната власт, по сметка на РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ сумата от 430
(четиристотин и тридесет) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
13