Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
19.04.2023 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в
публично заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и трета година, трети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от съдия
Н.Каменска адм. дело № 781 по описа на съда
за 2022 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Г.П.Г. ***, подадена чрез адв.С.К. ***, редовно упълномощен, срещу Заповед за прилагане на
ПАМ № 22-0851-000492/22.12.2022 г., издадена от Ивайло Василев
Недялков, началник група към ОД на МВР-Добрич, Сектор „Пътна полиция“, с която
на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП, а именно „временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца“, и са отнети СУМПС № ********* и Контролен талон №
5983463.
Жалбоподателят счита заповедта
за неправилна и незаконосъобразна.
Оспорва описаната в нея фактическа обстановка. Твърди, че не е употребявал наркотични вещества и представя
доказателства от лабораторно изследване. В съдебно заседание, чрез адв.К.
заявява, че поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена като претендира
и присъждане на разноските по делото.
Ответникът, Ивайло Василев Недялков, началник група към ОД на МВР-Добрич, Сектор „Пътна полиция“, не се явява и представлява. В
придружаващото преписката писмо с вх. № 4584/29.12.2022г. е изразено становище,
че жалбата е неоснователна и се иска потвърждаване на наложената принудителна
административна мярка.
Съдът обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на
страните и приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Съгласно
чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) обжалването на заповедите от вида на
процесната, издадена по реда на чл. 171, т.1, б. "б " от ЗДвП, се
извършва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресата на заповедта срещу годен за оспорване
административен акт. Заповедта е връчена
на 22.12.2022 г., а жалбата срещу нея е
постъпила на 29.12.2022 г., т.е. в законоустановения
14-дневен срок.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Оспореният административен акт е
издаден при спорна и неизяснена фактическа обстановка.
Въз основа на приетите по
делото писмени доказателства и твърденията в жалбата, съдът приема за установено по делото следното:
С оспорената
заповед на Г.П.Г.,***, е наложена принудителна административна мярка по реда на
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, затова, че на 22.12.2022 г. около 08,54 часа в
гр.Добрич на бул.“25 септември” като водач на МПС марка „БМВ“, модел „530 ХД“ с рег. № В 4320 ТА, при
проверка от контролните органи, извършена в Сектор „Пътна полиция“ за употреба
на наркотични вещества и техните аналози, цифровата индикация на техническото средство „Дръг тест 5000“ с инв.
№ ARME 0036 отчела положителен резултат за употреба на Бензодиазепини /BZO/.
За проверката
контролните органи са съставили Протокол за извършена проверка за употреба на
наркотици или упойващи вещества и Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 789950/22.12.2022 г. На водача е издаден Талон за изследване № 101826/22.12.2022 г., връчен в
09,25 минути.
От представения в
административната преписка Лист за преглед на пациент се установява, че Г.П.Г. се
е явил на 22.12.2022 г. в 09,35 часа в МБАЛ-Добрич АД и е дал биологични проби
от кръв и урина за химико-токсилогично изследване. След това със заповед за
задържане на лице е бил задържан за 24 часа в Първо РУ-Добрич.
На 22.12.2022 г. е
издадена и оспорената заповед, с която на жалбоподателя е наложена
гореописаната принудителна административна мярка.
На 23.12.2022 г.
жалбоподателят е извършил лабораторно изследване в специализирана химико-токсикологична
лаборатория на МБАЛ-Варна при ВМА, където по своя инициатива е дал биологични
проби- кръв и урина за изследване. Резултатът от извършеното изследване е
обективиран във фиш за токсикохимичен анализ от 23.12.2022 г., който отразява
липса на наркотични вещества в предоставените проби и е приложен към жалбата. От
една страна върху него е посочено, че анализът няма доказателствена стойност,
но от друга - сам по себе си разколебава безспорността на извършеното
нарушение.
По делото няма
данни какъв е резултата от предоставените на 22.12.2022 г. проби от кръв и
урина.
Постъпило е писмо №
1101 от 14.03.2023 г. от доц. Г. Б., началник ЛХТИ при МБАЛ-Варна към ВМА,
според което, поради претоварване на лабораторията резултатите от изследванията
не могат да бъдат представени и че биологичните проби се изследват с 14 месеца
закъснение поради претоварване на лабораторията. Писмото не е придружено с
доказателства, подкрепящи това твърдението за претоварване на лабораторията.
Същевременно резултатите от пробите /които са
негативни/, дадени по инициатива на жалбоподателя, обективирани във Фиш за
токсикохимичен анализ от 23.12.2023 г., издаден от същата лаборатория, са били
обработени веднага чрез отразяването им още същия ден от доц. Г. Б..
Горната фактическа
обстановка не се оспорва от страните.
Оспорената заповед
за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените
му със Заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на Директор ОД МВР-Добрич правомощия.
Заповедта е
издадена в предвидената писмена форма и съдържа мотиви.
Същевременно обаче
заповедта е издадена в нарушение на чл.35 и чл.36, ал.1 и ал.3 от АПК, при
неизяснена фактическа обстановка, без да са събрани и обсъдени всички
доказателства от значение за случая, което води и до материалната й
незаконосъобразност.
Съобразно нормата на
чл. 171, т. 2а, б. "б. " от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година;
Съгласно чл.174, ал.4
от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.
По този ред е приета
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози, в
която не са предвидени никакви гаранции за своевременно изготвяне на изследванията
на водачите, нито е предвидена административно-наказателна или имуществена
отговорност на субектите – лечебни центрове и заведения, на които е възложено
извършването на тази дейност.
Съгласно чл. 3 от Наредбата,
при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на
алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на
наркотични вещества или техни аналози – с тест. В случая е използвано
техническо средство за установяване наличие на наркотични вещества или техни
аналози – Дрегер “Дръг тест 5000”. Попълненият Талон за изследване
съставлява именно Приложение № 1 от наредбата, предвиден за
издаване в този случай.
Съгласно и чл. 171 т.
1 б. "б. " ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4, установените
стойности са определящи. В чл.6, ал.4 от Наредбата е уреден редът, по който
водачът може да оспори резултатите от извършените в момента на проверката от
контролинте органи тестове. Нормата определя, че в талона по чл. 3, ал. 2 се
отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо
лабораторно изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина на
установяване се приемат отчетените показания от техническото средство.
В обобщение следва да се
отбележи, че според нормата на
чл.174, ал.4 от ЗДвП, определящи за наличието на наркотични вещества или техните аналози в
кръвта са резултатите, посочени в медицинското
изследване, а не показанията
на техническото средство Друг тест 5000“ с инв. № ARME 0036.
Резултатът от
направения тест с техническо средство Дрегер тест 5000 с инвентарен № ARMЕ
-0036 би бил от значение,
само в случаите на чл.6, ал.4, изр. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., която
определя, че при отказ на лицето да
избере един от двата начина на установяване, се приемат отчетените показания от
техническото средство.
От доказателствата по делото е видно, че не е налице хипотезата, при
наличието на която да се приемат за меродавни, определящи резултатите от теста,
извършен на място от контролните органи.
Представени са писмени
доказателства, че
жалбоподателят е оспорил резултатите от полевия тест с техническо средство
Дрегер тест 5000 с инвентарен № ARMЕ -0036 като е предприел предвидените в
закона действия в своя защита. Жалбоподателят не е отказал нито проверката с Дрегер тест
5000, нито последващото химико-токсикологично изследване. Същият се е явил в МБАЛ Добрич АД и въз основа на
издадения му талон за медицинско изследване е предоставил биологичен материал
за извършване на точен химико-токсилогичен анализ, резултатът от който да
противопостави на резултата от техническото средство „Друг тест 5000“ с инв. №
ARME 0036.
Взетите от
жалбоподателя проби са изпратени на определената с наредбата специализирана
лаборатории за изследване. Съгласно чл.19, ал. 1 , т.1, б.“в“ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., специализираната
химико-токсикологична лаборатория към МБАЛ - Варна, при ВМА - за областите
Варна, Добрич, Силистра, Разград, Търговище, Шумен, Велико Търново и Русе е
определена да изследва пробите кръв за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта заедно с талона за изследване и протокола по чл. 14, ал. 2.
Изследване обаче, на
предоставените от жалбоподателя по реда на Наредбата проби от кръв и урина, не
е било извършено към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, видно
от отговорите на ВМА МБАЛ - Варна.
По делото също не са
представени служебно изисканите резултати от химико-токсилогичното изследване,
които е задължена да извърши лабораторията на ВМА – МБАЛ-Варна. Следва извода,
че въпросното лечебно заведение не е извършило своевременно или в разумен срок
химико-токсилогичното изследване, представляващо единственото годно
доказателство за установяване на описаната в заповедта за налагане на ПАМ
фактическа обстановка. Резултатите от изследването на дадения от жалбоподателя
биологичен материал са, освен това и единствения предвиден в закона начин
водачът на МПС да докаже, че не е употребил алкохол или наркотични вещества с
цел да се защити от евентуално неправомерно ангажиране на
административнонаказателна, наказателна отговорност, както и от последиците на
предвидените в закона принудителни административни мерки.
В тежест на
административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на
оспореният акт, включително наличие на извършено административно нарушение за
предотвратяването и преустановяването, на което е приложена принудителната
административна мярка. Наложената принудителна административна мярка съществено
ограничава правото на жалбоподателя да управлява и да ползва личния си
автомобил за придвижване, а в случая не е доказана хипотезата на чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП, при наличието на която се прилага мярката.
Затова настоящият
съдебен състав приема, че фактическата обстановка, описана в оспорената заповед,
не е доказана към датата на издаването й към момента на обявяване на делото за
решаване. След като фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ
спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред, то
оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени.
По горните
съображения съдът приема, че жалбата е основателна, а оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да се отмени на основанията по чл.146, т.3, т.4 и
т.5 от АПК.
Жалбоподателят
претендира разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.,
платено в брой, според представения по делото договор за правна защита и
съдействие, които следва да му се присъдят.
Така мотивиран и на основание
чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд –Добрич, трети състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Г.П.Г.,***,
ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ № 22-0851-000492/22.12.2022 г., издадена от Ивайло Василев
Недялков, началник група към ОД на МВР-Добрич, Сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР-Добрич да заплати на Г.П.Г. ЕГН **********,***, СУМАТА от 1000
/хиляда/ лева, представляваща извършени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
Н.Каменска