РЕШЕНИЕ
гр.София,
03.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в,
в открито заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
4085 по описа за 2017 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 във вр.
чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Малолетната ищца Ж.К.С. действаща
чрез своята майка и законен представител К.К. А.
твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 12.07.2016г. са й причинени телесни
увреждания. Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на МПС С.А.Д..
Ищцата е била пътник в автомобила, заедно с още три лица. В резултат на
описаното ПТП тя е получила травматични увреждания, била е хоспитализирана,
след това лечението и продължило в домашни условия. Търпяла е много болки и
страдания, които и сега продължава да търпи. Не може да се съвземе от стреса,
има неспокоен сън, изпитва страх при пътуване с автомобил. Ищцата сочи, че
увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника с период на
покритие, валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния
за обезщетяване на причинени вследствие
на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
ПТП в размер на 120 000лв., ведно с лихвата от 21.12.2016г. датата, на
която изтича срока за произнасяне на застрахователя по заведената от ищцата
претенция. Процесуалният й представител претендира за разноски.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.и З.” оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва водачът на МПС да има изключителна вина
за настъпването на ПТП, оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба,
оспорва твърдените телесни увреждания, както и причинно следствената връзка
между действията на водача на МПС и настъпилите за ищцата вреди. Алтернативно,
прави възражение за съпричиняване, като счита, че
ищцата има вина за настъпване на вредоносните последици, тъй като е пътувала
без поставен предпазен колан. Намира размера на иска за прекомерно завишен и
несъобразен с конюнктурата в страната.
Претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С решение по НАХД № 3208/2017г. на
Старозагорски районен съд , постановено по реда на чл.78а от НК водачът С.А.Д.
е признат за виновен за това, че на 12.07.2016г. на км.239+500 от път 1-5 до
разклона за с.Загоре, общ.Стара Загора, при управление на МПС л.а. „Опел Кадет“
е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.16 ал.1
т.2 от ЗДвП, чл.20 ал.2 от ЗДвП, чл.25 ал.1 от ЗДвП, чл.35 ал.3 и чл.50 ал.1 от ЗДвП, с което по
непредпазливост причинил на Ж.К.С., на 10г. от гр.Симеоновград, средни телесни
повреди, изразяващи се в разстройство на З.то, временно опасно за живота,
вследствие на контузия на главата/контузия на мозъка, фисура
на костите на черепния покрив и счупване на лява зигоматична
кост/ и контузия на гръдния кош /контузия на белите дробове/, както и в трайно
затруднение на движенията на горния десен крайник, вследствие на счупване на
дясната ключица – престъпление по чл.343 ал.1 б.б във вр.
чл.342 ал.1 от НК.
Тъй като
ответникът оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба, по делото е
назначена и изслушана съдебна автотехническа
експертиза. Вещото лице установява следния механизъм на ПТП:
Процесното ПТП е настъпило на Път I - 5
разклона за с. Загоре община Стара Загора. Път I - 5 се състои от две платна,
разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначен за двупосочно движение
на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. За посоката от
гр. Стара Загора към автомагистрала Тракия, преди кръстовището има обособена
пътна лента, предназначена за завиване в ляво към с. Загоре. Кръстовището е Ш -
образно. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична
видимост. Процесният товарен автомобил „Мерцедес” се
е движил по Път I - 5 в дясната пътна лента с посока от гр. Стара Загора към
Автомагистрала Тракия, със скорост на движение 62 км/ч. В момента, в който е
приближил кръстовището с разклона към с. Загоре, процесният
л.а. Опел се е движил с посока от с. Загоре. Водачът на л.а. Опел е навлязъл в
кръстовището, изпълнявайки десен завой в посока гр. Стара Загора, движейки се
със скорост 23 км/ч. Автомобилът е преминал през пътната лента за завиващите
наляво автомобили от гр. Стара Загора и е навлязъл частично в дясната пътна
лента, по която се е движил срещу него т.а. Мерцедес. Водачът на т.а. Мерцедес
е задействал аварийно спирачната система на управлявания от него автомобил и е
отклонил автомобила под малък ъгъл надясно, но въпреки това се е реализирало
ПТП. Л.а. Опел с предната си лява част странично се е ударил в предната лява
част странично на т.а. Мерцедес. След удара, т.а. Мерцедес е продължил
движението си в първоначалната си посока и с аварийно спиране, като се е
установил на мястото, където е бил намерен при огледа от полицейските органи.
След удара л.а. Опел се е завъртял в посока обратна на посоката на
часовниковата стрелка и е продължил движението си в противоположната посока на
движение на т.а.Мерцедес, като се е установил върху платното за движение на
мястото, където е намерен.
Във връзка с установяване дали водачите но МПС са спазили необходимата
дистанция вещото лице е установило, че непосредствено преди настъпването на
ПТП, т.а. Мерцедес се е движил в дясната пътна лента, предназначена за движение
на автомобилите за посоката му. Движейки се в посочената пътна лента, водачът
на автомобила е спазвал необходимата странична дистанция спрямо движещите се
автомобили в насрещната му пътна лента и идващите от с. Загоре - завиващи на
дясно към гр. Стара Загора автомобили. Преди настъпването на удара, водачът на
л.а. Опел е извършил завой на дясно, включвайки се в път I - 5 като е преминал
през пътната лента, предназначена за завиващите наляво автомобили с посока от
гр. Стара Загора към с. Загоре. Навлизайки на пътната лента, предназначена за
ляв завой, той е навлязъл в пътната лента за насрещно движещи се автомобили,
като е пресякъл двойна непрекъсната линия.
Според вещото лице ПТП е било предотвратимо само от водача на л.а. Опел. От
момента в който л.а. Опел е навлязъл в лявата пътна лента за посоката на т.а.
Мерцедес и след това е навлизал в пътната лента на т.а. Мерцедес, той е изминал
разстояние около 8 м. за около 2 сек. За посоченото време водачът на т.а.
Мерцедес не е имал техническа възможност да предприеме аварийно спиране и да
спре преди мястото на удара. От посоченото се определя, че процесното
ПТП от гледната точка на водача на т.а. Мерцедес, е било непредотвратимо. В
същото време водачът на процесния л.а. Опел е имал
възможност да предотврати настъпването на удара и ПТП, ако навлизайки в
кръстовището се е движил със скорост, при която да може да извърши десен завой,
без да навлиза в пътната лента, предназначена за насрещно движещите се
автомобили. Максимално разрешената скорост за движение на
автомобилите в района на ПТП е била 60 км/ч, въведена с пътни знаци. За т.а.
Мерцедес е изчислена скорост на движение 62 км/ч. Превишението
от 2 км/ч е в рамките на възможната грешка, при използвания метод на определяне
на скорост. Посоченото превишение на скоростта не
влияе за предотвратимостта на ПТП от водача на
т.а.Мерцедес. По данни от протокола за оглед в посоката на т.а.
Мерцедес, на около 100 м преди настъпването на ПТП е поставен пътен знак,
ограничаващ скоростта на автомобилите до 60 км/ч и пътен знак път без
предимство от ляво. За посоката на движение на л.а. Опел, преди кръстовището, е
поставен пътен знак, указващ, че навлиза в път с предимство.
Според вещото лице, причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лекия
автомобил Опел с органите за управление на автомобила, който е навлязъл в процесното кръстовище със скорост, при която не е имал
възможност да извърши десния завой без да навлиза в пътната лента за насрещното
му движение. По тази причина е навлязъл в пътната лента, по която срещу него се
е движил т.а. Мерцедес, като е реализирал удар в него.
Разпитаната по делото св.И., леля на ищцата, установява, че е била в
автомобила, управляван от водача С.Д., заедно с ищцата Ж.. Свидетелят седяла на
предната седалка до шофьора, а Ж. седяла на задната седалка. В автомобила
нямало предпазни колани. Според свидетелката водачът объркал отбивката. Т.а. ударил техния автомобил в задната му част,
при задната врата, където била Ж.. Последната била в безсъзнание, цялата била
потрошена. Била откарана в болница, състоянието й било много тежко. Пищяла, не
можела да става, била с поставен памперс. Оплаквала се, че я боли всичко. След
хоспитализацията 2 месеца били с майка си в Загоре, била на легло, и едва после
си прибрали в Симеоновград. Според свидетелката ищцата все още не се е
възстановила. Плашила се в съня си, не си спомняла катастрофата. Преди Ж. била
много здраво дете, отличничка в училище. Сега е намалила успеха в училище, била
изпуснала една година. Случвало се сега докато е на училище да се обади на
майка си да я вземе, защото главата я боляла.
Св.М., баща на ищцата, установява, че в първите дни Ж. не ги познавала,
една на 9-тия ден след катастрофата разпознала майка си. След инцидента детето
било на легло и родителите му се редували до го обслужват. Едва на третия месец
започнала да става сама, с тяхна помощ. Преди катастрофата бащата сочи, че Ж. е
била отличничка , а сега не се справяла с успеха, забравяла лесно, била нервна.
Не посещавала часовете по физическо. Сега се движела добре, но се оплаквала от
болки в десния крак, в областта на бедрото . Имала изкривяване на дясното
рамо и винаги си слагала втора дреха, за
да не се вижда. Имала неспокоен сън, имала страх да пътува с автомобил.
Назначената по делото съдебна медицинска експертиза установява, че в
резултат на процесното ПТП пострадалата ищца е получила следните травматични увреждания: Контузия на главата,
врата, гръдния кош и крайниците. Мозъчна контузия. Фрактура на дясната
ключица. Контузия на белите дробове.
Неразместена фрактура на лява ябълчна
кост на лицевия скелет. Липсват клинични и
образни данни за разместване, депресия и засягане на мозъчни структури,
анатомични или функционални нарушения във връзка със счупването на зигоматичната кост. Липсват травматични увреждания на
крайниците. Проведено и е болнично лечение в клиника по неврохирургия,
за периода 12.07. - 23.07.2016г.
Проведено е неоперативно лечение, с външна имобилизация
на десния горен крайник за срок от 45 дни. Изписана с подобрение и назначено
домашно лечение. Във връзка с установяване кекав е възстановителния период за
получените от Ж. увреждания, вещото лице уточнява, че обичайният процес на
възстановяване при мозъчна контузия с установено контузионно
огнище на главния мозък е до 2-3 години. Усложнения са възможни както в този
период, така и години по-късно. Зарастване на счупване на ключица настъпва за
срок от 30-45 дни, възстановяване на движенията в раменната става настъпва след
два-три месеца и е в зависимост от провежданата рехабилитация. Възстановяването
на белодробната контузия настъпва за срок от 30-40 дни. Неразместена фрактура на
ябълчна кост зараства в срок до 45 дни, по принцип
без остатъчни явления. Вещото лице е извършило личен преглед на пострадалата
ищца на 3.04.2018г. Експертът счита, че в клиничен аспект към момента детето е
възстановено от получените травматични увреждания. Съобщаваните оплаквания от
обща нервност, периодично главоболие, често прилошаване, лесно уморяемост и болки в
дясната глезенна става при продължително ходене не са
потвърдени от медицинска документация и обективни изследвания. Извършеното
контролно КТ изследване на главен мозък през м. декември 2017г. не установява
патологични промени. До момента не е проведена мозъчна електроенцефалография.
Вещото лице не е установило контрактури в ставите на
десния горен крайник, движенията в раменната става са възможни в пълен обем.
В областта на дясната ключица вещото лице е наблюдавал и опипал деформация в
средна трета с изпъкналост напред. Движенията в раменната става са били
свободни, неболезнени и пълен обем.
По делото е изготвен социален доклад за непълнолетната ищца, представен от ДСП
Димитровград. Социалният работник е установил, че детето се отглежда в
семейството на своите родители. Основни грижи полага майката, която не е
трудово заета. Нуждите на Ж. са осигурени в достатъчна степен. Социалният
работник се е срещнал с личния лекар на ищцата и след разговор с него е
получена информация, че Ж. няма отклонения в развитието, но като последствия от
катастрофата е получила посттравматично главоболие и болки по тялото. Детето
посещава училище и е в добри взаимоотношенията със съученици и учители. Отскоро
участва в часовете по физическо възпитание. Според социалния работник към
настоящия момент детето изглежда физически възстановено, но съществуват
индикации за наличие на посттравматичен стрес, тъй като детето не желае да
говори и да си спомни за инцидента на 12.07.2016 г. ДСП препоръчва детето да
получи адекватно парично обезщетение по преценка на съда, съобразно събраните
доказателства и предвид интересите му.
Автомобилът е имал сключена ЗЗГО при
ответника по полица № 30116000158154 покриваща 01.01.2016г.-
31.12.2016г., вкл. и датата на ПТП – 12.07.2016г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо съдът
приема, че водачът на л.а Опел , С.А.Д.
е виновен за настъпването на произшествието, при което е пострадала ищцата.
Деянието й е противоправно и извършено виновно /по
непредпазливост/.
Съгласно задължителната съдебна
практика всички останали факти, които
имат отношение към гражданските последици от деянието, вкл. и съпричиняването на вредоносния резултат, извън тези
отнасящи се до извършването на деянието (когато поведението на пострадалия не е
елемент от фактическия състав на престъпното деяние), неговата противоправност и вината на дееца, следва да бъдат
установени с доказателствени средства в рамките на
производството по разглеждане на гражданските претенции , произтичащи от същото
това деяние. Без значение е дали за същите са събрани доказателства в хода на
съдебното производство.
Твърдението на ответника, че вина за ПТП има и водачът на т.а. Мерцедес не
се установи от събраните по делото доказателства. Вещото лице от АТЕ е
категоричен, че причините за ПТП са единствено субективните
действия на водача на лекия автомобил Опел. Другият водач не е имал противоправно
поведение.
Въз основа на влязлата в сила
присъда съдът приема, че е налице пряка причинна връзка между деянието на
виновния водач и настъпилите за ищцата телесни увреждания. Не се установиха
телесни увреждания различни от тези, посочени в присъдата срещу виновния водач,
освен увреждания по крайниците, които с повърхностни. Тези телесни увреждания
са причинили на ищцата болки и страдания, както от тяхното лечение, така и от
възстановителния им период. Налице са
елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане -
деяние от водача на лекия автомобил, извършено виновно и противоправно,
вреда за ищцата по делото и наличие на причинна връзка между деянието и
вредата.
По делото не се спори, че ищцата е била без поставен предпазен колан. В
този смисъл възражението на ответника за съпричиняване
от страна на пострадалата за настъпилия вредоносен резултат е основателно. Съпричиняване според константната съдебна практика е налице
винаги, когато пострадалият с
поведението си е създал предпоставки
за осъществяване на деликта и за възникване на
вредите, или пък е улеснил механизма на
увреждането, така че да предизвика по този начин и самите вреди. В случая няма
значение дали ищцата е била пълнолетна или не. В този смисъл е и ТР №88/62г,
ОСГК, ВС – „чл.51 ал.2 от ЗЗД намира приложение и в случаите когато
пострадалото при злополука малолетно или непълнолетно дете е допринесло за
настъпването на вредоносния резултат поради неупражнен върху него надзор от
родителите му“. И това е така, тъй като не е необходимо увреденият виновно да е
допринесъл за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна
връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. Предвид
обстоятелството, че ударът е бил страничен, съдът приема, че ролята на
предпазния колан за предпазване на тялото на ищцата от удари при ПТП е била
намаляла. Независимо от това вещото лице по СМЕ е категоричен, че получените от
Ж. множество травматични увреждания не биха настъпили при коректно поставен
предпазен колан . Съдът приема, че процентът съпричиняване
от страна на ищцата е 25.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал.
1 от КЗ увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените
вреди направо от застрахователя на виновното лице, застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Налице е валидно сключен застрахователен
договор за гражданска отговорност за деня на ПТП. Последният е основание за
възникване на прякото право на ищцата срещу застрахователя по застраховка ГО на
делинквента. Съдържанието и размера на задължението
на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа
за справедливо обезщетяване на болките и страданията , съгласно чл.52 от ЗЗД. Критерият
„справедливост” предвид задължителната и трайна практика не е абстрактен.
Съобразно дадените с ППВС № 4 от 1968 г. разяснения, преценката на съда е свързана с редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, например: характерът, вида и
броя на уврежданията, продължителността на лечебния и възстановителния период,
допълнителното влошаване на З.то, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при които са причинени
вредите, последиците за З.то на ищеца и прогнозите за бъдещото му здравословно
състояние и др.
В конкретния случай пострадалата, на 10г., е претърпяла множество
травматични увреждания: Контузия на главата, врата, гръдния кош и крайниците.
Мозъчна контузия. Фрактура на дясната ключица. Контузия на белите дробове.
Неразместена фрактура на лява ябълчна кост на лицевия
скелет Възстановителният период за
мозъчната контузия е около 2-3 години, а за останалите увреждания - до 45 дни. В първите два месеца ищцата е била на строг постелен
режим, през който период е имала абсолютна
необходимост от чужда помощ. Изпитвала е болки, неудобства, имала е неспокоен
сън. Засегнати са били и възможностите на ищцата да извършва обичайните си
дейности отпреди инцидента- не посещавала училище, не поддържала контакти с
други деца, а след като се върнала на училище, не посещавала часовете по
физическо възпитание. Отделно от това събраните свидетелски показания сочат, че
ищцата е променила поведението си, станала нервна, намалила успеха си в
училище, изпитвала страх да се вози в кола, продължавала да се стряска на сън.
Продължава да изпитва главоболие , както и болки в тялото, за което е съобщила
и личния й лекар. Ищцата се е възстановила от останалите телесни увреди, като в
областта на дясната ключицата е останала видима деформация в средна трета с
изпъкналост напред, който козметичен дефект притеснява ищцата и тя се опитва да
я прикрива с дрехи /така показанията на св. М./.
На следващо място като база при определяне на паричното обезщетение за
причинени неимуществени вреди служат и стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ. - нормативно
определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на
автомобилистите“, са от значение при определяне размера на обезщетенията за
неимуществени вреди относно възможния максимален размер, при произнасяне по
отговорността на застрахователя при предявен пряк иск, индиция
са за икономическата конюнктура, но сами по себе си не са критерий, нито са
база за определяне размера на обезщетението. Принципът на справедливост изисква
да се съобразява и съдебната практика в
сходни хипотези. Предвид тези критерии, настоящия състав намира, че справедлив размер на обезщетението
за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
е сумата от 80 000 лева. Същата следва да бъде редуцирана с 25%. Така дължимото на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на сумата от 60 000 лв., до който размер искът е основателен
и доказан, като следва да се отхвърли за разликата до пълния претендиран размер от 120 000 лв.
В полза на ищеца трябва да се присъди и законната лихва върху двете
главници. Чл.497 от КЗ свързва задължението на застрахователя да заплати лихва с
датата, на която изтича срокът за представяне на всички необходими
доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя (която от двете настъпи по-рано). По делото липсват
доказателства кога ищецът е представил на застрахователя всички необходими
доказателства за определяне на обезщетение.
Поради това следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава с
изтичане на 3 месечен срок по чл.496 ал.1 от КЗ, т.е. на 21.12.2016г.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащането на такси и разноски на основание чл.83
ал.1 т.4 от ГПК и не е правила такива. Процесуалният й представител претендира
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът представя списък с разноски за 500лв. разходи за експертизи.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска /50%/ - 250лв.
На процесуалният представител на
ищцата се следват разноски в размер на 2330 лв. без ДДС или 2790лв. с ДДС, съобразно
минималния размер адвокатско възнаграждение предвиден в чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
При този изход на делото
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса
в размер на 2400лв. и 100лв. разноски /200лв. от бюджета на съда са заплатени
за СМЕ/.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.и
З.“ АД, ЕИК ********със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на Ж.К.С.,
ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител К.К. А., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 60 000 (шестдесет
хиляди) лв., ведно с лихвата за забава от 21.12.2016г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 12.07.2016г.
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени
виновно от застрахован при Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.и З.“ АД
по застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна
полица № 30116000158154, период на
покритие от 01.01.2016г. до 31.12.2016г., водач С.А.Д.,
ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до първоначално предявения размер от 120 000 лв. ведно с лихва за забава.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „Д.Б.Ж.и З.“ АД да
заплати на адв.П.Д.С.-К., САК, с адрес *** на основание
чл.83 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от
2790лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ж.К.С., ЕГН
**********, представлявана от своята майка и законен представител К.К. А., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.Ж.и З.“ АД разноски по делото в размер
на 250 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „Д.Б.Ж.и З.“ АД да
заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски в общ размер на 2500лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: