№ 518
гр. София, 09.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20241110213389 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. П. К., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 24-4332-000303/19.01.2024 г., издадено от
Даниела Д.а Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което е
санкциониран, както следва: 1.) на основание чл. 185 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/
лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП; 2.) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00
/петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
В депозираната жалба за инвокирани оплаквания за несъответствие на
възприетите от административните органи фактически положения с
обективната действителност. Отправена е молба за цялостна отмяна на
атакувания санкционен акт като неправилен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се
лично, като поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
1
Постъпили са писмени бележки от гл. юрк. Владимир Пашунов, с приложено
пълномощно, който оспорва жалбата и аргументира искане за цялостно
потвърждаване на атакуваното наказателно постановление. Отправена е молба
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение №
0574997/09.01.2024 г., съставен от Ц. Д. Д. – мл. инспектор при 02 РУ СДВР и
в присъствието на свидетеля И. П. И. – очевидец е констатирано, че на
09.01.2024 г., около 14:50 часа, в гр. София, по бул. „Рожен“, от ул. „Петър
Панайотов“ с посока на движение към ул. „Балчо Нейков“, жалбоподателят К.
управлява лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ***** без включени светлини
за движение през деня и без поставен обезопасителен колан, с какъвто
превозното средство е оборудвано.
В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 70, ал. 3 ЗДвП
и чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, като след съставянето му е връчен препис на
въззивника К..
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 24-4332-000303/19.01.2024 г. от Даниела Д.а
Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, жалбоподателят К. е
2
санкциониран, както следва: 1.) на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП; 2.) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/
лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
По делото липсват доказателства за датата и начина на връчване на
оспореното НП, поради което съдът приема, че въззивната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен срок.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приобщените по делото писмени доказателства относно назначаването,
съответно встъпването в длъжност на актосъставителя и наказващия орган.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната
форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика
административните органи са очертали времето, мястото, механизма на
твърдените нарушения и обстоятелствата, при които същите са намерили
3
проявление в обективната действителност, а с това правото на защита на
въззивника е гарантирано в пълна степен.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 1-годишен
срок от извършване на твърдените нарушения, респективно – 3 месеца от
открИ.ето на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо
са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакувания санкционен акт на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника С. П. К.
е ангажирана, както следва: 1.) на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП; 2.) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 /петдесет/
лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото
доказателствен материал, настоящият съдебен състав намира, че твърдените
от административни органи нарушения не са доказани, доколкото в разказите
на свидетелите Ц. Д. и И. И. на етапа на съдебното следствие отсъства
информация в очертаната насока. Макар липсата на съхранен спомен за
процесния случай да е житейски оправдано, поради естеството на
изпълняваната от тях длъжност и ежедневното констатиране на множество
нарушения на правилата за движение по пътищата, то сам по себе си този факт
не би могъл да неутрализира извода за доказателствена необезпеченост на
възведеното административно обвинение. В тази връзка голословните
изявления в АУАН не биха могли да удовлетворят изискванията за пълна и
несъмнена доказаност на твърдените административни нарушения, тъй като
по този начин жалбоподателят е лишен от възможността да вземе
непосредствено участие при разпита на полицейските служители, а това не
4
само, че ограничава драстично гарантираното му от закона право на защита,
но и се конфронтира с фундаменталния за административнонаказателното
производство принцип за състезателност по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 НПК. Изводите
за съпричастността на конкретно лице към дадено административно
нарушение не могат да почиват и единствено на неговото самопризнание /арг.
от чл. 116, ал. 1 НПК, приложим субсидиарно съгласно препращащата
разпоредба на чл. 84 ЗАНН/, поради което не следва да се обсъждат дадените в
съдебната фаза на процеса обяснения на К..
Съставеният АУАН, респективно писмените доказателства, на които
същият се основава не се ползват с презумптивна доказателствена сила
относно съдържащите се в тях фактически положения /разпоредбата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84
ЗАНН във вр с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима,
съобразявайки и дадените задължителни указания от върховната съдебна
инстанция в очертаната насока с т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г.
на Пленума на ВС /, като в тежест на наказващия орган е да докаже вменените
административни нарушения, което в настоящото производство не беше
сторено по изискуемия от закона несъмнен начин.
Съдът констатира, съобразно изложените фактически и правни доводи,
че макар така протеклата фаза на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане
на административно наказание да не е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения, то отговорността на жалбоподателя е
ангажирана неправилно, при непреодолим на етапа на съдебното следствие
доказателствен дефицит, а това предпоставя цялостната отмяна на оспореното
наказателно постановление.
От страна на жалбоподателя К. не се претендират разноски, поради
което съдът не дължи произнасяне в очертаната насока.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 24-4332-
000303/19.01.2024 г., издадено от Даниела Д.а Дескова – началник сектор при
ОПП-СДВР, с което жалбоподателят С. П. К., ЕГН ********** е
санкциониран, както следва: 1.) на основание чл. 185 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 /двадесет/
лева за нарушение на чл. 70, ал. 3 ЗДвП; 2.) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00
/петдесет/ лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, като неправилно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6