№ 1602
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20241100512474 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 15467/09.08.2024 г., постановено по гр.д. № 30283/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, 52 състав, съдът е отхвърлил предявените от Б. Г. Д. срещу
„Ай Ес Джи Би Джи“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ за
признаване уволнението, извършено със Заповед № ЕХОRD/BGD/05/08.04.2022 г., за
незаконно и за постановяване отмяна на същото, за възстановяване на ищеца на
заеманата от него до уволнението длъжност „организатор работа с клиенти с полски
език” и за заплащане на сумата от 16 328,40 лева, представляващи обезщетение за
оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 08.04.2022 г. –
08.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба –
07.06.2022 г., до окончателното изплащане.
Със същото решение съдът е осъдил ответника „Ай Ес Джи Би Джи” ЕООД да
заплати на ищеца Б. Г. Д. на основание чл. 222, ал. 1 КТ сумата от 2721,40 лева,
представляващи дължимо обезщетение при уволнение поради съкращаване на щата,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 07.06.2022 г., до
окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е осъдил „Ай Ес Джи
Би Джи” ЕООД да заплати на Б. Г. Д. сумата от 257,14 лева, представляващи разноски
по делото пред първата инстанция, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
по сметка на СРС сумата от 151,72 лева, представляващи дължима държавна такса. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил Б. Г. Д. да заплати на „Ай Ес Джи Би Джи”
ЕООД сумата от 2480,98 лева, представляващи разноски по делото пред първата
инстанция.
1
Срещу отхвърлителната част на решението е подадена въззивна жалба от ищеца
Б. Г. Д.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното
решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални
нарушения, необоснованост. Поддържа се, че работодателят задължително извършва
подбор, когато със съкращаването на щата засяга една или повече от множество
еднородни длъжности в предприятието. Твърди се, че в първоинстанционното
производство е оспорена законността на уволнението поради това, че не е извършен
подбор от страна на работодателя. Сочи се, че представените по делото щатни
разписания не доказват факта, че е съкратена единствена щатна бройка. Поддържа се,
че в случая е съкратена една от множеството длъжности „организатор на работа с
клиенти”, във връзка с което неизвършването на подбор е довело до
незаконосъобразност на уволнението. Твърди се, че представената по делото
длъжностна характеристика е изготвена за длъжността „организатор работа с
клиенти”, като основната функция за тази длъжност е предоставянето на услуги за
поддръжка на клиенти и разрешаване на проблемите им. Поддържа се, че от
изготвената по делото експертиза е видно, че ищецът е заемал длъжността
„организатор работа с клиенти”, а допълнителната му функция е била „полски език”.
Твърди се, че голяма част от служителите на ответника са били назначени на
длъжността „организатор на работа с клиенти”, като с длъжностните характеристики
работодателят е поставил единствено изискване за отлично владеене на неуточнен
език и писмено и говоримо владеене на английски език. Твърди се, че длъжностната
характеристика на ищеца съдържа идентични основни функции с тези на другите
служители, назначени на длъжността „организатор работа с клиенти”, без да може да
се отличи тази длъжност. Твърди се, че никъде в длъжностната характеристика не е
поставено изискване за владеене на полски език. Поддържа се, че еднаквите трудови
задължения по длъжностната характеристика, еднаквото йерархично място в
структурата на предприятието, еднаквите взаимовръзки доказват, че в случая са
налице еднакви длъжности, заемани от множество служители. Предвид изложеното се
иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Ай Ес Джи Би
Джи” ЕООД, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Поддържа се, че СРС правилно е съобразил, че всички
доказателства по делото водят до извода, че е налице реално съкращаване на щата и че
за работодателя не е възникнало задължение да извършва подбор поради това, че е
съкратена единствената щатна бройка в предприятието за заеманата от ищеца
длъжност. Твърди се, че е установено по делото, че няма други еднородни длъжности.
Поддържа се, че в съответствие с тълкувателната практика на ВКС при съкращаване
на единствената щатна длъжност подборът е право на работодателя. Твърди се, че в
случая няма множество еднородни длъжности, защото се касае за длъжности, които
изискват различни езикови умения, като изпълнението на трудовите задължения е
невъзможно без служителят да владее езика, който използва клиентът на работодателя.
Сочи се, че спецификацията на езика е извършена със сключения трудов договор.
Предвид изложеното се иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционния акт в
обжалваната част. Евентуално се прави възражение за прихващане на присъденото
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ със заплатените по-рано от страна на
работодателя обезщетения по чл. 220 и чл. 222 КТ. Претендират се разноски по делото.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
2
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност СГС приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Б. Г. Д., с която срещу
„Ай Ес Джи Би Джи” ЕООД са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и чл. 222 КТ.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която е уважен
осъдителният иск по чл. 222 КТ, тъй като не е било обжалвано от страна на
работодателя „Ай Ес Джи Би Джи” ЕООД в установения за това двуседмичен срок.
Тоест пред настоящата инстанция е висящ спорът само относно отхвърлените искове
на Б. Г. Д. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Конститутивният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за
незаконно и за отменяне на уволнителната заповед е обуславящ за останалите два иска
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. За уважаване на иск по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че с
ответника са били страни по трудово правоотношение, което е било прекратено с
процесната уволнителна заповед.
В тежест на ответника е да установи, че е съкратил с една щатна бройка
числеността за длъжността „организатор на работа с клиенти“ с допълнителна
функция „полски език“, че тя е била единствената щатна бройка в разписанието към
деня на съкращаването на щата, че е налице утвърдено ново щатно разписание, в което
съкратената длъжност не присъства, поради което е било преустановено изпълнението
на трудовата функция на съкратената длъжност.
За уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че трудовото правоотношение е било
безсрочно.
За уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е останал без работа в
процесния период, вследствие от което е търпял вреди, както и да докаже размера на
дължимото се обезщетение (размера на брутното трудово възнаграждение, получено за
последния пълно отработен месец преди уволнението).
В случая не се спори и се установява от представените писмени доказателства,
че на 05.10.2020 г. Б. Г. Д. е сключил с „Ай Ес Джи Би Джи” ЕООД безсрочен трудов
договор, съгласно който Б. Г. Д. се е задължил да изпълнява длъжността „организатор
работа с клиенти с полски език”. Страните са посочили, че трудовите задължения са
подробно описани в длъжностна характеристика, представляваща неразделна част от
трудовия договор.
По делото е представена обща длъжностна характеристика за длъжността
„организатор работа с клиенти”, съгласно която основните трудови задължения
обхващат това служителят да: 1/ работи съобразно фирмените протоколи и процедури;
2/ поддържа отлично ниво на удовлетвореността на клиентите в чат и имейл; 3/
3
извършва активни телефонни обаждания на клиенти съобразно предварително
определени сегменти; 4/ поддържа ключови показатели за ефективност на обслужване.
От длъжностната характеристика е видно, че основните отговорности за длъжността
са свързани със: спазване на установените работни процедури и срокове; разрешаване
на потенциални проблеми, свързани с плащания на клиенти; приемане на входящи
обаждания/чатове и имейли и предоставяне на информация и помощ; извършване на
изходящи обаждания, чатове и имейли; предоставяне на високо ниво на услуга и
помощ на крайни потребители по телефон; използване на подходящ поздрав;
предоставяне на различни начини за разрешаване на даден случай; постигане на
допълнителни приходи от Up-Sales продажби, преобразуване на статус на клиенти,
разрешаване на потенциални проблеми, свързани с плащания на клиенти, чрез чат и
телефонни разговори; разрешаване на запитвания на клиенти; извършване на активни
телефонни обаждания към клиенти; подаване на своевременен сигнал относно
запитвания от нови клиенти и VIP клиенти. Тоест ключово за изпълнение на трудовите
функции на длъжността е възможността за осъществяване писмено и говоримо на
комуникация с клиентите на работодателя.
В длъжностната характеристика е посочено, че длъжността е пряко подчинена
на „мениджър отдел връзки с клиенти”, като специални изисквания за заемането й са
отличното владеене на езика, както и владеене на английски език писмено и говоримо.
Настоящият състав приема, че несъмнено може да се направи извод, че изискването за
отлично владеене на език касае езикът, определен в индивидуалния трудов договор,
чрез който трябва да се осъществяват трудовите функции. Няма никаква пречка
страните да договорят част от функциите и изискванията за дадена длъжност с
индивидуалния трудов договор, който сключват помежду си.
По делото не е спорно и се установява от представените доказателства, че със
Заповед № EXORD/BGD/05/1359/08.04.2022 г. управителят на „Ай Ес Джи Би Джи”
ЕООД е прекратил трудовото правоотношение на Б. Г. Д., заемащ длъжността
„организатор работа с клиенти” с полски език, считано от 08.04.2022 г. Трудовото
правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата. Заповедта е връчена на
служителя Б. Г. Д. при отказ, което е удостоверено с подписите на двама свидетели –
М.Т. и В.В..
По делото е представена от страна на работодателя Заповед №
EXORD/ISG/01/1358.1/07.04.2022 г., от която е видно, че управителят на „Ай Ес Джи
Би Джи” ЕООД е съкратил щата на дружеството, като е премахнал съществуващата
щатна бройка за длъжността „организатор работа с клиенти с полски език”. Със
същата заповед е утвърдено ново щатно разписание, влизащо в сила на 08.04.2022 г.
Представени са по делото щатни разписания към 06.04.2022 г. и към 08.04.2022
г., от които е видно, че в „Ай Ес Джи Би Джи” ЕООД само едно лице е осъществявало
дейността на „организатор работа с клиенти“ с допълнителна функция „полски език”.
Видно е също така, че от 08.04.2022 г. тази длъжност е премахната. От щатното
разписание е видно, че множество лица работят при „Ай Ес Джи Би Джи“ ЕООД като
организатори работа с клиенти, но с различни езици, които работодателят е определил
като техни допълнителни функции. И по двете щатни разписания няма незаети
позиции при работодателя.
По делото е приета експертиза, неоспорена от страните, която съдът намира за
компетентно и задълбочено изготвена. От същата се установява, че към деня на
прекратяване на трудовото правоотношение Б. Г. Д. е работил в отдел „Операции”,
подотдел „Обслужване на клиенти”, звено „Нерегулирани пазари”, длъжност
„организатор работа с клиенти”, допълнителна функция „полски език”. Вещото лице е
установило, че Б. Г. Д. не е преназначаван на друга длъжност в дружеството
4
работодател – същият е кандидатствал за различна длъжност, но не е бил одобрен
поради това, че не отговаря на изискванията за длъжността. Вещото лице е изчислило
също така, че дължимото се обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ на Б. Г. Д. за срок от 6
месеца възлиза на 16 328,40 лева.
В хода на открито съдебно заседание от 11.10.2023 г. първоинстанционният съд
е констатирал, че в оригинала на трудовата книжка на ищеца Б. Г. Д. (серия Б №
855225) към датата на огледа няма отбелязани нови трудови договори след
прекратяване на трудовото правоотношение с „Ай Ес Джи Би Джи“ ЕООД.
При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна
страна следното:
При прекратяване на трудово правоотношение едностранно от работодателя
съдът, преди да изследва въпроса дали работодателят е бил длъжен и ако е бил – дали
е извършил подбор, следва да прецени дали към момента на прекратяване на
правоотношението е било налице използваното от работодателя основание за
уволнение и дали заповедта за уволнение е издадена от лице с работодателска власт.
На основание чл. 141, ал. 1 ТЗ управителят на дружеството с ограничена
отговорност организира и ръководи дейността му съобразно закона и решенията на
общото събрание, а съгласно ал. 2 – представлява търговското дружество пред третите
лица. Следователно чрез управителя на дружеството с ограничена отговорност се
упражняват функциите на работодател спрямо работниците и служителите, назначени
в дружеството (тези функции не са в компетентността на общото събрание/едноличния
собственик на капитала видно от чл. 137, ал. 1 ТЗ).
Доколкото уволнителната заповед в случая е подписана от управителя на „Ай Ес
Джи Би Джи” ЕООД, въззивният съд приема, че същата е издадена от лице със
съответната работодателска компетентност.
Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на работника
или служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ възниква едва след или
най-рано с взимане на решение от компетентния орган с работодателска власт за
съкращаване на щатната бройка за заеманата длъжност. Решението за съкращаване на
щата може да се съдържа в различни актове на работодателя – заповед, списък,
длъжностно или поименно щатно разписание, акт за одобряване на новото щатно
разписание, уведомление до държавен орган, акт за назначаване на комисия по
подбора и други. Правопораждащият факт за уволнение поради съкращаване на
щата е волеизявлението на работодателя за промяна в щатните бройки,
независимо дали и в какъв документ е отразено това волеизявление. За това
волеизявление законът не е предвидил форма за действителност или форма за
доказване, поради което то може да бъде обективирано във всякакъв документ и да
бъде доказано с всички допустими от закона доказателства. В изложения смисъл са
Решение № 50095/10.07.2023 г. по гр.д. № 3340/2022 г. на IV Г.О. на ВКС, Решение №
139/21.06.2016 г. по гр.д. № 6226/2015 г. на III Г.О. на ВКС, Решение № 417/01.12.2015
г. по гр.д. № 2512/2015 г. на IV Г.О. на ВКС и други.
Решението на работодателя да извършва промени в щатното разписание в
предприятието е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, тъй
като касае ефективността на производствения процес. В този смисъл решението за
промени в щата е единствено в компетентността на управляващите органи на
предприятието – така Решение № 265/28.09.2012 г. по гр.д. № 1456/2011 г. на III Г.О. на
ВКС.
В конкретния случай правилно е установено от фактическа страна от СРС, че
уволнението на Б. Г. Д. се предшества от акт на управителя на работодателя (Заповед
5
№ EXORD/ISG/01/1358.1 от 07.04.2022 г.), с който е съкратена длъжността
„организатор работа с клиенти“ с полски език, считано от 07.04.2022 г., и е утвърдено
ново щатно разписание, в сила от 08.04.2022 г. Тоест към датата на уволнението е било
взето валидно решение за съкращаване на щата. В хода на производството не се
твърди и не се доказва, че след уволнението на Б. Г. Д. други лица са продължили да
осъществяват дейността на „организатор работа с клиенти“ с допълнителна функция
„полски език“. Тоест основателни са твърденията на въззиваемия работодател, че в
случая е налице реално, а не фиктивно съкращаване на щата.
Спорно пред настоящата инстанция е дали уволнението е следвало да се
предшества от извършване на подбор по смисъла на чл. 329 КТ. Трайно се приема
както в съдебната практика, така и в правната доктрина, че ако работодателят
съкращава всички служители на конкретна длъжност, той има право да извърши
подбор по своя преценка с други работници, които осъществяват различни трудови
функции в предприятието му. Това е следствие от факта, че целта на подбора по чл.
329 КТ е да бъде запазено трудовото правоотношение с работниците, имащи по-висока
квалификация и изпълняващи трудовите си функции по-добре.
Ако обаче трудовата функция на съкращаваната длъжност се осъществява от
повече от един работник или служител, работодателят има не право, а задължение да
извърши подбор. Последният се превръща в част от правото на уволнение и ако
подбор не е проведен, уволнителната заповед ще бъде незаконна и ще подлежи на
отмяна. Тоест в този случай съдът следва да прецени законосъобразността на подбора,
ако работникът или служителят се е позовал на неизвършването му.
Според трайната съдебна практика подбор се извършва между работници и
служители, които изпълняват същите или други несъществено различаващи се трудови
функции. При определяне на това дали и между кого следва да се проведе подбор се
изхожда от естеството на възложената работа. Поради това изводът за идентичност на
длъжностите не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито
от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностната характеристика –
така Решение № 131/26.10.2023 г. по гр.д. № 4929/2022 г. на III Г.О. на ВКС.
Преценката за идентичност на трудовите задължения трябва да се извършва с
оглед на действително възложените трудови функции, естеството на работата,
присъщите за длъжността задължения, наличието на разлика в трудовите функции с
оглед характера и естеството на възложената работа, като от значение е това дали
различията са съществени. Това е така, тъй като две длъжности със сходни
наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както
и две длъжности с различни наименования може да включват несъществено
различаващи се трудови функции.
Настоящият състав намира, че длъжността „организатор работа с клиенти“ с
допълнителна функция „полски език” не е част от множество длъжности
„организатор работа с клиенти”, разкрити при работодателя „Ай Ес Джи Би Джи”
ЕООД. Действително в голямата си част трудовите задължения на всички служители,
работещи като организатори на работа с клиенти, са идентични, но са налице и
различия, които в случая са определящи за ефективното изпълнение на трудовите
задължения. Тези съществени различия произтичат от индивидуалните трудови
договори, с които е конкретизиран специалният език, на който служителят следва да
изпълнява трудовите си задължения чрез комуникация писмено и говоримо с
чуждоговорящи клиенти на работодателя „Ай Ес Джи Би Джи” ЕООД.
За осъществяване на длъжността „организатор работа с клиенти“ с
допълнителна функция „полски език” се изискват специални познания в областта на
полския език. За осъществяване на длъжността „организатор работа с клиенти“ с
6
допълнителна функция „френски език” се изискват познания в областта на френския
език, за изпълнение на длъжността „организатор работа с клиенти“ с допълнителна
функция „немски език” се изискват познания в областта на немския език, за
изпълнение на длъжността „организатор работа с клиенти“ с допълнителна функция
„чешки език“ се изискват познания в областта на чешкия език и т.н. Очевидно е, че без
специални познания по езика, уточнен с индивидуалния трудов договор, служителят
не може да изпълнява пълноценно и качествено трудовите си задължения. А след като
се изискват познания на различни езици, то е налице сериозно различие в
изпълнението на трудовите функции. Изискваните различни езикови умения и знания
за изпълнение на трудовите задължения, свързани с комуникация с клиенти на
работодателя, изключват идентичността на длъжностите на лицата, работещи като
организатори на работа с клиенти на различни езици.
Следва да се посочи, че дейността на организаторите работа с клиенти с
различни езици наподобява дейността на преводачите в агенции за превод, при които
също е налице съвпадение в наименованието на длъжността по НКПД, но разликата в
езиковата култура поставя съществени различия във възложената от работодателя
трудова функция. А както се посочи, само работодателят може да прецени с оглед на
икономическите и производствените си нужди от специалисти с какви езикови умения
има нужда, за да осъществява дейността си.
Изводът, че в случая не е налице множество от идентични длъжности, не се
разколебава и от обстоятелството, че в общата длъжностна характеристика за
„организатор работа с клиенти” е поставено изискване за това служителите да владеят
писмено и говоримо английски език. Езикът, чрез който се осъществяват трудовите
функции по комуникация с клиенти на работодателя се определя в индивидуалните
трудови договори. По делото няма никакви данни някой от служителите, вкл. ищецът
Б. Г. Д., след като е бил назначен на длъжност „организатор работа с клиенти“ с език,
различен от английския, всъщност да е осъществявал трудовите си задълженията си на
английски език.
Предвид гореизложеното се налага изводът, че в случая съкращаването на щата
не е предполагало да се извърши подбор между всички служители, работещи като
организатори на работа с клиенти с различни езици, респ. не е предполагало да се
осъществява подбор само със служителите, работещи като организатори на работа с
клиенти с английски език. Във връзка с последното следва да се посочи, че няма данни
по делото лицата, работещи като организатори на работа с клиенти с английски език
да са имали езиковите компетентности да осъществяват трудовите функции на други
служители, работещи като организатори на работа с клиенти на други, различни езици.
Изрично следва да се подчертае, че в хода на производството не се доказва
ищецът Б. Г. Д. да е осъществявал трудовите си задължения на какъвто и да е език,
различен от полския. По делото нито се твърди, нито се доказва, че някой друг от
служителите на „Ай Ес Джи Би Джи” ЕООД, макар да е бил назначен на длъжност с
различно наименование, е осъществявал трудовите функции на организатор на работа
с клиенти с полски език. Нито едно от представените в хода на производството щатни
разписания не показват да е имало повече от една бройка за длъжността „организатор
работа с клиенти“ с допълнителна функция „полски език”. В исковата молба изрично
също изрично се признава, че само ищецът Б. Г. Д. е работил на полски език.
Следователно правилно е прието от страна на СРС, че в случая работодателят е
премахнал единствената щатна бройка за длъжността „организатор работа с клиенти“
с допълнителна функция „полски език”. Поради това „Ай Ес Джи Би Джи” ЕООД не е
било длъжно да проведе подбор, преди да упражни правото си едностранно да
прекрати трудовото правоотношение на Б. Г. Д.. В този смисъл претенцията по чл. 344,
7
ал. 1, т. 1 КТ действително подлежи на отхвърляне, както законосъобразно и в
съответствие с доказателствата по делото е счел първоинстанционният съд.
Поради неоснователността на обуславящия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
въззивният съд приема, че не са налице предпоставките за възстановяване на Б. Г. Д.
на заеманата от него длъжност преди уволнението – „организатор работа с клиенти“ с
допълнителна функция „полски език“. Тоест първоинстанционният съд правилно е
отхвърлил като неоснователен и конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
С оглед изхода на спора по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ неоснователен се явява
и осъдителният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ. След като уволнението не
е незаконно, то работодателят не дължи да заплаща обезщетение за това, че
работникът е останал без работа за срок от 6 месеца. Поради неоснователността на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ не следва да се разглежда по същество
приетото за съвместно разглеждане възражение за прихващане с насрещни вземания
на работодателя „Ай Ес Джи Би Джи” ЕООД.
Предвид всичко изложено дотук Софийски градски съд намира, че жалбата на Б.
Г. Д. е неоснователна, като първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
в обжалваната отхвърлителна част.
По разноските:
С оглед изхода на спора жалбоподателят Б. Г. Д. няма право на разноски.
Право на разноски има само въззиваемият „Ай Ес Джи Би Джи” ЕООД. Същият
е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК, като претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 2500,00 лева без вкл. ДДС или 3000,00 лева с вкл. ДДС.
По делото е издадена Фактура № 175/23.01.2025 г., от която се установява, че за
представителство по в.гр.д. № 12747/2024 г. на СГС се дължи адвокатско
възнаграждение от 3000,00 лева с вкл. ДДС. Във фактурата е посочен номер по ДДС на
адв. Д.Л.-Й. (упълномощена от „Ай Ес Джи Би Джи“ ЕООД съгласно пълномощно на
л. 38 от делото на СРС до приключване на делото).
Уговореното възнаграждение е заплатено с вкл. ДДС по банков път на
24.01.2025 г., поради което претендираните разноски от 3000,00 лева са реално сторени
и подлежат на присъждане в цялост.
В хода на производството въззивникът Б. Г. Д. не е направил своевременно
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Следва да се посочи също така, че доколкото упълномощеният адвокат е
регистриран по ДДС, то върху дължимото се възнаграждение за процесуално
представителство се начислява задължително и дължимият данък добавена стойност.
След заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС цялата
платена сума има характер на разноски по смисъла на чл. 78 ГПК и ако бъде поискана,
се присъжда изцяло при благоприятен за страната изход. В изложения смисъл са
Определение № 279/29.06.2022 г. по ч.т.д. № 1380/2021 г. на II Т.О. на ВКС,
Определение № 309/30.09.2020 г. по ч.т.д. № 1065/2020 г. на I Т.О. на ВКС,
Определение № 2281/16.08.2024 г. по т.д. № 1127/2023 г. на I Т.О. на ВКС и други.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15467/09.08.2024 г., постановено по гр.д. №
30283/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 52 състав, В ЧАСТТА, в която са
отхвърлени предявените от Б. Г. Д. срещу „Ай Ес Джи Би Джи“ ЕООД искове с правно
8
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ за признаване уволнението, извършено със
Заповед № ЕХОRD/BGD/05/08.04.2022 г., за незаконно и за постановяване на отмяна
на същото, за възстановяване на Б. Г. Д. на заеманата до уволнението длъжност
„организатор работа с клиенти с полски език” и осъждане на „Ай Ес Джи Би Джи”
ЕООД да заплати на Б. Г. Д. сумата от 16 328,40 лева, представляващи обезщетение за
оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 08.04.2022 г. –
08.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба –
07.06.2022 г., до окончателното изплащане.
В останалата част решението като необжалвано в законоустановения за
това срок е влязло в сила.
ОСЪЖДА Б. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „******* ет. 4, ап.
6, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на „Ай Ес Джи Би Джи” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Триадица”,
ул. *******, сумата от 3000,00 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в срок от един
месец, считано от връчването му на страните, при наличие на условията по чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9