Определение по дело №1495/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1988
Дата: 18 октомври 2019 г. (в сила от 18 октомври 2019 г.)
Съдия: Пламена Костадинова Върбанова
Дело: 20192100501495
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                 Номер   І-  1988                18.10.2019 г.             град Бургас

 

Бургаският окръжен съд,  граждански въззивен състав,

На седемнадесети  октомври през  две хиляди и деветнадесета година,в закрито съдебно заседание в следния състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Русева-Маркова

                      ЧЛЕНОВЕ:1/ Пламена Върбанова

                                           2/мл.с.Марина Мавродиева

                                                                          

 

като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова ч.гр.д. № 1495 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод частната жалба на Е.А.В., роден на **.**.****г в ***, гражданин на ******* *********, с адрес: ***, частната жалба предявена  чрез адвокат Панайот Куртев Панайотов от АК-Варна, със съдебен адрес: гр.Варна ,ул.“Драган Цанков“№4,офис 1,адв. Панайот Панайотов, срещу определение № 534/23.08.2019г.,постановено по гр.д.№ 619/2019г. по описа на РС-Поморие.

В частната жалба жалбоподателят В.  заявява несъгласие както с фактическите, така и с правните изводи на съда; твърди се, че с упражняването на правото  на иск в случая В. търсел защита на правата си и съдебният състав произволно тълкувал чл.3 от ГПК ,както и издадено от ВКС Решение № 189/20.06.2014г. по гр.д.№ 5193/2013г.,ІV-то г.о. ВКС за недобросъвестното упражняване на права в гражданския процес.Подробно са изложени обстоятелствата по фактите,както и правни доводи ;моли се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждането му от съда.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирано лице и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което същата е допустима.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред  РС-Поморие е  с правно основание чл.40 ЗУЕС и е образувано по искова молба на на Е.А.В. против Етажна собственост на сграда, представляваща комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ“, гр.Поморие; ищецът моли отмяна на Решенията на Общото събрание на ЕС , взети по всички точки от дневния рес на събранието, обективирано в протокол за проведено ОС на ЕС от 12.11.2014г.

Ищецът В.  в исковата молба твърди и видно от представения нот.акт  №**,т.**,рег.№***,д.№***/**.**.20**г. на Нотариус Гергана Недина с рег.№ 607 на НК, е собственик на самостоятелен обект с идентификатор 57491.509.34.5.47 ,находящ се в блок „Г“ на недвижим имот, находящ се във ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ, ХОТЕЛ И КО,състоящо се от блок „А“, блок „Б“, блок „В“,блок „Г“ и ХОТЕЛ, с административен адрес: гр.П.,ул.“К., разположен в ПИ с идентификатор 57491.509.34 по КККР на гр.Поморие.

Ищецът твърди, че Етажната собственост на сграда, представляваща комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ“- гр.Поморие,завела срещу него гр.д.№ 186/2019г. по описа на РС-Поморие, което било с претенция за осъждане на В. да заплати  такси за поддръжка на общи части по цени, приети с Решение на ОС на ЕС от 12.11.2014г..От получените книжа по това дело В.   разбрал за същия този протокол и за  решенията на ОС на ЕС от 12.11.2014г.В. твърди , че не е бил уведомяван и не  е присъствал на събранието, проведено на 12.11.2014г. Сочи още, че не е бил уведомен за резултатите от събранието, нито имало съобщение за изготвен протокол от това събрание.Освен това ищецът В. не живеел   постоянно в България,  а апартамента си в гр.П. в процесния комплекс ползвал единствено за кратък престой през лятото, и то не всяка година.По  изложените по-горе причини според ищеца с приетите на Общо събрание на ЕС Решения от 12.11.2014г. се запознал  едва  с получаване на материалите по гр.д.№ 186/2019г. на РС-Поморие, поради което намира, че искът  му по настоящето дело пред РС-Поморие  е подаден своевременно. Заявява, че протоколът от ноември месец 2014г., съставен на основание чл.16, ал.7 от ЗУЕС и представен по други дела от управата на ЕС, не е съставен законосъобразно. Не била спазена процедурата по чл.16, ал.7 ЗУЕС, тъй като не бил постановен от колективният орган- УС, членовете на който да са подписали протокола, а бил подписан от К. и Ч., последният от които пък  бил посочен като управител, макар избирането му за такъв да е станало едва на 28.11.2014г. Приложени са писмени доказателства, сред които и протокол по чл.16, ал.7 от ЗУЕС от 18.11.2014г. С исковата молба е заявено искане и за спиране изпълнението на решение по т.2 от Протокола за проведеното ОС на ЕС.

Първоинстанционният съд е изискал и приложил по делото съдебни актове, постановени по гр.д.№ 588/2016г. ;№ 109/2017г. и № 737/2017г., трите по описа на РС-Поморие, от които става ясно, че предявени от други  лица-етажни собственици срещу същата етажна собственост искове по чл.40,ал.1 ЗУЕС  били приети от съда като недопустими като предявени след преклузивния срок по чл.40,ал.2 ЗУЕС.

Първоинстанционният съд в обжалваното определение отбелязъл още и че в случая искът на В. бил предявен близо 5 години след  приемане на атакуваните решения на ОС на ЕС и след постановяване на окончателен съдебен акт по гр.д.№ 737/2017г. по описа на РС-Поморие.По тази причина бил направен извода- че с предявяване на исковата молба   от В. се цели единствено спиране на производствата по предявени от ЕС искове срещу собственици , основани на оспорените решения на ОС на ЕС.Районният съд  като краен извод констатирал  злоупотреба с права  от ищеца В. по смисъла на чл.3 от ГПК и  по тази причина  прекратил производството по делото.

При изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.40, ал.1 ЗУЕС в редакцията на нормата към правно релевантния момент /12.11.2014г.- провеждането на ОС на ЕС, чиито решения се обжалват- ДВ бр.66 от 2013г./, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание.

Според ал.2 на същата норма, молбата се подава пред районния съд по местонахождението на ЕС в 30-дневен срок от оповестяване на решението по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС. Съгласно последната разпоредба /в редакцията ѝ към датата на провеждането на ОСЕС/ председателят на управителния съвет /управителят/ в срока по ал.6 /седем дни от провеждането на събранието/ поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставянето на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет /управителя/ и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Няма различни правила за разгласяване на факта на съставянето на протокола в случаите, когато ЕС е нововъзникнала, ОС е първо по ред- учредително, и до този момент не е имало избран председател на УС /управител/.  

В случая ,с оглед твърденията на ищеца в исковата молба и представените с нея писмени доказателства ,без да е налице становище на ответната страна поради невръчване на преписи от исковата молба и доказателствата за писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК, не може да се направи категоричен и обоснован извод  за това, че ищецът е пропуснал преклузивния срок за оспорване решенията на ОС на ЕС от 12.11.2014г., въпреки изминалите около 5 години от провеждане на същото общо събрание.

Независимо от горното и с оглед твърдението на ищеца- че е узнал за оспорените решения с получаване на книжата по гр.д.№ 186/2019г. по описа на ПРС/ по което е ответник по иска на ЕС/, районният съд следваше да изиска и да извърши  проверка на така заявеното твърдение на ищеца, обуславящо допустимостта на иска.

В тази връзка следва да се отбележи, че  недобросъвестното упражняване на процесуални права от  една от страните по делото  е предпоставка за  евентуалната й отговорност за вреди пред другата страна,потърпевша  от това, съгласно нормата на чл.3 ГПК.Тази отговорност се претендира от потърпевшата страна  в самостоятелен исков процес, но не може да бъде основния мотив  на съда за  недопустимост на иска  и за прекратяване на  заведеното дело, без дори по същото дело да  е депозиран писмен отговор от ответната страна с твърдение за нарушения по чл.3 ГПК, както  в случая е процедирал  първоинстанционния съд.

По изложените съображения и поради липса  по делото/ на настоящия му етап/  на категорични доказателства, от които да следва извода за преклудиране на правото на иск  по чл.40,ал.1 ЗУЕС за ищеца В.  за отмяна на решения  на ОС на ЕС на сграда, представляваща комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ“ гр.Поморие, взети на проведено на 12.11.2014г. Общо събрание, обжалваното определение  за прекратяване на производството по гр.д.№ 1495/2019г. на РС-Поморие е неправилно и като такова следва да се отмени, делото да се върне на РС-Поморие с указание  за продължаване  извършването на  следващите се  процесуални действия по същото дело.

Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд

 

 

                                            О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯВА определение  № 534/23.08.2019г.,постановено  по гр.д.№ 619/2019г. по описа на РС-Поморие, с което е прекратено производството по гр.д.№ 619/2019г. по описа на РС-Поморие.

ВРЪЩА делото на Рс-Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 


 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                   

                      

                               2.мл.с.