№ 26
гр. Пазарджик, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело №
20225200900025 по описа за 2022 година
В исковата молба на „О.” АД,ЕИК****,седалище и адрес на управление
гр.С.,ж.к.’’Д.”,бул.”К. О.” **,представлявано от инж.И. П. Ч. - изпълнителен
директор,се твърди против ответниците „Ф.” ООД,ЕИК ***,гр.С.,бул. „Б.” **,
„Е. Е.” ЕООД,ЕИК ***,гр.П.,ул.”К.Г.” **,П. Л. У., ЕГН **********,
гр.П.,ул.”К. Г.” ** и П. С. Ш.,ЕГН-**********,гр.С.,ул.”В.” **,че ищецът
депозирал Заявление по чл.417,т.З от ГПК,по което било образувано ч.гр,д.№
***г по описа на Районен съд В..На **. В. разпорежда издаването на ЗНИ ***
и ИЛ №*** за сумата от 200000 лева, представляващи главница по Договор за
заем № ***.с нотариална заверка на подписите и Анекси № ***;№***.и
№***към него,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
22.03.2021г.,както и сумата от 10408.44 лева — разноски по делото.
Същевременно е отхвърлена заявената претенция към длъжниците по
отношение на лихви в размер на 3800.00 лева - мораторна лихва за забава по
Договор за заем към 09.12.2019г.(към датата на прехвърляне на вземането) и
45870.80 лева-мораторна лихва за забава за периода 09.12.2019г.-18.03.2021г.
В отхвърлителната част разпореждането е обжалвано като частната
жалба е отхвърлена като неоснователна.
В исковата молба се твърди,че на 26.07.2016г.е сключен Договор за заем
№***. с нотариална заверка на подписите на нотариус №***-Н. М. Т.,с рег.№
1
***,с последващи към договора Анекси №***№ ***. и № *** между „С. Ф.
Г.” ЕООД,ЕИК *** в качеството на Заемодател и „Ф.” ООД,ЕИК *** в
качеството на заемополучател,солидарно с ,,Е. Е.” ЕООД, П. Л. У. и П. С. Ш.–
съдлъжници .
На 09.12.2019г.„С. Ф. Г.” ЕООД,продава вземането си към „Ф.” ООД на „О.”
АД с договор за цесия с нотариална заверка на подписите .
Съгласно сключения между страните Договор за цесия ЦЕДЕНТЪТ
продава на ищеца своите главни и акцесорни вземания от заемополучателя
„Ф.” ООД и от съдлъжниците по договора за заем №***.,както
следва:200000лв.-главница и 3800лв.- лихва,както и всички други
съществуващи или бъдещи акцесорни вземания , произтичащи от договора,
срещу заплащането на цена в размер на 203800 лева.
Цесията е съобщена по надлежния ред на длъжниците още в деня на
сключване на договора.Неизпълнението от „Ф.” ООД и останалите солидарни
съдлъжници на уговорените клаузи досежно договорената лихва, настъпване
крайния срок на връщaнe на главницата 30.01.2020г.) е довело до изискуемост
на всички вземания по договора, вкл.лихвата по чл.1.5 във връзка с чл.З от
него.
Отделно от това,срещу „Ф.” ООД е предприето принудително
изпълнение по изп.дело № *** по описа на ЧСИ № **-Г. Т., за сумата от
136924.42лв., по което „О.” АД е уведомен в качеството му на ипотекарен
кредитор.
В тази връзка на 18.03.2021 г., „О.” АД е уведомил „Ф.” ООД, че прекратява
действието на ДЗ №***и обявявава цялостната изискуемост,като
конкретизира размера на претенцията:сума в размер на 249670.80лв.,от
които:200000лв.главница,3800лв.- лихва към 09.12.2019г.и 45870.80лв. лихва
за периода 09.12.2019г.-18.03.2021, като уведомлението е връчено на
18.03.2021г.,лично на представляващия дружеството длъжник Н. В..
Във връзка с осъдителната част на разпореждането за издаване на ЗНИ
** и ИЛ от **.за сумите - 200000лв., заедно със законната лихва от
22.03.2021г.и разноски 10408.44лв.,е образувано изп.дело № ***, по описа на
ЧСИ № **- Г. Т., при което няма постъпило възражение по чл.414 от ГПК и
ЗНИ е влязло в сила (чл.416 от ГПК),т.е ответници не оспорват основанието и
размера на главницата от 200000лв.
2
С оглед на горното съдът е сезиран с искане да постанови решение,с
което да осъди ответниците да заплатят солидарно на „О.”АД сумата 3800.00
лева,представляващи лихва към 09.12.2019г.-датата на прехвърляне на
вземането с договора за цесия и сумата 45870,80 лева,представляващи лихва
за периода 09.12.2019г.-18.03.2021г.,съгласно т.1.5 във връзка с чл.З от
Договор за заем № ***.и анексите към него,както и сторените по делото
разноски.
Досежно основанието за възникване на задължението на ответниците да
заплатят претендираната лихва,в исковата молба на стр.2,долу под чертата и
със ситен шрифт,ищецът пояснява ,че падежа на задължението за връщане на
главницата в размер на 200000,00лв.съгласно последния Анекс №3 от
31.10.2019г.е 31.01.2020г.като до тогава следва да се погасяват само лихвите
върху главницата по т.1.5 от договора за заем,което задължение е с падеж
всяко 30 число на месеца и при това положение за периода от 01.11.2019г.до
датата на прехвърляне на вземането – 09.12.2019г.,размера на лихвата възлиза
на 3800,00лв.
По отношение на лихвата в размер на 45870,00лв.,на стр.3 от исковата
молба,долу под чертата и със ситен шрифт,ищецът пояснява,че основанието
за възникване на това задължение е т.1.5 от договора и същото е за периода
от 10.12.2019г.до датата да депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени
искания.
Отговор на исковата молба е депозиран от ответниците „Ф.” ООД , „Е.
Е.” ЕООД и П. Л. У..В отговора ответниците оспорват предявения иск като
неоснователен като поддържат,че по силата на договора за цесия ищецът е
придобил вземането на цедента за главница в размер на
200000,00лв.,договорна лихва в размер на 3800,00лв.,както и всички други
съществуващи или бъдещи акцесорни вземания/законни
лихви,такси,разноски и неустойки/.Видно от т.2 от договора за цесия
вземането за лихва на основание т.1.5 от договора за заем не е прехвърлено на
цесионера,поради което считат,че претендираното вземане за договорна
лихва по т.1.5 от договора на основание чл.10 от ЗЗД следва да се намали до
размера на законната лихва,а за предявения размер от 45870,80лв.е
неоснователно .
3
Поддържат още,че уведомлението за договора за цесия е връчено на
ответника „Ф.” ООД на 18.03.2021г.,без в него да е посочено основанието за
вземането в размер на 45870,80лв.,поради което считат ,че фактическия
състав на чл.99 ал.3 от ЗЗД не е бил завършен и на основание чл.99 ал.4 от
ЗЗД прехвърлянето не е породило правни последици по отношение на
дружеството.Считат,съгласно чл.99 ал.2 от ЗЗД вземането преминава към
цесионера ведно с привилегиите,обезпеченията и другите
принадлежности,включително и с изтеклите лихви и тъй като към датата на
сключване на цесионния договор-09.12.2019г.лихва в размер на 45870,80лв.не
е изтекла,то същата е недължима.
Ответниците „Е. Е.” ЕООД и П. Л. У. като допълнителни съображения
за неоснователност на заявената претенция за сумата 45870,80лв.излагат
съображения,че по отношение на тях иска е неоснователен,тъй като не са
били уведомени за извършеното цедиране на вземането по договора за заем ,а
от друга страна вземането е погасено по давност,тъй като последния уговорен
падеж на задължението е 31.01.2020г.,а в шестмесечния срок по чл.147 ал.1
предл.1 от ЗЗД,кредитора не е предявил иск против длъжника.
Ответникът „Ф.” ООД иска отхвърляне на иска в частта относно сумата
45870,80лв.,а ответниците „Е. Е.” ЕООД и П. Л. У. формулират становище за
отхвърляне на иска изцяло и евентуално на част от него за сумата 45870,80лв.
Не сочат доказателства и не формулират доказателствени искания.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа,че позоваването на
чл.147 ал.1 от ЗЗД от страна на двамата ответници „Е. Е.” ЕООД и П. Л. У. е
неоснователно ,тъй като същите не са поръчители,а съдлъжници по договора
за заем.Поддържат,че за договора за цесия са уведомени всички съдължници
като уведомленията са представени в заповедното производството по гр.д.
№***г.по описа на РС В..Отделно ищецът поддържа,че вземането за лихва не
е изключено от съдържанието и предмета на договора за цесия.
От ответниците „Ф.” ООД , „Е. Е.” ЕООД и П. Л. У. е депозиран
отговор на допълнителната искова молба.Поддържат,че дори да се приеме,че
„Е. Е.” ЕООД и П. Л. У. са съдлъжници,а не поръчители,съгласно съдебната
практиката се приема,че е приложима хипотезата на чл.147 ал.1 от ЗЗД.В
останалата част поддържат възраженията,формулирани в отговора на
исковата молба.Считат,че с договора за цесия е прехвърлено единствено
4
вземането за законна лихва,а не за договорна такава,още повече,че
заемодателя „С. Ф. Г.“ ЕООД е лицензирана небанкова финансова
институция и като такава няма право да договаря и начислява договорна
лихва над размера на законната.
Като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност,за да се произнесе ,съдът прие от фактическа страна
следното:
Установено е,че ищецът е депозирал заявление на 22.03.2021г.за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен
лист по реда на чл.417 т.3 от ГПК,по която е било образувано гр.д.№** по
описа на РС П. ***г.След направен самоотвод на съдиите в РС П. с
определение на ПОС по гр.д.№***по реда на чл.23 ал.3 от ГПК делото е било
изпратено за разглеждане от РС В..Съдът е разпоредил издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист против ответниците по делото
при условията на солидарност по част от заявлението ,а именно за главница в
размер на 200000,00лв.по договор за заем от 26.07.2016г.и законната
лихва,считано от 22.03.2021г.до окончателно изплащане на сумата и е
отхвърлил искането за лихва в размер на 3800,00лв.и лихва в размер на
45870,80лв.Разпореждането в отхвърлителната част е обжалвано по реда на
чл.413 ал.2 от ГПК и е било потвърдено от ПОС с определение пов.гр.д.
№***С оглед на това на заявителя е указано да предяви иск за осъждане на
длъжниците да заплатят претендираните суми с разпореждане на заповедния
съд от 23.12.2021г.Разпореждането е връчено на заявителя на 19.01.2022г.,а
исковата молба е депозирана пред ПОС на 11.02.2022г.в законния срок по
чл.415 ал.4 от ГПК.
Поради горното съдът приема,че предявеният иск по процесуалния ред
на чл.415 ал.1 т.3 от ГПК е процесуално допустим.
Съдът приема за безспорно установено по делото,че ответниците се
явяват солидарно отговорни длъжници по договор за заем от
26.07.2016г.,сключен между „С. Ф. Г.” ЕООД,ЕИК *** в качеството на
Заемодател и „Ф.” ООД,ЕИК *** в качеството на заемополучател,и
съдлъжници по договора: ,,Е. Е.” ЕООД, П. Л. У. и П. С. Ш..Солидарната
отговорност е уговорена в т.5.4.1 от договора във връзка с чл.101 и чл.120 от
ЗЗД и обхваща всички задължения по договора –главно и аксесорни.Не се
5
спори,че по договора за заем заемополучателя е усвоил сума в размер на
200000,00лв.като съгласно договора срока за връщане на сумата е уговорен на
31.07.2018г.С последния от сключените между страните по договора анекси-
Анекс №***.,падежа на главното задължение е уговорен на 31.01.2020г.
В т.1.5 от договора е уговорено,че заемополучателите дължат лихва в
размер на 1,5% месечно с падеж 30-то число на текущия месец,а в т.3.1 е
пояснено,че лихвата се дължи върху всяка получена сума по договора до
момента на връщането й.
Не се спори,че между кредитодателя и ищеца е сключен договор за
цесия на 09.12.219г.,по силата на който „С. Ф. Г.” ЕООД е прехвърлило
вземането си по договора за заем на ищеца в размер на 200000,00лв.главница
и 3800,00лв.лихва срещу сумата от 203800,00лв.Съгласно т.2 от договора за
цесия ведно с посочените суми на ищеца се прехвърлят всички други
съществуващи или бъдещи акцесорни вземания и в скоби са изброени :
законни лихви,такси,разноски,неустойки като съдът приема,че изброяването е
изчерпателно .
По делото е допусната СИЕ,която установява,че главницата по договора
за заем е усвоена изцяло в размер на 200000,00лв.Извършено е плащане от
кредитополучателя в размер на 106468,33лв.,с което са погасени
задълженията представляващи договорна лихва за периода от 29.07.2016г.до
31.10.2019г.Към датата на цедиране на вземането в полза на
ищеца,непогасените задължения по договора са възлизали на 200000,00лв.-
главница и 3800,00лв.-договорна лихва за периода от 01.11.2019г.до
09.12.2019г.Размера на договорната лихва по т.1.5 от договора вещото лице
изчислява за периода от 09.12.2019г.до 18.03.2021г.на 45900,00лв.
Експертизата установява,че след сключване на договора за цесия не са
извършвани плащания за погасяване на задълженията по договора за заем.
При това положение от правна страна съдът приема,че предявеният иск
е частично основателен.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр.с
чл.240 от ЗЗД във вр.с чл.99 ал.1 от ЗЗД по процесуалния ред на чл.415 ал.1
т.3 от ГПК.
За основателността на така предявената претенция в тежест на ищеца е
да установи валидно възникнало облигационно правоотношение между
6
кредитодателя и ответниците като кредиотполучатели,размера на
непогасеното задължение по договора,както и правата ,които е придобил по
силата на договора за цесия ,с който се легитимира като носител на спорното
право.
Предвид издадената от съда заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по заявлението на ищеца като цесионер по реда на чл.417
т.3 от ГПК за главницата по договора за заем,против която ответниците като
солидарно отговорни длъжници в заповедното производство не са депозирали
възражнения,съдът счита правата на ищеца произтичащи от процесния
договор за заем и последващия договор за прехвърляне на вземания съдебно
установени и безспорни,а възраженията на ответниците относно действието
на договора за цесия по отношение на тях за преклудирани,както и тези за
приложимост на разпоредбата на чл.147 ал.1 пр.1 от ЗЗД по отношение на
съдлъжниците. Спорен по делото е въпроса дали ищецът като цесионер
е придобил вземането предмет на осъдителния иск –лихва в размер на
3800,00лв.за периода от 01.11.2019г.до 09.12.2019г.и лихва в размер на
45870,80лв.за периода от 09.12.2019г.до 18.03.2021г.Двете суми се твърди,че
представляват задължения на кредиотполучателите за заплащане на
договорна възнаградителна лихва по т.1.5 от договора за заем.
Съдът приема,че в предмета на цесията изрично е включено вземането
за договорна лихва в размер на 3800,00лв.,което е възникнало на основание
т.1.5 от договора във вр.с т.3.1 от същия и предвид установеното от вещото
лице по допусната СИЕ,че главницата по договора е усвоена и е дължима
изцяло в пълен размер.При това положение дължимата възнаградителна
лихва уговорена в договора върху целия размер на непогасената
главница от 01.11.2019г.до 09.12.2019г.-датата на сключване на договора за
цесия ,възлиза на 3800,0лв.и ответниците следва да бъдат осъдени да я
заплатят солидарно при условията на т.5.4.1 от договора предвиждаща
пасивна солидарна отговорност.
Цесионният договор е сключен на основание чл.99 ал.1 от ЗЗД при
липса на уговорена непрехвърляемост на вземането,при липса на
непрехвърляемост на същото поради естеството му и без законово
установена забрана за това.Съгласно чл.99 ал.2 от ЗЗД прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,обезпеченията и
7
другите му принадлежности,включително изтекли лихви,ако не е уговорено
противното.В случая волята на цедента е ясно изразена и е в смисъл да бъде
прехвърлено вземането по договора за заем като главница и договорни лихви
в размер на 3800,00лв.начислени до 09.12.2019г.По отношение на другите
съществуващи и бъдещи акцесорни вземания в т.2 от договора за цесия в
скоби същите са посочени и индивидуализирани като законни
лихви,такси,разноски,неустойки.Очевидно е при това положение,че волята на
прехвърлителя е била да изключи от предмета на договора вземането
представляващо договорна лихва.Доколкото ищецът претендира сумата от
45870,80лв.като вземане възникнало на основание т.1.5 от договора за заем и
представляващо договорна възнаградителна лихва,искането се явява
неоснователно и иска в тази част ще следва да бъде отхвърлен изцяло. В
подкрепа на горния извод на съда е и факта,че в уведомлението за
извършената цесия,изпратено от цедента до солидарните длъжници-
ответниците по делото /уведомленията са изпратени на 09.12.2019г.и са
приложени в кориците на гр.д.№***по описа на Районен съд П./ изрично са
посочени сумите ,които представляват предмет на договора за цесия ,а
именно 200000,00лв.главница и 3800,00лв.лихва по договора за заем.
С оглед принципа на диспозитивното начало в гражданското
съдопроизводство,съдът не може да разгледа предявената претенция на друго
основание различно от релевираното от ищеца и да се произнесе по нейната
основателност,въпреки изразеното от пълномощника на ответника „Ф.“
ООД,че иска в тази част се явява основателен до размера на законната лихва.
По разноските,претендирани от ищеца и ответника „Ф.“ ООД,съдът
приема следното:
Ищецът представя списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски в размер
на 3293,42лв.в исковото производство.Съобразно изхода на делото ищеца има
право на разноски в исковото производство в размер на 251,96лв.
В хипотеза на предявен осъдителен иск по реда на чл.415, ал.1, т.3 вр. с
ал.3 ГПК се дължат освен разноските, направени в исковия процес и тези
,представляващи заплатената в заповедното производство държавна такса,
която в случая е в размер е 2 % върху сумата от 3800,00лв.,или 76,00лв.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски
общо в размер на 327,96 лв.
8
Ответникът „Ф.“ ООД представя списък по чл.80 от ГПК за сторени
деловодни разноски в исковото производство в размер на 3000,00лв.-
изплатено адвокатско възнаграждение.С оглед изхода на делото е на
основание чл.78 ал.3 от ГПК ,ответникът има право на разноски в размер на
2770,49лв.,които ищецът следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
По предявения по реда на чл.415 ал.1 т.3 от ГПК иск с правно
основание чл.79 от ЗЗД във вр.с чл.240 от ЗЗД във вр.с чл.99 ал.1 от ЗЗД
ОСЪЖДА ответниците „Ф.” ООД,ЕИК ***,гр.С.,бул. „Б.” **,„Е. Е.”
ЕООД,ЕИК ***,гр.П.,ул.”К.Г.” **,П. Л. У., ЕГН **********, гр.П.,ул.”К. Г.”
** и П. С. Ш.,ЕГН-**********,гр.С.,ул.”В.” ** да заплатят СОЛИДАРНО на
ищеца „О.” АД,ЕИК ****,седалище и адрес на управление
гр.С.,ж.к.’’Д.”,бул.”К. О.” **,представлявано от инж.И. П. Ч. - изпълнителен
директор сумата от 3800,00лв.-непогасена договорна лихва за периода от
01.11.2019г.до 09.12.2019г.по т.1.5 от договор за заем от 26.07.2016г.,сключен
между „С. Ф. Г.” ЕООД като кредитодател и ответниците като солидарни
длъжници,което вземане е цедирано на ищеца с договор от 09.12.2019г.и за
което *** районен съд е отказал да издаде заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по гр.д.№***г.и ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ИСКА за разликата над 3800,00лв.до предявения размер от 49670,80лв.,или
за сумата от 45870,80лв.
ОСЪЖДА ответниците „Ф.” ООД,ЕИК *** ,„Е. Е.” ЕООД,ЕИК *** ,П.
Л. У., ЕГН ********** и П. С. Ш.,ЕГН-********** да заплатят на ищеца
„О.” АД,ЕИК **** разноски в размер на общо 327,96лв.,от които деловодни
разноски в исковото производство в размер на 251,96лв.и ДТ в размер на
76,00лв.платена в заповедното производство върху уважената част от
исковата претенция.
ОСЪЖДА „О.” АД,ЕИК **** да заплати на ответника „Ф.” ООД,ЕИК
*** деловодни разноски в размер на 2770,49лв.съобразно отхвърлената част
от исковата претенция.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския Апелативен
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
10