Р Е Ш Е
Н И Е
№261
гр. Несебър, 14.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на седми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Красимира Любенова, като
разгледа АНД № 771 по описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А.И.К., срещу наказателно постановление
№ 18-0304-001293 от 13.06.2018г. на началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ
Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4,
т. 7, предл. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, е
наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв., на основание чл. 183, ал. 4, т.
6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 104А от ЗДвП е наложено наказание глоба
в размер на 50 лв., а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 10 лв. Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на материалния закон. Намира, че в АУАН не е посочена
длъжността на актосъставителя – в нарушение на чл. 42, ал. 1 ЗАНН. Сочи, че
актосъставителят не е бил компетентен да състави АУАН, тъй като не е младши
автоконтрольор. В тази връзка обръща внимание на разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ЗМВР. Развива съображения в насока, че в АУАН не е посочено конкретно и точно
мястото на нарушението. Счита, че наказващият орган не е доказал извършване на
посочените в НП нарушения. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството – ОД на МВР Бургас, РУ
гр. Несебър, не заема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 08.06.2018г., около 10:30 часа, в к. к. „Слънчев бряг”, до комплекс
„Ирис” в посока към офис на „Еконт”, жалбоподателят управлявал личния си лек
автомобил „Опел Зафира” с рег. *****По същото време на посоченото място св. Г.Т.
– полицейски инспектор в сектор „Охранителна полиция” при РУ Несебър,
изпълнявал служебните си задължения, като забелязал, че по време на движение
водачът използвал мобилен телефон без устройство „Свободни ръце”, както и, че
не използвал обезопасителен колан. За констатираните нарушения св. Т. спрял
автомобила за проверка и установил самоличността на водача, който не му представил
контролен талон от свидетелството за управление на МПС. За тези нарушения св. Т.
му съставил АУАН бл. № 579272 от 08.06.2018г., въз основа на който е издадено процесното НП, предмет на проверка в
настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните
по делото доказателства: АУАН бл. № 579272 от
08.06.2018г., свидетелските показания на св. Т., заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи. Посочените доказателства по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Фактическата
обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, който развива съображения,
свързани с правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по
силата на заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не се установява сочената от жалбоподателя липса на
компетентност на актосъставителя да издава АУАН. В АУАН изрично е вписано, че
се издава от Г.Т. ***. В НП е отразено, че актът е съставен от полицейски
инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър. Съдът намира, че съкращението „пи” в
текста на АУАН не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
От значение по смисъла на чл. 42, т. 1 ЗАНН е съставителят на акта да посочи
такива данни за себе си, които да позволяват индивидуализацията му. Това е
направено и наказващият орган е установил кой е актосъставителя, като е цитирал
пълните му имена и длъжност в текста на НП. Актосъставителят е установен и в
настоящото производство и самоличността му е установена пред съда, вкл. и чрез
снемане на данни за длъжността, която заема. Ето защо използваното съкращение
„пи” в текста на АУАН по никакъв начин не е препятствало установяване
самоличността на съставителя му и не съставлява нарушение. Наред с това видно
от т. 1.4 от заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи
полицейските инспектори от „Охранителна полиция” при съответното РУ са
компетентни да издават актове за установяване на административни нарушения по
ЗДвП. Както се посочи самоличността на актосъставителя и длъжността му са
установени от съда в хода на съдебното производство, като е установено, че той
е полицейски инспектор в „Охранителна полиция” в РУ Несебър. Т.е. безспорно
попада в оправомощените да издават АУАН лица по смисъла на цитираната заповед,
вкл. и в обхвата на цитираната от жалбоподателя норма– чл. 165, ал. 1 ЗДвП.
Освен това следва да се обърне внимание, че нормата на чл. 31 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване
на дейностите по контрол на пътното движение е цитираната от жалбоподателя в
нейна стара редакция. Относимата й редакция, след изменението в ДВ, бр. 56 от
2015г. дава възможност пътният контрол да се осъществява от служители на
"Пътна полиция" и от други служители на МВР, на които са възложени
дейности по контрол на пътното движение. Следователно с цитираната заповед, при
спазване на инструкцията и на чл. 189, ал. 1 вр. чл. 165 ЗДвП на
актосъставителя е дадена компетентност да издава АУАН. Наред с това длъжността
му е установена по безспорен начин в хода на производството и той попада в
очертания кръг от компетентни лица, поради което възраженията на жалбоподателя
в обратната посока са неоснователни. Мястото на нарушението също е описано по
изчерпателен начин, като е посочено, че същото е извършено до хотел „Ирис” при посока на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил –
към офис „Еконт”. Според съда са дадени достатъчно ориентири за определяне на
точното място на извършване на нарушението. Впрочем липсват твърдения на
жалбоподателя, че това не е мястото на нарушението, а ако такива бяха наведени
нямаше да има пречка да бъдат съпоставени с описаното в АУАН и НП място. Поради
тази причина липсва соченото съществено нарушение на процесуалните правила
относно описание мястото на нарушението.
Обжалваното НП е и материално законосъобразно, като
съображенията за този извод са следните:
Относно наложеното наказание по чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП:
От цитирания текст може да се направи извод, че на наказание
подлежи водач, който използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръцете му. В чл. 104А от ЗДвП е въведена забрана за водачите на МПС по време на
управление да използвал мобилен телефон. Както се установи от фактическа страна
жалбоподателят е управлявал МПС и е използвал мобилен телефон, без участие на
устройство „свободни ръце”. Следователно той безспорно е осъществил състава на
нарушението, наказуемо по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. Санкцията за това
нарушение е фиксирана, като наказващият орган я е определил правилно в размер
на 50 лв.
Относно наложеното наказание по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.
1 ЗДвП:
Съгласно тази разпоредба на наказание подлежи водач,
който не изпълнява задължението (предвидено в
чл. 137А, ал. 1 ЗДвП) за използване на предпазен колан. Както се установи от фактическа страна жалбоподателят е управлявал МПС без
да използва предпазен колан. Ето защо той безспорно е осъществил състава на
нарушението по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Санкцията по чл. 183, ал. 4 ЗДвП е фиксирана и наказващият орган я е определил правилно в размер на 50 лв.
Относно наложеното наказание по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП:
С разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е създадено задължение за
водачите на МПС при управление да носят в себе си свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
От фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят е управлявал
МПС и при извършената проверка не е представил контролен талон към СУМПС. Това
е достатъчно, за да се приеме, че той е осъществил нарушението по чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП. Наказващият орган е определил правилно и относимата санкционна
норма на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП. Същевременно наказанието в тази
норма е фиксирано и е „глоба” в размер на 10 лв. Точно такова наказание е
наложено на жалбоподателя, поради което при определяне на наказанието
наказващият орган е спазил чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде потвърдено
изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0304-001293 от 13.06.2018г. на началник
сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на А.И.К., ЕГН **********, с адрес в к. к. „Слънчев бряг – изток”, ж. к. „Джой” – срещу
хотел „Свежест”, ап. 10, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП,
за извършено нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба”
в размер на 50 лв., на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 104А от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лв., а
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП за извършено нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: