О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…………2019г.,
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесети март
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Писарова ч.т.д №330 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпило е възражение от ВАСО 2000 ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя К. М., чрез адв.Б.Ф. от ВАК, срещу
издадена заповед за изпълнение по ЧГД №1942/2017г. на 20 състав на ВРС с
твърдения за липса на редовно връчване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по цитираното заповедно производство на ВРС поради неспазване
разпоредбите на чл.50, ал.4 вр.чл.47 ГПК и узнаване за същата на 17.01.2019г.
по повод съобщение за образувано изп.производство по изп.дело №63/2019г. на ЧСИ
Л С, рег.№895 в КЧСИ.
Във възражението се излага, че управителя на
дружеството узнал за образуваното срещу него изп.дело на 17.01.2019г., когато
му било връчено съобщение изх.№715/16.01.2019г. от ЧСИ С. за образуване на
делото и налагане на изпълнителна възбрана върху недвижими имоти на
дружеството. Твърди се, че на тази именно дата управителят М. узнал за
издадената заповед и изпълнителен лист по ЧГД №1942/2017г. на ВРС. От делото
установил, че съобщение до дружеството било връчено на 22.02.2017г. с
отбелязване, че е залепено уведомление на входната врата на входа поради липса
на достъп до апартаментите. Твърди, че е извършено нередовно връчване на
дружеството, представлявано от него, поради което не е могъл да узнае преди
17.01.2019г. за издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение по конкретното
заповедно дело. Твърди, че управителя е познат на съкооператорите на адреса на
управление като твърди, че длъжностното лице по призоваването очевидно не е
събрало сведение от същите за фирмата, в призовката не е посочена фирмата,
чието обозначение се търси на адреса. Твърди се, че уведомлението не е залепяно
на адреса на 22.02.2017г. тъй като управителя регулярно посещава същия за
получаване на кореспонденция като не е установил наличие на залепено
уведомление както и не е открил такова в пощенската кутия на адреса. Твърди се,
че именно на този адрес дружеството получава съобщенията си. Твърди се освен
това, че при залепяне на съобщението длъжностното лице не е съобразило
наложилата се постоянна практика при връчване на книжа по реда на чл.47 ГПК за посещение
от поне три пъти на адреса. Поради неспазване на тази практика, не може да бъде
приложена фикцията за редовно връчено чрез уведомление, съобщение до длъжника.
Излага още, че по отношение на дружеството има образувани множество дела въз
основа на издадени изпълнителни листи по заповедни производства като по всички
тях Т.Н. въпреки успешно проведените възражения по чл.423 ГПК, е имала
възможност да предяви иска по чл.422 ГПК, но не го е сторила. Счита, че това
поведение на насрещната страна сочи на недобросъвестно упражняване на права с
користна цел. Твърди, че поради липсата на редовно връчване на заповедта за
изпълнение от ВРС, срокът за подаване на възражение срещу заповедта е започнал
да тече на 17.01.2019г. Към датата на подаване на възражението на 25.01.2019г.,
не е бил изтекъл и едномесечния срок за упражняване правото по чл.423 ГПК.
Претендира приемане на възражението и връщане на
делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството по реда на
чл.415 ГПК.
Възражението,
депозирано чрез ВРС, е комплектовано с отговор на възражението по чл.423 ГПК,
подаден от Т.В.Н., ЕГН **********,***, чрез адв.Кр.Т.. /същото е в оригинал/
както и с ЧГД №1942/2017г. на ВРС, 20 състав. В отговора се изразява становище за процесуалната недопустимост на
възражението като просрочено. Претендира се на първо място прекратяване на
производството по същото. Поддържа се, че спрямо дружеството е налице редовно
връчване съобразно удостоверения ред по чл.47 ГПК. Твърди се, че поради
множеството водени между страните идентични дела, същия е узнал за издадената
заповед по ЧГД №1942/2017г. много по-рано, още на 09.07.2018г. като данни за
това се съдържан в друго подадено от длъжника възражение. Поддържа се, че е
налице редовно връчване на дружеството по реда на чл.50, ал.2 ГПК, на вписания
в ТР адрес на управление. Видно от материалите по делото било, че дружеството е
уведомено чрез залепяне на уведомление на адреса. Претендира се оставяне без
разглеждане на възражението или без уважение на същото ведно с присъждане на
сторените разноски.
По допустимостта на производството: За да е допустимо производството по чл.423 от ГПК е необходимо възражението да е предявено в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение.
Определеният в чл.423, ал.1 от ГПК срок е преклузивен. За спазването му съдът
следи служебно, тъй като с пропускането му се погасява правото на възражение
пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение и производството по
направено след този срок възражение е недопустимо. Този срок тече от момента на
узнаване на заповедта за изпълнение, а „моментът на узнаването” подлежи на фактическа преценка, съответно следва да бъде
доказан от страната, която го твърди. Ако има обективни
данни за предхождащо узнаване, то трябва да се докаже от кредитора.
В
процесния случай във възражението е посочено, че страната е узнала за
издадената заповед за изпълнение с получаване на ПДИ от ЧСИ Л.С на 17.01.2019г.
по изп.дело №20198950400063. Въз основа на изисканата справка по цитираното
изп.дело, се установява, че действително на длъжника Васо 2000 ЕООД е връчено
съобщение за образуваното изп.дело на ЧСИ С., въз основа на заповедта и листа
по ЧГД №1942/2017г. на 20 състав, на 17.01.2019г. като по изп.дело липсват
други изходящи съобщения до длъжника, респ. постъпили от него молби. /л.37 и
сл./ С оглед, служебно установеното от изисканата справка от ЧСИ, а така също и
от възражение на длъжника срещу друга заповед за изпълнение, издадена по ЧГД
№10456/2017г. на 19 състав на ВРС /приложено към отговора на насрещната страна,
но представляващо служебно известна на съда информация/, както и липсата на
връчване на заповедта и листа по ЧГД 1942/2017г. на ВРС на длъжника, съдът
намира, че възражението е упражнено в преклузивния 1 месечен срок. В настоящото производство
не са наведени твърдения нито са събрани доказателства, от които да се
установява, че длъжникът е узнал за заповедта на по-ранна дата от тази на
връчване на ПДИ на 17.01.2019г. Поради това, подаденото на 25.01.2019г.
възражение е в срок и се явява процесуално допустимо.
Разгледано
по същество възражението е основателно. Разпоредбата на чл. 423 от ГПК
дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземане по
заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в едномесечен срок от
узнаване на заповедта. Молбата за приемане на възражението следва да се
основава на твърдения за наличие на някое от обстоятелствата по чл. 423, ал. 1,
т. 1 - 4 от ГПК. В
процесния случай молителя „ВАСО 2000” ЕООД се позовава единствено на нормата на
чл. 423, ал. 1, т. 1, като навежда твърдения, че заповедта за изпълнение не му
е била връчена надлежно. Предмет на
преценка в производството е спазване процедурата по връчване на заповедта по
реда на чл.411, ал.3 ГПК.
При
връчване на издадената заповед по чл.410 от ГПК от съда, изпратеното до длъжника съобщение от 15.02.2017г.
е върнато с отбелязване, че адресът е посетен, няма индикация на фирма - мъж от адреса заявил, че
фирмата е непозната. Въз основа на разпореждане за ново връчване, съобщението
от 22.02.2017г. е върнато с отбелязване, че поради неоткриване на адресата е залепено уведомление
на входната врата на входа и пуснат
екземпляр от същото в пощенската кутия. За разлика от предходно съобщение, във
второто е отразено, че има индикация за фирма на пощенската кутия. Тъй като никой не се отзовал на залепеното съобщение, длъжностното лице
по призоваването върнало съобщението като връчено редовно на 09.03.2017г. с изтичане на двуседмичния срок от залепянето. Въз основа на горното, с разпореждане от 13.03.2017г. съдът приел, че е
налице редовно връчване по реда на чл.50, ал.4 вр.чл.47, ал.1 ГПК. След изтичане
на срока за подаване възражение по чл.414 ГПК, с разпореждане №13334 от
27.03.2017г. съдът по ЧГД №1942/2017г. постановил издаване на изпълнителен лист
по заповедта.
От
показанията на разпитаните в хода на настоящото производство свидетели,
конкретно св.А.Г.
и В.И., последния баща на кредитора Т.Н., които съдът кредитира в тази част, се
установява, че към датата на връчване на заповедта за изпълнение адресът на
управление на длъжника е този, на който живее свидетеля И. /бивш тъст на
управителя М./ – гр.Варна, ул. „Младежка“, бл.40, вх.А, ет.1, ап.3. Установява
се, че за целия период от датата на регистриране до промяната на седалището,
вписана в ТР на 21.12.2017г., т.е. след процесния период на връчване /поради което и ирелевантна/,
съобщенията до „ВАСО 2000” ЕООД са били изпращани на този адрес като са били
залепяни съобщения на входната врата и са оставяни такива в пощенската кутия. От свидетелите се установява в обобщение, че
съществува голяма вероятност залепяните бележки на входната врата да са били премахвани при
почистване на входа. Едно от съобщенията е скъсано от св.И. /било залепено на вратата на апартамента/.
Свидетелят посочва, че съобщенията са престоявали не повече от 10 дни. Св.И. заявява, че съобщения от пуснатите в пощенската кутия не е предавал
на зет си /управителя М./.
Св.Г.,
сочи че бил натоварен на доброволни начала, поради познанството си с М., когато минава покрай
адреса да проверява дали няма оставена поща за Васо 2000 ЕООД или лично за К. М.. Сочи, че е
виждал следи от залепяне на съобщения
на адреса, които очевидно са скъсани. Сочи, че на пощенските кутии няма
индикация за фирмата, а пише „Н.”. Не е влизал в офиса на фирмата. Св.И. също сочи, че на пощенската кутия няма обозначение за фирмата на
зет му. В апартамента живеят той и съпругата му като
фирмата не е имала офис там. Входната врата на входа се заключва, поради което
съобщенията до фирмата се лепят и пускат в пощенската кутия.
Настоящият
състав намира, че така извършеното връчване на съобщението е по правилата на
ГПК по следните съображения: съгласно чл.50, ал.4 от ГПК ако ответникът не може
да бъде намерен на адреса и не се намери лице, което да получи съобщението,
връчителят залепя уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до
тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея.
Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление в нея.
Съобразно
разпоредбата на чл.50 ГПК, мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано
в съответния регистър, е последния посочен в регистъра адрес. Нормата посочва
още, че ако лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан последващ
такъв, всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени, но само ако преместването е удостоверено от
длъжностното лице по призоваването. В настоящия случай, от
удостоверените от длъжностното лице по призоваването обстоятелства при връчване
на съобщението са били налице именно предпоставките за залепяне на уведомление,
тъй като няма събрани сведения, че дружеството не се помещава на адреса. Липсата на индикация на фирмата не е достатъчно да
се приложи чл.50, ал.2 ГПК и резонно съдът не е спрял дотам, а е разпоредил
връчване по реда на ал.4 вр.чл.47 ГПК. Промяната в адреса на управление на
длъжника е вписано по-късно в ТР, поради което е без значение за процесното
връчване.
В конкретния случай се
установява, че длъжностното лице е спазило процедурата по чл.50 ГПК тъй като при
неоткриване индикация на фирмата и липса на достъп до вътрешността на входа, е
залепило уведомление на входната врата и пуснало съобщение в пощенската кутия.
От друга страна се установява, че намиращото се фактически на адреса лица не е
предавало съобщенията от пощенската кутия поради влошени отношения с управителя
Кр.М. /негов зет/ както и останалите съобщения, залепени на входа. Тези действия, макар
да не се дължат на пропуск при залепяне и оформяне на съобщението, безспорно
повлияват редовността на връчването
тъй като същото не може да изпълни предназначението си.
Дружеството не може да се счита уведомено по реда
на чл.50, ал.2 ГПК доколкото още при първото съобщение е
било ясно, че адреса на управление не се намира фактически на адреса. Към връчване чрез залепяне на
уведомление се пристъпва единствено, когато от събраната от длъжностното лице
информация се установява, че призоваваното дружество се помещава на адреса, но
не може да бъде намерен негов представител или лице съгласно да получи съобщението. При залепяне на
уведомление надлежно са удостоверени всички обстоятелства, които са наложили
приложението на този ред. За пълнота
с оглед направените оплаквания във възражението, съдът намира, че към датата на връчване не е било в сила изменението в чл.47, ал.1 ГПК с ДВ,
бр.86/2017г. /25.10.2017г./, което
предвижда трикратно посещение на адреса както и последното предложение в ал.1,
което предвижда когато връчителят събере данни, че ответникът не живее на
адреса като е удостоверил източника си на сведение, правилото на чл.47, ал.1 ГПК да не се прилага. Поради тази причина призовкарят не е удостоверил тези
обстоятелства.
Независимо
от спазване на процедура по залепяне
от страна на длъжностното лице, съдът намира, че същата е
опорочена, тъй като от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че залепените
уведомления не са стояли в предвидения в ГПК двуседмичен срок поради премахването им от трети
лица. Свидетелят И. ясно излага, че съобщения не е предавал на К. М. както и
поставяните на входа са били премахвани след най-много 10-тина дни.
Същевременно, свидетелят на длъжника сочи, че е посещавал адреса за получаване
на кореспонденция, но в по-широки интервали от време – веднъж месечно като е
имал възприятия за откъснати лепени съобщения. Премахването
на уведомлението преди да изтече двуседмичния срок е достатъчно да опорочи
цялата процедура по връчване на заповедта доколкото препятства узнаването и получаването на съдебните книжа от
длъжника, което е предпоставка да не може да упражни защитата си по чл.414 ГПК.
С
оглед на горното съдът счита, че по делото е безспорно установено
обстоятелството, че връчването на препис от издадената по ЧГД 1942/2017г. на ВРС,
заповед за изпълнение на парично задължение №1048/14.02.2017г. не е протекло по предвидения в ГПК ред, поради което възражението следва да бъде
прието. На основание чл.423, ал.3 от ГПК следва да се спре изпълнението по образуваното
изпълнително производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството по чл.422 ГПК.
На
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разноските в заповедното
производство, част от които е и производството по чл.423 ГПК, се присъждат с
решението по установителния иск, съобразно с отхвърлената и уважената част от
иска.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА възражение вх.6259/25.01.2019г. с правно
основание чл.423 ГПК, подадено от "ВАСО 2000" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул."Марко Балабанов" №
22А, срещу заповед № №1048/14.02.2017г., издадена по ЧГД № 1942/2017г. по описа
на ВРС, 20 състав, с която е разпоредено на длъжника "ВАСО 2000" ЕООД
да заплати на кредитора Т.В.Н., ЕГН **********, сумата от 19 200 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договор за заем от 03.09.2014г.,
сключен между Васо 2000 ЕООД и Т.Н. ведно със сторените разноски в размер на
384 лева.
ВРЪЩА
на основание чл.423, ал.3 ГПК ЧГД №1942/2017г. на Районен съд – Варна за даване
на указания по чл.415 ГПК.
СПИРА
изпълнението по изпълнително дело №20198950400063 на ЧСИ Л С, рег.№895 в КЧСИ,
с район на действие ОС-Варна, образувано въз основа на издаден изпълнителен
лист по заповед №1048/14.02.2017г., издадена по ЧГД № 1942/2017г. по описа на
ВРС, 20 състав, на основание чл.423, ал.3 ГПК до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на производството по чл. 422 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: