Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Габрово,25.10.2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
в публично заседание на двадесет
и осми септември през
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ГЕРГАНА АНТОНОВА-ПОПОВА
Съдебни заседатели:
При секретаря КРАСИМИРА НИКОЛОВА и в
присъствието на прокурора .................. ....................... като разгледа
докладваното от съдията Антонова-Попова гр.д. №1113 по описа за
2020год. и за да
се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове по
чл.134 от ЗЗД във вр. с
чл.30,ал.1 от ЗН и по чл.56
от ЗН.
В исковата молба се
излагат твърдения, че ищцата Т. Х.Т. /навършила пълнолетие на 09.02.2021 г./ е кредитор по изп.дело № 133/2015г. по описа на СИС при
Районен съд - Габрово, образувано на 13.05.2015г., въз основа на изпълнителен
лист от 20.04.2015 г. издаден от ГРС по гр.д. № 2563/2014г. срещу длъжника Н.С.С.
– нейна майка, която е осъдена да й заплаща месечна издръжка, чрез нейния баща
и законен представител. Н.С. има задължение към ищцата за минал период, което отказва да изплати.
За удовлетворяване на вземането й ЧСИ е
наложил възбрана и е предприел действия срещу 1/6 идеална част от недвижим имот
- апартамент, находящ се на адрес: гр. Габрово, ул.”********" №51, вх. А,
ап.17, собственост на ответницата.
Н.С.С. е наследник по закон на баща си С.Н.С.,
починал на 21.08.2009г. Със саморъчно завещание, обявено и вписано в Агенция по
вписванията с акт №185, том I, дело 1210, парт. книга том 58155, вх. per. №
2067 от 25.07.2017г. , наследодателят е завещал цялото си имущество на
съпругата си Д.С..
Със завещателния си акт С.С. е накърнил
запазената част на своята дъщеря, поради което за нея е възникнало субективното
право по чл.30 от ЗН да иска възстановяването й чрез намаляване на
завещателното разпореждане. Макар упражняването на това право да зависи от
личното усмотрение на наследника с право на запазена част, когато са налице
кредитори и бездействието му заплашва тяхното удовлетворяване, законът им дава възможност да упражнят правото на своя
длъжник.
Н.С. не разполага с друго движимо и
недвижимо имущество, което да обезпечи вземането срещу нея, поради което е налице правен интерес да упражни това право
вместо нея, на основание чл.134 от ЗЗД.
Размерът на запазената и разполагаемата част
се определя в зависимост от броя на призованите към наследяване наследници и
категорията към която те спадат. В настоящия случай, наследодателят С.Н.С. е
оставил трима наследници - съпруга, дъщеря и син. С оглед на това и съгласно
чл.29, ал.З от ЗН, размерът на запазената част на Н.С. е 1/3 идеална част. При
липса на завещание, наследницата би придобила 1/6 идеална част, от което
следва, че размерът на запазената й част е 1/18 идеална част от процесния
апартамент, до която следва да бъде намалено завещателното разпореждане.
От завещателното разпореждане се е
облагодетелствала Д.И.С. - съпруга на наследодателя, като въз основа на
завещанието е получила повече, от това което се съдържа в разполагаемата й част
от наследството, поради което полученото следва да бъде намалено до размера,
необходим за допълване на запазената част на Н.С..
Освен това през м. август 2017г., след
подадена молба до ДСИ при PC - Габрово, разбрал, че ответницата е направила
отказ от наследство, вписан в PC - Габрово под № 82 от 02.08.2017г. Счита, че
същият е недействителен, тъй като е направен след като тя вече е приела
имуществото, предмет на наследството.
Приемането на наследството е станало чрез
подаване на декларация пред МДТ - гр. Габрово през 2009г. - след смъртта на
баща й, с която е декларирана собствена 1/6 идеална част от апартамент, находящ
се на ул. „П.Михов"№51 и заплащане на данъци за собствената й част от
имота.
ИСКА СЕ :
1.Съдът
да възстанови на Н.С.С. запазената част
от наследството на баща й С.Н.С. до размер от 1/18 идеална част от същото и да
намали полученото по завещание от Д.И.С. до размера, необходим за допълване на
запазената част.
2.Да
бъде унищожен в полза на Т.Х.Т. направеният отказ на Н. С.С.
от наследството на С.Н.С., вписан специалния регистър на Районен съд -Габрово с
№ 82/02.08.2017г. от наследство с № 82/02.08.2017г. на PC - Габрово.
Ответникът Н.С.С. не е представила писмен
отговор в установения едномесечен
срок.
Ответникът Д.И.С., чрез пълномощника си е
представила писмен отговор в установения
едномесечен срок. Възразява, че правото за предявяване на исковете е погасено
по давност. Оспорва всички твърдения на ищцата, които са изложени в
исковата молба. Оспорва твърдението, че ответницата
Н.С. не разполага
с друго движимо
или недвижимо имущество, което да обезпечи вземането срещу
нея, като посочва, че същата
притежава 0,17ид.части от земя и
сграда в
с.Бахреци, общ.Трявна и към
момента по изпълнителното дело е
наложен запор на
трудовото й възнаграждение.
Ответницата Д.С. претендира да
й бъдат присъдени направените разноски по делото.
По делото
са събрани писмени
доказателства.
От съвкупната
им преценка, съдът приема
за установено от фактическа
страна следното:
По делото
са представени: декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние на ищцата, удостоверение
за данъчна оценка № ДО003730/28.10.2019 г., удостоверение изх. №
1046/02.08.2017 г. на ГРС за отказ от наследство на името на Н.С., саморъчно
завещание от01.12.2008 г., удостоверение за наследници № 2859/01.08.2017 г. на
община Габрово, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
вх. № 906406/29.09.2020 г., експертно решение № 0209 от 17.01.2019 г., справка
от ДСИ Ясен Чавдаров при ГРС с изх. № 429/29.01.2021 г., заявление от Х.Т.,
както и днес представените протокол за обявяване на саморъчно завещание от
15.03.2010 г., удостоверение от ДСИ изх. № 2133/23.04.2018 г., изпълнителен
лист № 723/11.07.2019 г., изпълнителен лист № 587/20.04.2015 г. и препис от изп. дело № 133/2015 г. по описа на
СИС при ГРС, от които по делото се установява следната фактология:
Ищцата
Т.Х.Т. /навършила пълнолетие на
09.02.2021г./ е кредитор по изп.дело №
133/2015г. по описа на СИС при Районен съд - Габрово, образувано на
13.05.2015г., въз основа на изпълнителен лист от 20.04.2015г. издаден от ГРС по
гр.д. № 2563/2014г. срещу длъжника Н.С.С. – нейна майка, която е осъдена да й заплаща чрез нейния баща и законен представител
месечна издръжка в размер на
100лв, считано от 01.02.2015г..
В производството по изп.дело № 133/2015г. по описа на СИС при Районен
съд–Габрово е присъединен изпълнителен лист №723 от 11.07.2019г., издаден по гр.д. 745/2019г по описа на Районен съд-Габрово срещу
длъжника Н.С.С., която е осъдена да заплаща на дъщеря си Т.Х.Т. чрез нейния баща и
законен представител месечна издръжка в
размер на 150лв, считано от
12.04.2019г..
Ответницата Н.С.С. е наследник по
закон на баща си С.Н.С., починал на 21.08.2009г..
Със саморъчно завещание, обявено и вписано в
Агенция по вписванията- Габрово с акт №185, том I, дело 1210, парт. книга том
58155, вх. peг. № 2067 от 25.07.2017г., наследодателят С.Н.С. е завещал цялото си имущество на
съпругата си Д.И.С..
Завещанието е обявено с протокол рег.№2381
от 15.03.2010г. на Нотариус с рег.№093 на НК по искане и в присъствието на молителя
Н. С. С..
Ответницата Д.С. е декларирала недвижимия
имот, който е описан в завещанието
в Дирекция „МДТ” при Община Габрово.
Видно
от представеното удостоверение с
изх.№1046 от 02.08.2017г. на Районен съд- Габрово е вписан отказ на Н. С.С. от наследството на С.Н.С..
От допълнителното заключение на
вещото лице В.А.
се установява, че задължението по изпълнителен лист №587/20.04.2015г. е
погасено към 11.04.2019г.
Незаплатените суми
по изпълнителен лист №723/11.07.2019г. към
02.02.2021г. са общо в размер
на 2347.38лв..
При така установената фактология, съдът приема
от правна страна следното:
Относно иска по чл.134 от ЗЗД
във вр. с чл.30,ал.1 от ЗН:
Основният спорен
въпрос е дали искът по чл.30,ал.1 от ЗН е погасен
по давност, каквото е
възражението на ответницата Д.С..
Искът
по чл.30,ал.1 от ЗН
се погасява с изтичане на общия давностен срок
по чл.110 от ЗЗД, а именно 5-годишният. Съгласни приетото
в т.3 на ППВС №7 ОТ 28.11.1973г.
5-годишният давностен срок за предявяване на искането по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазена
част от наследството започва да тече от
момента, в който заветникът упражни
правата си по завещанието. Освен това наследниците, на които се
противопоставя завещанието също следва да знаят за неговото съществуване. Затова
съдът следва да държи сметка и за двата факта- налице ли са действия по
упражняване на правата по
завещанието и дали тези действия са могли да
бъдат узнати от
наследниците, на които се
противопоставя това завещание. Обявяването на
едно саморъчно завещание от заветника може да се приеме като действие по упражняване на правата по
него.
По делото е установено, че завещанието на
С.Н.С. е обявено с
протокол рег.№2381 от
15.03.2010г. на Нотариус с рег.№093 на НК по искане и в присъствието на неговата дъщеря Н.С.С., която е негов
наследник по закон. Ответницата Д.С.-
заветник е декларирала имота, който е описан в завещанието
в Дирекция „МДТ” при Община Габрово. Тези данни сочат, че обявяването на завещанието
на 15.03.2010г. е узнато, както
от наследника, на когото се противопоставя – ответницата Н.С., така и
от заветника- ответницата Д.С..
По изложените съображения, съдът приема,
че в конкретния случай давностният срок
е започнал да тече от
обявяване на завещанието на дата
15.03.2010г., поради което 5-годишният давностен срок е бил
изтекъл към датата
на подаване на
исковата молба, с която е предявен иска по
чл.134 от ЗЗД във вр. с чл.30,ал.1 от ЗН, а именно на датата
31.07.2020г.. Следователно този иск е погасен
по давност.
Относно
предявения иск по
чл.56 от ЗН:
Искът е конститутивен, съответстващ на
потестативното право на кредитора на
наследник да иска унищожаване на извършен от последния отказ от наследство в своя
полза, доколкото не може да бъде удовлетворен от имуществото на
наследника. Предявява се в
едногодишен срок от узнаване
на направения отказ, но не
по-късно от три години след отказа. Този иск е една от
възможностите за реализиране на
правата на кредитора срещу длъжника наред с
възможността, предоставена с
разпоредбата на чл.135 от ЗЗД.
В
настоящия случай искът е допустим и е
предявен в преклузивния срок по чл.56,ал.2 от ЗН.
Исковата молба е постъпила в съда
на 31.07.2020г., а отказът е направен
на 02.08.2017г..
В това
производство в тежест на ищеца е да установи качеството
си на кредитор по отношение на
наследодателя на ответника- ответницата Н.С.,
което да е възникнало преди отказа от
наследство, както и че същата е извършила
действия, с които го уврежда.
Установено
по делото е че на 13.05.2015г. е образувано изпълнително производство с
№133/2015г. по описа на Районен съд- Габрово, въз основа
на изпълнителен лист №587 от 20.04.2015г.,
издаден от ГРС по гр.д. № 2563/2014г., в което ищцатаТеодора Х.Т.
/навършила пълнолетие на 09.02.2021г./ е
кредитор срещу длъжника Н.С.С. – нейна майка, която е осъдена да й заплаща чрез
нейния баща и законен представител месечна издръжка в размер
на 100лв,считано от
01.02.2015г.. От
допълнителното заключение на вещото лице В.А. се установява, че задължението по
изпълнителен лист №587/20.04.2015г. е погасено
към 11.04.2019г.. Следователно
към дата на предявяване на иска- 31.07.2020г. задължението на
длъжника Н. С.
към кредитора Т. Т. е погасено чрез
плащане.
В производството по изп.дело № 133/2015г. по описа на СИС при
Районен съд–Габрово е присъединен изпълнителен лист №723 от 11.07.2019г. издаден по гр.д. 745/2019г по описа на Районен съд-Габрово срещу
длъжника Н.С.С., която е осъдена да заплаща на
дъщеря си Т. Х.Т. месечна издръжка, чрез нейния баща и
законен представител месечна издръжка в
размер на 150лв., считано от
12.04.2019г.. Относно
вземането по този
изпълнителен лист качеството кредитор
по отношение на наследодателя на ответника- ответницата Н.С. е възникнало след отказа от наследство,
който е направен на 02.08.2017г..
поради което не са
налице предпоставките за унищожаване на
извършения отказ от наследство по
смисъла на чл.56
от ЗН.
В
съответствие с гореизложеното, съдът приема, че искът
по чл.56 от ЗН е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед
изхода на спора, ищцата Т.Х.Т. следва да бъде
осъдена да заплати на ответницата Д.И.С.
направените разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 600лв.., съгласно разпоредбата на
чл.78,ал.3 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по
чл.134 от ЗЗД във вр. с
чл.30,ал.1 от ЗН от Т.Х.Т., ЕГН**********, с адрес: ***, с процесуален представител: адвокат И. Б. ***
против Д.И. С., ЕГН**********,с адрес: ***, с пълномощник: адвокат Д.Ц. *** и Н.С.С., ЕГН**********,
с адрес: ***, за възстановяване на Н.С.С. на запазената част от наследството на баща й С.Н.С. до
размер от 1/18 идеална част и за
намаляване на полученото по завещание от Д.И.С. до размера, необходим за
допълване на запазената част, като погасен
по давност.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по
чл.56 от ЗН от Т.Х.Т.,
ЕГН**********, с адрес: ***,
с процесуален представител:
адвокат И. Б. *** против Д.И. С.,
ЕГН**********, с адрес: *** с
пълномощник: адвокат Д.Ц. *** и Н. С.С.,ЕГН**********, с адрес: ***, за унищожение
на направеният отказ на Н. С.С.
от наследството на С.Н.С., вписан
специалния регистър на Районен съд-Габрово с № 82/02.08.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Х.Т.,
ЕГН**********, с адрес: ***, с
процесуален представител: адвокат И.
Б. *** да заплати на Д.И. С.,
ЕГН**********,с адрес: *** с
пълномощник: адвокат Д.Ц. ***, направените разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв. /шестотин
лева/, на основание чл.78,ал.3 от
ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване
пред Габровски окръжен съд
в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: