Присъда по дело №99/2021 на Районен съд - Провадия

МОТИВИ към Присъда №6 от 15.04.2021 г., постановена по НОХД №99
по описа на РС-Провадия за 2021 г., първи състав.

Внесен е в съда обвинителен акт срещу М. П. М., с ЕГН: **********,
роден на 07.04.1980 г. в гр. Провадия, живущ в с. Н. Р., обл. Варна, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, работи
като оксиженист в „ ТИА Метал“ ООД, за това че на неустановени дати през
периода от месец декември 2017 год. до 13.01.2018 год. в село Н. Р., община
Ветрино, област Варна при условията на продължавано престъпление,
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Н. Г. С.,
родена на 08.02.2002 год., чрез използване на положение зависимост -
съжителството си с майка й Г. Г. С. - престъпление по чл. 150, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК .
Представителят на ВРП-ТО-Провадия поддържа внесеното обвинение,
като счита, че престъплението, за което е обвинен подсъдимите е доказано по
безспорен и категоричен начини и на същия следва да бъде определено и
наложено наказание под минимума предвид наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства.
Защитникът на подсъдимия, се присъединява към становището на ВРП-
ТО-Провадия.
В дадената му възможност за лична защита и право на последна дума
подсъдимият се признава за виновен и моли за определяне на минимално
наказание, като се присъединява към казаното от своя защитник и прави
изрично искане за протичане на съдебното производство по реда на гл.27 от
НПК и по-точно при прилагане нормата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимия
признава изцяло фактите, така както са отразени от РП-варна, ТО-Провадия в
Обвинителния акт, като е запознат преди това с правните последици на това
диференцирано производство, заявява, че не желае да се събират други
доказателства по отношение на фактическата обстановка, изложена в него.
Съдът, след като установи, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, обяви, че
няма да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на Обвинителния акт, на основание чл.373, ал.4 от НПК и съдебното
производство се проведе по реда на гл.27 от НПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните, прие за
установено следното от фактическа страна :
1

Подсъдимия М. П. М. живеел в село Н. Р., община Ветрино, област
Варна. През 2015 год. той заживял съпружески със св. Г. Г. С. в жилището на
последната в същото село. В домакинството се отглеждали св.М. М.а -
дъщеря на подс.М. от предходно съжителство, пострадалата Н. Г. С., родена
на 08.02.2002 год. и детето И., родена на 20.11.2003 год., последните две -
дъщери на св.Г.Г. от предходно съжителство.
М. и Г.С. се грижели съвместно за трите деца. Последните ползвали
самостоятелна стая в къщата. Подс.М. и св.Г., от своя страна, ползвали също
отделна стая-спалня. През цялото съжителство, което продължило до
началото на 2018 год., всеки от тях осъществявал родителски контрол върху
трите деца и полагал грижи за същите.
В края на 2017 год. отношенията между подс.М. и св.Г. започнали да се
влошават. Г. била заета с домакинството и с работата си, а М. започнал да
обръща внимание на непълнолетната вече Н., обстоятелство, което
притеснявало непълнолетната. Доколкото обаче М. бил нейн пастрок и в
голяма степен участвал в грижите за нея и във възпитанието й, тя била
принудена да се съобразява с неговото мнение и желания.
На неустановена по делото дата през месец декември 2017 год. децата
Н., И. и Мари ела били в къщата заедно с подс.М.. По същото време св.Г.С.
отсъствала от дома. В един момент подс.М. съзнателно изпратил другите две
момичета до магазина, за да остане насаме със св.Н.С.. Възползвайки се
ситуацията, той свалил панталона и боксерките си надолу и започнал да
маструбира, като в същото време се приближил до Н.. Започнал да я опипва
по гърдите и да я притиска към себе си, като накрая еякулирал. Момичето
било силно погнусено и изплашено, но се страхувало да мръдне, т.к било
само и беззащитно. Когато се облякъл отново подс.М. предупредил Н.С. да не
споделя с никого за случилото се, като й казал, че в противен случай щял да я
прати на гробищата при баба й.
Известно време по-късно, на неустановена дата през месец декември
2017 год. или месец януари 2018 год. през деня всички членове на
семейството били в дома. Св.Г.С. имала нужда от продукти и изпратила Н.С.
до магазина. Подс.М., който търсел удобен момент, за да остане насаме с
Н.С., веднага предложил да я закара с автомобила си до магазина, като се
позовал на студеното време. Предложението изглеждало логично за околните
и Н. била принудена да се съгласи, т.к до момента нищо не била споделила с
никого за отношението на пастрока си към нея. Тя се качила в автомобила на
М., но когато потеглили, той не я закарал веднага до магазина, а спрял
автомобила в безлюдна уличка в селото, където имотите били необитаеми.
Щом спрял, подс.М. заключил вратите на автомобила с поведението си
недвусмислено показал на момичето какво очаква от него. М. смъкнал
панталона и боксерките си до коленете и започнал с едната си ръка да опипва
2

гърдите на Н.С. през дрехата й, а с другата да маструбира, което не
приключило с еякулация. Този път св.С. се опитала да прекрати действията на
подс.М. като го заплашила, че ще каже всичко на майка си, но той отново я
предупредил, че трябва да си мълчи, иначе щял да я настани заедно със сестра
й в дом. След като се облякъл отново, подс.М. откарал момичето до магазина,
където тя закупила необходимите продукти, върнала се до автомобила и се
прибрала с него в дома. Отново не споделила с никого за случилото се, т.к се
страхувала от М..
На 12.01.2018г. подс.М. и св.Г. били на работа. След като се прибрали в
дома си посрещнали гости, които си тръгнали около 22.00часа. Подс.М. бил
употребил алкохол - ракия. След като изпратили гостите си всички отишли да
си легнат. Около 24.00часа подс.М. станал и отишъл до тоалетната. Когато се
върнал в спалнята потърсил нещо за пиене. После отново излязъл.
По същото време пострадалата Н.С. била в детската стая. Двете й
сестри спели, а тя седяла на столче в стаята - първоначално гледала филм на
лаптопа си, а после разговаряла с приятеля си по „Месинджър“. Щом
свършила разговора, неочаквано в стаята влязъл подс.М., който бил облечен
само с боксерки. Първо я попитал за безалкохолно, след което приближил до
нея, свалил боксерките си надолу и сам започнал да опипва члена си с едната
си ръка, а с другата галел и леко стискал гърдите на Н..
Междувременно, св.Г.С., която все още не била заспала очаквала
подс.М. да се върне в спалнята им бързо, както много пъти преди това, но М.
се забавил. Тогава тя станала, за да разбере каква е причината за това
забавяне. През остъклението на междинната врата тя видяла, че подс.М.,
застанал до дъщеря й Н.С., със свалени боксерки и, според нея, „бъркащ в
пазвата й“. Шокирана и силно възмутена, св.Г.С. влязла в детската стая и се
нахвърлила с обидни думи към подс.М., приканвайки го едновременно да
напусне къщата й. Подсъдимият, от своя страна започнал да обижда Н. и
майка й.
След случилото се на 12/13.01.2018 год. Г.С. и М. се разделили, в
Д“СП“ гр.Провадия бил подаден сигнал и по случая извършена проверка с
изготвен социален доклад от 16.01.2018г.
Видно от заключението на вещото лице по извършената по делото
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, извършена на
20.10.2020 год., осв. Н. Г. С. не страдала от психично заболяване. По време на
изследването не са били налице анамнестични и клинични данни за наличие в
минало или на сегашно психично разстройство, както и за употреба на
алкохол и психоактивни вещества. С оглед на психичното й състояние същата
можела правилно да възприема факти от значение за делото и да дава
достоверни показания за тях. Към момента на извършване на деянието Н.С. е
била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното с нея.
3

Към момента на психиатричното и психологичното изследвания при С.
не се регистрирал стрес или психотравма от случилото се през
инкриминирания период.
Видно от извършената справка за съдимостта за подс. М. П. М., същият
не е бил осъждан, без налагани административни наказания по реда на чл.78а
от НК.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на
чл.283 от НПК устни и писмени доказателства - показания на Св. Н. Г. С., Г.
Г. С., М. М.а П., вещите лица д-р Р. Б. и клиничен психолог Р. Г..
Самопризнанията на подсъдимия, дадени по реда на чл.371, т.2 от
НПК, се явяват в корелация със събраните устни, писмени
доказателства. Съдът кредитира признанието на подсъдимия и намира същите
за кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.
В съответствие със събраните устни доказателства са и писмените
такива- протоколи за разпити и СППЕ.
От събраните по делото доказателства се установява, че от обективна и
субективна страна подсъдимият М. П. М. е осъществил състава на
престъпление по чл.150, ал.1 от НК, а именно : на неустановени дати през
периода от месец декември 2017 год. до 13.01.2018 год. в село Н. Р., община
Ветрино, област Варна при условията на продължавано престъпление,
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Н. Г. С.,
родена на 08.02.2002 год., чрез използване на положение зависимост -
съжителството си с майка й Г. Г. С..
Обектът на престъплението е половата неприкосновеност на
пострадалата, която е била навършила 14 годишна възраст.
Изпълнителното деяние на блудството е осъществяване на физически
контакт с лице, който контакт обаче не е обективно насочен към съвкупление.
Неговият престъпен резултат се изчерпва само с осъществения физически
контакт с пострадалата. Деянието е довършено с реализирането на този
контакт, без значение дали целта на половото удовлетворяване е постигната.
Престъплението е осъществено от подсъдимия от обективна страна при
употреба на положение на зависимост, а именно съжителстването си с
майката на пострадалата-Г. Г. С..
Престъплението по чл.150, ал. 1 от НК е извършено при форма на вина
пряк умисъл – подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като е искал тяхното
4

настъпване.
Така осъществената от подсъдимия престъпна дейност е продължавана
такава по смисъла на чл.26 ал.1 НК, тъй като извършва три деяния,
конкретизирани по време, място, начин и обстоятелства на извършване;
деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка /сходство на начина и условията, при които са извършени и
еднородност на вината /умисъл/, като последващите деяния от обективна и
субективна страна се явяват продължение на предшестващите. Всяко едно от
деянията е насочено срещу един и същ непосредствен обект, и всяко
следващо деяние прибавя нов към вече настъпилия общественоопасен
резултат.
За престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода” за срок от две до осем години.
При определяне на наказанието за посоченото престъпление, извършено
от подсъдимия М., съдът прие, че престъплението е осъществено от
подсъдимия при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
а именно-чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и
оказаното съдействие от страна на подсъдимия в хода на досъдебното
производство, липсата на последващи инциденти след престъплението, както
и факта, че същият дълго време е полагал грижи за семейството на
пострадалата и факта, че същият е живял с нейната маяка и се е грижел за
семейството й, и при липсата на отегчаващи вината обстоятелства.
Самопризнанието на подсъдимия, направено в производството по гл.
ХХVII от НПК, не може да се приеме, като допълнително смекчаващо
обстоятелство, доколкото благоприятната последица за този вид
самопризнание е предопределена от закона съгласно чл.373, ал.2 от НПК. В
този смисъл е и ТР № 1/2009 г. по т.д. №1/2008 г. на ОСНК на ВКС.
С оглед изложеното съдът определи и наложи на подсъдимия Марин
Паначев М. за престъплението по чл.150, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
наказание „лишаване от свобода” при условията на чл.58а, ал.4, вр. ал.1 от
НК за срок от шест месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи с
изпитателен срок от три години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплатят
сторените по досъдебното производство разноски, а именно сумата от 329,40
лв. за изготвена съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

5

Районен съдия
:..............................................

6

Номер на акта:	6
Дата:	15 април 2021 г. (в сила от 6 май 2021 г.)
Съдия:	Димитър Стефанов Михайлов

Дело:	20213130200099
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 март 2021 г.

Присъда по дело №99/2021 на Районен съд - Провадия

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите