Р Е Ш Е Н И Е
№ 251 26.07.2019 г. град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на двадесет и
шести юни две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
Секретар: Павлина
Николова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 609 по описа на Районен съд - Хасково за 2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Обжалвано е НП № 6094/19.04.2019г. на началник отдел „Контрол по РПМ", Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, бул. „Македония" № 3, упълномощен с Пълномощно с Вх. № П-285/07.12.2018г., с което на жалбоподателя Е.Х.М. с ЕГН **********, на основание чл.53, ал.1, т.2, във вр. чл.26, ал.2, т.1, б.“А“ от ЗП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева за нарушение по чл.26, ал.2,т.1,б.“а“ от ЗП, вр. чл.37, ал.1,т.1 от НАРЕДБА № 11 от 03.07.2001 г.на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което обжалва НП в срок. Твърди се, че НП е незаконосъобразно, неправилно и при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалният закон. Според жалбоподателят административнонаказващият орган не е спазил изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН. Твърди се, че сса на лице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят бил маловажен с оглед на факта, че веднага след проверката и съставянето на АУАН е заплатена дължимата пътна такса за извънгабаритно МПС. За това твърдение с жалбата е приложена и съответната квитанция за платената такса. В тази връзка се иска съдът да отмени атакуваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата, редовно призовани, се представляват от адв.П. Тя моли съдът да отхвърли жалбата и да потвърди НП. счита, че нарушението е безспорно доказано, глобата била правилно определена и нямало допуснати нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: На 02.04.2019 г., в 14:10 часа, на път III-507, км 37+200 до заведение „Ловна Среща" в посока гр. Хасково - гр. Кърджали, жалбоподателя Е.Х.М. е управлявал и осъществявал движение на МПС с две оси марка „Мерцедес" модел „814" с per. № *******, с което превозвал слама. На горният път той бил спрян за проверка от св.И.Д. и св.Б.Б. и двамата служители на Агенция „Пътна инфрасктруктура“. В процеса на проверката било направено измерване с техническо средство - ролетка №1308/18 (5м.), при което е измерена широчина на ППС - 3.10 м. при максимално допустима широчина 2.55 м., съгласно чл.5, ал.1, т. 1, буква А от Наредбата. Така контролният орган стигнал до извода, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, и че управляваното от жалбоподателя ППС е извънгабаритно, до колкото Съгласно чл. 2 от Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.5, ППС е извънгабаритно. С оглед така измерените параметри от водача не било представено валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритното пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл.2 на Наредбата. За това нарушение на водача бил съставен АУАН в който нарушението е квалифицирано като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а", вр.чл.37, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Акта е предявен подписан от жалбоподателя и му е връчен екземпляр от акта. В акта и след това в срока по ЗАНН не е направено възражение от жалбоподателя.
Въз
основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, в което е възприета изцяло същата
фактическа обстановка от страна на АНО. Видно от приложената разписка НП е
връчено на жалбоподателя на 30.04.2019г.
Изложената дотук фактическа
обстановка е категорично установена от представените по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Пеев и Б.,
които подробно описват извършеното нарушение и обстоятелствата, при
които е констатирано. Съдът кредитира тези показания като пълни и еднопосочни с
останалите писмени доказателства по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно
разпоредбата
на чл. 26, ал.2,т.1, б.”А” от ЗП – (2) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) За дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: т. 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия:
б. а) движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства.
Определението
за извънгабаритно ППС е дадено в чл.2 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства – Чл. 2. (Доп. - ДВ, бр.
67 от 2007 г.) Извънгабаритни са тези ППС или състав от ППС, на които поне един
от размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл.
5.
Съгласно чл.5, ал.1, т.1, б.“а“ от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства – Чл. 5. (1) (Предишен
текст на чл. 5, изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) Допустимите максимални размери на
ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са за: т.1. широчина на: а) (изм. – ДВ, бр. 62 от 2017 г. , в сила от 1.08.2017 г.) всички ППС, с изключение
на превозните средства, посочени в буква "б" – 2,55 m.
Определение
за извънгабаритни ППС е дадено и в Допълнителните разпоредби на НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съгласно § 1. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) По смисъла на тази
наредба: т. 1.
"извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или
тежките ППС по чл. 3.
Според
Чл. 37. от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) Издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001 г., изм. и доп., бр. 67 от
17.08.2007 г., бр. 19 от 9.03.2010 г., доп., бр. 7 от 21.01.2011 г. – чл.37 (Предишен чл. 35, изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г., бр.
19 от 2010 г.) (1) Във вътрешността на страната съответните служби за контрол
при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на
водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се
установи, че: т. 1. движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се
извършва без разрешително или
документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
Съгласно чл.14, ал.3 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства - Чл. 14. ал. (3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2010 г.) Извънгабаритните
и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на
дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на
ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на
ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м,
височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м.
Съгласно чл.8,
ал. 5 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства – чл.8, ал.(5)
(Нова - ДВ, бр. 19 от 2010 г., предишна ал. 4, бр. 97 от 2016 г., в сила от
1.01.2017 г.) На извънгабаритните и тежките пътни превозни средства в случаите
по чл. 14, ал. 3 се
разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел II.
Съгласно § 1.т.8 от
Допълнителните разпоредби на ЗП - (Изм. - ДВ, бр.
6 от 2004 г.) "Специално ползване
на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя
и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни
обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна
помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни
съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни
линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други
лица.
По силата на чл.
53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата – Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 55 от 2011
г.) Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1,
т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или
които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: т.2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя.
Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и разгледана по същество е основателна.
На първо място, видно от представените по делото
доказателства, както АУАН, така и НП изхождат от компетентен орган в кръга на
правомощията му. На второ място, съдът счита
че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, което от своя страна е основание за отмяна на атакуваното НП.
Според настоящият състав не е съвсем точно описано в АУАН и НП извършеното и
констатирано от контролните органи нарушение. Последното се отнася и до
неговата правна квалификация, която според съда не съответства на описаното с
думи нарушение. Съдът има предвид, че като нарушение се вменява на
жалбоподателя, че той е управлявал извънгабаритно МПС без за това сда има
издадено разрешителн, като се сочи, че ширината на това МПС измерена надлежно е
3.10 метра и превишава определеният максимален размер от 2.55 метра. В този
конкретен случай обаче размерът от 3.10 метра попада в изключенията на чл.8,
ал.5, вр.чл.14, ал.3 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, в които случаи не се издава разрешително. Съгласно
последният текст ширината е до 3.30 метра, а измерената е 3.10 метра. Единственото
условие в този случай е да е заплатена съответната такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от
наредбата. Тоест в случая на практика е налице едно противоречие в текстовото
описание на нарушението и неговата правна квалификация по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а",
вр.чл.37, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Движението
на процесното МПС не може да бъде
квалифицирано като нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, б "а" от ЗП, защото
тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни и тежки ППС
без разрешение. След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на
извънгабаритни ППС до определени параметри на широчината без издадено разрешение при заплащане
на определена такса и доколкото в случая управляваното от жалбоподателя ППС
отговаря на условията на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/ 2001 г.,
административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си
установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл. 177, ал. 3
от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно
наказание глоба от 500 лв. до 3 000 лв. за управление на ППС, което
алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите,
определени от министъра на регионалното развитие, без да е спазен установения
за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за
движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/
03.07.2001 г., издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС.
Следователно
когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без
необходимото разрешително по чл. 8, ал. 2 от Наредбата на МРРБ, е налице
нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП и се
осъществява съставът на чл.
53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Когато
движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл. 14, ал. 3 от
Наредбата, се осъществява съставът на чл.
177, ал. 3, т.1 от ЗДвП, а не този на чл.
53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Касае се за различни
хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа,
посочен в чл.
26, ал. 3 от ЗП /управителния съвет на агенцията
или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за
републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските
пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата се заплаща такса и не се
издава индивидуален административен акт. Тук следва да се отбележи също, че
съгласно разпоредбите на чл.
189, ал. 1 във връзка с чл.
167, ал. 3 от ЗДвП, служителите на АПИ разполагат
с правомощия да контролират габаритните размери на ППС, респективно да съставят
актове за нарушения по този
закон. Тоест е следвало да се прецизира
констатираното нарушение с оглед описаните факти и обстоятелства около
извършването му и да се квалифицира правилно същото до колкото това е допустимо
да се извърши от органите на АПИ. Иначе правилно е посочено мястото, датата
и обстоятелствата при които е извършено нарушението.
Горното води на извода, че е на лице съществено процесуално нарушение
поради което НП следва да се отмени.
По
същество настоящият състав на съда намира, че видно от изнесеното по-горе не се
доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е
осъществил вмененото му нарушение с НП. Напротив видно от описанието на фактите
и обстоятелствата, както вече бе посочено се извежда извода, че жалбоподателят
е осъществил друг вид нарушение, а именно такова по чл.
177, ал. 3, т.1 от ЗДвП, до колкото в случая с
оглед измереният размер на широчината на процесното ППС този размер попада в
изключенията на чл.8, ал.5,
вр.чл.14, ал.3 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и за неговото движение до колкото ширината
на ППС е до 3.30 метра не се издава разрешително, а следва само да се заплати
необходимата такса.
Тоест описаното
нарушение според съда е несъставомерно, до колкото в конкретният случай не се
предвижда издаването на разрешително, а именно такова нарушение е вменено на
жалбоподателя и за такова нарушение е санкциониран. В тази връзка както вече бе
отбелязано по-горе неправилно е квалифицирано нарушението с оглед констатациите
в АУАН по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а", вр.чл.37, ал.1, т.1 от НАРЕДБА
№ 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства. И неправилно е
санкционирано по чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
Поради
това и съдът намира, че следва да се отмени атакуваното НП.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 6094/19.04.2019г. на началник отдел „Контрол по РПМ", Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, бул. „Македония" № 3, упълномощен с Пълномощно с Вх. № П-285/07.12.2018г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС, в 14-дневен срок от съобщаването му.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е. Д.