Определение по дело №31/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 49 от 26.06.2015г., постановено по гр.дело № 1248/2014г. По описа на К.йския районен съд е признато за установено, че И. П. Б. от гр.К., дължи на „Е. Б. Е.“ ЕАД, сумата в размер на 2,70 лева, представляваща законна лихва върху заплатената в хода на процеса главница – 127,20 лева по фактура №**********/31.07.2014г. и 2,09 лева по фактура №**********/21.08.2014г., общо възлизащи на 129,18 лева, за периода 17.06.2014г. - 25.07.2014г. за консумирана електрическа енергия за обект на потребление: гр.К., бл. „О. г.“, ап. *, ИТН *******, клиентски номер **********, за която законна лихва е издадена Заповед №143/23.10.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1163/2014г. на Районен съд К., и е отхвърлил иска в останалата му част и за сумата за главница в общ размер на 129,18 лева, от която 127,20 лева по фактура №**********/31.07.2014г. и 2,09 лева по фактура №**********/21.08.2014г. за периода 17.06.2014г. -25.07.2014г., както и за сумата от 2,09 лева, представляваща стойността на лихва за забава върху главницата от 129,18 лева за периода от 26.08.2014г. до 22.10.2014г., за които е издадена Заповед №143/23.10.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1163/2014г. на Районен съд К., поради извършено плащане на задължението, както и в частта за сумата за главница в размер на 597,18 лева, представляваща стойност на коригираща фактура №********** за консумирана електрическа енергия за обект на потребление: гр.К., бл. „О. г.“, ап. *, ИТН *******, клиентски номер **********, ведно със сумата в размер на 23,62 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 597,18 лева за периода 03.06.2014г.-22.10.2014г., ведно с искането за законна лихва върху главницата от 597,18 лева от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.10.2014г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед №143/23.10.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1163/2014г. на Районен съд К., като неоснователни. С решението са присъдени деловодни разноски.

Депозирана е възивна жалба от „Е. Б. Е.“ ЕАД. Въззивникът обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявения установителен иск за сумата в размер на 597,18лв. главница, и за сумата в размер на 23,62лв. - лихва за забава. Излага подробни съображения за това, че „за разлика от регламента, който сеприлага директно и изцяло от страните членки на ЕС, то директивата определяцели, които страните членки на ЕС следва да постигнат в определен срок, катооставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат, по аргумент от чл.288, ал.З от Договора за функциониране на Европейския съюз. Следователно директивата не е част от приложимото право, тъй като този акт на институциите на Европейския съюз е част от т.н. вторично право и няма пряко действие. Основание за начисляване на процесната сума в размер на 597,18лв. са разпоредбите на чл. 98а, ал.2, т. 6 и чл.104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл.45, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г). Съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, в редакцията ДВ, бр.54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г., устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. Законодателят изрично е предвидил възможността корекционните процедури да са установени в ПИКЕЕ - подзаконов нормативен акт по правната си природа. ДКЕВР (сега КЕВР), в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл. 83, ал.2, изр. 2 ЗЕ, с решение по т.З от протокол № 147 от 14.10.2013г. на основание чл.21, ал.1, т.9 във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013г. В чл.45, ал.1 от тези правила изрично е предвидена възможността, когато при проверка на средството се установи грешка над допустимата, неправилно или неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедурата в раздел IX от тези правила, а именно чл.51 и чл. 48 от същите. Налице е изрична законова възможност енергийните предприятия да коригират сметките за изминал период време. Виновно поведение за манипулирането на електромера, от което и да е лице, не е визирано като предпоставка за извършването на едностранна корекция и единственото условие за упражняване на правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, в случай на неправомерно въздействие върху електромера, водещо до неточно измерване на използваната електрическа енергия, е да бъде установено, че е налице неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.” Въззивникът счита, че е налице изрично предвидена в правна норма безвиновна, обективна отговорност в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, независимо по каква причина. От заключението на вещото лице по техническата експертиза категорично се установявало, че процесният електромер не е отчитал действително ползваното количество електрическа енергия. Грешката на измерване в размер на -77,45 % била доказана чрез официален документ - констативният протокол на ГД „БИМ" № 426/12.05.2014г., който не бил оспорен от ответника по иска. Касаело се за случай на неизмерено количество електроенергия, поради манипулация на средството за измерване. Тази манипулация била относима само и единствено към определяне на приложимата хипотеза от предвидените в нормата на чл. 45, ал.1, т. 1,6. „а" хипотези, при които е допустимо преизчисление на количеството електроенергия. Ответникът дължал допълнителна сума в резултат на корекцията не защото е манипулирал сам или чрез друг измервателното средство, а защото то е било манипулирано и като такова не е отчитало консумираната енергия точно и правилно. Липсвало нормативно изискване, както в ПИКЕЕ, така и в Закона за енергетиката, доказването на вина и противоправно деяние от страна на клиента за прилагане на процедурата по Раздел IX от ПИКЕЕ. Такова обстоятелство не се и твърдяло в исковата молба. Следователно определянето на размера на обективната отговорност на клиента в хипотезите, посочени в чл. 48, ал.1, било регламентирано и не зависело от действително употребеното количество енергия. Моли атакуваното решение на бъде отменено в обжалваната му част и да се постанови друго, с което да се признае за установено че ответницата Б. дължи на „Е. Б. Е.“ ЕАД сумата в размер на 597,18 лева – главница, и сумата в размер на 23,62 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 597,18 лева, за периода 15.11.2013г.-16.01.2014г., ведно със законна лихва върху главницата, на основание издадена фактура за корекция по ЗЕ във връзка с ПИКЕЕ, за които е издадена Заповед №143/23.10.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1163/2014г. на Районен съд К..

Въззиваемата И. Б. счита въззивна жалба за допустима, но неоснователна, а решението на съда правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения, цитира съдебна практика.

Страните поддържат становищата си в съдебно заседание; претендират деловодни разноски.

Съдът, като обсъди направените с жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК и чл.86 ЗЗД.

Ищецът „Е. Б. Е.“ ЕАД твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - К. за вземанe към ответника, по повод на което било образувано ч.гр. дело №1163/2014 г. на PC – К. и била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът Ивана Бръмбарова подал възражение. Твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия /ОУ/, които през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е. Б. Е. АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05 2008г., и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 от ОУ те влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.

Съгласно разпоредбата на чл.7, т.1 от ОУ ищецът поел задължение да снабдява отв. Бръмбарова с електрическа енергия и да й предоставя мрежови услуги за ИТН ******* за обект, находящ се в гр. К., бл. “О. г.", ап. *, и бил открит клиентски номер **********. От своя страна, съгласно чл.11, т.1 от ОУ отв. Б. се задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в чл.18, ал.1 и ал.2 от същите. На осн. чл.27, ал.1 от ОУ при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. Твърди се с исковата молба, че фактура №********** на стойност 597,18лв. била издадена на основание Раздел IX от Правилата за Þзмерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013г. и чл.54, ал.1, от ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Е. Б. Е." ЕАД. По реда на чл.35 и сл. от ОУ на 16.01.2014г. служители на дружеството извършили проверка на процесния обект, за което бил съставен констативен протокол № 108003/16.01.2014г. и електромер с фабр. номер 7718131 бил демонтиран и изпратен за експертиза в Български институт по метрология, „Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди". Бил съставен констативен протокол №426/12.05.2014г., с който се установявало, че електромерът е манипулиран с осъществяван достъп до вътрешността му, като било монтирано допълнително съпротивление в измервателната верига между изводи 10 и 11 на интегрална схема LM324M, и която промяна водела до промяна на метрологичните характеристики на електромера и до неточно измерване на отчетената доставена електроенергия. Размерът на начислената допълнително сума бил определен при спазване на договорната уредба, приложима в случай на измерена грешка при проверка за точност на средството за търговско измерване с конкретен измерител (-77,45%), като в случая корекцията била извършена като на клиента били начислени допълнително 3274 kWh за период от 62 дни (от 15.11.2013 г. до 16.01.2014 г.) и била изчислена и дължимата сума за мрежови услуги. Иска се съда да признае за установено съществуването на вземанията на ищеца към ответницата, съгласно издадената заповед за изпълнение по частно гр. дело №1163/14г., както следва: 597,18 лв., представляващи стойността на коригираща фактура, издадена съгласно чл.54 от ОУ на „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД; 23,62лв., представляващи стойността на лихвата за забава върху посоченото вземане за периода 03.06.2014г. - 22.10.2014г.; 129,18лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия и предоставените мрежови услуги за периода 17.06.2014г. – 25.07.2014г.; 2,09лв., представляващи стойността на лихвата за забава върху посоченото вземане за периода 26.08.2014 - 22.10.2014г., ведно със законна лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното им изплащане.

Ответницата оспорва исковата претенция. Счита, че искът е допустим, но неоснователен, като не оспорва фактическите твърдения, направени в исковата молба. Основните възражения, които прави са следните: начислената й електрическа енергия по процесната фактура не се дължала към ищцовото дружество, тъй като не й бил изпратен констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ, удостоверяващ извършената от служители на ищцовото дружество проверка на СТИ; сумата по процесната фактура била недължима, тъй като клаузата на чл.54 от Общите условия била нищожна и като такава не обвързва потребителя; по отношение на претенцията на ищеца за неплатена фактура с №**********/31.07.2014г. на стойност 127,20 лева, твърди, че била платена с лихвата за забава при просрочие.

От фактическа страна съдът съобрази следното:

С доклада си по делото първоинстанционният съд е приел за безспорно установени следните обстоятелства:

· на 05.01.2015г. /в срока за отговор по чл.131 от ГПК/ е извършено плащане от ответника в размер на 127,20 лева, с което е погасено задължението по фактура №**********/31.07.2014г., и плащане на сумата от 4, 72 лева, с което е погасено начисленото обезщетение за забава върху сумата от 127, 20 лева;

· че ищецът е снабдявал ответника с електрическа енергия за ИТН ******* за обект, находящ се в гр.К., бл. „О. г.", ап. *, за което е открит клиентски №********** на ответника като битов потребител на електрическа енергия.

Не се спори и относно това, че на 16.01.2014г. е била извършена техническа проверка от служители на дружеството - ищец – свидетелите Р. Х. и Х. Д., в присъствие на двама свидетели, на обект апартамент №* в гр.К., бл.“О. г.“, собственост на отв. Бръмбарова. При проверката на електромера, намиращ се във входа на блока в заключено електромерно табло, при контролно измерване с еталон била установено грешка от -77,29%. Бил съставен констативен протокол за показанията, електромерът бил демонтиран и поставен в безшевна торба с пластмасова пломба, след което изпратен за експертиза в Български институт по метрология - „Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди",РО -Бургас. Съставен бил констативен протокол №426/12.05.2014г. за метрологична експертиза на средство за измерване с констатация, че електромерът е с унищожена – скъсана – от първоначална метрологична проверка/ шифър BG04501/ пломба, втора пломба с фирмен знак „А“/2008г. – унищожена – скъсана и електромерът отчита грешка, поради осъществяван достъп до вътрешността на електромера чрез монтиране на допълнително съпротивление в измервателната верига между изводи 10 и 11 на интегрална схема LM324M, водещо до промяна на метрологичните характеристики на електромера и неточно измерване на отчетената доставена електроенергия.

На 21.05.2014г. била издадена справка за коригиране на сметката за електроенергия и на 22.05.2014г. била издадена фактура №********** за отчетен период 15.11.2013г. -16.01.2014г. за ползвана електрическа енергия за сумата от 597,18 лева. На 31.07.2014г. била издадена фактура №********** за отчетен период 17.06.2014г. - 16.07.2014г. за потребена електрическа енергия за сумата от 127,20 лева, а на 21.08.2014г. - фактура №********** за сумата 1,98 лева, като за последните две фактури се установява, че са платени в хода на производството.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която не се оспорва от страните и се кредитира изцяло от настоящия състав, се установява, че ищецът има одобрен сметкоплан в съответствие със Закон за енергетиката, Закон за счетоводството и счетоводната политика; вземанията за електрическа енергия по процесните фактури са осчетоводени по надлежния ред, прилагат се международни стандарти по финансови отчети, счетоводството е водено правилно съгласно ЗСч при осчетоводяванията на вземанията от ответника; фактурите са съставени съобразно действащите цени на ДКЕВР за всеки един отчетен период; фактурираната електрическа енергия е правилно остойностена и осчетоводена в счетоводството на ищеца; към 23.10.2014г. – подаване на Заявление по чл.410 от ГПК няма извършени плащания по процесните фактури; задължението е в общ размер на 726,36 лева; на 05.01.2015г. е платена сума в размер на 127,20 лева и неплатеният остатък към 18.05.2015г. е в размер на 599,16 лева.

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че констативен протокол от експертиза на средство за търговско измерване №426/12.05.2014г., съставен в БИМ, отразявал техническото състояние на електромера на ответника - без пломби на производителя, на първичния метрологичен преглед, и монтираното допълнително съпротивление в резултат на външно неправомерно въздействие; нерегламентираното монтиране на допълнителното съпротивление в измервателната верига на уреда, водела до частично, а в зависимост от съпротивлението и до пълно неизмерване на изразходваната енергия; методиката за изчисляване на неизмереното количество енергия била съгласно Правилника за измерване количество електрическа енергия /ПИКЕЕ/, като изчисленото количество електрическа енергия за периода възлизала на 3 723 kWh; остойностяването на неизмереното количество електрическа енергия било извършено съгласно изискванията на ПИКЕЕ, като същата възлиза на 597,18 лева с ДДС, и за което е издадена фактура №**********; процесният електромер попадал в група 25 от Списъка за определяне на периодичността на последващи проверки на средствата за измерване с период на проверка на всеки шест години; електромерът е преминал първоначална проверка през 2008г. и последваща проверка след 6 години - през 2014г. В съдебно заседание в.л. П. С. допълва, че конкретното манипулиране, извършено с добавяне на резистори в посочената верига, било работа на специалист – електротехник; електромерът имал две пломби - фабричната пломба на производителя и друга - от предишната метеорологична експертиза, и двете са с холографски знак, и за да се свали капака на електромера, трябва да се нарушат и двете пломби. Процесният електромер бил самоотчитащ се, с оптична глава, и който при отваряне отчита чрез процесор датата на съответното отваряне. Електромерът отчел нерегламентирано отваряне на 23.10.2010г. в 19.59 часа, установено чрез разпечатки от процесора му, и ако друго отваряне междувременно е било извършено по проверка, то е трябвало да бъде придружено със съответния протокол от метрологична лаборатория. Електромерът бил свален на 16.01.2014г. за експертизна проверка с протокол, подробно описан в делото и изпратен в Института по метрология в Бургас, където било установено, че липсват двете пломби за първоначална проверка от 2008г. и фабричната с фирмения знак на пломбата, и била установена грешка в размер на -77%. При сваляне на електромера техниците махали присъединителната пломба, която затваряла капачката на присъединителните проводници, но не отваряли самия електромер. В протокола било отразено, че електромерът се намирал във външно блоково табло - стандартно местонахождение на всички електромери по блоковете, заключено с ключ, с който разполагат служителите на енергоразпределителните дружества. Ключовете за таблата в голяма част са унифицирани за няколко вида табла и техниците носят малък брой ключове.

Събрани са и гласни доказателства - разпитани са свидетелите Р. Х. и Х. Д. От показанията им се установява, че в качеството си на служители на дружеството-ищец на проверявания адрес потърсили собственик или представител на собственика, и след като не открили такъв, потърсили съседи. Тъй като не намерили никой, повикали за свидетели вписаните в констативния протокол И. В. и Г. Х. - служители на фирма “К.”, охраняваща ЕВН, каквато била практиката в такива случаи. С еталон направили проверка, при която била отчетена грешка - минус 70%.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд намира следното:

Съгласно задължителното за съдилищата Решение № 111/ 17.07.2015г. на ВКС, Търговска колегия, І отд., постановено по т.д.№ 1650 по описа за 2014г. по реда на чл.290 ГПК, „По въпроса за възможността да се извършва корекция на сметки за доставена електрическа енергия и неравноправния характер на клаузите в общите условия на договорите, както и за предпоставките за извършване на такава корекция са постановени от ВКС по реда на чл.290 ГПК: решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009г. на ІІ т.о, решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ІІ т.о. и решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ т.о., решение № 177/12.12.2011г. по т. д.№1008/2010г. на ІІ т.о., решение № 159/30.09.2013г. по т.д.№ 773/12г. на ІІ т.о., както и цитираното от касатора решение № 12/06.03.12г. по т.д.№ 119/11г. на І т.о. и служебно известното на състава решение № 38/15.05.14г. по т.д.№ 5/13г. на І т.о. Така постановената практика на ВКС е при действието на ЗЕ преди изменението с ДВ бр.54/12г.

С изменението на ЗЕ с ДВ бр.54/12г. е създадена нова т.6 на ал.2 на чл.98а ЗЕ, според която общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ е влязла в сила на 17.07.12г……..В практиката на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, е прието, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово основание - както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003 г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Даденото разрешение е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като се нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

Следователно със задължителната за съдилищата практика на ВКС е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Нищожността на посочените уговорки в общите условия е обявена на база на предвидената възможност за едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия, като е допустима корекция, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.

Предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите условия на договорите да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, сочи на възможност за крайния снабдител да извършва корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Правото е предоставено по силата на законова регламентация, но с оглед на въведеното задължение по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ корекцията следва да се извършва само при разписани от крайния снабдител правила и установен в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Посочените норми действително отразяват съществуващи разрешения, предлагани от електроразпределителните дружества, които са породили и спорове във връзка с извършвани едностранни корекции на сметките на потребителите съгласно постановената съдебна практика. Независимо от това, с изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, доколкото законодателно е предвидено право на крайния снабдител с електрическа енергия да извършва корекция на сметки на потребители. Законодателят е вменил задължение на електроразпределителното дружество да създаде правила за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършване на корекция на сметките и за уведомяването на клиентите. По тези съображения на поставения правен въпрос следва да се отговори в смисъл: С изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.”.

По силата на т.1 на ТР №1/2013г., постановено по ТД №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Макар да не е навеждан от ответницата по иска такъв довод, настоящана съдебна инстанция намира, че не се установява по делото въззивникът „Е. Б. Е.“ ЕАД да е уведомил надлежно въззиваемата Бръмбарова за извършените проверка на електромера и корекция на сметката. По делото е приложено писмо изх.№11726551-1 от 22.02.2014г. на ищцовото дружество, адресирано до ответницата по иска за извършените демонтаж на електромера и експертизната му проверка в БИМ, както и констатации за манипулацията му и отчетената грешка, но не са представени доказателства това писмо да е било получено от адресата, и в най-общ смисъл – да е стигнало до знанието му. Или, нарушена е процедурата по ПИКЕЕ, и конкретно – правилото на чл.47, ал.3 ПИКЕЕ, съгласно което „В случаите по ал.3 операторът на съответната мрежа изпраща констативния протокол на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка.”.

Или, нарушен е редът за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, така подробно обсъден в цитираното по-горе задължително за съдилищата Решение № 111/ 17.07.2015г. на ВКС. Неспазването на изискването на чл.47 ПИКЕЕ е достатъчно основание предявеният иск да бъде отхвърлен само на това основание и без да се обсъждат останалите, наведени от страните доводи.

Като се е произнесъл в същия смисъл, макар и по различни съображения, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

При този изход на делото и с оглед претенциите и на двете страни за деловодни разноски, такива се следват в полза на въззиваемата за настоящата инстанция, в размер на 360лв., съгласно приложения списък на разноските по чл.80 ГПК.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 49 от 26.06.2015г., постановено по гр.дело № 1248/2014 г. по описа на Районен съд-К..

ОСЪЖДА „Е. Б. Е.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ №37, да заплати на И. П. Б., с ЕГН **********, от гр.К., бл. „О. г.“, ап. *, разноски за настоящата инстанция в размер на 360 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1. 2.