Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2317
гр. Пловдив, 16.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Ваня Койчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6968/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Т.Х.А.,
ЕГН **********, насочена срещу Наказателно постановление № 143 от 05.04.2017г.,
издадено от Началника на РУП-
Стамболийски при ОД на МВР- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 6 ЗБЛД, на Т.Х.А., ЕГН **********, на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД, е наложена глоба
в размер на 50 /петдесет /лева.
В жалбата се навеждат
съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения,
водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Поддържа се, че не
са спазени разписаните в чл. 34 ЗАНН давностни срокове. Моли се, атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично, изпраща упълномощен
процесуален представител в лицето на адв. М.. Поддържа се така подадената
жалба. Излага се становище по същество на спора. Излага допълнителни
съображения в насока маловажност на процесния случай.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното
НП ( същото е получена на дата 22.10.2019г., а жалбата е подадена по пощата на
29.10.2019г.), произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу
акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН. Атакуваното НП е издадено от материално, териториално и
темпорално компетентен орган, видно от представената Заповед № 8121з- 493 от
01.09.2014г., издадена от Министъра на вътрешните работи. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42
и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН,
в тридневен срок от съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу
него. По отношение на атакуваното наказателно постановление- същото съдържа
реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и давностните срокове,
разписани в чл. 34 от ЗАНН- нарушението
и нарушителят са установени на дата 24.03.2017г., когато е съставен и АУАН. Атакуваното
наказателно постановление е издадено на 05.04.2017г. Считано от датата на извършване
на процесното нарушение, до настоящия момент, не е изтекла и предвидената в чл.
81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК абсолютна давност за преследване на административното
нарушение.
По фактите:
Съдът приема за изяснена следната
фактическа обстановка: на 24.03.2017г. около 13.30 часа в гр. Стамболийски, на
ул. „Г.С.Раковски“ № 21, К.М.Ш. и Р. Д. П. ( служители при ОД на МВР- Пловдив) изпълнявали
служебните си задължения и извършвали обход на посочения район. Ш. и П.
забелязали лице, което се придвижвало по ул. „Г.С.Раковски“. Служителите при ОД
на МВР- Пловдив спрели лицето и изискали да им бъде представен документ за
самоличност. Лицето посочило, че не носи у себе си документ, удостоверяващ
самоличност. Впоследствие, лицето било установено като Т.Х.А., ЕГН **********,***.
Предвид липсата на какъвто и да било документ, удостоверяващ самоличност, св. Ш.
съставил срещу А. АУАН бл. № 913914 от 24.03.2017г. Актът бил предявен на
нарушителката, същата се запознала със съдържанието му и го подписала.
Съдът счита, че гореописаната
фактическа обстановка ( която правилно е възпроизведена в процесните АУАН и НП)
кореспондира с приобщените по надлежен ред към делото писмени доказателства. Тя
се потвърждава и от показанията на св. Ш. / л. 13- гръб от съд. произв.). Съдът
кредитира изцяло изложеното от свидетеля, като счита, че поднесената от него
информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива.
Допълнително, така отразеното в АУАН и НП не се подлага на съмнение и от страна
на жалбоподателката.
По правните аспекти на спора:
При така изяснената фактическа
обстановка, правилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна
и субективна страна, жалбоподателката А. е осъществила всички съставомерни
признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗБЛД. Съобразно
цитираната норма, гражданите са длъжни при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. По
смисъла на чл. 1, ал. 5 от ЗБЛД, български лични документи са документи за
самоличност ( подробно описани в чл. 13 ЗБЛД), свидетелство за управление на
моторно превозно средство, документи за пребиваване. Съобразно чл. 13, ал. 3 ЗБЛД, самоличността на всеки български гражданин може да бъде удостоверена чрез
представянето на който и да е от гореизброените документи. Тоест, наличието на
който и да е от тях у проверяваното лице би било достатъчно, за да го
легитимира пред проверяващите органи.
В конкретния случай, с
категоричност се изясни, че жалбоподателката А., при извършената й проверка от
служителите при ОД на МВР- Пловдив ( които се явяват и оправомощени лица да
изискват легитимация на проверяваните граждани ), не е могла да представи който
и да било от горепосочените документи, удостоверяващи самоличност. Предвид
това, със самия факт, че жалбоподателката при поискване, не е носила у себе си,
съответно не е представила документ за самоличност, е консумирала състава на
чл. 6 от ЗБЛД.
По размера на наложената глоба:
Съобразно санкционната норма на
чл. 80, т. 5 ЗБЛД, наказва се с глоба от 50 лв. до 300 лв. лице, което не
представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни
лица. В случая, съвсем правилно, наказващият орган е наложил административно
наказание „глоба” на жалбоподателката, именно на основание цитираната
санкционна разпоредба и в минимален размер от 50 / петдесет/ лв. Предвид това,
съдът не счита за необходимо да ревизира размера на наложената глоба.
По приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна преценка,
съдът счита, че процесният случай разкрива белези, водещи до дефинирането му
като маловажен. На първо място, следва да се акцентира върху обстоятелството,
че процесното нарушение е първо такова за жалбоподателката. Следва да се посочи
и че не се установи жалбоподателката да не е носила у себе си документ за
самоличност с цел да прикрие индентичността си или да избегне разкриването й за
нуждите на наказателно или административнонаказателно производство. Тоест,
касае се за една напълно тривиална житейска ситуация, при която
жалбоподателката е излязла извън своя дом, като е забравила да вземе със себе
си документ за самоличност. Допълнително, съдът съобрази и обстоятелството, че
съобразно експертно решение на ТЕЛК № 1989 от 10.12.2008г., жалбоподателката е
с водеща, пожизнена диагноза- „лека умствена изостаналост“. В цитираното
решение е посочено, че вследствие на нарушението на интелектуалните функции,
жалбоподателката е с намален контрол на влеченията. Предвид това, то ясно е, че
волевият капацитет на жалбоподателката е занижен и това би могло да обуслови и
ръководи вземането на погрешното решение от нейна страна, да не носи у себе си
документ за самоличност.
Предвид изложеното, съдът счита,
че за постигане целите на административнонаказателната отговорност и най- вече на
поправително- превъзпитателния ефект, то е достатъчно нарушителката А. да бъде
предупредена, че при повторно извършване на нарушение ще й бъде наложено административно
наказание.
Предвид гореизложеното,
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 143 от 05.04.2017г., издадено
от Началника на РУП- Стамболийски при ОД
на МВР- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 6 ЗБЛД, на Т.Х.А.,
ЕГН **********, на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД, е наложена глоба в размер на 50
/петдесет /лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п.
Вярно с
оригинала.
Т. К.