РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Враца, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседА.е на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20231420101609 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК : чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК: чл.92,
ал.1 ЗЗД, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите: Главница в размер на 800 лв. /осемстотин
лева/ - считано от крайния срок на договора 03.02.2023 г., Договорна лихва върху
усвоената главница в размер на 118,46 лв. за периода от 06.03.2022 г. до 03.02,2023 г.,
Такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на
0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислява ежедневно и
се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата в общ
размер на 201,02 лв. - за периода 06.03.2022 г. до 03.02.2023 г., Неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес
съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от Договор в общ размер на 46,15 лв. - за периода 06.03.2022
г. до 03.02.2023 г., Неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал. 4,5 и 6 от Договор
в общ размер на 46,15 лв. /четиридесет и шест лева и петнадесет стотинки/ за периода
06.03.2022 г. до 03.02.2023 г., Неустойка за непредоставяне на съгласие за директен
дебит съгласно чл. 15 ал. 1,2 и 3 от Договора в общ размер на 188.14 лв. за периода
06.03.2022 г. до 03.02.2023 г., Начислени такси по чл. 20 ал. 4 от Договора за
огрА.чаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за допълнителен
пакет услуги, доброволно избран от Кредитополучателя в общ размер на 165 лв.
06.03.2022 г. до 03.02.2023 г., Законна лихва за забава върху просрочените текущи
задължения, дължима в края на всеки тридесетдневен период за заплащане на
текущото задължение по кредита на основА.е чл. 20 ал. 3 от Договора в общ размер на
29,77 лв. за периода 06.03.2022 г. до 03.02.2023 г., както и Законна лихва за забава в
размер на 32,22 лв. /тридесет и два лева и двадесет и две стотинки/, начислена върху
остатъчната непогасена главница в размер на 800 лв. и за периода от 03.02.2023 г. до
1
27.06.2023 г.
Ищецът твърди, че на 03.02.2022 г. ответникът А. А. А. е сключил с Дружеството
ищец (в качеството му на заемодател) Договор за кредит „Violeta“ („Договора“) под
формата на кредитна линия е възможност за еднократно или многократно усвояване на
главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в настоящия случай е 800 лв.
/осемстотин лева/ и по силата на този договор е усвоил заемна сума в размер на 800 лв.
С подписване на договора ищецът се е задължил да заплаща текущото си задължение
до 30 /тридесет/ дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на
кредитния лимит е подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на
усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на
първото частично усвояване. Както изрично е посочено в чл. 1, ал. 1, т. 2 от Договор
преди сключването му на ищеца е представен Стандартен европейски формуляр
(СЕФ), описващ всички условия по договора съгласно изисквА.ята на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), както и че Кредитополучателят е заявил и декларирал,
че е избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен
пакет от услуги „ VIP обслужване“ и такси за действия по огрА.чаване на негативни
последици при просрочие“, за което му е предоставена и Тарифа.
Към момента на депозиране на настоящата искова молба, задълженията на
кредитополучателя за заплащане на текущите задължения по кредита са просрочени, а
срокът на договора е изтекъл. Срокът на договора е определен в чл. 4 ал. 1 т. 1 - 1
година, а съгласно чл. 4 ал. 2 влиза в сила от датата на неговото подписване, което
означава, че процесният договор е изтекъл на дата 03.02.2023 г. Наличието на
неизплатени падежирали и изскуеми суми, както и изтичане на срока на договора
обуславят правния интерес на ищеца да предяви осъдителни искове в настоящото
производство за заплащане на дължимите суми по договора, описА. по - горе.
На 03.02.2022 г. е усвоена сума в размер на 800,00 лева, с което е усвоен целия
кредитен лимит.След усвояване на главницата и до настоящия момент няма извършени
плащА.я по кредита.Излага подробни съображения как е изчислена всяка една от
заявените суми.Претендира разноски.
В срочно подаден отговор назначеният особен представител на ответника
оспорва исковете както по основА.е, така и по размер. Намира, че по отношение на
ответницата предявените искови претенции са недопустими, неоснователни и
недоказА., поради което моли да бъдат оставени без уважение.
На първо място посочва, че предявените искове са недопустими, тъй като ищецът
не притежава активна процесуална легитимация. Това е така, поради обстоятелството,
че съществуващите правоотношения се развиват между „Вива кредит“ ООД и
ответницата. Няма данни „Вива кредит“ АД да е правоприемник на посоченото ООД.
В тази насока съществуват единствено твърденията на процесуалния представител на
ищеца.Поради това счита, че са налице основА.я и моли съда да прекрати настоящето
производство.
Исковете се намират за недоказА., тъй като от представените по делото
доказателства не може да се направи извод, че те са относими към процесния Договор
за паричен заем „Виолета“ от 03.02.2022 г.Същевременно няма данни за автора на нито
един от приложените към исковата молба „документи“ - от тях не става ясно от кого
изхождат, като същевременно върху тях въобще липсва подпис. Поради това тези
документи въобще нямат характера на годни доказателства, като същевременно са
неотносими към спора.
Навеждат се аргументи, че по делото въобще липсват данни, от които да се
направи извод, какъв е мехА.змът, по който е формирано всяко от претендирА.те
задължения (от какви фактически и правно основА.я произтичат), а от там и
2
претендирА.я размер на тези задължения.По делото въобще липсват доказателства,
които установяват извършените плащА.я по уговорените вноски, като в тази насока е
обстоятелството, че не е ясно дали въобще съществува погасителен план.
Прави се възражение за прихващане - с недължимо платените от ответника суми
следва да бъдат изцяло погасени действителните задължения на ответника по договора
за потребителски кредит.Също така релевира и възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на всички искови претенции. Счита, че това обстоятелство
безспорно се установява от погасителния план към процесния договор, приложен към
исковата молба от ищеца.
Твърди се на следващо място, че договорът съдържа неравноправни клаузи, като
излага подробни съображения в тази насока.
По отношение на представените по делото от ищеца доказателства, вероятно
представляващи според него електронни документи по смисъла на Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), се посочва,
че от нито един от тях не може еднозначно да се установи, че авторите на електронните
изявления са именно стрА.те по делото, по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕУУ /Автор на
електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов
извършител./. Също така, части от представените документи, отнасящи се до
електронния подател и електронния получател, съдържат текстове пресъздадени с
букви от латинската азбука, но при възпроизвеждането им, съобразно основните
правила за транслитерация, въведени в чл. 4 от Закона за транслитерацията, става ясно,
че това не са текстове на български език. Поради това тези текстове са на език,
различен от българския, което е в противоречие с чл. 3 от Конституция на Република
България, че официалният език в републиката е българският. С оглед на това, не може
да се приеме, че представените по делото документи материализират правоотношения
между стрА.те, възникнали на основА.е ЗЕДЕУУ.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на стрА.те и прецени
събрА.те по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
От представените по делото доказателства се установява, че на 03.02.2022 г.
ответникът А. А. А. е сключил с Дружеството ищец (в качеството му на заемодател)
Договор за кредит „Violeta“ („Договора“) с № 5781462 под формата на кредитна линия,
с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на
одобрения кредитен лимит, който в настоящия случай е 800 лв. /осемстотин
лева/.Уговорено е, че кредитът се олихвява с годишен лихвен процент за срока на
кредита в размер на 15,0 %. Годишният процент на разходите е определен на 49, 32 %.
Приети като доказателства по делото са и копие от разпечатка на разменена
електронна кореспонденция между ищеца и ответника.
По делото е представено и копие от платежно нареждане, от което се установява,
че на 03.02.2022 г. - на получателя А. А. А., BG***********, BIC на банката на
получателя *******, при банка на получателя ************* е преведена сума в
размер на 800.00 лева, с основА.е ПО ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ *********.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
в което вещото лице е установило, че съгласно чл. 2, (1) Договора за кредит „ Violeta”,
сключен на 03.02.2022 г. Кредитодателят „ Вива Кредит” ООД е предоставил на А. А.
А. - Креднтонолучятед сума в размер на 800.00 лв.Съгласно чл,7(1) от Договора,
Кредитополучателят с подписването на договора е усвоил веднага изцяло посочения в
чл.2, ал.1 максимален размер на кредита - сумата от 800.00 лв. На 03.02.2022 г. в
банковата сметка на А. А. А., BG*********** при R* е преведена от Вива
Креди***********т” ООД сума в размер на 800.00 лв , с основА.е ПО ДОГОВОР ЗА
ЗАЕМ ***********.Усвояването на сумата по кредита е извършено на един път /
изцяло/ на 03.02.2022 г.
3
Вещото лице е посочило, че от ответника не са постъпили сучи за погасяване на
задълженията по процесния Договор. Не се установява наличие на погасени суми,
определени по Погасителния план на Договора в съответствие на условията на същия.
Общият размер на неизплатеното задължение, включващо главница, договорна лихва,
такса за фиксиран лихвен процент, неустойка за неизпълнение на задължения, такси за
доброволно избрана услуга във връзка с предотвратяване на негативни последици при
просрочие представлява сума в размер на 1 564.92 лв.Вещото лице е установило, че
реално ГПР в проценти –възлиза на 74.99%.
Съдът кредитира експертното заключение като правилно, обективно и пълно.
Други относими доказателства в производството не са ангажирА..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В тежест на ищеца по предявените искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК : чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК и чл.92, ал.1 ЗЗД е да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, че между стрА.те е възникнало валидно
правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
(договор за кредит), по което заемодателят е предоставил на ответницата в заем
посочената сума, а последната се е задължила да я върне в посочения срок; че между
стрА.те по договора за кредит е уговорено заплащането на договорна лихва и
допълнителни такси и неустойки в претендирА.те размери.
В тежест на ответницата при доказване на горните факти е да установи
положителния факт на погасяване на дълга.
По иска с правно основА.е чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който
той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на
падежа.
Сключеният между стрА.те Договор за потребителски кредит № ********** от
18.10.2021 г. има правната характеристика на договор, сключени от разстояние по
смисъла на ЗПФУР, поради което неговата действителност следва да се съобрази с
изисквА.ята на специалния закон. Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 6
ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, оргА.зирана от доставчика, при която от отправянето
на предложението до сключването на договора стрА.те използват изключително
средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1
ЗПФУР регламентира подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата.
Съдът намира, че процесният договор за кредит е подписан от ищеца с
електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл. 3, т. 10 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския Парламент и на Съвета от 23.07.2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Същите
съдържат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна
форма или са логически свързА. с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва – три имена, ЕГН, номер и дата на лична карта, настоящ
адрес, електронна поща, телефон за връзка и други, до които само титулярят би
следвало да има достъп. Правната сила на електронния подпис е равностойна на тази
4
на саморъчния подпис, когато това е уговорено между стрА.те, какъвто е настоящият
случай.
От представеното по делото платежно нареждане и от заключението по
изготвената съдебно – счетоводна експертиза се установи, че заемната сума е
предадена от кредитодателя на кредитополучателя.
Кредиторовото дружество е регистрирано като финансова институция по
смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които
не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор
по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Ответникът е физическо лице и при сключване на договора за кредит не е
действал в рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което
същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Взаимоотношенията им се основават на
сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставена финансова услуга по
смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрА. всяко нарушение на императивни
материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда
принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип
на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното
прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на
императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява
диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/. Съдът следи служебно и при незаявено основА.е за
нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/;
3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по
т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС
и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изисквА.ята на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Договорът за кредит е сключен в писмена форма и съдържА.ето му е представено
на еднакъв шрифт с размер не по-малко от 12 пункта, с което е изпълнено изискването
на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съдът счита, че са спазени и императивните изисквА.я на чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, и
12, а т. 8 и т. 9а, както и че чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, са неприложими към вида на
договора.Посочен е общият размер на кредита, уговорен е фиксиран лихвен процент за
срока на договора.Спазено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, като в договора е
уредено правото на потребителя да се откаже от договора, както и срока и другите
условия за упражняването му, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Съдът намира обаче, че не е спазено изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК договорът да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускА.я, използвА. при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
5
по кредита за потребителя. Легалната дефиниция на понятието "общ разход по кредита
за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързА. с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързА. с договора за кредит и
застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето
на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Годишният процент на разходите се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина
/бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирА. всички разходи, които ще стори и които са
пряко свързА. с кредитното правоотношение. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на
потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и
да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по този начин да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или
не.
Нарушение е налице, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 49, 32 %.
Посоченият лихвен процент от 15, 00 % не е ясно как точно се съдържа в ГПР и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвА.я от него
финансов продукт. Годишният процент на разходите представлява величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР, както и общото
посочване, че размерът му е изчислен в съответствие с приложение № 1 към чл.19,
ал.2 от ЗПК и посочените в закона допускА.я, без да са конкретизирА. кои точно, не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквА.я. Целта на цитираната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да
го сключи. Ето защо в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които
са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение
за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за
яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно практиката на СЕС, за съда съществува задължение да провери дали
посоченият в договора размер на ГПР е изчислен правилно, съобразно императивното
правило, предвиждащо единна математическа формула за изчисление на размера на
ГПР, залегнала и в самата директива. Това е така, защото неправилното изчисляване и
посочване на ГПР е самостоятелно основА.е за недействителност на договора. Приема
се още, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушено, ако ГПР е посочен като
6
процент, но не са посочени основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване. Много често се получава така, че неправилното изчисление има за цел и
да заобиколи изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което на това основА.е така
формулираната клауза също би била нищожна на основА.е чл. 21, ал. 1 ЗПК – всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изисквА.ята на този закон, е нищожна, какъвто е и настоящия случай, тъй като вещото
лице по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза е изчислило, че реално ГПР
възлиза на 74.99 %.
С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изисквА.ята на чл. 11, ал. 1,
т. 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен
съгласно чл. 22 ЗПК, като в този случай съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата
стойност на кредита е главницата – заемната сума, отпусната и усвоена от потребителя
въз основа на договора.
При тези съображения, подлежаща на връщане по силата на чл. 23 ЗПК е чистата
стойност на кредита, без обаче да се дължат лихва или други разходи по него.
Установи се, че ответникът не погасил суми по сключения договор, поради което
предявеният иск за главница следва да бъде уважен за сумата от 800,00 лв.
Поради недействителността на договора за заем и с оглед разпоредбата на чл. 23
ЗПК, неоснователни се явяват предявените искове за договорна лихва и лихва за
забава, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът своевременно е релевирал възражение за изтекла погасителна
давност.Същото е неоснователно. Връщането на предоставената за ползване сума на
погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното
задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/. Ето защо, приложима по отношение на
това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД /така решение №
38/26.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 1157/2018 г., II т.о., решение № 103/16.09.2013 г. на
ВКС по т.д. № 1200/2011 г., II т.о./. Последната погасителна вноска е с настъпил падеж
на 03.02.2023 г., а исковата молба е депозирана в съда на 28.06.2023 година. Предвид
изложеното не е изтекла нито петгодишната, нито кратката тригодишна погасителна
давност.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете стрА..
Ответникът не претендира и не е представил доказателства да е сторил разноски в
производството, поради което и такива не му се дължат.
На основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква и за ищцовото
дружество. В настоящото производство последното е сторило разноски в размер на
1500 лева, от които: внесена държавна такса в размер на 250,00 лева, 400.00 лева –
депозит за особен представител, 350.00 лева – депозит за експертиза, както и 500.00
лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
настоящото производство в размер на 737,59 лева.
Мотивиран от горното, Врачанският районен съд
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА на основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР А. А. А., ЕГН: ********** да заплати на „Вива кредит“ АД,
ЕИК: *********, в качеството му на универсален правоприемник по силата на промяна
в оргА.зационната форма на „Вива кредит“ ООД, ЕИК: *********, сумата от 800,00
лева /осемстотин лева/, представляваща непогасена главница по Договора за кредит „
Violeta”, сключен на ********г. с „Вива кредит“ ООД, ЕИК: *********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2023 г. до окончателното
погасяване на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Вива кредит“ АД, ЕИК:
*********, в качеството му на универсален правоприемник по силата на промяна в
оргА.зационната форма на „Вива кредит“ ООД, ЕИК: ********* против А. А. А., ЕГН:
********** искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР вр. с чл.
240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК : чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а,
предл. 1 ЗПК: чл.92, ал.1 ЗЗД, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите: Договорна лихва
върху усвоената главница в размер на 118,46 лв. за периода от 06.03.2022 г. до
03.02,2023 г., Такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора
в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, която се начислява
ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на
главницата в общ размер на 201,02 лв. - за периода 06.03.2022 г. до 03.02.2023 г.,
Неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за
настоящ адрес съгласно чл. 15 ал. 4, 5 и 6 от Договор в общ размер на 46,15 лв. - за
периода 06.03.2022 г. до 03.02.2023 г., Неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК съгласно чл. 15 ал.
4,5 и 6 от Договор в общ размер на 46,15 лв. /четиридесет и шест лева и петнадесет
стотинки/ за периода 06.03.2022 г. до 03.02.2023 г., Неустойка за непредоставяне на
съгласие за директен дебит съгласно чл. 15 ал. 1,2 и 3 от Договора в общ размер на
188.14 лв. за периода 06.03.2022 г. до 03.02.2023 г., Начислени такси по чл. 20 ал. 4 от
Договора за огрА.чаване негативни последици при просрочие, съгласно Тарифа за
допълнителен пакет услуги, доброволно избран от Кредитополучателя в общ размер на
165 лв., Законна лихва за забава върху просрочените текущи задължения, дължима в
края на всеки тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение по кредита
на основА.е чл. 20 ал. 3 от Договора в общ размер на 29,77 лв. за периода 06.03.2022 г.
до 03.02.2023 г., както и Законна лихва за забава в размер на 32,22 лв. /тридесет и два
лева и двадесет и две стотинки/, начислена върху остатъчната непогасена главница в
размер на 800 лв. и за периода от 03.02.2023 г. до 27.06.2023 г.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК А. А. А., ЕГН: ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „Вива кредит“ АД, ЕИК: *********, в качеството му на универсален
правоприемник по силата на промяна в оргА.зационната форма на „Вива кредит“ ООД,
ЕИК: ********* сумата от 737,59 лева - разноски в производството по гр. дело №
1609/2023 г. по описа на РС Враца, съразмерно с уважената част от исковете.
НА ОСНОВА.Е чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на сумите,
признати за дължими от ответника, следва да се извърши по следната посочена от
ищеца банкова сметка: IBAN: BG *************.
ПРЕПИС от решението да се връчи на стрА.те, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок
от връчването му на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8