Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на седми
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря Р. Хаджидимитрова и с участието на
прокурор Д. А. от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното
от административния съдия АД № 350 по описа за 2020 година на Административен
съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.с
чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ).
Предявена е искова молба с правно
основание чл.1 от ЗОДОВ, по реда на чл.203 и сл. от АПК, депозирана от Г.П.Г.,
ЕГН **********,***, против ОД на МВР - гр.Шумен, представлявана от Директора Я.Р.с
правно основание чл.1 от ЗОДОВ и цена иска: имуществени вреди в размер на 26 250.00 лв. и неимуществени вреди в
размер на 5 000.00 лв. Претенцията си ищецът аргументира със съставен АУАН
серия АА №113103, с който е установено, че на 10.04.2019г. е управлявал МПС лек
автомобил „Опел Астра“ с рег.№В 3107 СР, собственост на А.Л.П., с наложени
глоби по фиш серия К/1302376 от 05.08.2016г. и фиш серия К/1392034 от
24.10.2016г., влезли в законна сила и незаплатени в срока за доброволно заплащане, с което виновно
ищецът е нарушил чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Със същия АУАН, на същата дата като доказателство е иззето свидетелството му за управление на МПС
/СУМПС/ №********* и контролния талон
№365762. На същата дата
10.04.2019г., Началник на група към ОДМВР - Шумен сектор „Пътна полиция“ е
издал ЗППАМ №19-0869-000458, с която въз
основа на съставения акт му е наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до заплащане на
дължимата глоба, считано от 10.04.2019г. Заповедта е връчена на 14.10.2019г. -
шест месеца и 4 дни след датата, която е отбелязана като дата на издаването. До
тогава - до 14.10.2019г., ищецът твърди
че никой не го е информирал, че има
издадена такава заповед, въпреки че многократно е посещавал офисите на Пътна
полиция - Шумен, търсейки отговор на възражение против съставяния му акт.
Глобите, предмет на посочените
по-горе фишове, всяка от по 100.00 лв. били заплатени от ищеца на дата
16.10.2019г. и на същата дата му е било върнато СУМПС. На същата дата 16.10.2019г.
депозирал жалба до Административен съд - Шумен против издадената му ЗППАМ, по
която било образувано АД №512/2019г. по описа на ШАдмС. С Решение
№3/10.01.2020г., постановено по същото дело е отменена като незаконосъобразна
ЗППАМ № 19-0869-000458/10.04.2019 на
Началник група към ОД на МВР - Шумен сектор „Пътна полиция“.
С оглед гореизложеното, ищецът
твърди, че за периода от 10.04.2019г. (датата на отнемане на СУМПС) до 16.10.2019г. (датата на неговото
връщане), тоест за шест месеца и шест дни е бил противозаконно лишен от правото си да
управлява МПС, вследствие на издаден от органите на ответника противозаконен
акт - ЗППАМ. В подкрепа на тези
твърдения е посочил видовете претърпени вреди, а именно в пункт първи т.1.1 е посочено, че извършваната
от него професионална дейност строителен техник, в което качество е сключил
граждански договор с възложителя „Бибита“ ЕООД - гр.Варна, по силата на който
се е задължил да организира, ръководи и изпълнява строително-ремонтни работи
във връзка с отстраняване на всички констатирани нередности, посочени в Заповед
№ 2483/04.07.2018г. на Кмета на община Варна на обект „Жилищна сграда с
водопроводно и битово отклонение“, гр.Варна, кв. „Свети Никола“ с идентификатор
10135.2526.940 по КК на гр.Варна, както и да организира и да ръководи
последващи довършителни строителни дейности в съответствие с проектосметната
документация на горепосочения обект, необходими за въвеждане на сградата в
експлоатация, а също и да ръководи възложения му проект от възложителя, да осъществява
необходимата координация с изпълнителите на други основни и довършителни работи
в съответствие с техническите норми. В
договора за постигане на целите Раздел
III, чл.5, т.7, ищецът се е задължил да осигури превоз за себе си и за група
строителни работници от региона на гр.Шумен всеки работен ден, като за целта му
е предоставен лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№В 3107 СР, собственост на
управителя на „Бибита“ ЕООД - А.Л.П..
Твърди, че е бил възпрепятстван да
упражнява професионалната си функция на строителен техник посредством
издадената незаконосъобразна ЗППАМ и лишаването му от възможността да управлява
МПС до гр.Варна, където се намирал строителния обект заедно със строителни
работници, които е следвало да транспортира до гр.Варна. Това сочи като причина, че не е успял да
извърши вменените му по силата на договора дейности, поради което вместо сума в размер на
33 550.00 лв. е получил само частично 7 500.00 лв., като за остатъка
твърди, че сумата от 26 050.00 лв.
съставлява причинени имуществени вреди, вследствие незаконосъобразно издадена
ЗППАМ, от което е произтекла и невъзможността на лицето да управлява МПС и да
изпълнява професионалните си функции.
В т.1.2 от исковата молба са посочени суми в размер на 200.00 лв., заплатени по електронни фишове серия К/1302376 от 05.08.2016г. и
серия К/1392034 от 24.10.2016г., като сумите по тях
са в общ размер 200.00 лв. Глобите били заплатени на 16.10.2019г., като на
същата дата след заплащането им ищецът
получи СУМПС. Сочи, че ако не ги е заплатил, рискувал да остане без
СУМПС до 10.01.2020г., до датата на решението на Административен съд Шумен,
който бил сезиран с жалба на 16.10.2019г. Счита, че задълженията били погасени
по давност, поради което не били изискуеми и не следвало да бъдат заплащани от
него.
Като пункт втори в исковата молба се сочат причинени неимуществени вреди, което за 6-месечния
период и 6 дни от 10.04.2019г. до 16.10.2019г. се изразяват в значителни неудобства за ищеца и неговото семейство. Не
е могъл да се придвижва и да обгрижва възрастния си болен родител, който се е
нуждаел от постоянни грижи, а именно 82-годишния му баща, живеещ в с.Мадара. За придвижването до това населено място, както и за
придвижването до гр.Варна, с оглед изпълнение на професионалните си функции,
ищецът търпял сериозни неудобства, свързани с непрекъсната необходимост да моли
някой друг да го транспортира до съответното място.
В резултат на всичко изложено, счита че са му причинени имуществени вреди в
общ размер 26 250.00 лв., от които
26 050.00 лв. - пропуснати ползи във връзка с граждански договор за
извършване на работа чрез личен труд от 08.03.2019г. и 200.00 лв. - претърпени
загуби във връзка с платени от него без основание суми по електронни фишове.
Счита, че същите са пряка и непосредствена последица от издаването на
незаконосъобразния акт, а именно ЗППАМ, впоследствие отменена от Шуменския
административен съд.
С оглед изложеното, отправено е искане до съда да осъди ответната страна да заплати сума в
размер на 26 250.00 лв., представляваща причинени имуществени вреди, както
и да осъди ответника да заплати сумата от 5 000.00 лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди. Претендират се и сторените по
делото разноски.
Ответната страна –
ОДМВР-гр.Шумен, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт И. С.в съдебно
заседание изразява становище за неоснователност на исковата претенция.
Сочи на първо
място, че вреди от отменено наказателно постановление, към което се приравнява
електронния фиш не могат да се претендират по реда на чл.203 от АПК, във вр.с
чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, доколкото не е налице административен акт по смисъла на
чл.21 от АПК. На следващо място сочи, че исковата претенция е неоснователна по
същество, доколкото твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени
вреди не са подкрепени с достатъчно и относими доказателства, като излага
подробни аргументи в подкрепа на тезата си.
Представителят на
Окръжна прокуратура – гр. Шумен счита предявените искове за частично
основателни.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, Шуменският административен съд намира
за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Г.П.Г. притежавал
СУМПС № *********, издадено на 15.07.2009г., с валидност до 15.07.2019г., за категории "В" и "АМ".
При
извършена проверка на 10.04.2019г., около 07.05 часа в гр. Шумен, на ул.
„Университетска“, било установено, че Г.Г. управлява л.а. „Опел Астра“, с рег.
№ В 3107 СР, с наложени глоби по Електронен фиш № К-1302376/05.08.2016г.,
връчен на 18.09.2016г. и по Електронен фиш № К-1392034/24.10.2016г., връчен на
22.03.2017г., влезли в законна сила и незаплатени в срока за доброволно
заплащане. Контролните органи счели, че с това си поведение Г.Г. е нарушил разпоредбата
на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, поради което мл. автоконтрольор Й.Й.съставила срещу
него АУАН № АА 113103/10.04.2019г., като били иззети и притежаваните от
оспорващия СУМПС № ********* и Контролен талон № 3653762. Срещу така изготвения
АУАН на 12.04.2019г. Г.Г. депозирал писмено възражение, в което изложил доводи,
че наложените му глоби са погасени по давност.
Въз
основа на така съставения АУАН впоследствие било издадено Наказателно
постановление № 19-0869-002538/02.08.2019г., с което на оспорващия на основание
чл.185 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.190,
ал.3 от ЗДвП. В посоченото наказателно постановление административнонаказващият
орган отразил, че възприема възражението на Г.Г. срещу АУАН за неоснователно.
По повод
констатациите за управление на МПС с наложено наказание глоба, незаплатено в
срока за доброволно заплащане, Началникът на група към ОДМВР – гр.Шумен, сектор
„Пътна полиция“ издал на 10.04.2019г. Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0869-000458, с която на основание чл. 171, т. 1, б.
„д“ от ЗДвП наложил на Г.Г. ПАМ – "временно отнемане на СУМПС до заплащане
на дължимите глоби, считано от 10.04.2019г.".
Същата е
оспорена пред ШАС, който с решение №3/10.01.2020 г. по АД 512/2019 г. отменил Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0869-000458/10.04.2019г. на началник група към ОД на
МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с която на Г.П.Г., с ЕГН **********,***,
е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП
– „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
заплащане на дължимата глоба“, считано от 10.04.2019г. Решението е влязло в
законна сила на 10.01.2020 г.
На 27.05.2019 г. била издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0869-000655/27.05.2019 г. от Началник
група към ОД на МВР Шумен, сектор Пътна полиция, с която на А. Л. П. е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/– прекратяване регистрацията на ППС за
срок от шест месеца. Заповедта е постановена на основание чл. 171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелствата, че на
основание съставен АУАН № АА-113103/10.04.2019 г. на Г.Г., че управлява лек
автомобил „Опел Астра“ рег. № В 3107 СР , след
като СУМПС му е отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП.
Заповедта е издадена въз основа на съставен срещу Г. АУАН
№ АА-113103/10.04.2019 г. от компетентния орган за нарушение на чл. 190, ал.3
от ЗДвП за това, че на 27.05.2019 г. около 07.10 ч. в гр.Шумен, по ул.“Климент
Охридски“ до №35, в посока бул.“Симеон Велики“, автомобилът на П. е бил
управляван от Г.Г., на който СУМПС е било отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП
с АУАН от 10.04.2019 г. и в последствие издадена ЗППАМ №19-0869-000458 по
чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП, след като СУМПС му е отнето. На Г. бил съставен
АУАН от 27.05.2019 г.
Издадено било наказателно постановление
№19-0869-002538/02.08.2019 г. от Началник сектор към ОД на МВР Шумен, сектор
Пътна полиция Шумен, с което на основание чл185 от ЗДвП на Г. е наложена глоба
в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП. В наказателното
постановление е посочено, че същото е влязло в законна сила на 22.10.2019 г.
Горецитираната заповед била оспорена пред Варненския
административен съд, който с решение №2517/19.12.2019 г., постановено по АД
2787/2019 г. отхвърлил жалбата на А. Л. П. против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0869-000655/27.05.2019г, издадена от Началник група към ОД на МВР Шумен,
сектор Пътна полиция Шумен, с която на основание чл. 171, т.2а, б."а"
от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– прекратяване
регистрацията на ППС за срок от шест на МПС "Опел астра" с рег. № № В 3107
СР. Решението е влязло в законна сила на 19.12.2019
г.
Ищецът твърди, че е сключил
граждански договор на 08.03.2019 г. с възложителя „Бибита“ ЕООД - гр.Варна, по
силата на който в качеството си на строителен техник се е задължил да
организира, ръководи и изпълнява строително-ремонтни работи във връзка с
отстраняване на всички констатирани нередности, посочени в Заповед №
2483/04.07.2018г. на Кмета на община Варна на обект „Жилищна сграда с
водопроводно и битово отклонение“, гр.Варна, кв. „Свети Никола“ с идентификатор
10135.2526.940 по КК на гр.Варна, както и да организира и да ръководи
последващи довършителни строителни дейности в съответствие с проектосметната
документация на горепосочения обект, необходими за въвеждане на сградата в
експлоатация, а също и да ръководи възложения му проект от възложителя, да
осъществява необходимата координация с изпълнителите на други основни и
довършителни работи в съответствие с техническите норми. В договора за постигане на целите Раздел III, чл.5, т.7, ищецът се е задължил
да осигури превоз за себе си и за група строителни работници от региона на
гр.Шумен всеки работен ден, като за целта му е предоставен лек автомобил „Опел
Астра“ с рег.№В 3107 СР, собственост на управителя на „Бибита“ ЕООД - А.Л.П..
На 17.02.2020 г. бил подписан
протокол между страните по договора за частично плащане на възнаграждение в
размер на 7500 лв, от договореното в общ размер на 33 350.00 лв..
Представена е разписка за предаването на сумата от възложителя на изпълнителя
от 28.02.2020 г.
По делото са представени
Констативен акт №6/19.06.2018 г. по повод строителни дейности в имот „Жилищна сграда с
водопроводно и битово отклонение“, гр.Варна, кв. „Свети Никола“ с идентификатор
10135.2526.940 по КК на гр.Варна с възложител „Бибита“ ЕООД и А. Л. П. и
строител „Полиформ“ ЕООД, с техн. ръководител Л.Т.У..
Със Заповед №2483/04.07.2018 г. е
било спряно изпълнението на строежа, като строителните работи са разрешени с
последваща Заповед № 3018/24.07.2019 г.
По искане на ищеца по делото са разпитани свидетелите А. П., Г. Х. и С.С..
Първият свидетел е възложител по сключеният граждански договор с ищеца и
собственик на МПС, за което се твърди, че е предоставено на Г. за придвижване
до гр. Варна за изпълнение на възложените му с договора строителни дейности.
Св. Х. заявява, че през м. март 2019 г. започнал да пътува с Г.Г. до гр.
Варна за да извършва строителни дейности на обект, собственост на „Бибита“
ЕООД. Работил около 1-2 месеца, след което поради отнемането на СУМПС на Г.
преустановили пътуванията и строителните работи.
Св.С.разясни, че е транспортирал Г. на приятелски начала известно време от
пролетта до лятото на 2019 г., а на 22 декември правили възстановка в с. Мадара
и той го е возил. Незнаел дали посещава баща си в с. Мадара.
Шуменският
административен съд, като прецени предпоставките за допустимост и
основателност на исковата молба, с която е сезиран и взе предвид доказателствата по делото и
доводите на страните, приема следното:
При проверка на допустимостта на
иска съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки,
обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се
произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта
на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба. Претенцията на Г.Г. е
за присъждането на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди претърпени вследствие
на постановено Решение №3/10.01.2020г., по АД № 512/2019 г., с което е отменена
като незаконосъобразна ЗППАМ №
19-0869-000458/10.04.2019 г. на Началник група към ОД на МВР - Шумен
сектор „Пътна полиция“.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След
като има твърдения за причинена увреда на ищеца, която е в причинна връзка с
отменено по съдебен ред наказателно постановление/ел. фиш, е налице спор по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните
съдилища и в частност, на Административен съд – гр.Шумен, в района на който се
намира седалището на органа, издал отменения акт (арг. от чл.133, ал.1 от АПК).
Наличието на незаконосъобразен – предварително отменен акт на администрация е
предпоставка за иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като въпросите дали този акт е
издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, обуславящ
характера на акта – административен или
правораздавателен, претърпял ли е ищецът вреди и налице ли е пряка
причинна връзка между отменения акт и вредите, са по съществото на спора и са
свързани с евентуалната основателност на иска (в т.см. Определение № 4807 от 13.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4414/2010 г., I
о.; Определение № 711 от 17.01.2011 г. на ВАС по
адм. д. № 473/2011 г., I о.; Определение № 633/13.01.2011г. на ВАС по
адм.д.№ 304/2011г., VІІІ о.; Решение № 3127
от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 404/2011 г., III о.; Решение № 6531 от
11.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1679/2011 г., III о. и др.). С оглед на гореизложеното, съдът намира искът за допустим.
Разгледана по същество, исковата
претенция е неоснователна, по следните
съображения:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Така регламентирана, отговорността е за всички претърпени вреди, които
съгласно чл. 4 от ЗОДОВ са в причинна връзка с незаконосъобразни актове,
фактически действия или бездействия на длъжностни лица или административни
органи при или по повод изпълнението на административна дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица, като основателността на иска предполага
предварителното установяване на точно определени от законодателя и кумулативно
налични предпоставки, а именно: незаконосъобразен административен акт;
незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или
длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие
да е при или по повод изпълнение на административна дейност; да е/са отменен/и
по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие
или бездействие; да е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на
някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата и общината по посочения ред.
Настоящият съдебен състав намира исковата претенция
и за недоказана. Отговорността по чл.1 от ЗОДОВ не се презумира от закона, а е в тежест на ищеца да установи
кумулативно изискуемите предпоставки за възникването й.
Не се спори по делото, че по силата на ЗППАМ
№ 19-0869-000458/10.04.2019 г. на
Началник група към ОД на МВР - Шумен сектор „Пътна полиция“, впоследствие
отменена по съдебен ред, ищецът е бил лишен от възможността да управлява МПС за
времето от 10.04.2019 г. до 16.10.2019 г. Същевременно се установи, че след
като вече е бил лишен от правото да управлява МПС, Г. на 27.05.2019 г.
управлявал л. а. Опел Астра с рег. № В 31 07 ВР, собственост на А.Л.П., за
което на собственика е издадена ЗППАМ №19-0869-000655/27.05.2019 г. на осн.
Чл.171 т.2а б. а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията за срок от шест месеца.
Цитираната Заповед е потвърдена с решение на Адм.С-Варна,
№2517/19.12.2019 г. постановено по АД № 2787/2019 г., влязло в законна сила на
19.12.2019 г.
Гореизложеното налага извода, че за времето от
27.05.2019 г./издаването на ЗППАМ №19-0869-000655/27.05.2019 г./ до 16.10.2019
г. – датата на заплащането на глобите по фиш серия К/1302376 от 05.08.2016г. и
фиш серия К/1392034 от 24.10.2016г./ и връщането на СУМПС са били налице две
отделни основания, препятстващи възможността на ищеца да управлява МПС-първото
– отнетото му свидетелство за управление на МПС и второто-прекратената
регистрация на управляваното от него МПС.
От представеният по делото
Констативен акт №6/19.06.2018 г. е видно, че по повод строителни дейности в имот „Жилищна
сграда с водопроводно и битово отклонение“, гр.Варна, кв. „Свети Никола“ с
идентификатор 10135.2526.940 по КК на гр.Варна възложител е „Бибита“ ЕООД и А.
Л. П. и строител „Полиформ“ ЕООД, с техн. ръководител Л.Т.У..
Със Заповед №2483/04.07.2018 г. е
било спряно изпълнението на строежа, като строителните работи са разрешени с
последваща Заповед № 3018/24.07.2019 г.
По делото беше открито производство
по оспорване верността на съдържанието и датата на Граждански договор за извършване на работа чрез личен
труд от 08.03.2019г. сключен между „Бибита“ ЕООД ЕИК *********, гр. Варна и Г.П.Г.;
Разписка от 28.02.2020г. в която е посочено че Г.П.Г. е получил 7 500 лева по
договор от 08.03.2019г.; Протокол от 14.02.2020г. за приемане на извършена
работа по граждански договор на осн. чл. 193 ал.1 от ГПК в съдебно заседание, проведено на 22.10.2020
г., в което беше разяснено на ищеца, че в негова тежест е да докаже
достоверността на оспорените факти.
В тази връзка по делото бяха
допуснати и разпитани трима свидетели - А. П., Г. Х. и С.С..
Първият свидетел е възложител по сключеният граждански договор с ищеца и
собственик на МПС, за което се твърди, че е предоставено на Г. за придвижване
до гр. Варна за изпълнение на възложените му с договора строителни дейности.
Св. Х. заявява, че през м. март 2019 г. започнал да пътува с Г.Г. до гр.
Варна за да извършва строителни дейности на обект, собственост на „Бибита“
ЕООД. Работил около 1-2 месеца, след което поради отнемането на СУМПС на Г.
преустановили пътуванията и строителните работи.
Св.С.разясни, че е транспортирал Г. на приятелски начала известно време от
пролетта до лятото на 2019 г., а на 22 декември правили възстановка в с. Мадара
и той го е возил. Незнаел дали посещава баща си в с. Мадара.
С определение, обективирано в
Протокол от съдебно заседание, проведено на 22.10.2020 г. съдът е разпределил
доказателствената тежест, като на ищецът е указал да посочи доказателства, във
връзка с разходи, които е направил за придвижване до гр. Варна през процесния
период с други превозни средства, да посочи дати и периоди на пътуванията си до
гр. Варна и с. Мадара, както и да посочи адрес, на който твърди, че е живял
баща му в с. Мадара.
Съдът намира, че твърдяните
имуществени вреди по т.1.1 от исковата молба не са доказани в претендирания
размер 26 050 лв. Действително, от 10.04.2019 г. до 16.10.2019 г. ищецът е
бил с отнето СУМПС. Същевременно, поради виновно негово поведение, изразяващо
се в управление на МПС без СУМПС, от 27.05.2019 г. е била приложена ПАМ за
прекратяване на регистрацията на управляваното от Г. МПС.
С поведението си, ищецът се е поставил в
неблагоприятното положение да търпи вреди от прилагането на последващата ПАМ
като водач на МПС и това е довело до налагане на втората ПАМ - за временно
прекратяване на регистрацията на същото МПС, наложена на собственика и
потвърдена от съда при контрол по АПК. Налице е хипотезата на чл. 5, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Освен това, със Заповед
№2483/04.07.2018 г. е било спряно изпълнението на строежа, като строителните
работи са разрешени с последваща Заповед № 3018/24.07.2019 г. Следователно,
дори да се приеме, че Г. е следвало да участва в строителството в качеството си
на строителен техник, до 24.07.2019 г. е бил препятстван да извършва поетите
дейности поради други обективни обстоятелства, различни от твърдяната причина
за невъзможност да управлява конкретно МПС поради отнемане на СУМПС.
Вън от горното, по делото не са
представени никакви документи, водени в процеса на строителството на соченият
обект - инструктажни книги, протоколи, ведомости и др. документи,
удостоверяващи времето на извършване на строителните дейности и лицата, които
са ги извършвали, какъв вид и обем са били извършени за времето от
разрешаването на строителните дейности на обекта 24.07.2019 г. до 16.10.2019
г./момента на връщане на СУМПС на Г./.
Липсват доказателства, че за
процесния период ищецът е ползвал друг вид транспорт до строителният обект в
гр. Варна както за себе си, така и за останалите лица, за които се твърди, че
са участали в строителството.
Претенцията за претърпени
имуществените вреди по т.1.2 от исковата молба в размер на 200 лв., изразяваща
се в заплатени глоби по ел. фишове погасени по давност, настоящият съдебен
състав приема за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 174 от ДОПК, не подлежат на връщане доброволно платени публични
задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок и действията на
администрацията в тази насока не могат да се приемат за незаконосъобразни.
Действията на лицето по погасяване на задълженията е пречка същите и
впоследствие да се отпишат като погасени по давност на основание чл. 173 ДОПК.
Доброволно платените суми след изтичане на давностния срок, не подлежат
връщане. Дори да се приеме, че погасителната давност е изтекла и не е
образувано ИД по ДОПК, то доброволното плащане не е недължимо. Погасените по
давност задължения могат да бъдат платени доброволно. Затова претенцията да
бъдем осъдени да платим на ищеца глобите по двата ЕФ е изцяло неоснователна.
Претендирането на неимуществени
вреди по т.2 в размер на 5000 лв. съдът приема за неоснователно, а твърдяните
вреди за недоказани по основание и размер. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за
конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характерът на
неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято
психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В
случая не е налице такова засягане в гореописания аспект, което да обоснове
основателност на претенцията за обезщетение. Приобщените доказателства по
делото в тяхната съвкупност сочат, че не се доказват негативни преживявания,
които да обуславят обезвреда по реда на ЗОДОВ. В този смисъл е РЕШЕНИЕ № 2554
ОТ 27.02.2018 Г. ПО АДМ. Д. № 11901/2016 Г„ III ОТД. НА ВАС; РЕШЕНИЕ № 14875 ОТ
02.12.2020 Г. ПО АДМ. Д. № 1245/2020 Е., III ОТД. НА ВАС. РЕШЕНИЕ № 9046 ОТ
08.07.2020 Г. ПО АДМ. Д. № 9612/2019 Е., III ОТД. НА ВАС.
С оглед изложеното, липсват
надлежни доказателства, от които да се направи заключението, че ищецът
действително е претърпял определени имуществени и неимуществени вреди, които да
са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменената ЗППАМ №
19-0869-000458/10.04.2019 г.
Ето защо настоящият съдебен
състав намира, че предявенитe от Г.П.Г. искове за претърпени
от него имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Предвид изхода на
спора и изричната претенция на процесуалния представител на ОДМВР – Шумен, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, намира.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените с искова молба с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, по реда на чл.203
и сл. от АПК от Г.П.Г., ЕГН **********,***, против ОД на МВР - гр.Шумен,
представлявана от Директора Я.Р.искове с правно основание чл.1 от ЗОДОВ за
причинени имуществени вреди в размер на
26 250.00 лв. и неимуществени вреди в размер на 5 000.00 лв.
ОСЪЖДА Г.П.Г.,
ЕГН **********,***, да заплати на
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр.Шумен сумата от 100
(сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в
14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: