№102
гр.
Велико Търново, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря С.Ф.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 096/2023 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно
процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на СИРИУС ПБ ООД чрез ***
Д. против Решение № 38/20.1.2023г. по НАХД 1195/22г. на ВТРС, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление НП№ 515953-F542273 от 5.06.2022г. издадено от Директор на ТД на НАП В. Търново,
с което на касатора за нарушение на чл.3,
ал. 3 , т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г.
и на основание чл. 355, ал.1 от КСО е наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 500 лева. В частта, с която е отменено наказанието над 500 лева,
решението като необжалвано е влязло в сила.
В касационната жалба се правят
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон и процесуалните правила, които се субсумират под състава за касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1,
т.,. 1 и т. 2 от НПК,
приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН. Касаторът допълнително излага доводи за
необоснованост на решението, тъй като ВТРС не е съобразил факта, че същият е
изпълнил задълженията си по горепосочената норма, като е подал в срок както
Декларация обр. 1 ,така и об. 6, но тъй като са били налице пропуски и
несъответствия, след покана от ТД на НАП е подал нова декларация, който въпрос
се урежда от нормите на глава 13 от ДОПК. Освен това съдът не е съобразил, че
цялата процедура по отношение на приетата декларация е била опорочена, тъй като
липсва покана до осигурителя по чл. 103, ал.1 от горепосочената Наредба, което
е нарушение на чл. 6а, ал. 4 от същата и чл. 9, ал. 4 от Наредба
Н-19/17.12.2019г.Допуснато е съществено процесуално нарушение, ограничило
правото на защита на касатора, тъй като в АУАН и НП е посочена отм. Наредба
Н-8/29.12.2005г., а не действащата такава
от 1.1.2020г. В този смисъл не може да се приеме, че е приложим чл. 3,
ал.1 от ЗАНН, тъй като поне едно от нарушенията е в периода на действие на
новата Наредба. От съда се иска да отмени обжалваното решение като постанови
друго по съществото на спора, като отмени НП.
В открито съдебно заседание, редовно
призован не се представлява от *** Д., който
поддържа така подадената жалба с основното оплакване за липса на състав
на нарушение.
Ответникът по жалбата –Директор на
ТД на НАП В. Търново , редовно призован не се явява , не се представлява. От
процесуалния представител на същия юриск.Донев е депозирано подробно писмено
становище.
Представителят на Окръжна
прокуратура - В. Търново заема становище за основателност на жалбата. ВТРС е
постановил неправилно решение, тъй като не е съобразил направените възражения и
представените писмени доказателства, че декл. Обр.1 и обр. 6 са били подадени в
срок, но в последствие са били направени корекции, за които Наредбата не
предвижда специален ред и срок. Предлага решението да бъде отменено и
постановено друго, с което НП бъде отменено.
Административният съд - В. Търново,
като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания,
съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба
на чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Предмет на настоящото производство е
Решение № 38/20.1.2023г. по НАХД 1195/22г. на ВТРС, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление НП№ 515953-F542273 от 5.06.2022г. издадено от Директор на ТД на НАП В. Търново,
с което на касатора за нарушение на
чл.3, ал. 3 , т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г.
и на основание чл. 355, ал.1 от КСО е наложена „Имуществена санкция“ в
размер на 500 лева. В частта, с която е отменено наказанието над 500 лева,
решението като необжалвано е влязло в сила.
От фактическата страна на спора
районният съд е приел за установено, че на 13.3.2020г. е било констатирано в ТД
на НАП В. Търново от компетентните органи, че касаторът не е изпълнил
задължението си, в качеството на осигурител да подаде Деклр. Обр. 6 „Данни за
дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ „ за периода 1.1.2019г.-30.11.2019г.в
законоустановения срок до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят. В случая не е спорно, че същата е била подадена на 6.03.2020г., след
което е изпратена покана до лицето с вх. № 4809/13.3.2020г.за съставяне и
връчване на АУАН. Последният бил съставен в отсъствие на нарушителя по реда на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН на 23.3.2020г.връчен на Управител на дружеството на 8.4.2020г.,
като в срок не са постъпили писмени възражения. Въз основа на АУАН е издадено и
процесното пред ВТРС НП, с което за
неизпълнение на визираното задължение по
чл.3, ал. 3 , т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. и на основание чл. 355, ал.1 от КСО е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 700 лева.
НП е обжалвано в срока по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН пред ВТРС , който е постановил процесното решение, с което е
изменил наложената „Имуществена санкция“ от 700 лева на минимума от 500 лева,
като в отменителната част Решението на ВТРС е влязло в законна сила.
В хода на съдебното производство
съдът е приобщил писмените доказателства от административната преписка,
изслушал е свидетелите- актосъставител, и свидетел на АУАН, както и
представените от касатора писмени такива за подадена в срок Деклр. Обр. 1 .
При така
установените факти, съдът е направил извод по същество за неоснователност на
въззивната жалба срещу НП. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, съгласно представената Заповед.
ВТРС е намерил , че в хода на
административно- наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на касатора и
да са самостоятелно основание за отмяна на НП. Съдът е изложил подробни мотиви
досежно спазването на чл. 42 и 57 от
ЗАНН, досежно реквизитите на АУАН и НП.
Съдът е намерил, че нарушението е доказано с оглед представените по
делото писмени доказателства, от които безспорно се установява, че в качеството
си на осигурител касаторът не е подал в конкретния случай до 27.12.2019 г.
Декл. Обр. 6 за дължимите осигурителни вноски и данъци по ЗДДФЛ за м. ноември
2019г. ВТРС е намерил, че АНО правилно е квалифицирал извършеното нарушение
като такова чл.3, ал. 3 , т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г.в приложимата редакция
във вр. с чл. 5, ал.4, т.1 от КСО, както и правилно е посочил санкционната
норма – тази по чл. 355, ал.1 от КСО.
Доколкото се касае за реализиране на административно- наказателна
отговорност за ЮЛ на основание чл. 83 от ЗАНН не е необходимо да се констатира
виновно поведение на определено лице, а е достатъчно да е налице неизпълнение
на задължение към държавата при осъществяване дейността на търговеца. ВТРС е
изложил и подробни мотиви защо не следва да се прилага института за
маловажността по чл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае за формално нарушение,
типично по своя вид, при което санкционираното бездействие е за повече от два
месеца. Въпреки това с оглед нормата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН съдът е намерил,
че АНО е извършил нарушение, доколкото не е мотивирал размера на наложеното
наказание, който не е минимален. ВТРС е изменил НП, като е взел предвид липсата
на данни за друго нарушение на данъчното законодателство, характера на
нарушението, както и че за постигане целения ефект съгласно чл. 12 от ЗАНН е
достатъчно наказание в размер на минимума.
Постановеното от Районен съд –
Велико Търново решение е правилно.
На първо място в касационната жалба се развиват доводи за необоснованост
на постановеното от ВТРС Решение, което е неоснователно. Съгласно нормата на
чл. 63, ал.1 от ЗАНН възивните решения подлежат на касационен контрол пред
Административен съд само на касационните основания , предвидени в чл. 348, ал.1
от НПК а именно
1. когато е нарушен законът;
2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;
3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.
Сред тези основания не е
налице необоснованост на решението, както е предвидено в нормата на чл. 209 от АПК, поради което това оплакване не следва да бъде разглеждано.
При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е
попълнил делото с необходимия доказателствен материал, като изпълнил служебните
си задължения по чл. 103 от НПК. Решаващият състав е формирал изводите си, след
като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и
наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството
по делото доказателства, съдът е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи. Делото
пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията
са съставени протоколи. Следва да се отбележи, че макар да е направено
оплакване за нарушение на процесуалните правила от страна на ВТРС не са конкретизирани в какво точно те се
изразяват, а настоящата инстанция след извършена служебна проверка намира, че
такива въобще не са допуснати. Вярно е установена от съда фактическата
обстановка като са събрани служебно всички относими доказателства, които са
ценени в тяхната съвкупност и поотделно. Настоящата инстанция не споделя довода
на касатора, че ВТРС не е изяснил фактическата обстановка по спора. От
събраните доказателства, най вече покана от 30.3.2020г. от Красимира Късева ст.
Инспектор в ТД на НА, надлежно връчена на касатора, както и съответния запис от
информационната система на ТД на НАП се установява, че касаторът не подал
Деклр. Обр. 6 касаещ периода м.1-30.11.2019г. Твърденията на касатора, че Декл.
Обр. 6 е подадена в законоустановия срок, а след поканата е била подадена само
коригираща такава не намират опора в доказателствения материал по делото. От тук следва и извода, че не е налице
нарушение на чл. 6а, ал. 4 от Наредбата, чл.103, ал.1 от същата ,доколкото тези
текстове касаят подаване на коригиращи декларации, какъвто определено не е
настоящия казус.
Съдът изцяло споделя мотивите
на ВТРС за липсата на съществени процесуални нарушения, поради което на
основание чл. 221, ал. 2 изр. Второ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН
препраща към тях.
По приложението на материалния
закон съдът намира следното : Чл. 355.
(Нов - ДВ, бр. 105 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 99 от
2009 г., в сила от 1.01.2010 г., бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр.
61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., доп., бр. 98 от 2016 г., в сила от
1.01.2017 г.) има следното съдържание: Който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4
и чл. 6, ал. 9
и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не
подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4
или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв.
за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за
едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание. Н АУАН и НП, както се посочи по- горе
нарушението е описано достатъчно ясно, посочено е с кое конкретно
деяние/бездействие/ коя точно разпоредба е нарушена. Отговорността за
неизпълнение на задълженията за деклариране на данни пред Националната агенция
за приходите за внасяне на задължителни осигурителни вноски е регламентирана с
разпоредбите от глава четиридесет и първа, раздел III от КСО.
От 01.01.2017 г. след нарочни законодателни промени, чл. 355, ал. 1 от КСО е разширен, така че да обхваща подаването извън законовия срок
на декларация с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, включително от самоосигуряващо се лице, като успоредно с това
то е заличено от чл. 355, ал. 2 от КСО. Според чл. 355, ал. 1 от КСО (в относимата редакция ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от
01.01.2017 г.) редом до нарушенията на разпоредбите на чл. 5, ал. 4
и чл. 6, ал. 8 КСО
и на нормативните актове по прилагането им по чл. 355, ал. 1 от КСО е добавено включеното дотогава в чл. 355, ал. 2 от КСО неподаване в срок на декларация с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. С оглед датата на извършване на нарушението правилно като
санкционна норма е посочен чл. 355, ал. 1, КСО. Срокът и начинът на подаване на
посочената информация е регламентиран в чл. 3, ал. 1, т. 2, б. "а" от
Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и за
самоосигуряващите се лица, която е отменена считано от 03.01.2020 г.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2, б. "а" от новоприетата Наредба №
Н-13/17.12.2019 г. обаче, е с идентично съдържание, съответно не са налице
предпоставките за приложението на по- благоприятен закон, което би обусловило
намаляване размера на наложеното административно наказание. Както е посочено в нормата
на чл. 3, ал.3 т.1 от Наредбата, Декларация образец № 6 се подава в
съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за
приходите: (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., бр. 99 от
2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 110 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.)
от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите
осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците
и служителите" – едновременно с подаване на декларация образец № 1. Както
се посочи по- горе, не е спорно, че касаторът е подал Деклр. Обр.1, не е
изпълнил задължението в същия срок да подаде Деклр. Обр. 6. Неоснователно е
възражението му, че следва да се приложат нормите на Наредба №
Н-13/17.12.2019г., тъй като нарушението е извършено през 2019 г., при
действието на посочена от АНО Наредба, а за приложението на чл. 3, ал.1 от ЗАНН, съдът излага аргументи по- горе. Изцяло неправилно е твърдението на
касатора, че тази последна норма е неприложима, тъй като законът изисквал поне
едно от твърдените нарушения да е извършено по време на действието на новата
Наредба. Настоящата инстанция намира, че следва изрично да се подчертае , че не
се касае за множество нарушения, доколкото
ЗАНН не познава института на продължаваното нарушение-, по арг. От чл.
18 от ЗАНН, а в конкретната хипотеза се касае за изпълнително деяние
осъществено под формата на бездействие, което е продължило от 1.12.2019г. до
27.12.2019г. Освен това чл. 3, ал.1 от ЗАНН изисква да е приет нов закон, а не
да има нарушение, при действието на новия такъв.
На следващо място, в конкретния
казус е неприложим и института "маловажен случай"по чл. 28 от ЗАНН. Нарушението за което е санкциониран
касатора, не се отличава от останалите нарушения от този вид с по- ниска степен
на обществена опасност. Липсата на вреда за фиска е ирелевантна, доколкото
нарушението е с формален характер и в състава му не е включен определен
вредоносен резултат. Липсата на вреда за фиска безспорно е смекчаващо вината
обстоятелство, но същото само по себе си не е достатъчно основание за
квалифициране на процесното нарушение като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Следва да се посочи, че наведените касационни оплаквания са идентични с тези на
въззивната жалба, като ВТРС е дал отговор на всяко едно от тях, което се
споделя от настоящата инстанция.
С оглед на така изложеното настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, от ответник
касационна жалба не се преви искане за присъждане на разноски, поради което
такива не му се следват.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2,
пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 38/20.1.2023г. по НАХД 1195/22г. на ВТРС, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление НП№ 515953-F542273 от 5.06.2022г. издадено от Директор на ТД на НАП В. Търново,
с което на СИРИУС ПБ ООД гр. София, общ. Столична, ул.“Омая „№ 10, ет. 4
за нарушение на чл.3, ал. 3 , т.1 от Наредба
Н-8/29.12.2005г. и на основание чл. 355,
ал.1 от КСО е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.