Определение по дело №257/2019 на Районен съд - Средец

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ _________                     08.05.2019 г.                             гр. Средец

 

 

 РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Кр. Донева гр. д. № 257 по описа на РС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството пред Районен съд – гр. Средец е образувано по повод на изпратена по подсъдност от Районен съд – гр. Бургас искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД – гр. София /като частен правоприемник на „Банка ДСК“ ЕАД по силата на цесия/ против Г.В.С.. Исковата молба е подадена пред Районен съд – гр. Бургас. Не е проведена процедура по чл. 131 от ГПК, в срока на която от ответника да е постъпило възражение за неподсъдност. По свой почин, на основание чл. 118, ал. 1 от ГПК, с Определение № 2587/26.03.2019 г. по гр. дело № 2523/2019 г. БРС е прекратил производството пред себе си и е постановил изпращане на делото на Районен съд – гр. Средец, считайки, че този е надлежният местнокомпетентен да го разгледа съд. Предвид обстоятелството, че исковото производство по чл. 422 от ГПК се явява продължение на заповедното такова, в мотивите на този съдебен акт е изведено наличие на условия за местна подсъдност на съда, пред който е висящо заповедното производство. Счетено е още, че в производството по чл. 422 от ГПК съдът служебно следи за спазването на тази подсъдност, с оглед извършването на преценка за спазването от заявителя-ищец на законния срок за предявяване на установителния иск.

Настоящият съд, като взе предвид специалните правила в заповедното производство, както и общите приложими такива по ГПК по отношение на въпросите за подсъдността, намира доводите на БРС за неоснователни и в противоречие с предмета на заведеното дело, поради което същото неправилно е изпратено на РС – Средец. Независимо, че искът по чл. 422 от ГПК е свързан със заповедното производство, тъй като е предпоставен от наличието на издадена заповед за изпълнение и някоя от хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1-3 от ГПК, доколкото за същия не са предвидени специални процесуални правила, следва да се приеме, че по отношение на него са приложими процесуалните правила на общия исков процес, в това число и правилата за определяне на местната подсъдност. Извод в тази насока се съдържа и в мотивите по т. 3 и т. 11б на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Исковите производства по чл. 422 от ГПК се подчиняват на общите правила за местна подсъдност, регламентирани в чл. 105-117 от ГПК, в зависимост от предмета им. В случая са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на вземания по кредитен договор от 31.03.2008 г. и за лихви, които вземания са прехвърлени на ищеца по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 10.12.2012 г. По исковете с такъв предмет подсъдността се определя от чл. 105 от ГПК, изборно и по чл. 111 от ГПК. За местната подсъдност, каквато е конкретната, съдът не следи служебно и тя съгласно чл. 119, ал. 4 от ГПК се проверява само по отвод на ответника най-късно в срока за отговор. В настоящия случай Районнен съд – гр. Бургас се е произнесъл по въпроса по чл. 105 от ГПК без да е връчил надлежно препис от исковата молба на ответника, за да му даде възможност да упражни законното си право на отвод, с което е допуснал нарушение на чл. 119, ал. 4 от ГПК. Според настоящият състав на СРС, поради особено важното значение на отговора по делото с оглед защитата на процесуалните права на ответника, не са спазени изискванията на закона.

 Законодателят изрично е регламентирал в чл. 119, ал. 2 и ал. 3 от ГПК хипотезите, в които служебно от съда може да се повдига възражение за местна неподсъдност на делото – по местонахождение на недвижим имот, по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 от ГПК. Във всички други случаи, извън тези, възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника, но не и да се извършва служебна проверка и преценка по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ГПК. В настоящия случай БРС не е в горепосочените хипотези за служебно начало при преценката дали е местнокомпетентен да разгледа делото. Липсва и проведена процедура по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в срока на която да е подадено възражение от ответника, което да определя Районен съд – Средец като местнокомпетентен по спора. В случай, че ответникът има възражения във връзка с местната подсъдност на иска по чл. 422 от ГПК, той може ги релевира в исковата фаза на разглеждане на делото в срока за отговор и ако са основателни, едва тогава БРС да препрати производството на СРС.

Освен това, БРС не дължи служебно препращане на исковото производство до заповедния съд, тъй като едновременно с депозирането на искова молба по чл. 422 от ГПК, на заявителя е вменено задължение да представи по заповедното производство доказателства, че е сторил това в срок /чл. 415, ал. 5 от ГПК/, поради което съждението на БРС относно чия е компетентността за преценката по спазване на сроковете се явява несъстоятелно.

Възникналият спор за подсъдност между Районен съд – Средец и Районен съд – Бургас следва да се разреши по реда на чл. 122 от ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 122 от ГПК, съдът

 

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело 257/2019 г. пред Районен съд – гр. Средец.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Районен съд – гр. Средец и Районен съд – гр. Бургас по повод исковата молба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД – гр. София против Г.В.С..

ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд – гр. Бургас за решаване на повдигнатия спор за подсъдност. 

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :