Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260920
гр.Бургас, 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.М., като разгледа НАХД № 606
по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на М.Д.С. ЕГН ********** против наказателно
постановление № 20-0431-000038/19.03.2020г., издадено от Началник сектор към ОД
МВР Бургас, 01 РУ Бургас, с което 1) за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП
на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20 лева; 2)
за нарушение на 139, ал. 2, т. 2 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 20 лева; 3) за
нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 4 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 20 лева и 4) за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 2 ЗДвП
на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20 лева.
С
жалбата жалбоподателят счита, че неправилно е ангажирана отговорността му, тъй
като МПС било собственост на фирмата, в която работи и не следва да отговаря за
нарушението.
Моли
за отмяна на НП.
В
съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител, за него адв. Х.
депозира писмено становище, с което поддържа жалбата, излага аргументи, че не
следва С. да носи отговорност, тъй като не е извършил той нарушенията, посочени
в НП и АУАН. Представя договор за прана защита и съдействие и претендира разноски.
АНО
редовно призован не изпраща представител.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 03.02.2021 г., а
жалбата е депозирана на 10.02.2021 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира
следното:
На
03.03.2020г. свидетелят Х.Х.. в присъствието на св. П.Д. и В.С. съставил акт срещу М.С. за това, че около
13,10 часа в гр. Бургас управлява т.а. Мерцедес Спринтер с рег. № ****, бял на
цвят, собственост на ЕТ „****“ без да е оборудвано с пожарогасител, аптечка и
светлоотразителна жилетка, преден ляв фар на МПС не свети на къси светлини, с
което е нарушил чл. 139, ал. 2, т. 3, т. 2 и т. 4 и чл. 100, ал. 4, т. 2 ЗДвП.
АНО
е възприел констатациите в АУАН и е издал обжалваното наказателно
постановление.
Съдът
възприема фактическата обстановка въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства. По същество фактите не се
оспорват и от жалбоподателя, който намира, че не той следва да носи отговорност
за липсите в автомобила, а неговият работодател.
Съдът
в настоящото производство, предвид императивно вмененото му задължение дължи
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
прави следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган съобразно представената по делото
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и в срока по чл. 34 от ЗАНН. В съдебно
заседание разпитаните свидетели потвърждават констатациите в АУАН. Съгласно чл.
189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Така въведената презумпция е оборима, а
тежестта да опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице. В
настоящия случай, такива доказателства не са представени и не е оборена
доказателствената сила на АУАН, който е съставен от компетентно лице, в
рамките на неговите правомощия, в
предписаната от закона форма, в присъствието на двама свидетели, посочено е
нарушението и законовите разпоредби, които са нарушени. АУАН е връчен на
нарушителя 03.03.2020г., който не е вписал възражения. Съдът намира, че АУАН е
съставен редовно, поради което и приема за доказани фактическите констатации в
него, които констатации по същество не оспорва и жалбоподателя.
Съгласно
чл. 139, ал. 2, т. 2,3,4 ЗДвП движещите се по пътя три- и четириколесни моторни
превозни средства се оборудват и със аптечка; пожарогасител и светлоотразителна
жилетка. Към момента на проверка от контролните органи автомобилът, управляван
от жалбоподателя не е притежавал посочените принадлежности.
Правилно
на жалбоподателя са били наложени 4 отделни административни наказания за всяко
едно от нарушенията на чл.139 ал.2 от ЗДвП тъй като липсата на всяко едно
съставлява отделно нарушение и разпоредбата на закона предвижда автомобилът да
оборудван с всички посочени.
Съдът
не споделя възражението, че жалбоподателят не може да бъде субект на
нарушенията по чл.139 ал.2 т.1,2,3 и 4 от ЗДвП, тъй като не
бил собственик на управлявания автомобил. Съдът намира, че след като
разпоредбата на чл.139 ал.2 от ЗДвП предвижда, че движещите се по
пътя три- и четириколесни моторни превозни средства, следва да бъдат оборудвани
с обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна
жилетка, то следва, че отговорността за неизпълнение на същата разпоредба е и
на водачите на МПС, които следва да управляват по пътищата само автомобили,
оборудвани съгласно ЗДвП. След като няма спор, че управляваният
от С. автомобил не е бил оборудван в съответствие с разпоредбата на чл.139 ал.2 т.1,2,3 и 4 от ЗДвП, правилно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност (в този смисъл Решение № 104 от
23.03.2017 г. по н. д. № 49 / 2017 г. на Административен съд – Шумен; Решение
от 03.07.2012 г. по н. д. № 258 / 2012 г. на I състав на Административен съд -
Стара Загора).
Разпоредбата
на чл. 185 ЗДвП предвижда санкция в размер на 20 лева глоба за виновните за нарушение
на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не
е предвидено друго наказание. Несъмнено С. е лице, което е управлявало пътно
превозно средство и попада в категорията „водач” и носи отговорност за
изпълнение на разпоредбите на ЗДвП. МПС следва да е оборудвано с необходимите
за безопасността на участниците принадлежности. Сочената в становището Наредба
има отношение към регистрацията на МПС, но не освобождава водачът да съобразява
поведението си с установените от закона правила при управление на МПС. Предвид
липсата на аптечка; пожарогасител и светлоотразителна жилетка в МПС правилно е
ангажирана и отговорността на С. като е наказан с глоба в размер на 20 лева за
всяко нарушение.
Съгласно
чл. 100, ал. 4, т. 2 ЗДвП водачът на моторното превозно средство е длъжен да
поддържа устройствата за осветяване и светлинна сигнализация при маневри чисти,
видими, регулирани и в изправност. Съдебният състав не споделя възраженията на
жалбоподателя в насока, че нарушението не било конкретизирано. Напротив,
нарушението е конкретно посочено както в АУАН, така и в НП като е посочено, че
преден ляв фар на МПС не свети на къси светлини като е ясно посочено
извършеното нарушение. В НП е посочен текстът на законовата разпоредба, който е
нарушен и правилно е ангажирана отговорността на лицето като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 20
лева на основание чл. 185 ЗДвП. С. е управлявал технически неизправно
МПС, без предния ляв фар да свети на къси светлини.
По
изложените съображения според този състав НП като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
При
този изход на спора право на разноски има АНО, но тъй като не претендира такива
не му се присъждат.
Предвид гореизложеното и на основание и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 20-0431-000038/19.03.2020г., издадено от Началник
сектор към ОД МВР Бургас, 01 РУ Бургас, с което на М.Д.С. ЕГН ********** : 1)
за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП му е
наложено наказание глоба в размер на 20 лева; 2) за нарушение на 139, ал. 2, т.
2 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20
лева; 3) за нарушение на чл. 139, ал. 2,
т. 4 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на
20 лева и 4) за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 2 ЗДвП на основание чл. 185 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 20 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
В.О. Ж.М.