Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 10.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в
публичното заседание на двадесет и първи
февруари, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря К.Лозева, като
разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2090 по
описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК (в
сила от 01.03.2008г).
С Решение № 20251855/13.11.2020г. по гр.д. № 24010 по
описа за 2019г. на Софийски районен съд, 32-ри състав на основание на чл. 54, ал.2 от ЗКИР е признато за
установено по отношение на К.”АД,
ЕИК ********с адрес: *** че П.М.С.,
ЕГН ********** с адрес: *** е собственик на едноетажна жилищна сграда със застроена площ от около 54 кв.м., състояща се от
стая, хол, кухня заедно с избено помещение с площ от около 30кв.м. заедно с дворно място, върху което е построена
сградата, представляващо поземлен имот с пл.№ 450, кв.21 по плана на София,
местност „ТЕЦ Н.”, цялото с площ от 866 кв.м.
при съседи : ул. „************”,
наследници на И.Р., наследници на В.Г.и река Суходолска, както и че е налице непълнота в кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед № РД-18-63/17.12.2014г. ,
изразяваща се в ненанасяне на
описаните имоти, като К.”АД, ЕИК ********е осъдено да заплати
на П.М.С., ЕГН ********** сумата от 1915,02лв. представляващи съдебни
разноски по делото;
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна
жалба вх. № 25188746/18.12.2020г. по
регистъра на СРС от ответника по исковете - К.”АД, ЕИК ********в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочило е, че с решението по адм.д. № 1159/2012г.
на АСГГ и с прието по делото заключение по техническата експертиза се
установявало, че имотът не отговаря на
изискванията на ЗКИР за нанасянето му в кадастрална карта поради липса на материализирани граници на място и не
съществува в регулационния план към
момента на създаването на кадастралната карта.
Нанесен бил УПИ VІ, кв. 21 м. „Надлез Н.” от действащия регулационен
план и той бил с идентификатор 68134.511.1453. с площ от 15068кв.м. Неправилно
били кредитирани показанията на св. Тотоманов, те били противоречиви и неясни
за границите и за площта на имота. Писмените доказателства установявали , че с К.”АД
е образувано с ПМС № 176/05.09.1991г. на основание на чл.1, ал.1 от Закона за
образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество . Първоначално
било образувано като ЕООД с капитал от 79428000лв., като поело всички активи и
пасиви на „Р. – М.”, включително поделението му Котлостроителен завод „Г.К.”
София по баланса към 31.03.1991г. В последствие това ЕООД било преобразувано в
ЕАД с Решение от 07.06.1996г., а с Решение № 638/03.07.1996г. било предвидено
за приватизация чрез инвестиционни бонове и били продадени акции. Приети АДС,
скици и удостоверения, счетоводна справка
установявали че имотът е бил държавна собственост, предоставен за
управление на въззивника и в последствие приватизирана поради което и
осъществен бил фактически състав на чл. 17а от ЗППДОбП/отм/ за УПИ VІ, кв. 21
м.Надлез-Н.”. АДС не били оспорени . Въззивникът бил правоприемник на
Котлостроителен завод „Г.К.” София и на основание на чл. 17а от ЗППДОбП /отм/ придобил предоставените на праводателя за
управление имоти. Процесният имот попадал в обхвата на УПИ VІ , като границите
му не били материализирани на място, нямал излаз на улица и не отговарял на
изискванията за самостоятелен имот, ищецът никога не е имал достъп до този имот
и не бил извършвал действия по поддръжката му, не бил ограден и липсата на
ограда довело до ненанасянето му в кадастрална карта, а и тя била съобразена с
действащия към него момент регулационен план. Не било установено процесния имот
да е включен в действащия регулационен план и неправилно СРС приел, че има
непълнота в кадастрална карта и регистри.
Неправилно не било уважено евентуалното му възражение за придобиване на
имота по давност. Този имот съгласно уточнението на въззивника, направено
в о.с.з. от 21.02.2022г. пред СГС, от
1980г. до подаване на исковата молба бил владян от въззивника като негов, съответно от
праводателите му – Котлостроителен завод „Г.К.” София, К.”АД. Показанията на
св. Т.били опровергани от останалите събрани по делото доказателства,
противоречиви и недостатъчно ясни. Следвало да се кредитират показанията на св.Р..
и св. Г., установяващи че въззивникът е оградил целия имот и винаги го владял
въззивникът, границите му били улиците и в тях попадал процесния имот,
посегателствата върху части от оградата били от ІІІ-ти лица и нямали връзка с претенцията на
ищеца за собственост, процесният имот не бил ограден от ищеца. . Претендирало е
разноски
Въззиваемият-ищец П.М.С., ЕГН **********
в
предоставения срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната
част е правилно. Скицата за процесния имот от 2014г., издадена от кадастъра
сочела, че имотът е нанесен с идентификатор 68134.511.24, като в последствие
карта и регистри били изменени без негово съгласие и този поземлен имот бил
заличен и включен в поземления имот на въззивника. По негово искане била
започнала процедура по отстраняване на непълнота и грешка в кадастъра, но
въззивникът възразил срещу Заповед № РД-18-53/23.11.2011г. на ИД на АГКК, по
образуваното адм.д. № 1159/2012г. не бил призован, а назначения му служебен
защитник не представил необходими документи и това довело до постановяване на
неблагоприятно за ищеца решение. Правилно било прието от СРС че въззивникът не
е придобил имота по извършена приватизация на дружеството. Заключението по техническата експертиза
установявали, че процесният имот е идентичен с представените от ищеца документи
за собствеността му. Правилно било прието от СРС за неоснователно възражението
на въззивника за придобиване на имота по давност. Правилно били кредитирани показанията на св. Т.с преки и
впечатления за ползването на имота. Показанията на св. Р. не следвало да се
кредитират поради неубедителността на отговорите и незапознатост с отношенията
между страните. Не следвало да се кредитират и показанията на св. Г., които
били хаотични, често противоречащи си, а и дори този свидетел посочил, че на
сградата била монтирана осветителна лампа, която се задействала от движение и
тя не била монтирана от въззивника, тоест този свидетел на въззивника е посочил
обстоятелство, което обосновавало извод, че друг владее имота, а не въззивникът.
Въззивникът се бил свързал с ищеца, за да предприемат общи действия за отделяне
на двата имота, което доказвало че ответникът знаел, че имот е на ищеца и
признава правата му. Претендирал е разноски. Оспорил е претенцията на
въззивника за разноски по делото.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба
вх.№ 2010902/25.04.2019г. по регистъра на СРС, вписана
в АВписвания с акт № 294, том V, дело 0
22509/2019г. на П.М.С., ЕГН **********
срещу К.”АД, ЕИК*******, с която е поискал от
съда на основание на чл. 54, ал.2 от ЗКИР да признае за установено по
отношение на ответника, че П.М.С.,
ЕГН ********** е собственик на основание на алеаторен договор по нотариален акт
№ 87/09.06.1983г., том ХV, дело № 2481/09.06.1983г. и възлагателно Решение по
чл. 288 от ГПК /1952г., отм/ по гр.д. № 1074 по описа за 1991г. на Софийски
районен съд на дворно място,
представляващо поземлен имот с пл.№ 450,
кв.21 по плана на София, местност „ТЕЦ- Н.”, цялото с площ от 866
кв.м. при съседи: ул. „************”,
наследници на И.Р., наследници на В.Г.и река Суходолска и построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена
площ от около 54 кв.м., състояща се от стая, хол, кухня заедно с избено
помещение с площ от около 30кв.м. , нанесени в скица-проект за изменение на
кадастрална карта като сграда с проектен идентификатор 68134.511.1464.1 и
дворно място с проектен идентификатор
68134.511.1464., и има непълнота в
кадастрална карта и регистри, представляваща ненанасяне на този имот. Навел е твърдения, че с алеаторния договор
придобил сградата и 300/866 ид.ч. от
дворното място, с възлагателното решение придобил 566/866 ид.ч. от дворното
място, за което платил на СО 62 260лв. за уравнение на дела й. Скицата за
процесния имот от 2014г., издадена от кадастъра сочела, че имотът е нанесен с
идентификатор 68134.511.24 по кадастрална карта и регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-53/23.11.2011г. на ИД на АГКК, като в последствие карта и
регистри били изменени без негово съгласие и този поземлен имот бил заличен и
включен в поземлен имот отбелязана като собствен на ответника с идентификатор
68134.511.1463. Ответникът бил възразил срещу Заповед № РД-18-53/23.11.2011г.
на ИД на АГКК и по образуваното адм.д. № 1159/2012г. ищецът не бил призован, а
назначения му служебен защитник не представил необходими документи и това
довело до постановяване на неблагоприятно за ищеца решение, допускащо изменение
на карта и регистри и включване на имота на ищеца в имота на ответника. Поискал
от АГКК за отстрани грешка и непълнота в картата и регистрите, одобрени през
2014г., но ответникът възразил, че е собственик на процесния имот и ищецът имал
интерес от иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР. Оспорил е твърденията на ответника, че
е придобил имота по извършена приватизация на дружеството. Процесният имот никога не бил отчуждаван, към
сключването на сделката негов собственик бил праводателят по алеаторния
договор. Започнала била процедура по
отчуждаване, но по отношение на процесния имот тя не била извършена. Оспорил е
възражението на ответника за придобиване
на имота по давност, посочил е, че от закупуване на имота ищецът го
владеел необезпокоявано и до момента.
Претендирал е разноски.
Ответникът К.”АД,
ЕИК ********в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочило е, че решение по адм.д. №
1159/2012г. на АСГГ установявало, че имотът
не отговаря на изискванията на ЗКИР за нанасянето му в кадастрална карта
поради липса на материализирани граници
на място и не съществува в регулационния
план към момента на създаването на кадастралната карта. Нанесен бил УПИ VІ, кв. 21 м. „Надлез Н.” от
действащия регулационен план и той бил с идентификатор 68134.511.1453. с площ
от 15068кв.м. Този имот бил негова собственост. „К.”АД било образувано с ПМС №
176/05.09.1991г. на основание на чл.1, ал.1 от Закона за образуване на
еднолични търговски дружества с държавно имущество . Първоначално било
образувано като ЕООД с капитал от 79428000лв., като поело всички активи и
пасиви на „Р. – М.”, включително поделението му Котлостроителен завод „Г.К.”
София по баланса към 31.03.1991г. В последствие това ЕООД било преобразувано в
ЕАД с Решение от 07.06.1996г., а с Решение № 638/03.07.1996г. било предвидено
за приватизация чрез инвестиционни бонове и били продадени акции. Посочило е, че 300кв.м. от имота били отчуждени
от праводателя на ищеца за нуждите на
Котлостроителния завод по регулачна преписа № 440/1969г. на
СГНС-„Коларовски” РНС, а останалата част от 566 кв.м. били държавна собственост
на основание на АДС № 4181-ІІр./1965г., допълнен с актове №
5204-ІІ/17.06.1970г., №
11490/24.08.1987г. и били предадени на Котлосторителния завод „Г.К.”
София. Така осъществен бил фактически
състав на чл. 17а от ЗППДОбП/отм/ за УПИ VІ, кв. 21 м.Надлез-Н.”. Този имот бил ограден от всички страни, като
оградата била подновена през 1999г. Ищецът никога не бил имал достъп до този
имот и не бил извършвал действия по поддръжката му, процесният имот нямал материализирани граници
на място и не се ползвал от ищеца. Евентуално ответникът придобил този имот и
сградата в него по давност владеейки го като свой от 1980г. до
подаване на исковата молба, съответно от праводателите му – Котлостроителен
завод „Г.К.” София, К.”АД. Претендирал е разноски.
Приет е
нотариален акт № 87, том ХV, нот.дело № 2481/1983г., съгласно който на 09.06.1983г. Е.Г.М. е прехвърлил на П.М.С.
едноетажна жилищна сграда от 41,16кв.м. състояща се от стая, хол, кухня
, заедно с мазе и 300/866 ич. от дворно
място, в което е построена цялото с площ
от 866 кв.м. съставляващо имот пл. №
450, кв. 21,местност „ТЕЦ-Н.” /Безжичен телеграф/ при съседи: ул. „************”,
наследници на И.Р., наследници на В.Г.и река Суходолска срещу задължението на П.С.
да гледа и издържа прехвърлителя Е.М. до
края на живота му. В нотариалния акт като документ за собственост е посочен
нотариален акт № 166, нот.д. № 142/1956г. и № 67 по нот.д. № 621/1983г.,
разрешение по чл. 21 от ЗСГ.
Прието е
влязло в сила на 24.02.1993г. Решение от 31.12.1982г. по дело № 1074/1991г. на
софийски районен съд, с което делба на допуснатия до съдебна делба между П.С. с
квота от 300/866 ид.ч. и СО с квота от
500/866 ид.ч. имот , представляващ дворно място без построени в него сгради,
цялото с площ от 866 кв.м. съставляващо имот
пл. № 450, кв. 21,местност „ТЕЦ-Н.” е извършена като на основание на чл.
288, ал.2 от ГПК /отм/ цялото дворно място е
поставено в дял на П.М.С., като той е осъден да заплати на СО за ,урамнение
на дела й 62 260лв.
Приети
са вносни бележки за платени от П. С. на СО суми за уравнение на дела му в
размери съответно от 5186лв.; 2 бележки за платени суми от по 5190лв; 9 бележки
за платени суми от по 5188лв.; 2 бележки
за платени суми от по 5189лв..; 50лв., както и за платена държавна такса от
1320лв.
Приета е
скица на поземлен имот издадена на 29.10.2014г. по кадастрална карта и
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК , съгласно която имот пл. № 450, кв. 21, местност „ТЕЦ-Н.” по
нотариален акт № 87/1983г. е нанесен в кадастрална карта и регистри с
идентификатор 68134.511.24 и е с площ от 862кв.м., незастроен имот за жилищни нужди.
Приета е скица издадена на 22.08.2008г. от СО,
съгласно която имот пл. № 450, кв. 21,местност Надлез- Н.” е с площ от 866кв.м.
и е записан като собствен на П.С. по нотариален акт № 87/1983г. и решение по
гр.д. № 1074/1991г. на СРС, като този имот е застроен със сграда, скицата е издадена по действащ
дворищно-регулационен план утвърден със Заповед № 268/14.07.1976г., Заповед
№ РД-09-50-586/28.10.1998г. и Заповед № РД-09-022/24.03.2022г.
Прието е
писмо от ответника до ищеца, констатации по оригинала на които районният съд е
направил в о.с.з. от 21.02.2020г., съгласно което на 07.12.2000г. ответникът е
посочил на ищеца, че към момента в кадастралния план не фигурира името на
ищеца като собственик на имот, а на
ответника му предстои издаване на нотариален акт за неговия парцел VІ, кв. 21,
„Надлез-Н.”, необходимо било да се прецизира скицата за имота, като било
възможно за имота на ищеца да се обособи самостоятелен парцел ако са налице
условия за същото, а не да се дадат идеални части на ищеца от парцел VІ, като
ответникът е поканил ищеца да предприемат съвместни действия .
Приет
е документ, озаглавен Решение №
2756/24.04.2013г. по адм.д. № 1159/2012г. по описа на АССГ с което е отменена
Заповед № РД-18-53/23.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК в частта дза
имот 68134.511.18.; 68134.511.19; 68134.511.20; 68134.511.21; 68134.511.22;
68134.511.23; 68134.511.24; 68134.511.25; 68134.511.26; 68134.511.27;
68134.511.28; 68134.511.124. по жалба на фирма, като преписка е върната за да
се провери кой е собственик на имотите и да се съобрази, че на място тези имоти
нямат материализирани граници, а попадат в УПИ VІ по действащия регулационен
план.
Приета е
Заповед № РД-18-53/17.12.2014г. на Изпълнителния директор на АГКК, с която е
одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри за поземлени имоти с
идентификатори 68134.511.124; 68134.511.1452; 68134.511.1453; 68134.511.1454;
68134.511.1455 на СО.
Приета
е покана, нотариалните удостоверявания по
която са извършени от нотариус Весела Червенков, рег. № 210 на Нот.К., съгласно
която на 18.02.2015г. ответникът е получил покана от ищеца , сочеща че ищецът е
собственик на имот пл. № 450, кв. 21, че 15.10.2014г. заварил в имота си
служител на фирма, поддържаща електронен кадастър, заявил, че го нанасят като
собствен на ответника, че още през 2000г. били уточнили правата си с ответника
върху имотите, че подновяване на спор ще доведе до ненужни разходи на двете
страни.
Приета скица проект от 20.12.2016г. на АГКК за изменение на КККР за имоти с
идентификатори 68134.511.1452; 68134.511.1453 сграда с идентификатор 68134.511.1453.1.
Приета е
Заповед № 18-9528/11.12.2017г. на изпълнителния директор на АГКК с която е
отказано изменение на КККР по Заповед от 2014г. за имоти с идентификатори
68134.511.1452; 68134.511.1453. поради
спор за собственост между страните върху част от имот 68134.511.1463.
Прието е
ПМС № 176/05.09.1991г. съгласно което на основание на чл. 1, ал.
3 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество
са преобразувани от 31.08.1991г. фирми с
държавно имущество посочени в Приложение 1,2
в еднолични търговски дружества с държавно имущество по Приложение от №
4 до № 312 и се утвърждават устави на ЕАД, като комисии следва да
разпределят имуществото на централните управления на фирмите между техните
правоприемници, в Приложение № 138 е
посочено , че се образува „К.”ЕООД , което
поема всички активи и пасиви на държавна фирма „Р. – М.”-Р., поделение на която е Котлостроителен завод „Г.К.”-София
по баланса й към 31.03.1991г., заедно с други права и задължения по
разделителен протокол.
Прието е
Решение от 10.10.1991г. по ф.д. № 22982/1991г. на СГС, с което е регистрирано „К.”ЕООД което поема всички активи и пасиви на държавна фирма „Р. – М.”-Р., по баланса й към
31.03.1991г., заедно с други права и задължения по разделителен протокол.
Приета е
Заповед № РД-17-240/23.10.1995г. на Министъра на промишлеността К.”ЕООД е преобразувано в ЕАД и е
утвърден устава му, като тези промени са вписани от съда.
Прието е
извлечение от ДВ, бр. 58/1996г. съгласно
което е обнародвано Решение №
638/03.07.1996г. на МС, с което е изменен относителния дял на капитала от държавното участие , предвиден за приватизация в предприятия, под № 192 като такова е посочено К.”ЕООД.
Прието е
Решение от 17.09.1997г. на СГС по ф.д. № 22982/1991г. с което е вписана промяна
в наименованието на Котлосторене” което вече е АД и е вписан устав от
01.08.1997г.
Прието е
удостоверение, издадено на 01.08.2019г.
от Централния депозитар „АД съгласно което К.”АД към 30.06.2019г. е с капитал, разпределен в 237 588 акции
с номинал от по 1 лв., 900 са придобити от индивидуални участници и от 7 са придобити от юридически лица -
приватизирани по масова приватизация.
Приета е
счетоводна справка по сметка 201 по баланс към 30.06.2016г., сочещ че парцел VІ, кв. 21 с идентификатор
68134.511.1453 е заведен в баланса.
Приета е
скица на имота с идентификатор 68134.511.1453 , издадена на 09.02.2016г. от
АГКК, сочеща че по нотариален акт № 22/2003г този имот е на „К.”АД площ е 15068
кв.м.
Приет е АДС № 4181/1965г., съгласно който държавна
собственост на основание на Заповед №
319/1961г. е дворно място част
от парцел в кв. 21 местност Безжичен телеграф, граничещ с улица
и от три страни – имот на „Г.М.” – завзема се на основание на чл. 6 от ЗС и чл.
21 от Правилник за държавните имоти.
Приет е АДС №
5204-ІІ/17.06.1970г., съгласно който
имот на ул. „405” кв. Военна рампа, София с площ от 609 960кв.м. и
находящите в него фабрична сграда, складова сграда от 29763кв.м. ; бараки на
един етаж с площ от 260кв.м.; едноетажна административна сграда на 902кв.м.; битова
едноетажна сграда на 2095кв.м. да завзети за държавна собственост на основание
на чл. 6 от ЗС и чл. 21 от Правилник за държавните имоти, те били бивша
собственост на Котлостроителен завод „Г.К.” София и са предадени на този завод за ползване .
Приет е АДС №
11490/1987., съгласно който държавна собственост са на основание на Заповед
№9/25.09.1986г. на Министъра на финансите
сгради на завод „Г.К.” на ул. „202“, Военна рампа”, София, имот 2:
битова сграда, производствена сграда, сграда разширение, производствена сграда,
сграда пр.цех, битова сграда 3, произв. Сграда 4, кислородна станция, пълначна,
реципиетна, сграда РУ 20, пом.станция сграда; компр. Станция, склад кооп.в-ли;
склад, склад битови химия , като
посочени са площи на някои от тях и
най-малката посочена площ е от 96кв.м.
Представен е по
делото незаверен по реда на чл. 183 от ГПК
оценителен протокол от 26.11.1969г. на Комисия по § 85 на
ППЗПИНМ по Заповед № 881/02.07.1969г. на
председателя на ИК на Коларовски РНС , с който имотът на Е.Г.М. на ул. *********местност
Безжичен телеграф, по плана на ТЕЦ София
който се отчуждава за Котлостроителен завод” „Г.К.”-дворно място от 300кв.м. и
едноетажна жилищна сграда, подобрения , е оценен . Ищецът е поискал ответник да представи оригинал на този
оценителен протокол, за снабдяване с такъв на ответника е издадено съдебно
удостоверение, но оригинал на този документ не е представен по делото, той и не
е заверен по реда на чл. 183 от ГПК ,
като процесуален представител на
ответника изрично е посочил, че не го е заверил по реда на чл. 183 от ГПК защото не разполагат с оригинала му.
Приети са книжа от регулачна преписка 440/1969г.
на СО - доклад от 07.01.1970г., писмо от 26.11.1969г., писмо от 26.05, съгласно
които със Заповед № 319/31.05.1961г.
е утвърден регулационеннния план за
местността Безжичен телеграф по плана на ТЕЦ - София и съгласно него се
отчуждават частни имоти за парцел1, кв. 21 за разширение на Котлостроителен
завод „Г.К.”, имотът на Е.Г.М. на ул. „**************е оценен на 3360лв., към 26.05. не е платено
обезщетение за отчуждаването на този имот , на 07.01.1970г. е съставен доклад от
началник отдел Архитектура и Благоустройство” до ИК на РНС Коларовски,
съгласно който този имот е оценен за 3360лв., като е предложено тази сума да се
изплати в брой каквото било искането на собственика, което не било направено до
момента.
Прието е писмо от СО, Направление „Архитектура и
градоустройство”, съгласно което за имот пл. № 450, кв. 1, местност ТЕЦ Н./Безжичен
телеграф/ на ул. „**************не намират данни Дирекция Инвестиционно
отчуждаване” да е извършвала процедура по отчуждаването му и документи за
същото нямат.
Разпитан по делото св.П.Т.е
заявил, че познава ищеца от около 2000г. и знае, че има имот на ул. „************”,
свидетелят често го посещавал там – през 2-3 дни. Заявил е, че имотът
представлява дворно място със стара къща на около 100 години, ищецът живеел там откакто свидетелят го
познавал. Дворът към къщата имал поставена ограда пред къщата, там където била
вратата, заключвал се с катинар. Нямало ограда от булеварда към къщата, оттам
се влизало директно, там имало скосяване, за да минават колите. Не бил виждал
някой да има претенции за имота. Ограда била от мрежа, имотът не бил малък, но
не можел да каже точно колко е площта. Незастроеният имот не бил ограден, нищо
нямало около този имот, свидетелят влизал по черен път, а не по асфалт и това
бил подход към къщата.
Разпитан по делото св.
Ж.Р. е посочил, че през 1991г.
постъпил в Котлостроителен завод „Г.К.” като механик и такъв бил до 1999г.,
след това станал началник производство до 2004г. бил такъв, а от 2004г. и до
момента работел при ответника като
началник отдел „Енергомеханичен и строителен ремонт”. При предявяване на скица
на лист 3 от заключението е посочил, че
мисли че имот 1453 е на ответника, сградите били извън него. Посочил е, че този
имот 1453 бил отчужден за реконструкция
и модернизация, собствениците на имотите били обезщетени с апартаменти. Едва
през 1999г. имотът бил ограден с М.ни колове и мрежа, сега оградата частично
съществувала , една част от нея била демонтирана от цигани и на места откъм
бул. „Илиенци” била останала ¾ от оградата. Заявил е, че не знае някой
да живее в имота откъм бул. „Илиенци”. Знаел ,че там има сграда, но не знаел
какъв е статута й и кога се е появила. Не бил виждал ищеца в тази сграда, чувал
че имало спорове за имот, но не знаел подробности, за спора чул през 2004г.,
когато започнал да се занимава с тези неща.
Разпитан по делото св.
Г. Г. е посочил, че работи при
ответника като охрана от 10 години, знаел, че делото е за празно място до „К.”АД,
на което имало една къщичка – съборетина, в която не бил виждал някой да живее. Посочил е, че
дворното място на ответника било около 200 дка и входът бил откъм ул. „История
Славянобългарская”, не знаел къде е ул. „************”. Имотът на К.” не бил
заграден изцяло, около 3 дка не били заградени. В тези 3 дка била порутената къщичка. Частта от имота, с тази
къща била по-близо до друга улица, различна от ул. „История Славянобългарская”,
но свидетелят не знаел името на тази улица. Пред къщата имало тревна площ и
след това била улицата. Къщата не била на самата улица. Тази тревна площ била
част от имота на „К.“АД. Не личало пред
къщата да има място, което да се отличава от мястото на „К.”. Това била част от
имота на „К.“АД, която свидетелят наблюдавал 10 години като охранител. Решил,
че това е имот на „К.“АД, защото цялата
площ се водела негова, шефовете му казали, че е на „К.” АД и затова свидетелят
го охранявал. Заявил е, че преди 10 години, когато започнал да работи като
охранител, до къщичката на около 15 м. от нея имало работилница и тя се ползвала
от наематели на „К.”АД за повече от 1-2
години, не знаел точно за колко време били наематели. След това работилницата
била разрушена и останала само
порутената къща, която заедно с тревната площ около нея попадали в
заградения имот на К.”, тогава оградата стигала до улицата. След като
наемателите напуснали цигани разграбили оградата в тази част. Не помнел от
какъв материал била направена оградата, но била материал, различен от този, от който била
направена оградата в останалата й част Циганите идвали и посред бял ден и
накрая разграбили оградата. Посочил е, че преди години порутената къща не била
оградена. Посочил е, че там където била къщата оградата стигала до улицата и къщата
била заградена в имота на „К.”АД. Не помнел кога е разграбена оградата, но след
това не била поставена нова, в момента също нямало ограда на това място. Заявил
е, че поне 2 пъти на ден обикаля порутената къща и никога не бил виждал хора
вътре. Отгоре на къщата светел прожектор, който не знаел как се включва, възможно
било и да е автоматично, този прожектор
него включвали охранителите, не знаел да го включват други служители на „К.”АД.
С прието по делото
неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и справки по цифровия
кадастър и в система КАС на АГКК, оглед на място, проверки по регулационни и
кадастрални планове е посочило, че процесният имот пл. № 450
попада в границите на имот с идентификатор 68134.511.1453 за когото в АГКК има данни
че е частна собственост с площ от 15 068 кв.м., за процесния имот със Заповед
от 2017г. на ИД на АГКК е отказано да бъде нанесен като самостоятелен имот в
картата. Посочило е, че по действащия регулационен план одобрен със заповедни
от 1997г., 1998г. и от 2003г. процесният имот попада в отреждането за парцел VІ
с предвиждане по плана – за разширение на К.. Посочило е, че при огледа на
имота е установило, че имотът не е
ограден с трайна ограда. Посочило е, че процесния имот е бил отразен в кадастралния план от около
1960г. Вещото лице е изготвило скица на имота с координати на граничните му
точки в координатната система кадастрална 2005г.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на
решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Районният съд се е поризнесъл по исковете така, както са
предявени, имотът е индвидуализиран с граници и площ.
По
правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният
иск е по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР - положителен установителен иск за собственост
върху имот на основание на алеторен договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане и на основание на възлагателно съдебно решение
по дело за съдебна делба, който имот не
е бил заснет като самостоятелен поземлен имот в кадастралната карта
собствен на ищеца, а е отразен като част от поземления имот на ответника и така
е допусната непълнота на кадастралната карта.
Целта на
иска по чл. 54, ал.2 от ЗКИР е да установи безспорно пространствения обхват на
правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.
Установяването както на спорното право на собственост, така и на неточно
отразяване на обема на това право е към
момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и фактите, които са настъпили след одобряване
на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване,
изменение или погасяване на правото. При уважен иск за собственост на недвижим
имота, когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в
кадастралната карта непълнота, в
диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост и да
се посочи и в какво се състои непълнота
в кадастралния план.
При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтича
правният му интерес за предявяване на иска и че е носител на правото на
собственост върху имота на основанието посочено в исковата молба – алеаторен договор
от 1983г. и възлагателно решение по дело за съдебна делба, че в кадастрална
карта има непълнота, установяването на която иска. Следва да докаже и твърденията,
с които оспорва възраженията на ответника, тоест че от сключването на
сделката за имота ищецът го владее, че
праводателят му е бил собственик на имота към сключването на сделката.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е
да установи по делото , че е носител на право на собственост върху имота на
основанието , посочено в отговора на исковата молба - придобит при
преобразуване на държавно предприятие в еднолично търговско дружество с
държавно имущество, което е било приватизирано в последствие, тоест че имотът е
бил държавна собственост, предоставена за управление на преобразуванато предприятие,
съответно на приватизираното дружество и при преобразяването му е преминало в
собственост на преобразуваното дружество,
евентуално – по придобивна
давност, тоест че спокойно,
непрекъснато и необезпокоявано са упражнявали фактическа власт върху
имота като свой за период от 10 години, считано от 1980г., в който период
процесния имот е бил годен обект на право на собственост.
Заснемане в кадастралната карта на собствения
на ищеца имот като част от имота на ответника или незаснемането му като самостоятелен
имот формира правен интерес за искане за
отстраняване на непълнота на кадастралната карта, защото създава
привидност, че тази част действително е собственост на ответника. При спор за материално право , разрешаването на който обуславя отстраняването
на такава непълнота, се поражда правен интерес от иск по чл. 54, ал.2 от ЗКИР.
В конкретния случай по делото не се
спори, а и се установява от приетите по делото скици на имота, Заповед от 2017г.
на ИД на АГКК, че процесният имот не е нанесен като самостотялен имот собствен
на ищеца в кадастралната карта, а е заснет като част от имота на ответника ,
двете страни твърдят че са собственици на процесния имот, поради което съдът приема за установен по делото правния
интерес от предявения иск.
Законът за
кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ определя кадастъра като съвкупност от основни данни
за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за
правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните
носители. Документирането на данните се извършва чрез създаване на кадастрални
карти и кадастрални регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 3
от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални
регистри имат декларативно действие.
От тях не произтичат промени във
вещно-правния статут на имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят
е създал в чл. 2, ал.
5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но
неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. За
отразените в кадастрална карта и регистри данни
за носителите на вещни права тази презумпция съществува доколкото
следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието
или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект,
по-големи от тези на актовете за собственост.
Доколкото по делото са представени нотариален акт,
възлагателно решението по дело за съдебна делба, АДС, като се твърди от всяка
от насрещните страни че тя е собственик на имота и са съставени актове за
собственост за същото, то в тежест на всяка една от страните по делото е да
докаже основанието, на което се е породило правото й на
собственост върху имота.
Съдът приема за установено по делото, че към 1983г.
процесните сграда и дворно място са съществували, като дворното място е бил
самостоятелен обект на право на собственост. Тези обстоятелства не са спорни по
делото, а и се установяват от приети по делото нотариален акт, заключение по
техническата експертиза, установило заснемането на имота по кадастрален план от
около 1960г., книжа от регулачна преписка 440/1969г.
Съдът приема за установено по
делото, че към 09.06.1983г. собственик на процесната сграда и на 300/866 ид.ч.
от процесното дворното място е бил Е.Г.М., на останалите идеални части от дворното място към 1991г. собственик е бил
Столична община. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото
нотариален акт № 87/1983г. и решение по гр.д. № 074/1991г. на СРС, от книжата
по регулачната преписка 440/1969г. изрично сочещи, че имотът е бил на Е.М.. Извод за същото е направил на нотариус, съставил
нотариалния акт от 1983г. въз основа на
описаните в нотариалния акт документи за собственост - нотариални актове от 1956г. и от 1983г. Извод
за същото в частта за дворното място е направил и районния съд при
постановяване на съдебните по актове по делото за делба н дворното място. Тези
изводи не са опровергани по делото. Неоснователни са доводите на въззивника, че процесният
имот е бил държавна собственост към
момента на сделката от 1983г. и към момента възлагателното решение от 1992г.
Твърденията на ответника по делото са,
че имотът е станал държавна собственост, като 300кв.м. били отчуждени по
регулачната преписка 440/1969г., а
останалите 566кв.м. били държавна собственост на основание на АДС от 1965г., от
1970г., от 1987г. Всъщност приетитие по
делото книжа по регулачната преписка сочат, че я е образувана по Заповед №
319/1961г. за утвърждаване на регулационен план. Същата заповед № 319/1961г. е
посочена като основание за съставянето на приетия по делото АДС от 1965г. ,
поради окето и съдът приема за неоснователни доводите на ответника по исковете,
че регулачната преписка и приетите АДС са различни основания за одържавяването
на имота. Приетият АДС от 1970г. не сочи ново основание за съставянето му, е за
имот, който вече е бил актуван като държавен имот, поради което и съдът приема,
че същият не сочи основание за одържавяване, различно от отчуждаването по регулационния план, утвърден
със заповед № 319/1961г. В приетия по делото АДС 11490/1987г. като основание за съставянето му
се сочи Заповед № 9/1986г. на Министър
на финанси. Такава заповед по делото не е приета, а и не е установено
процесната сграда да е идентична
с някоя от описаните в този АДС сгради, посочените площи и предназначение на
тези сгради дори не са съпоставими с тези на процесната сграда, поради което и
съдът приема, че този АДС от 1987г. не установява процесните имоти да са
държавна собственост.
Съдът приема, че приетия по делото
АДС от 1965г. не установява процесните имоти са държавна собственост.
Основанието на одържавяването на имотите по този АДС е посочено като Заповед №
319/1961г. Тази заповед не е приета по делото. Данни за съдържанието на същата
обаче се съдържат в приетите по делото неоспорени от страните книжа по
регулачна преписка 440/1969г. Същите
установяват, че процесния имот пл. № 450
и построената в него сграда, който е бил собственост на Е.Г.М., по утвърдения със Заповед № 319/31.05.1961г. регулационен план за местността е било
предвидено да се отчуждят за разширение на Котлостроителен завод „Г.К.”, имотът
е бил оценен за 3660лв., но към 07.01.1970г. все още обезщетение на собственика
му не е било платено. Доказателства, че такова плащане е осъществено в
последствие по делото не са ангажирани. При така установеното съдът приема за
неустановено по делото, че процесният имот е бил отчужден и е станал държавна
собственост. За този извод съдът съобрази, че действащите в този период са
разпоредбите на ЗПИНМ / в сила от 1950г., отм. 1963г./, като редакцията на
разпоредбата на чл. 39 от ЗПИНМ /отм/
към 1961г. изрично сочи, че недвижимите
имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по
улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за
приложение на този закон. Доколкото в случая се касае за предвиждане за
разширение на завод, ,то съдът приема за
установено, че регулациониня план от 1961г. посочен в АДС от 1965г. и в книжата
по регулачната преписка № 440/1969г. е бил улично-регулационен
план. Това е така, защото само с такива планове съгласно чл. 35 и чл. 42 от ЗПИНМ /отм./ се установяват улиците, площадите, терените
за обществени нужди и строежи и всички мероприятия, с които се осъществяват
целите на градоустройството , както и с тези планове се осъществяват
мероприятия на държавни учреждения и предприятия, като направа на сгради и
строежи и създаване на терени за техните
нуждите. При така възприето и като съобрази императивната разпоредба на чл. 39
от ЗПИНМ /отм/, неангажирането на
доказателства по делото за получаване на обезщетение за процесните имоти от
собственика им - Е.М., то съдът приема,
че по делото не е установено процесинят имот да е станал държавна собственост.
При така възприето съдът приема, че процесният имот не е бил
придобит от ответника на соченото от него основание - по чл. 17а от ППЗДОбП
/отм/. Съгласно
разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.)
при преобразуване на държавни
предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото,
предоставеното за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на
преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в
него не е предвидено друго. Разпоредбата
е приложима и за общински предприятия
по аргумент от чл. 9 от ДППДОбП(отм). Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Постановление на МС №
201/25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при
образуване, преобразуване, приватизация на държавни предприятия (ПМС
201/1993г.), при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски
дружества с държавно имущество правото на собственост върху недвижими имоти,
които са били предоставени на предприятието за стопанисване и управление на
тези предприятия , се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта за
тяхното преобразуване е посочено друго.
С тези разпоредби е уредено специално основание за придобиване на собственост. Фактическия състав на този придобивен способ
включва няколко елемента, при наличието на които вещно-транслативният елемент
настъпва по силата на акта на
преобразуване на предприятието в търговско дружество и то от момента на възникването
на това търговско дружество. Тези предпоставки са следните: вещта да е държавна/общинска собственост;
вещта да е предоставена за стопанисване и управление на държавно / общинско
предприятие; с акта за преобразуване на това държавно/общинско предприятие да
не е изключено преминаването на собствеността върху вещта в търговското
дружество. Не е необходимо за преминаване на собствеността да се извършват
други действия, включително и осчетоводяване , заприходяване в баланс и
др. Правото на стопанисване и управление
като елемент от фактическия състав на чл. 17а от ЗППДОбП(отм) респ. в чл. 1 от ПМС № 201 от
25.10.1993 е уредено в разпоредбите на чл. 39, ал.2 и чл. 42 от Правилника за
организация на стопанската дейност (отм., наричан по-долу за краткост
Правилника) и чл. 2 от Наредбата за държавните имоти (1975г., отм., наричана
по-долу за краткост - Наредбата). То е право на държавното предприятие от свое
име да упражнява правото на собственост върху имота, като владее, ползва и се
разпорежда с тях в съответствие с
предмета на своята дейност, плановите задачи и предназначението на
имота, в пределите на закона и за своя и на държавата сметка, в свой и на
държавата интерес. Предоставянето за
стопанисване и управление се осъществява с
административни актове, които при образуване на предприятието или
след това посочват имуществото, с което ще се извършва стопанската дейност и
което се предоставя за осъществяването й. При спор за собственост няма пречка
предоставянето за стопанисване и управление да се докаже чрез самият акт, с
който е предоставено това имущество, но и с косвени доказателства –
актове за държавна собственост, в които изрично е посочено, че имуществото е
предоставено за стопанисване и управление на предприятието; разделителни
протоколи; имотни ведомости; записвания в инвентарни книги на държавното
предприятие и др. Осчетоводяването или отразяването в инвентарна книга или друг
подобен регистър не е елемент от предоставянето за управление и стопанисване,
то не поражда право да се стопанисва/управлява, нито поражда право по чл. 1 от
ПМС № 201, съответно по чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) . Осчетоводяването, заприходяването в баланса е само косвено доказателство за факта на
предоставяне на имота за стопанисване и управление. (В този смисъл т. 2г от
Тълкувателно решение № 4/14.03.2016г. по тълк.д. № 4/2012014г. на ОСГК на ВКС).
В
конкретния случай по делото не е установено процесните имоти да са били
държавна собственост, която да е предоставен за управление на държавно предприятие „Р. – М.“,
част от което е Котлосторителен завод „Г.К.-София, че с акта за преобразуване
на това държавно предприятие не е изключено преминаването на собствеността
върху вещта в търговското дружество. Действително, приетите по делото ПМС 176/1991г. с Приложение, Решения по ф.д. № 22982/1991г.
на СГС, Заповед от 23.10.1995г. и
удостоверение от Централен депозитар”АД установяват, че на основание на чл. 1, ал. 3 от Закона за
образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество е преобразувана считано от 31.08.1991г.
фирма с държавно имущество, като е образувано
„К.”ЕООД , което поема всички активи и пасиви на държавна фирма „Р. – М.”-Р., поделение на която е
Котлостроителен завод „Г.К.”-София по баланса й към 31.03.1991г., заедно с
други права и задължения по разделителен протокол, новото дружество е
регистрирано с Решение по ф.д. № № 22982/1991г. на СГС, същото е преобразувано
в последствие през 1995г. в ЕАД и е утвърден устава му, като тези промени са
вписани от съда, то е включено в план за
приватизация, към 30.06.2019г. е с
капитал, разпределен в 237 588 акции с номинал от по 1 лв., 900 са
придобити от индивидуални участници и от
7 са придобити от юридически лица чрез масовата приватизация. По делото обаче
не е установено процесните имоти да са били държавна собственост към акта за
преобразуването – ПМС № 176 и подробни
съображения за този извод съдът изложи по-горе. Не е установено по делото и процесните имоти към този момент да са били
предоставени за управление на преобразуваното предприятие и да са включени в
баланса му към 31.03.1991г., каквото е изричното условие на акта на
преобразуване. Приетата по делото счетоводна справка на ответника е към
30.06.2019г. и не е от естество да установи релевантото да дело обстоятелство ,
което е включването в баланс към 31.03.1991г. При така възприето съдът приема, че главното
възражение на ответника по исковете, че е собственик на имота на основание на
чл. 17а от ППЗДОбП /отм/ е
неоснователно.
Съдът приема
за неоснователно и евентуалното възражение на ответника по исковете, че е собственик
на имотите п придобивна давност,
текла в периода от 1980г. до подаването на исковата молба.
Правото на собственост по давност се придобива при
упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от
време непрекъснато и необезпокоявано,
като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за същото.
Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от
ЗС, но не се придобива автоматично с изтичане на срока. То се придобива към момента
на изтичане на този срок, но само ако след изтичането на срока има волево
изявление на субективния елемент на владението чрез съответните процесуални
способи - съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия
по попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др.
Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана фактическа власт с
намерение за своене върху вещта, а именно до придобиване на собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС.
Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да
осъществи чрез предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт,
възражение срещу предявен срещу него иск. Придобиването на собствеността по
реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с владение на имота като свой през
определен период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност – и на
добросъвестност и юридическо основание за същото. Други елементи от фактическия
състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС законодателят не е въвел,
поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред съответния орган
– съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се осъществи фактическия
състав по чл. 79 от ЗС. То, обаче, е необходимо, за да настъпи правната последица.
Обратното би означавало, че тази правна последица настъпва автоматично, по
силата на закона, без да се съобрази спецификата на владението, което е съзнателно поведение с определено намерение.
Намерението за своене на вещта, с което се упражнява фактическата власт върху
нея, позволяват фактическото състояние на упражняване фактическа власт да се
трансформира в самото вещно право. Позоваването на последиците от така
упражняваната фактическа власт пред нотариус/съд потвърждават това намерение за
своене. При наличие на позоваване, правните последици – придобиването на
правото на собственост, се зачитат от
момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС. Правото на позоваване може да се обективира от наследници на
лицето, доколкото то преминава в наследството. (В този смисъл ТР №
4/17.12.2012г. по тълк.д.№ 4/2012г. на ОСГК на ВКС).
В случая
доказателства, че имотът е владян като свой от ответника и от праводателите му
в периода от 1980г. до 1991г. по делото
не са ангажирани. Двамата доведени от ответника свидетели за заявили
обстоятелства осъществени след 1991г., събраните по делото писмени
доказателства не обосновават извод, че владение на имота като свой е
осъществено преди 1991г. от ответника и праводателите му. Доведения от ищеца
свидетел е заявил обстоятелства осъществени след 2000г. При така възприето
съдът приема за недоказани твърденията на ответника по исковете, че от 1980г.
до 1991г. праводателите му са установили фактическа власт върху имота и са го
владели като свой.
Съдът приема за неустановено по делото и че
ответникът е владял имота като свой в периода от 1991г. до подаване на исковата
молба през 2019г. Нито един от разпитаните по делото свидетели не е посочил
ответникът да е установил фактическа власт върху процесната сграда , нито че ответникът я е
своил. Свидетелят Р. е посочил че не знае кога е построена тази сграда, какъв е
статута й. Свидетелят Г. е посочил, че не е виждал някой да обитава сградата,
на същата има монтиран прожектор, който светел и не се включвал от служителите
на ответника. Свидетелят Т.е посочил, че от 2000г. тази сграда се обитава от
ищеца и свидетелят го посещава там през 2-3 дни. Така събраните доказателства
съдът приема, че не ас от естество да установят по несъмнен начин, че
ответникът е установил в определен момент фактическа власт върху сградата и я е
владял като своя., а в тежест на ответника по исковете е било да го направи по
делото. Заявеното от свидетелите Г. и Р. , заграждане на сградата към имота на
ответника е в противоречие на заявеното от същите свидетели, че сградата не е
попадала в заградената част. Такова противоречие има в две последователни
изречения на св. Тотоманов. В показанията на св. Р. това противоречие се
съдържа в изявленията му при предявяване на скицата, изготвена от вещото лице
за имот 1453 и изявленията му, че сградите са извън него. Същеврменно
установено е по делото че процесната сграда се намира в рамките на показания от
вещото лице имот. По делото не е установено в определен момент преди подаване
на исковата молба ответникът да е установил фактическа власт и върху дворното
място в продължение на 10 години преди подаване на исковата молба спокойно и
явно да го е владяла като собственик. Свидетелят Р. е заявил, че е постъпил в
завода през 1991г. и тогава имотът не е
бил застроен нито е бил заграден , при предявяване на скицата на вещото лице е
посочил, че имот 1453 не е застроен, сградите били извън него, ограда била
поставена през 1999г., не знаел кога се е появила сграда и какъв е статутът й,
след 2004г. чул че има спор за имота. Така дадените показания не установяват
непрекъснато владение н процесните имоти от ответника като свои, а и тези
показания не следва да се кредитират, защото са схематични, без конкретика за
площ и граници на процесния имот, те са опровергани и от останалите събрани по
делото нотариални актове АДС, скици,
установяващи, че имотът е бил застроен
още към 1991г., включително построена е била и процесната сграда. Следва
да се посочи, че този свидетел не е посочил
еднозначно в нито един момент, че процесните имоти са собствени на ответника.
Същевременно този свидетел е посочил, че през 2004г. е имало спорове между
страните за имотите. Съдът приема, че събраните по делото показания на св. Г.
също не установяват по несъмнен начин владение на имота като свой от ответника
за период от 10 години. Този свидетел е посочил, че работи като охранител на
ответника от 10 години, но той е
разпитан през февруари 2022г., което означава, че впечатленията му са с начален
момент 2012г., тоест за период по-кратък от 10 години преди подаване на
исковата молба. Следва да се посочи, че показанията на св. Г. не установяват и че имотът е владян от
ответника като свой в този период. Свидетелят не е успял да опише точно площта
и границите на процесния имот, показанията му в тази част са неясни и схематични, а в частта за ограждането на имота
са противоречиви и несигурни -
първоначално е заявил, че сградата не е попада в заградено място, в
последствие е посочил, че е попадал в
заградено място. Съдът не кредитира тези показания и поради това, че независимо
от заявеното от свидетеля, че ежедневно
поне по 2 пъти обикаля процесния имот, той не е успял да опише оградата, която е заграждала имота, не е
успял да посочи и кога е била разграбена оградата, кога е имало наематели на
работилница до порутената къща. Тези празноти в показанията на свидетеля при
съобразяване на обстоятелството, че е работник на ответника по исковете , както
и че в подкрепа на неговите показания не са събрани други доказателства по
делото, съдът приема че не позволяват извод за кредитирането им. Следва да се
посочи, че събраните по делото показания на св. Т.са достатъчни, за да
опровергаят показанията на доведените от ответника свидетели и така да попречат
на несъмнен извод по делото, че ответникът е владял имота като свой 10 години
необезпокоявано и така да го е придоби по давност. Показанията на св.Т.са логични и последователни,
резултат от личните му впечатления в продължение на 19 години преди подаване на
исковата молба. Свидетелят Т.е описал имота достатъчно подробно, посочил е
начин, по който се влиза в имота, че за тези 19 години през 2-3 дни посещавал
ищеца в имота. Обстоятелството, че къщата се ползва от лице, различно от ответника се установява
и от заявеното от св. Г., че на къщата е
монтиран прожектор и той се включва и свети, но не се
включва от служители на ответника. В подкрепа на извода на съда, че
имотът не е владян от ответника като
свой е и приетото по делото писмо от ответника до ищеца, констатации по
оригинала на което е направено от СРС, с което писмо на 17.12.2000г. ответникът
е признал пред ищеца, че последният има имот , който не е нанесен в
кадастралната карта и попада в терена на
парцел VІ,кв. 21. Действително в това писмо не се описва кой точно имот
е собствен на ищеца, но доколкото не се твърди и не се установява ищецът д
претендира имот в района, различен от процесния, то съдът приема, че писмото е
за процесните имоти. Следва да се посочи , че при направено от ответника възражение за придобиване на имота по давност
в тежест на ищеца не е да установи по делото по несъмнен начин че ищецът е владял непрекъснато имота и че е
отблъсквал претенциите на ответника, че ответникът е признал правата на ищеца.
Достатъчно е за тези обстоятелства ищецът да проведе непълно доказване което
обаче е от естество да попречи на несъмнен извод за владение на имота от ответника
като свой, необезпокоявано и непрекъснато за 10 години. В случая проведеното от
ищеца доказване на тези обстоятелства по делото е достатъчно, за да препятства
извод за основателност на възражението на ответника за придобиване на имота по давност и същото
съдът пирема за неоснователно.
С оглед гореизложеното
съдът приема за установено по делото от приетия по делото нотариален акт № 57/09.06.1983г. и влязло в сила на
24.02.1993г. Решение от 31.12.1982г. по дело № 1074/1991г. на Софийски районен
съд, че ищецът е собственик на едноетажна
жилищна сграда от 41,16кв.м.
състояща се от стая, хол, кухня , заедно с мазе и на дворно място, в което е
построена цялото с площ от 866
кв.м. съставляващо имот пл. № 450, кв.
21,местност „ТЕЦ-Н.” /Безжичен телеграф/ при съседи: ул. „************”,
наследници на И.Р., наследници на В.Г.и река Суходолска. Приетият нотариален
акт установява, че на 09.06.1983г.
ищецът е придобил от Е.Г.М. по договор за прехвърляне на собственост срещу
издръжка и гледане едноетажна жилищна
сграда от 41,16кв.м. състояща се от
стая, хол, кухня , заедно с мазе и 300/866
ич. от дворно място, в което е построена
цялото с площ от 866 кв.м.
съставляващо имот пл. № 450, кв. 21,местност „ТЕЦ-Н.” /Безжичен
телеграф/ при съседи: ул. „************”, наследници на И.Р., наследници на В.Г.и
река Суходолска. Имотите са описани в приетия по делото нотариален акт, той
носи подпис за страните и за нотариуса, съдържа
съглашение за алеаторния договор, поради което и удостоверява валидно
сключена прехвърлителна сделка. Установява се, че към този момент праводателят
по сделката е бил собственик на имота и подробни съображения за този извод
съдът изложи по-горе, поради което сделката е имала вещно-прехвърлителен ефект.
Установява се по делото от приетото по делото
Решение по дело 1074/1991г на СРС,
че дворно място без построени в него сгради, цялото с площ от 866 кв.м.
съставляващо имот пл. № 450, кв.
21,местност „ТЕЦ-Н.” на основание на чл. 288, ал.2 от ГПК /отм/ е поставено в дял на П.М.С., като той е
осъден да заплати на СО за уравнение на дела й 62 260лв. Установява се от
приети вносни бележки, че ищецът е платил сумата на СО за уравнение на дела й. При така
възприето съдът приема за установено по делото, че собственик на процесните
имоти е ищецът на основанията, посочени от него в исковата молба – алеаторен
договор и възлагателно решение.
По делото се установи от приети по делото
скици, схеми, заключение по техническата експертиза, което съдът кредитира като
неопровергано от останалите доказателства по делото, че процесния имот не е
нанесен като собствен на ищеца в кадастралната карта, поради което и установено по делото е, че има непълнота на кадастралната карта и
регистри, представляваща ненанасяне на имота като самостоятелен такъв и като
собствен на ищеца.
Неоснователни
са доводите на въззивника, обосновани с решението по административното дело по
възражение срещу заповед на ИД на АГКК от 2011г.. Следва да се посочи, че по
делото заверен препис на влязло в сила съдебно решение по адм.д. № 1159/2012г.
не е прието по делото, а е приет документ без подписи и без отбелязване дали е
влязло в сила, сочещ че е решение п това дело. Отделно, проведеното
административно производство по оспорване на заповед от 2011г. на ИД на АГКК не
е от естество да докаже твърденията на въззивника, че имотът не е следвало да
бъде нанесен в кадастралната карта, защото към съставянето й на място не били
материализирани границите на имота, че имот няма излаз на улица. Последното е
въведено като възражение едва във възизвното дело. Релевантно за делото е
основателността на иска с оглед на осъществените факти към подаване на исковата
молба, съответно към приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество.
В случая твърденията са за непълноти в кадастрална карта, одобрена със Заповед
от 2014г., отстраняването на която е
отказано от АГКК поради спор за материално право. Така, развилото се по повод
Заповед от 2011г административно производство не е от естество да обоснове извод
в обратен смисъл на посочените по-горе от съда. Следва да се посочи, че
приетата по делото скица от 2008г. издадена от СО и заключението по
техническата експертиза установяват, че процесните имоти съществуват в
дворищно-регулационния план за местността, утвърден със заповеди от 1976г.,
1998г. и от 2003г., това е действащия регулационен план, поради което и
възраженията на въззивника, че процесният имот не е самостотялна вещ, защото нямал
материализирани граници и излаз на улица, съдът приема за неоснователни.
Доколкото
в случая се касае за непълнота на кадастралната карта и регистри, представляваща
ненанасяне на процесния имот като самостоятелен такъв със собственик ищеца, то
за отстраняването на тази непълнота не е нужно част от решението на съда да е
скицата, изготвена от вещото лице с координатни точки, за да е налице основание
за отстраняване на тази непълнота от АГКК.
С оглед гореизложеното и поради съвпадане на крайните
изводи на въззивния съд с тези на районния съд, то съдът приема, че решението е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По отговорността
за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест въззивника следва да се
постави отговорността за разноски по делото и той следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия разноски за адвокат в производство пред СГС в размер на 1200лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 20251855/13.11.2020г. по гр.д. № 24010 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 32-ри състав в
обжалваната част.
ОСЪЖДА К.”АД, ЕИК ********с
адрес: *** да заплати на П.М.С., ЕГН
********** с адрес: *** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 1200лв. /хиляда и двеста
лева/, представляващи съдебни разноски
за производството пред СГС.
Решение може да се обжалва пред Върховен касационен
съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.