№ 26
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Ирина Стоева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора Р. Ст. Ив.
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20211100602717 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 10.02.2020 г. по НОХД № 2289/2014г. по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 97-ми състав, СЪДЪТ е признал подсъдимия Б. ДР. Б./ с
установена по делото самоличност/ за ВИНОВЕН в това, че в периода от 22.07.2009 г. до
13.03.2010 г. в гр. София при условията на продължавано престъпление - с десет деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото в качеството си на длъжностно лице, в кръга на службата му съставил сам
10 /десет/ неистински частни документа и ги употребил, за да докаже, че съществува някое
правно отношение:
1. На 22.07.2009 г. в гр. София, бул. „****, магазин „И.” в качеството си на длъжностно
лице - Управител на магазин в „А.Т.” ЕООД, НДР **********, представлявано от Г.М.С. —
Управляващ Директор, по допълнително споразумение от 01.12.2008г. към трудов договор
15/14.01.2008г., в кръга на службата му - съгласно длъжностна характеристика за
длъжността „управител на магазин” в „А.Т.” ЕООД- т. III в раздел „Отговорности” - „Носи
отговорност за извършване услуги на Глобул - контрол на извършените продажби” - е
съставил сам неистински частен документ - договор заявка № 80153635 за мобилни
услуги с „К.Б.М.” ЕАД за СИМ карта с № 89359051000411504485 и мобилен телефон
LGKP100 с IMEI 359476026584242, на което придал вид, че в графата „Подпис на клиента”
текстът и подписът са положени от Б.Т.С., ЕГН **********, и го употребил на същата дата
и място като въвел в компютърната система данните от Документа и го сканирал, след което
го изпратил по електронен път в централната компютърна система на „К.Б.М.” ЕАД, а
оригиналният документ бил изпратен по пощата в централния архив на „К.Б.М.” ЕАД, за да
докаже, че съществува някое правно отношение - договор за ползване на мобилни услуги
1
между „К.Б.М.” ЕАД и Б.Т.С. чрез СИМ карта с № 89359051000411504485 и правото на С.
да получи мобилен телефон LGKP100 с IMEI 359476026584242 в рамките на договора.
2. На 22.07.2009г. в гр. София, бул. „****, магазин „И.” в качеството си на длъжностно
лице - Управител на магазин в „А.Т.” ЕООД, НДР **********, представлявано от Г.М.С. -
Управляващ Директор, по допълнително споразумение от 01.12.2008г. към трудов договор
15/14.01.2008г., в кръга на службата му - съгласно длъжностна характеристика за
длъжността „управител на магазин” в „А.Т.” ЕООД - т. III в раздел „Отговорности” - „Носи
отговорност за извършване услуги на Глобул - контрол на извършените продажби” - е
съставил сам неистински частен документ - договор заявка № 80153700 за мобилни
услуги с „К.Б.М.” ЕАД за СИМ карта с № 89359051000411504477 и мобилен телефон
LGKP100 е IMEI 359476026617661, на което придал вид, че в графата „Подпис на клиента”
текстът и подписът са положени от Б.Т.С., ЕГН **********, и го употребил на същата дата
и място като въвел в компютърната система данните от документа и го сканирал, след което
го изпратил по електронен път в централната компютърна система на „К.Б.М.” ЕАД, а
оригиналният документ бил изпратен по пощата в централния архив на „К.Б.М.” ЕАД, за да
докаже, че съществува някое правно отношение - договор за ползване на мобилни услуги
между „К.Б.М.” ЕАД и Б.Т.С. чрез СИМ карта с № 8935905100041 1504477 и правото на С.
да получи мобилен телефон LGKP100 с IMEI 359476026617661 в рамките на договора.
3. На 23.07.2009г. в гр. София, бул. „****, магазин „И.” в качеството си на длъжностно
лице - Управител на магазин в „А.Т.” ЕООД, НДР **********, представлявано от Г.М.С. -
Управляващ Директор, по допълнително споразумение от 01.12.2008г. към трудов договор
15/14.01.2008г„ в кръга на службата му - съгласно длъжностна характеристика за
длъжността „управител на магазин” в „А.Т.” ЕООД - т. III в раздел „Отговорности” - „Носи
отговорност за извършване услуги на Глобул - контрол на извършените продажби” - е
съставил сам неистински частен документ - договор заявка № 80153861 за мобилни
услуги с „К.Б.М.” ЕАД за СИМ карта с № 89359051000411472063 и мфбилен телефон
LGKP100 с IMEI 359476026579762, на което придал вид, че в графата „Подпис на клиента”
текстът и подписът са положени от Б.Т.С., ЕГН **********, и го употребил на същата дата
и място като въвел в компютърната система данните от документа и го сканирал, след което
го изпратил по електронен път в централната компютърна система на „К.Б.М.” ЕАД, а
оригиналният документ бил изпратен по пощата в централния архив на „К.Б.М.” ЕАД, за да
докаже, че съществува някое правно отношение - договор за ползване на мобилни услуги
между „К.Б.М.” ЕАД и Б.Т.С. чрез СИМ карта с № 89359051000411472063 и правото на С.
да получи мобилен телефон LGKP100 с IMEI 359476026579762 в рамките на
договора.
4.На 25.12.2009 г. в гр. София, бул. „****, магазин „И.” в качеството си на длъжностно
лице - Управител на магазин в „А.Т.” ЕООД, НДР **********, представлявано от Г.М.С. -
Управляващ Директор, по допълнително споразумение от 01.12.2008г. към трудов договор
15/14.01.2008г., в кръга на службата му - съгласно длъжностна характеристика за
длъжността „управител на магазин” в „А.Т.” ЕООД - т. III в раздел „Отговорности” - „Носи
отговорност за извършване услуги на Глобул - контрол на извършените продажби” - е
съставил сам неистински частен документ - договор заявка № 80250277 за мобилни
услуги с „К.Б.М.” ЕАД за СИМ карта с № 89359051000412807929 и мобилен телефон Нокия
2600 с IMEI 356062039764550, на което придал вид, че в графата „Подпис на клиента”
текстът и подписът са положени от Г.Д.М., ЕГН **********, и го употребил на същата дата
и място като въвел в компютърната система данните от документа и го сканирал, след което
го изпратил по електронен път в централната компютърна система на „К.Б.М.” ЕАД, а
оригиналният документ бил изпратен по пощата в централния архив на „К.Б.М.” ЕАД, за да
докаже, че съществува някое правно отношение - договор за ползване на мобилни услуги
между „К.Б.М.” ЕАД и Г.Д.М. чрез СИМ карта с № 89359051000412807929 и правото на М.
да получи мобилен телефон Нокия 2600 с IMEI 356062039764550 в рамките на договора.
5. На 21.01.2010 г. в гр. София, бул. „****, магазин „И.” в качеството си на длъжностно
лице -Управител на магазин в „А.Т.” ЕООД, НДР **********, представлявано от Г.М.С. -
Управляващ Директор, по допълнително Споразумение от 01.12.2008г. към трудов договор
15/14.01.2008г., в кръга на службата му - съгласно длъжностна характеристика за
длъжността „управител на магазин” в „А.Т.” ЕООД- т. III в раздел „Отговорности” - „Носи
2
отговорност за извършване услуги на Глобул - контрол на извършените продажби” - е
съставил сам неистински частен документ - договор заявка(№ 80283070 за мобилни
услуги с „К.Б.М.” ЕАД за СИМ карта с № 89359051000413711633 и мобилен телефон Нокия
2600 с IMEI 358235030709141, на което придал вид, че в графата „Подпис на клиента”
текстът и подписът са положени от Г.Б.З., ЕГН **********, и го употребил на същата дата
и място като въвел в компютърната система данните от документа и го сканирал, след което
го изпратил по електронен път в централната компютърна система на „К.Б.М.” ЕАД, а
оригиналният документ бил изпратен по пощата в централния архив на „К.Б.М.” ЕАД, за да
докаже, че съществува някое правно отношение - договор за ползване на мобилни услуги
между „К.Б.М.” ЕАД и Г.Б.З. чрез СИМ карта с № 89359051000413711633 и правото на З. да
получи мобилен телефон Нокия 2600 с IMEI 358235030709141 в рамките на договора.
6. На 21.01.2010 г. в гр. София, бул. „****, магазин „И.” в качеството си на длъжностно
лице - Управител на магазин в „А.Т.” ЕООД, НДР **********, представлявано от Г.М.С. -
Управляващ Директор, по допълнително споразумение от 01.12.2008г. към трудов договор
15/14.01.2008г., в кръга на службата му - съгласно длъжностна характеристика за
длъжността „управител на магазин” в „А.Т.” ЕООД - т. III в раздел „Отговорности” - „Носи
отговорност за извършване услуги на Глобул - контрол на извършените продажби” - е
съставил сам неистински частен документ - Приложение към договор заявка № 80283070
за мобилни услуги с „К.Б.М.” ЕАД за СИМ карта с № 89359051000413711625 и мобилен
телефон Нокия 2600 с IMEI 358235030710966, на което придал вид, че в графата „Подпис на
клиента” текстът и подписът са положени от Г.Б.З., ЕГН **********, и го употребил на
същата дата и място като въвел в компютърната система данните от документа и го
сканирал, след което го изпратил по електронен път в централната компютърна система на
„К.Б.М.” ЕАД, а оригиналният документ бил изпратен по пощата в централния архив на
„К.Б.М.” ЕАД, за да докаже, че съществува някое правно отношение - договор за
ползване на мобилни услуги между „К.Б.М.” ЕАД и Г.Б.З. чрез СИМ карта с №
89359051000413711625 и правото на З. да получи мобилен телефон Нокия 2600 с IMEI
358235030710966 в рамките на договора.
7.На 10.03.2010 г. в гр. София, бул. „****, магазин „И.” в качеството си на длъжностно
лице - Управител на магазин в „А.Т.” ЕООД, НДР **********, представлявано от Г.М.С. -
Управляващ Директор, по допълнително Споразумение от 01.12.2008г. към трудов договор
15/14.01.2008г„ в кръга на/службата му - съгласно длъжностна характеристика за
длъжността „управител на магазин” в „А.Т.” ЕООД - т. III в раздел „Отговорности” - „Носи
отговорност за извършване услуги на Глобул - контрол на извършените продажби” - е
съставил сам неистински частен документ - договор заявка № 80305781 за мобилни
услуги с „К.Б.М.” ЕАД за СЙМ карта с № 89359051000413770811 и мобилен телефон Нокия
2600 с IMEI 356062038385621, на което придал вид, че в графата „Подпис на клиента”
текстът и подписът са положени от В.С.А., ЕГН **********, и го употребил на същата дата
и място като въвел в компютърната система данните от документа и го сканирал, след което
го изпратил по електронен път в централната компютърна система на „К.Б.М.” ЕАД, а
оригиналният документ бил изпратен по пощата в централния архив на „К.Б.М.” ЕАД, за да
докаже, че съществува някое правно отношение - договор за ползване на мобилни услуги
между „К.Б.М.” ЕАД и В.С.А. чрез за СИМ карта с № 89359051000413770811 и правото на
А. да получи мобилен телефон Нокия 2600 с IMEI356062038385621 в рамките на договора.
8. На 10.03.2010 г. в гр. София, бул. „****, магазин „И.” в качеството си на длъжностно
лице — Управител на магазин в „А.Т.” ЕООД, НДР **********, представлявано от Г.М.С. -
Управляващ Директор, по допълнително споразумение от 01.12.2008г. към трудов договор
15/14.01.2008г., в кръга на службата му - съгласно длъжностна характеристика за
длъжността „управител на магазин” в „А.Т.” ЕООД - т. Ill в раздел „Отговорности” - „Носи
отговорност за извършване услуги на Глобул - контрол на извършените продажби” - е
съставил сам неистински частен документ - Приложение към договор заявка № 80305781
за мобилни услуги с „К.Б.М.” ЕАД за СИМ карта с № 89359051000413770803 и мобилен
телефон Нокия 2600 с IMEI 356062038385662, на което придал вид, че в графата „Подпис на
клиента” текстът и подписът са положени от В.С.А., ЕГН **********, и го употребил на
същата дата и място като въвел в компютърната система данните от документа и го
сканирал, след което го изпратил по електронен път в централната компютърна система на
3
„К.Б.М.” ЕАД, а оригиналният документ бил изпратен по пощата в централния архив на
„К.Б.М.” ЕАД, за да докаже, че съществува някое правно отношение - договор за
ползване на мобилни услуги между „К.Б.М.” ЕАД и В.С.А. чрез за СИМ карта с №
89359051000413770803 и правото на А. да получи мобилен телефон Нокия 2600 с
IMEI356062038385662 в рамките на договора.
9. На 12.03.2010 г. в гр. София, бул. „****, магазин „И.” в качеството си на длъжностно
лице - Управител на магазин в „А.Т.” ЕООД, НДР **********, представлявано от Г.М.С. -
Управляващ Директор, по допълнително споразумение от 01.12.2008г. към трудов договор
15/14.01.2008г., в кръга на службата му - съгласно длъжностна характеристика длъжността
„управител на магазин” в „А.Т.” ЕООД - т. III в раздел „Отговорности” - „Носи отговорност
за извършване услуги на Глобул - контрол на извършените продажби” - е съставил сам
неистински частен документ - Приложение към договор заявка № 80307336 за мобилни
услуги с „К.Б.М.” ЕАД за СИМ карта с № 89359050000409546036 и мобилен телефон Нокия
2330 с IMEI 358289036728761, на което придал вид, че в графата „Подпис на клиента”
текстът и подписът са положени от Г.С.Б., ЕГН ********** и го употребил на същата дата
и място като въвел в компютърната система данните от документа и го сканирал, след което
го изпратил по електронен път в централната компютърна система на „К.Б.М.” ЕАД, а
оригиналният документ бил изпратен по пощата в централния архив на „К.Б.М.” ЕАД, за да
докаже, че съществува някое правно отношение - договор за ползване на мобилни услуги
между „К.Б.М.” ЕАД и Г.С.Б. чрез за СИМ карта с № 89359050000409546036 и правото на Б.
да получи мобилен телефон Нокия 2330 с IMEI358289036728761.
10. На 13.03.2010 г. в гр. София, бул. „****, магазин „И.” в качеството си на длъжностно
лице — Управител на магазин в „А.Т.” ЕООД, НДР **********, представлявано от Г.М.С. -
Управляващ Директор, по допълнително споразумение от 01.12.2008 г. към трудов договор
15/14.01.2008г., в кръга на службата му - съгласно длъжностна характеристика за
длъжността „управител на магазин” в „А.Т.” ЕООД - т. III в раздел „Отговорности” - „Носи
отговорност за извършване услуги на Глобул - контрол на извършените продажби” - е
съставил сам неистински частен документ - Приложение към договор заявка № 80307115
за мобилни услуги с „К.Б.М.” ЕАД за СИМ карта с № 89359051000413771116 и мобилен
телефон Нокия 2600 с IMEI 3582350355765072, на което придал вид, че в графата „Подпис
на клиента” текстът и подписът са положени от Г.С.Б., ЕГН ********** и го употребил на
същата дата и място като въвел в компютърната система данните от документа и го
сканирал, след което го изпратил по електронен път в централната компютърна система на
„К.Б.М.” ЕАД, а оригиналният документ бил изпратен по пощата в централния архив на
„К.Б.М.” ЕАД, за да докаже, че съществува някое правно отношение - договор за
ползване на мобилни услуги между „К.Б.М.” ЕАД и Г.С.Б. чрез за СИМ карта с №
89359051000413771 116 и правото на Б. да получи мобилен телефон Нокия 2600 с IMEI
3582350355765072, поради което на основание чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26,
ал.1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на наказание „лишаване от свобода“ за срок от
три месеца.
На основание чл. 66 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е
отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. Б. е осъден да заплати направените по делото
разноски.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от страна на защитника, с твърдения за
неправилност и незаконосъобразност, както и за допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон.
В депозираното допълнение към въззивната жалба се излагат твърдения за липса на
пълно и обективно изследване на доказателствената съвкупност. Критикува се преценката
на съда относно кредитирането изцяло на показанията на свидетелите Г.С., Б.С., Г. М., Г.З.,
В. А. и Г.Б., като изтъква, че посочените показания са алогични и непоследователни. Излага
доводи, че от правна страна не е доказано длъжностното качество на подсъдимия, както и че
липса детайлно обсъждане дали е извършено престъплението от страна на Б.Б.. В
заключение моли съда да оправдае подзащитния й, тъй като липсват безспорни
доказателствени източници за елементите на престъпление от обективна страна, като
4
алтернативно посочва, че е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно
преследване за инкриминираните деяния по чл. 309, ал.1 от НК.
В проведеното закрито съдебно заседание на 03.08.2021 година въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на
нови доказателства.
В откритото съдебно заседание, защитникът поддържа въззивната жалба, като моли съда
да ревизира постановения съдебен акт.
Представителят на СГП намира оспорваната присъда за правилна и законосъобразна, като
намира че са налице достатъчно доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Моли съда
да потвърди първоинстанционната присъда и да отхвърли въззивната жалба като
неоснователна.
Подсъдимият се придържа към казаното от неговия защитник. В последната си дума иска
от съда да бъде признат за невиновен, като твърди че не е извършвал престъпление.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложените твърдения във въззивната жалба, както и доводите и възраженията,
направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение да извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. С оглед на което въззивният
съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които се
изразяват в следното:
Подсъдимият Б. ДР. Б. е роден на 09.03.1987 г. в гр. София, българин, с българско
гражданство, неженен, със средно образование, неосъждан, с настоящ адрес ул. „Йованец“,
с. Панчарево, общ. Столична, обл. София.
На 14.01.2008 г. Б.Б. сключил Трудов договор № 15/14.01.2008 г. с търговско дружество
„А.Т.“ ЕООД, управлявано от търговския пълномощник Г.С., като Б. бил назначен на
длъжност „младши продавач-консултант“. На 01.12.2008 г. подсъдимият Б. подписал
допълнително споразумение към трудовия договор, с който бил преназначен на нова
длъжност „управител на магазин“. Съгласно съдържанието на длъжностната
характеристика на заеманата от подсъдимия професия в трудовите задължения и
отговорности на Б.Б. е включено, че носи отговорност относно контрола по отношение на
извършените продажби.
На 22.07.2009 г. в гр. София, бул. „****, магазин „И.” в качеството си на длъжностно лице
- Управител на магазин в „А.Т.” ЕООД, подсъдимият Б. е съставил договор заявка №
80153635 за мобилни услуги с „К.Б.М.” ЕАД за СИМ карта с № 89359051000411504485 и
мобилен телефон LGKP100 с IMEI 359476026584242, на което придал вид, че в графата
„Подпис на клиента” текстът и подписът са положени от свидетеля Б.Т.С.. На същата дата
и място въвел в компютърната система данните от посочения документ и го сканирал, след
което го изпратил по електронен път в централната компютърна система на „К.Б.М.” ЕАД, а
оригиналният документ бил изпратен по пощата в централния архив на „К.Б.М.” ЕАД. С
посочените действия Б. целял да докаже, че е бил сключен договор за ползване на мобилни
услуги между юридическото лице, за което подсъдимият работил, и свидетеля С., както и
правото на Б.С. да получи мобилен телефон марка LGKP100 с IMEI 359476026584242
съгласно клаузите на договора.
На посочената дата и място Б.Б. в качеството си на управител на магазин в „А.Т.” ЕООД,
съставил още един договор заявка № 80153700 за мобилни услуги с „К.Б.М.” ЕАД за СИМ
карта с № 89359051000411504477 и мобилен телефон LGKP100 е IMEI 359476026617661,
със страна Б.Т.С.. Подсъдимият придал вид, че в графата „подпис на клиента” текстът и
5
подписът са положени от свидетеля С.. Отново въвел данните от сключения договор в
компютърната система, след което сканирал и изпратил информацията по електронен път в
централната компютърна система на „К.Б.М.” ЕАД. Оригиналът на съставения документ
достигнал чрез пощата в централния архив на търговското дружество.
На 23.07.2009 г. в гр. София, бул. „****, магазин „И.” в качеството си на длъжностно
лице - Управител на магазин в „А.Т.” ЕООД, Б.Б. съставил нов договор заявка с № №
80153861 за мобилни услуги с „К.Б.М.” ЕАД за СИМ карта с № 89359051000411472063 и
мобилен телефон LGKP100 с IMEI 359476026579762 със страна по договора свидетеля С.,
като придал вид на документа, че в графата „подпис на клиента” текстът и подписът са
изхождат от страна на Б.С. . Подсъдимият употребил съставения от него документ като
въвел данните в компютърната система, след което сканирал и изпратил документа по
електронен път в централната компютърна система на „К.Б.М.” ЕАД, а оригиналният
документ бил изпратен по пощата в централния архив на „К.Б.М.”. Намеренията на Б.Б.
били отново да създаде представа, че има сключен договор между компанията за ползване
на мобилни услуги и свидетеля С..
На 25.12.2009 г. в гр. София, бул. „****, магазин „И.” подсъдимият съставил сам
неистински документ, съставляващ договор заявка № 80250277 за мобилни услуги с
„К.Б.М.” ЕАД за СИМ карта с № 89359051000412807929 и мобилен телефон Нокия 2600 с
IMEI 356062039764550 със страна по договора свидетеля Г.Д.М.. Б.Б. придал вид на
документа, че изхожда от името на свидетеля М.. Непосредствено след съставянето му
подсъдимият Б. въвел в компютърната система данните от документа и го сканирал, след
което го изпратил по електронен път в централната компютърна система на „К.Б.М.” ЕАД, а
оригиналният документ бил изпратен чрез куриерска фирма в централния архив на „К.Б.М.”.
На 21.01.2010 г. в служебното си качество – управител на магазин на установеното си
работно място съставил неистински частен документ, представляващ договор заявка с №
80283070 за мобилни услуги с „К.Б.М.” ЕАД за СИМ карта с № 89359051000413711633 и
мобилен телефон Нокия 2600 с IMEI 358235030709141. На съставения документ Б.Б. придал
вид, че в графата „Подпис на клиента” текстът и подписът са положени от свидетеля Г.Б.З..
След което съставеният документ бил сканиран и данните от него били въведени в
софтуерната система. Физическият носител бил изпратен по пощата в централния архив на
„К.Б.М.” ЕАД.
На същата дата на посоченото място подсъдимият Б. в служебното си качество съставил
неистински частен документ - Приложение към договор заявка № 80283070 за мобилни
услуги с „К.Б.М.” ЕАД за СИМ карта с № 89359051000413711625 и мобилен телефон Нокия
2600 с IMEI 358235030710966, на което придал вид, че в графата „Подпис на клиента”
текстът и подписът са положени от свидетеля З.. След което подсъдимият употребил
съставения документ като въвел в компютърната система информацията от документа и го
сканирал, след което го изпратил по електронен път в централната компютърна система на
„К.Б.М.” ЕАД, а оригиналният документ бил изпратен по пощата в централния архив на
„К.Б.М.” ЕАД.
На 10.03.2010 г. Б.Б. на местоработата му в служебното си качество съставил документ -
договор заявка № 80305781 за мобилни услуги с „К.Б.М.” ЕАД за СЙМ карта с №
89359051000413770811 и мобилен телефон Нокия 2600 с IMEI 356062038385621, на което
придал вид, че в графата „Подпис на клиента” текстът и подписът са положени от
свидетелката В.С.А.. След което отново въвел информацията в компютърната система на
търговското дружество, а оригиналният документ изпратил по пощата в централния архив
на „К.Б.М.” ЕАД. На същия ден и място подсъдимият съставил още един
неистински документ - Приложение към договор заявка № 80305781 за мобилни услуги с
„К.Б.М.” ЕАД за СИМ карта с № 89359051000413770803 и мобилен телефон Нокия 2600 с
IMEI 356062038385662, на което придал вид, че в графата „Подпис на клиента” текстът и
подписът са положени от свидетелката А.. Подсъдимият въвел данните от съставения
документ в софтуерната система и го сканирал, след което го изпратил по електронен път в
централната компютърна система на „К.Б.М.” ЕАД, а оригиналният документ бил изпратен
по пощата в централния архив на фирмата.
На 12.03.2010 г. на установеното работно място подсъдимият Б. в качеството си на
6
длъжностно лице е съставил неистински документ - Приложение към договор заявка №
80307336 за мобилни услуги с „К.Б.М.” ЕАД за СИМ карта с № 89359050000409546036 и
мобилен телефон Нокия 2330 с IMEI 358289036728761, на което придал вид, че в графата
„Подпис на клиента” текстът и подписът са положени от Г.С.Б.. Б.Б. употребил на същата
дата и място като въвел в компютърната система данните от документа и го сканирал, след
което го изпратил по електронен път в централната компютърна система на „К.Б.М.” ЕАД, а
оригиналният документ бил изпратен по пощата в централния архив на „К.Б.М.” ЕАД.
На 13.03.2010 г. на установеното място Б. в качеството си на управител на магазина
съставил сам неистински документ - Приложение към договор заявка № 80307115 за
мобилни услуги с „К.Б.М.” ЕАД за СИМ карта с № 89359051000413771116 и мобилен
телефон Нокия 2600 с IMEI 3582350355765072, на което придал вид, че в графата „Подпис
на клиента” текстът и подписът са положени от свидетеля Г.Б.. След което въвел в
компютърната система данните от документа и го сканирал и го изпратил по електронен път
в централната компютърна система на „К.Б.М.” ЕАД, а физическият носител бил изпратен
по пощата в централния архив на „К.Б.М.” ЕАД.
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и
на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, способи за доказване, в това число: свидетелските показания на Е.Д. А., Б.Т.С.,
Г.Б.З. /показанията на свидетеля З., дадени пред орган в досъдебното производство, са
прочетени на основание чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК/, В.С.А., Г.С.Б. /показанията на
свидетелите А. и Б., дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на
основание чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК/, Г.М.С., А.В.Ю., П.К.П., Г.М.Г., А.П.
А.,М.Ж.С., Г.Д.М., обяснения на подсъдимия Б.Б., протоколи за вземане на сравнителни
образци за изследване на Ем. А., Б.Б., М.С./л. 71-74, л. 78-79, 83-84 от том I, ДП/, протокол
№ 3 за извършена графическа експертиза /л.89 – 102 от том I от ДП/, справка за съдимост /л.
105 от том I, ДП/, справка за лице АИС БДС /л.110 от том I от ДП/, два броя трудови
договори на Б.Б., ведно с длъжностна характеристика и Заповед № 151 от 09.07.2010 г. за
прекратяване на трудово правоотношение /л. 126 – 145 от том I от ДП/, писмен
документация на А.Т. /л. 149 – 155, 157-165, 168 – 210 от том I от ДП/, писмо до К.Б.М. /л.
166 – 167а том I от ДП/, договори за мобилни услуги с №80153861, №80153635, №80153700
на Б.С. /л. 387 – 389 от том III от ДП/, договор за мобилни услуги на В. А. и приложение
към договор /л. 395-396 от том III от ДП/, договор за мобилни услуги със страна Г. М. /л. 401
от том III от ДП/, протокол за вземане на образци за сравнително изследване М. /л. 407-408
от том III от ДП/, разпечатка на телефонни разговори /л. 411-413 от том III от ДП/, договори
за мобилни услуги на Б. /л. 414 – 415 от том III от ДП/, протокол за вземане на образци за
сравнително изследване на Б. /л. 420 от том III от ДП/.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи въз основа на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция, както и съобразно доказателствения материал, събран в хода на досъдебното
производство, които в своята цялост формираха еднозначни изводи по фактите. Съобразно
които съдът намери, че вътрешното убеждение на районния съдебен състав е формирано
въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като споделя
доводите и съображенията му.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са разпитани свидетелите Е. А.,
Г.С., А.Ю., П.П., Г.Г. и М.С.. Посочените свидетели са служители в „А.Т.“ и дават подробна
информация по отношение на процедурата по сключване на договори за предоставяне на
мобилни услуги с клиентите, регистрирането на договорите в системата, сведения относно
служебните задължения на подсъдимия и информация относно констатираните
неизпълнения на договори от страна на клиентите.
Свидетелят С., който е изпълнителен директор на „А.Т.“, дава информация, че всички
служители, които работят във фирмата са с трудово договори и за всяка заемана длъжност
има конкретна длъжностна характеристика. Излага обща информация относно процедурата
по сключване на договори с клиенти, последващата регистрация на същите в системата на
„Теленор“ от страна на служителите, изпращането на оригиналните документи в централния
архив на „Глобул“ /Теленор/. Свидетелят посочва, че при констатиране на неизправности по
договорите, свързани с липса на подпис от страна на клиента или са подписани от друго
7
лице, комисионните се възстановяват от страна на фирмата. Отрича при сключване на
договорите с различните потребители на мобилни услуги служителите на „А.Т.“ да са
разполагали със система за проверка на документите за самоличност, като посочва, че имат
достъп до система на МВР за проверка на личните карти, но не си спомня към момента на
инкриминираното деяние дали са разполагали с достъп. Дава сведения, че на служителите са
давани парични бонуси съобразно сключеното количество договори. Съдът се доверява на
свидетелските показания на Г.С., същите намират доказателствена опора в изнесените
твърдения на служителите на фирмата. Свидетелите А. и С. посочват, че подсъдимият,
наред със задълженията му като управител на магазина по осъществяване на ревизия и
проверка на нивото на обслужване, е сключвал договори с нови клиенти. Двамата свидетели
излага сведения относно начина на проверка на самоличността на клиентите. Свидетелят А.
изтъква, че са имали програма, която проверява представените лични карти от страна на
клиентите, но чрез нея не са могли да установят дали е валиден представения документ за
самоличност, с оглед на което са правили самостоятелна визуална проверка като са
сравнявали представения документ и лицето, което е пред тях. М.С. дава информация, че
към обсъждания времеви период са разполагали с достъп до сайта на МВР, чрез който са
осъществявали проверка на представените документи за самоличност.
По отношение на това обстоятелство съдът дава вяра на изложеното от страна на
свидетелката С., тъй като нейните показания са в синхрон с изложените твърдения от страна
друг разпитан служител, работещ във фирмата, свидетелката Ю., която излага твърдения, че
към инкриминирания период фирмата е разполагала с възможност за проверка на личните
карти чрез системата на МВР. В тази насока са и твърденията на свидетелката Г., която
подробно описва процедурата по сключване на договорите с клиенти и последващото им
регистриране в електронната системата на „Глобул“ /Теленор/. Свидетелката дава
информация, че при сключване на договор служителят трябва да провери личната карта на
всеки клиент в системата на МВР. Съдът констатира противоречие в свидетелските
показания на А., С., Ю., С. и Г., свързано с обстоятелството разполагала ли са всички
служители, сключващи договори с персонален акаунт и парола до системата, чрез който са
регистрирали сключените договори. Част от свидетелите, работили заедно с подсъдимия Б.,
излагат твърдения че са регистрирали договорите през акаунта на подсъдимия, тъй като са
нямали лични пароли и достъп до системата. От друга страна свидетелите С. и П. дават
сведения, че всеки служител е следвало да има парола и акаунт за системата, но не могат да
потвърдят дали към инкриминирания период всички, работещи във фирмата и сключвали
договори с клиенти, са използвали персоналния си достъп. А.Ю. и Г. Г. излагат подобна
информация. Свидетелката Г. посочва, че всеки служител при постъпването си на работа е
разполагал с юзър и парола, която впоследствие е можел да промени. Същата изтъква, че не
може да изложи категорични твърдения, дали по време на инкриминирания период всеки
служител е разполагал с персонален акаунт.
Въпреки установеното несъответствие въззивният съд намира, че това обстоятелство не е
затруднило установяването при проверка на регистрираните договори кой служител на
фирмата е сключил договора с конкретния клиент. В тази връзка са сведенията на
свидетелката Ю., която изтъква, че за да се установи кой от служителите е сключил договор
се е извършвала съпоставка между потребителското име, регистрирало договора, и подписът
върху хартиения носител. Свидетелката изтъква, че по този начин са установявали
персонално кой служител какъв тип услуги е предложил и предоставил на клиентите. В тази
насока са и изложените сведения от страна на Е. А., който посочва, че служителите са имали
бонус-схема, която се попълва индивидуално и подписва от съответното лице, след което в
края на работния ден се изпраща, въз основа на която работодателят е изплащал и
допълнителните възнаграждения - бонуси. Информация относно бонусната система дава и
управляващият директор на „А.Т.“, който посочва, че за определено количество сключени
договори фирмата е изплащала допълнителни възнаграждения, като при по-голям брой
направени сделки служителите са получавали и по-голям бонус. Г.С. излага твърдения, че
информация относно колко договори са сключили служителите, работещи в магазина, е
предоставяна от страна на управителя на магазина.
По отношение на извършената проверка от страна на служителите, осъществяващи
контрол върху работата на продавач-консултантите и предоставените услуги, съдът черпи
8
информация от показания на П.П. и А.Ю.. Свидетелят П. излага твърдения, че познава
подсъдимият Б. и че същият е заемал ръководна позиция във фирмата. За установените
недействителни сделки с клиентите на магазина, свидетелят изтъква, че при осъществяване
на служебните си одиторски задължения е констатирал, че магазина, в който е работил
подсъдимият Б. е с висок процент на деактивация на предоставените чрез договори услуги.
П. пояснява, че високият процент деактивация представлява сключени договори, които в
рамките на три месеца се спират, тъй като клиентите не изпълняват поетите задължения за
заплащане на предоставената мобилна услуга. Свидетелят посочва, че по времето когато
подсъдимият е работил в процесния магазин е установен висок процент на деактивация на
сключените сделки, с оглед на което са извикали подсъдимия и свидетелите С. и А., за да
разговарят с тях. П.П. посочва, че му е направило впечатление, че голяма част от клиентите,
с които са сключени проверяваните договори, не са жители на град София. По отношение на
обясненията на тримата служители, свидетелят изтъква, че същите са посочили, че чрез
сключването на недействителните договори са целели да получат по-голям процент бонус.
Свидетелят посочва, че подсъдимият Б. заедно с още две лица е сключвал от името на
фирмата посочените договори. Информация относно проверката съдът извлече и от
показания на А.Ю., която излага сходни твърдения като свидетеля П.. Свидетелката
посочва, че при извършена проверка са установени висок процент недействителни договори,
с оглед на което са извикали тримата служители да дадат обяснения. Изтъква, че резултатите
от проверката са установили, че няколко договора са сключвани с едни и същи лица, с оглед
на което се е установило, че количеството договори са повече сравнение с броя на
клиентите. Същевременно посочва, че към оператора на мобилни услуги са постъпили
жалби от страна на клиенти, които са излагали твърдения, че никога не са посещавали
магазина, а реално са били страни по договори. А.Ю. излага сведения, че самата процедура
по предоставяне на конкретна мобилна услуга и подписване на договор изисква всеки нов
потребител да сключи и подпише на място договора.
Въззивният съд се довери на представените твърдения, свързани с проверката, участието
на подсъдимия и установените неизправности по договорите, от страна на свидетелите Ю.
и П.. Посочените свидетелските показания намират опора в писмената доказателствена
съвкупност, състояща се в приобщените в рамките на досъдебната фаза договори за
мобилни услуги, протоколи за вземане на сравнителни образци, както и въз основа на
експертното заключение на извършената графическа експертиза.
Настоящата инстанция се присъединява към преценката на районния съд да кредитира
свидетелските показания на Б.С., Г.З., В. А., Г.Б., Г. М.. Свидетелите З., А., Б. и М. излага
твърдения, че не са посещавали магазин „И.“ на установения адрес и никога не са
подписвали договор за мобилни услуги. Изложените твърдения на посочените свидетели не
противоречат на събраната доказателствена съвкупност. Достоверността на представената от
тях информация се потвърди от назначената и изготвена графическа експертиза на
положените подписи и ръкописен текст в приобщените сключени договори за мобилни
услуги. Предходната инстанция е обсъдила задълбочено свидетелските показания на Б.С.,
като основателно е приела да им се довери частично по отношение на изведените
обстоятелства в мотивите. В тази връзка правилно съдът е предпочел да се довери на
резултатите от графическата експертиза вместо на колебливите показания на свидетеля С.
по отношение на обстоятелството той ли е подписал предявения му договор.
По отношение на обясненията на подсъдимия Б., съдът прецени, че същите следва да се
кредитират частично. Отчитайки двойствената им природа на средство на защита и
доказателствено средство, съдът прецени да не ползва с доверие твърдението на
подсъдимото лице, че не е полагал подписи от името на клиентите. В останалата им част,
свързана с процедурата по сключване, регистрация и сканиране на договорите съдът ползва
с доверие изнесените от подсъдимия твърдения, тъй като същите са в синхрон с
доказателствената съвкупност.
Въз основа на изложеното съдът кредитира в приобщените гласни доказателства като
достоверни, последователни, непротиворечащи си и установяващи сравнително еднотипна
фактическа обстановка. Свидетелските показания се намират в синхрон с установеното и от
приобщените писмени доказателства. Длъжностното качество на подсъдимия се установи от
9
приобщения трудов договор на същия, както и от длъжностната характеристика към него.
Чрез приобщените договори за мобилни услуги, протоколи за вземане на сравнителни
образци на част от свидетелите, както и въз основа на резултатите от извършената
графическа експертиза съдът констатира, че именно подсъдимият е лицето, което е придало
вид на съставените документи, че са подписани от посочените лица.
Относно съдебното минало на подсъдимия Б., съдът даде вяра на приложената по делото
справка за съдимост, от която изведе данни за чисто съдебно минало.
Съдът кредитира като компетентно изготвено, а и неоспорено от страните, експертното
заключение на съдебно-графическата експертиза, с оглед на което го ползва при изграждане
на изводите си по отношение повдигнатото обвинение.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението
си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени в жалбата, както и на тези от
съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:
Депозирана е въззивна жалба от защитника, с която се оспорва постановения акт, с доводи
за противоречие в свидетелските показания на Г.С., Б.С., Г. М., Г.З., В. А. и Г.Б.. Въззивният
съд намира направеното възражение от страна на защитата за неоснователно. Съдът
констатира известни противоречия между разпитаните свидетели по отношение на
конкретни обстоятелства, които обаче не се отнасят и не могат да повлияят на преценката на
съдебния състав относно осъществено ли е инкриминираното деяние от страна на
подсъдимото лице. Визираните противоречия са коментирани от съда в настоящия акт при
анализа на гласните доказателствени средства. По отношение на релевантните
обстоятелства, свързани с инкриминираното деяние твърденията на свидетелите се намират
във взаимовръзка и установяват с необходимата категоричност еднотипна фактическа
обстановка. Още повече, че свидетелските показания се намират в синхрон с писмената
доказателствена съвкупност.
Във въззивната жалба защитникът отправя твърдение, че е налице изтекла абсолютна
погасителна давност по отношение на инкриминираното деяние по чл. 309, ал. 1 от НК.
Съдът намира така отправеното твърдение за несъстоятелно. Подсъдимия Б. е привлечен към
наказателна отговорност за извършено престъпление с правна квалификация по чл. 310,
ал.1, вр. чл. 309, ал.1 вр. чл. 26 от НК, а не за такова по основния състав на чл. 309, ал. 1 от
НК, което престъпление, предвид това, че става въпрос за продължавана престъпна дейност,
е довършено на 13.03.2010 г. За осъществяване на състава на посоченото престъпление
законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ в размер до 5 години. В чл. 80, ал. 1, т.
3 от НК, която урежда изключването на наказателно преследване поради настъпила давност
за конкретното престъпление, законодателят е предвидил наказателното преследване да
бъде изключено поради давност с изтичане на срок от 10 години. В процесния случай
наказателното преследване е започнато, предвид което при преценка дали е изтекъл
абсолютния давностен срок за конкретното инкриминирано деяние следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, съгласно която независимо от спиране или
прекъсване на давността наказателното преследване се изключва при изтичане на срок,
който надвишава с ½ срока, предвиден за конкретното инкриминирано деяние по чл. 80 от
НК, който в случая се определя по правилата на чл. 80, ал. 1 т. 3 от НК. Предвид което
абсолютната давност за инкриминираното деяние, обект на настоящото наказателно
производство, касае срок в размер на 15 години. Давностният срок по настоящото
производство е започнал да тече в конкретния случай от датата на довършване на деянието
– 13.03.2010 г. и съблюдавайки изчислението на сроковете съгласно материално правните
разпоредби на чл. 81, ал.3 и чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК, то този абсолютен давностен срок,
изключващ наказателното преследване спрямо подсъдимия, все още не е изтекъл.
От правна страна и съгласно направеното от страна на защитата възражение за
липса на съставомерност от обективна страна на престъплението:
Въззивният съд намира направените възражения от страна на защитата, свързани с
липсата на длъжностно качество на подсъдимия и това, че част от инкриминираните
приложения към договорите нямат характеристиката на документ за неоснователни.
По безспорен начин се установи, че подсъдимият Б. е осъществил обективните и
10
субективните признаци на състава на престъплението чл. 310, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл.
26, ал.1 НК. От обективна страна от събраните доказателствени източници, в това число
свидетелски показания, приобщените трудов договор № 15/14.01.2014 и длъжностна
характеристика на подсъдимия, се доказа по категоричен начин, че Б.Б. е длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, ал.1, т.1, б. „б“. Същият е заемал ръководна позиция - „управител на
магазин“ в юридическо лице - „А.Т.“ ЕООД , като съгласно длъжностната характеристика
и т.3 от раздел „отговорности“ е имал задължение да упражнява контрол на извършваните
продажби.
Несъмнено се доказа от обективна страна, че с предприетите си действия
подсъдимият Б. е съставил инкриминираните частни документи. По отношение на
наведеното твърдение от страна на защитника, че приложенията към договорите за заявка
нямат характеристиките на документ, съдът намира така направеното възражение за
неоснователно. Съгласно общоприетата от теорията и практика дефиниция документ е
изрично изявление на конкретно физическо лице, което има правно значение.
Коментираните приложения по своята същност са неразделна част от договорите. В
настоящия случай следва да се вземе предвид обстоятелството, че документите могат да
съдържат информация, която не е пряко свързана с изискуемата от закона форма, но дава
косвена информация или е свързана с правно релевантен факт, какъвто в случая е договора.
С оглед на което посочените от защитата приложения отговарят на дефиницията за
документ.
От обективна страна се установи, че с действията си подсъдимият е съставил
посочените в обвинителния акт неистински документи по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК. Това
обстоятелство се установи въз основа на свидетелските показания на С., З., А., Б. и М., както
и съгласно експертното заключение на изготвената графическа експертиза. Съгласно
материалите по делото се установи, че съставените частни документи не изхождат от страна
на посочените в договорите и приложенията към тях лица, а съдържат писмено изявление,
направено от страна на подсъдимия. Безспорно е доказано и обстоятелството, че
подсъдимият е употребил така съставените неистински документи, като същият ги е въвел в
електронна система, сканирал ги е изпратил е съставените на хартиен носител неистински
документи в архива на компанията. С предприетите от него действия е целял да създаде
представа, че между конкретните физически лица и фирмата е възникнало договорно
правоотношение.
Деянието е доказано и от субективна страна, като е извършено виновно при пряк
умисъл. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Престъплението е
осъществено при условията на продължавана престъпна дейност. Подсъдимият е
осъществил деянията в непродължителен период от време от 22.07.2009 г. до 13.03.2010 г.,
изпълнени са при еднотипна обстановка на едно и също инкриминирано място – в магазина,
в който Б.Б. е работил, при еднородност на вината, като всяко едно от деянията се явява
продължение на предходните.
По отношение на индивидуализацията на наказанието: За осъществения състав на
престъплението по чл. 310, ал.1, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ за срок до 5 години „лишаване от свобода“.
Настоящата инстанция намира за справедливо индивидуализирано така наложеното
наказание на подсъдимия Б.. Предходната инстанция правилно е извела налични
смекчаващи отговорността обстоятелства, състоящи се в чистото съдебно минало,
продължителния период на протичане на наказателното производство спрямо момента на
осъществяване на престъпленията, както и добрите характеристични данни на подсъдимия.
Правилна е и преценката на районния съд, че липсват отегчаващи отговорността
обстоятелства. С оглед на което законосъобразно е определила така наложеното на
подсъдимия наказание в минималния възможен размер съгласно санкционната част от
престъпния състав, а именно 3 месеца „лишаване от свобода“. Съдът се присъединява към
преценката на предходната инстанция относно приложението на чл. 66, ал.1 от НК, като
намира, че са налице материално правните предпоставки за приложение института на
условното осъждане.
11
Законосъобразно СРС се е произнесъл и относно разноските, които следва да бъдат
заплатени от страна на подсъдимия, предвид изхода на наказателното производство.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и на
основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че оспорваната
присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 във вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 10.02.2020 г. по НОХД № 2289/2014 г. по описа на
СРС, НО, 97-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12